Когато се роди Митето аз бях точно такава майка
И си умирах от притеснение, въпреки, че моя позната (педиатър, специалист по детско хранене) все ми повтаряше, че бебетата са най-интелигентните същества и те сами знаят какво, колко и кога! Аз обаче четях всички книги за захранване, които имам, в нета също и пак не разбирах, защо моето дете отказва да яде повечето пюрета и кара на домати, сливи и грозде.vihrogonche написа:Случва се бебетата да са злояди и родителите започват да се притесняват, че децата им не ядат достатъчно. Децата са заситени и не искат да ядат повече, но родителите продължават да настояват: "Хайде, маминото, папкай още!".
Е бавно и постепенно осъзнах, че е факт децата ядът колкото са гладни и когато са гладни. И нещо друго - децата по природа са вегетарианци и суровоядци! Ние ги обременяваме с правила - сега трябва да ядеш това, а после еди какво си! И хоп много лесно стигаме до хранителни разстройства, истерии и т.н. Кому е нужно това? Като се замисля, май само на производителите на адаптирани млека, каши и пюрета. Факт е че дацата могат и без тях, но щом педиатъра ни е казал, че трябва, занчи трябва!
Митето яде много плодове и зеленчуци, овесени ядки, ленено семе, сурояи ядки, покълнало жито, кълнове от боб муг - вече и много сурови сладоледи, бонбони, торти и т.н. Даже той самия ми помага да ги приготвим. Радвам се че осъзнах тази си грешка и успях да я поправя. Храненето от мъка се превърна в забавление. От доста време си мисля да опиша всичко това в книга - заедно с любимите ни рецепти с Митето и скоро ще започна. Имам страхотни идеи. Как да научим дедето да яде здравословни храни и да се забавлява, докато помага на мама да ги приготви.
С Цвети захранването беше също много интересно. От всички "задължителни" храни тя ядеше само безмлечните каши, направени с кърма. Всичко груго се отказваше категорично. И така 2 месеца. Захраних я късно, заради атопичния дерматит и още 2 месеца се опитвах не успешно да я захраня. Стигнахме до ситуацията в 8 месец тя да яде по 80 мл. безмлечна каша, направена с кърма и всичко останало (различно от кърма) се плюеше и буташе. И тогава тя започна да си краде храна от на Митето. Интересно че започна с покълнал нахут и авокадо. Не мога да ви опиша колко се радваше, че сама си взема парченца и си ги мачка. Беше точно като за рекламен клип. Тогава тотално си промених мнението за "трябва". Започнах да планирам менюто на Мити така че да става и за захранването на Цвети, като съобразявам всички алергени, щадящи, захранващи храни и и водех дневник.
Чак по-късно разбрах, че с Цвети сме практикували "Захранване водено от бебето". Ако знех по-рано за него, бих го практикувала по-сигурно и с двамата. С Цвети си беше риск, но аз го поех, предвид че знаех доста за детското хранене (освен как да накарам детето да изяде "сготвеното" ), а и не исках да се повтарят неприятните сцени да се гоним с лъжиците, когато се радва толкова много на храната, която тя "избира".
Пиша всичко подробно, предвид бременността на Чева. Сигурна съм че ще се справиш блестящо с това начинание, но ми се искаше да споделя за захранването водено от бебето. За мен то е по-добро и за психическото развитие на детето.