Тинейджърите и проблемите с тях

Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

6 неща, които тийнейджърът няма да ви каже

КОЛКОТО И ВРЪЗКАТА С ВАШИЯ ТИЙНЕЙДЖЪР ДА ИЗГЛЕЖДА КАТО НЕВЪЗМОЖНА МИСИЯ, ВСЕ ПАК ИМА НАЧИНИ ТЯ ДА СЕ ПОДОБРИ.

Припомнете си времето, когато бяхте на тяхната възраст и влезте в положението на децата си.

„Малки деца – малки проблеми, големи деца – големи проблеми“. Когато хората ви казват това, докато търчите след малкия си син или дъщеря, най-вероятно с иронично изражение си мислите, че не знаят какво говорят. Но когато малкото ви дете се превърне в тийнейджър, вече ви става кристално ясно какво са имали предвид околните, когато са ви казвали, че големите деца носят големи проблеми.
Годините между 13 и 19 не се тежки само за тийнейджърите, но и за техните родители. Все пак те са тези, на които се налага всеки ден да се сблъскват с екстремните емоции, бунтовническия дух и поведението тип „нямате представа за какво става въпрос, само аз знам какво е най-добро за мен”.

Комуникацията родител-тийнейджър често се свежда само до кавги, които обикновено завършват с блъскане на вратите. Но колкото и връзката с вашето дете да изгледа като невъзможна мисия, все пак има начини тя да се подобри.

Първото нещо, което родителите трябва да направят е да се опитат да проникнат в главата на своя тийнейджър и да открият колкото се може повече неща за детето си, които то никога няма да каже на глас. В края на краищата и вие някога сте били на неговите години, така че имате добра основа, от която да започнете.

Ето и кои са нещата, които най-вероятно се случват в живота на вашия тийнейджър, но той никога няма да ви ги каже:

„Не съм толкова примерен ученик“
Голяма рядкост е да срещнеш дете, което да не е скрило поне една оценка или инцидент в училище от родителите си. Така че е много възможно и вашето да не е съвършеният ученик. Ако става въпрос за няколко по-ниски оценки, не е нужно да се тревожите. Но няма да е зле от време на време да се заинтересувате повече от успеха му, за да не изпаднете в ситуацията да останете шокирани, когато разберете, че положението е доста по-сериозно.

„Искам повече лично пространство“
Тийнейджърите искат да прекарват голяма част от времето си сами, особено когато са у дома. Когато детето ви се затвори в стаята си, не влизайте без да почукате и не му досаждайте с реплики като „Цял ден си тук, излез за малко, за да те видим”. Оставете му неговото лично пространство и време. Никога не пипайте личните му вещи, които са поставени на бюрото или в шкафчето му. Освен ако не се съмнявате, че крие нещо много сериозно, никога не трябва да се ровите в неговите неща, защото ако разбере, че го правите, със сигурност ще избухне война.

„Любопитен съм за някои неща, свързани с противоположния пол и искам да знам нещо повече за секса, но ми е трудно да говоря за любовния ми живот с теб“
Когато хормоните на вашия тийнейджър започнат да бушуват, той или тя със сигурност ще започне да се интересува повече от секса. В такива моменти се помъчете да инициирате разговори на тази тема, за да го образовате, но не принуждавайте детето да ви разказва за неговия любовен живот. Информирайте го за болестите, които се пренасят по полов път и за предпазните средства, но не очаквайте да ви каже дали планира да изгуби скоро девствеността си. Можете и да използвате истории за чужди преживявания, за да го съветвате, като например „Когато моята приятелка от детството ходеше с Х, й се случи...”.

„Понякога лъжа само и само да не слушам твоите лекции“
„Чии се цигарите в чантата ти?“, „Пил/а ли си тази вечер?“, „Кога се прибра вчера?“. Голяма е вероятността да получите неверни отговори на всички тези въпроси. Защо? Защото вашият тийнейджър не иска още веднъж да слуша за вредата от цигарите, колко е лошо да се пие на тази възраст или как не спазва правилата ви за вечерното излизане.

„Мразя, когато използваш годините ми в твоя полза“
Много родители използват годините на детето си като коз в споровете и разправиите. Един ден употребяват реплики като „Вече си на 16 години, престани да се държиш като дете“, а на следващия казват „Само на 16 си, не си достатъчно голям/а, за да правиш това“. Такива изказвания разочароват и изнервят детето ви.

„Покрай строгите забележки, искам да чувам и похвали, когато постъпя правилно“
Тийнейджърите обикновено имат ниско самочувствие и най-много от всички имат нужда да получават комплименти и похвали. Затова не бъдете само строг родител, който винаги има подготвена нова лекция. Бъдете родител, който знае как да похвали детето си, а не само да го критикува. Тийнейджърът ще се съобрази със забележките ви, но само ако освен тях получава и положителни оценки, а защо не и прегръдки.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Светът на тийнейджърите – свят на взаимоотношения онлайн и офлайн

Тийнейджърите са потопени ежедневно в буквално непрекъснато общуване с връстниците си благодарение на социалните мрежи. За Вашия тийнейджър това общуване е много важно за изграждането на принадлежност, самочувствие и самостоятелност. Както и при възрастните общуването може да бъде съпътствано с позитивни или негативни емоции. Младежите се сблъскват с различни форми на лошо отношение или пък самите те проявяват такова към другите. За да разбираме по-добре поотрасналите си деца, е добре да познаваме взаимоотношенията им със света, включително онлайн.

Но в какви отношения се въвличат тийнейджърите?

На първо място не бива да забравяме, че повечето тийнейджъри в повечето случаи са ангажирани в позитивно общуване помежду си, дори когато използват новите технологии. Именно такива примери могат да насочат родителите към силните страни на развиващия се човек – чувство за хумор, създаване на отношения на доверие, даване и приемане на помощ, споделяне на важните моменти, добро самочувствие. Често обръщаме обаче повече внимание на негативните примери, защото те ни плашат и объркват.

Интересно е да се види, че там, където възрастните виждат само тормоз, тийнейджърите виждат и нещо друго. Днес много се говори за явлението онлайн тормоз. Важно е да обръщаме внимание на трудните теми, но също така е важно да правим разлика между различните феномени от света на тийнейджърите, защото не всяка проява на грубост в интернет и реалността е тормоз. Генерализирането може да подкопае сериозно доверието с тийнейджъра. Младежите най-често признават, че се чувстват демотивирани да споделят с възрастните, защото очакват прекомерна реакция от тяхна страна, „правейки от мухата слон“, без да разберат същността на отношенията им с връстниците. Често младежите не могат да се припознаят в коментарите на родителите си спрямо Мрежата, тяхната компания или начина на живот на „днешната младеж“ и затова предпочитат да заемат обратната позиция, за да балансират. Това създава изкуствена пропаст между поколенията там, където трябва да има заслужено доверие – че младежът може да се справи и че родителят може да разбере.

Тормозът се състои в продължителни и постоянни действия, оказващи физическа или психическа вреда на човек, който не е в позицията да се защити. Тормозът не се е променил със социалните мрежи, но е факт, че те му позволяват да се разгърне в по-голям мащаб – далеч извън рамките на училището и непосредственото обкръжение. Размяната на обиди или груби и злобни атаки е междуличностен конфликт, въвличащ много и различни участници в различни роли. Той е неприятно и болезнено преживяване, но не винаги има участник, който да се възползва от позиция на доминиране над друг, който не може да се защити. Често първата обида предизвиква отвръщане на удара за възстановяване на справедливостта, но всъщност води до лавина от нови груби действия и от двете страни.

Тийнейджърите публикуват обидни коментари, подигравки и злобни клюки по няколко причини, различни от желанието за тормоз. Едната е разиграването на конфликта пред публика - явление популярно като филмарство или филмиране. Филмарството може да има няколко цели, които са особено важни за тази възраст. Първата е създаването на чувство за престиж и приемане. В този случай често няма жертва и насилник, а става дума за конкуренция между тийнейджъри. Това обаче не означава, че младежите знаят как да се справят успешно в тази ситуация така, че да не им повлияе негативно по-нататък. Втората причина е забавлението. Част от младежите си признават, че понякога пускат клюки и коментари, за да видят какво ще стане и да гледат „сеир“.

Това води и към втората форма на обиди, която се различава от тормоза – майтапа. Майтапите също са имидж, но и осигуряват всеобщо забавление, което служи като универсално оправдание за всяка нанесена обида. Обидите болят, но не се приемат дълбоко, защото майтапчия и майтапен се разменят непрекъснато. Ако ролите са все същите обаче, вече не може да се говори за „шеги“ и е важно да се разбере за какво става дума и как могат да се намалят последствията за участниците.

Конфликтите са свързани не с технологиите, а с взаимоотношенията, а за добрите взаимоотношения трябват умения.

Всеки родител показва на детето си какво представляват взаимоотношенията с хората в света – партньор в живота, членове на семейството, приятели, познати, непознати. Тийнейджърите имат много умения, но все още им трябва подкрепа в житейските ситуации и избори. Те трябва да имат пространство да обмислят критично поведението си и как то се отразява върху другите. Също така трябва да имат отработени модели за справяне с лошото отношение по добър начин – спорт, разговор с приятел, поезия, разходка, хоби. Важно е в трудни ситуации да се опираме на силните страни на младежите като възможности за възстановяване дори след тежки преживявания.

Независимо дали избират да бъдат приятели на децата си в мрежата, или не, родителите могат да се възползват от възможността да говорят за важните неща от живота през Интернет поведението им, което си остава тяхното поведение и в повечето житейски ситуации.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Ако не следваме призванието си, плащаме висока цена! - оттук - цък

[img]http://djavarava.com/wp-content/uploads ... wom-31.png[/img]

October 24, 2017

Стоя пред аудитория от близо 50 момичета и момчета на възраст 17-18 години. Притеснена съм и развълнувана, защото никога не съм говорила пред толкова млади хора – техният свободолюбив и бунтарски дух малко ме плаши. Току що съм ги попитала какво ще кандидатстват и съм любопитна да чуя отговорите. Спомням си себе си на тяхната възраст и колко много исках да кандидатствам медицина – лечителят в мен зовеше от ранна детска възраст, когато превързвах куклите и ги бодях с игли. Но тогава бях отклонена от пътя си „за мое добро“, защото на пазара се търсеха други специалности. С огромна изненада установявам, че нищо не се е променило за толкова години – икономика, ИТ и компютри, мениджмънт, право, финанси – същото, което беше актуално и преди 20 години. Нима никой от тях не е призван да рисува, да пее, да лекува, да бъде писател, фризьор, ветеринар, учител, спортист?

Колебая се дали да задам следващия въпрос – моята обичайна аудитория от дами на средна възраст реагира много положително на този въпрос, но тук е различно. Затаявам дъх, защото за миг пред очите ми проблясва видение – много безизразни лица, които ме гледат неразбиращо – кошмарът на всеки лектор. Все пак се решавам:

– Вярвате ли, че всеки от нас е тук, на тази земя, с конкретна задача? Вярвате ли, че всеки има призвание?

За миг кошмарът се сбъдва, но после в дъното на залата смело се вдига ръка – момчето, което очаквах да проявява интерес към спорта, а той заяви, че ще кандидатства ИТ. След това се вдига втора ръка, а после трета, четвърта… – две трети от децата вдигат ръка, след като някой се е осмелил да е първи. Отдъхвам си и се усмихвам, а после продължавам с онази любима моя част – да си спомним какви са били любимите ни занимания като деца и какви сме мечтаели да станем като пораснем. Разпределям ги по двойки и те започват да правят упражнението. Наблюдавам ги как весело бъбрят, как се смеят и въодушевяват. Атмосферата в залата вече е съвсем различна. Приповдигнатото настроение продължава и докато споделят мечтите си с мен – фризьорка, пътешественик изследовател, психолог, писател, фитнес инструктор – същото момче, което бях сигурна, че обича спорта, полицай, танцьорка… За разлика от избраните специалности, мечтите им са толкова пъстри и толкова различни – също като тях самите. Това, което ме докосва много силно – мечтите им още живеят в тях, макар и вече лишени от детския идеализъм и наивитет, те са там и носят златното зрънце истина за пътя в живота на тези деца.

Питам всеки, който се е осмелил да сподели детската си мечта, защо не я последва, защо не избере тази професия. Тогава лицата им помръкват, от весели деца се превръщат в тъжни възрастни. Отговорите са половинчати: „Майка каза..“, „Татко каза…“, „Няма как…“, „Вече е решено…“. Никой не застава с твърдост и с радост зад решението си. Някои звучат по-категорично, дори вероятно вярват, че този избор е техен и е най-добър за тях, други усещат огорчението си, но нямат кураж да се разбунтуват и да се опълчат на родителите си.

Поглеждам ги отново и си ги представям след 20-30 години – отново седящи в семинарна зала и слушащи някой като мен. Мисля си за моята обичайна аудитория – те вече са следвали чужди мечти, живели са, гонейки чужди идеали, опитвали са се да се впишат в обществото, да постигнат, да са успешни, да са радост за близките си. Те вече са изпитали болката от всичко това, вече са разбрали, че нищо от това не ги прави щастливи, вече са на дъното и вътрешно крещят: „Не мога повече!“. Погрешно се страхувах от свободата на духа и непокорството на младите, всъщност зрелите, големите хора са тези с непокорния дух. Окованият дух най-много копнее за свобода и е най-див, ако се освободи. Истината е, че са малцина, но са щастливци – хората, които стигат до мястото на гнева, на бунта, на неистовото желание да бъдат себе си. Не всеки стига до там…

Тъжно ми е, че младите са толкова покорни и смирени, и са готови да се откажат от себе си… Но още по-тъжно ми е, че родителите искат да направят от децата си нещо, което те не са, че искат от децата си да живеят, преследвайки успех, чиито критерии не са определили сами…, дори не са казали, че искат успех! Драмата на цялото общество е, че опитваме да живеем в тясна клетка, опитваме да натикаме и децата си там, а после се чудим защо сме нещастни, болни, депресирани, защо връзките ни се провалят или тънем в бедност. Отказваме се от силата си, от потенциала си, от възможностите си, от ярката си индивидуалност, за да получим етикета „образцов гражданин“.

Ежедневно виждам до какво води отказа да следваш призванието си. Този отказ съвсем не е безплатен – цената, която плащаме е много висока. Талантите, дарбите и уменията, които са ни дадени, за да служим на света викат и се бунтуват вътре в нас и се опитват да привлекат вниманието ни по всякакъв начин – чрез несполуки в работата и любовта, чрез болести, инциденти, липса на пари. Да бъдем себе си и точно чрез това себе си да правим света по-хубаво и по-добро място, е смисълът на човешкия живот.

• Какво обичаше да правиш като дете, кои бяха любимите ти занимания и игри?
• Кои са любимите ти занимания днес? Кое те кара да забравиш за времето?
• Какво би правил дори без да ти плащат?
• За какво те търсят най-често хората, за какво те молят, какво искат от теб?

Това са няколко въпроса, които да те насочат към Пътя ти, има още много упражнения и начини, стига да поискаш да разбереш. Моето призвание е да помагам да хората да станат себе си, затова правя семинари и курсове- онлайн и на живо. Ако усещаш нужда от помощ в тази или друга сфера от живота – добре си дошъл!

Ваша,
Ирина

[img]http://djavarava.com/wp-content/uploads ... ina-02.jpg[/img]

https://www.irinakrasteva.com/
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от cchery »

Историята, която разказва статията на Дойче Веле (пускам я по-долу), звучи толкова невероятно дори за моето поколение на 40-годишните, че според мен съвременните тийнове дори не биха повярвали в нея. Но точно на Дойче веле можем да имаме доверие.

Пускам я тук не защото смятам, че има какво да вземем от нея като поука, а защото смятам, че съвременните български тийнове не познават силата на състраданието, неудобствата на ограниченията ограниченията, болката от загубата и ..... ценностната им система е с обърнат положителен знак към важността на притежението.... Да, знам, че звучи прекалено обобщаващо, че изключенията също на лице. Но, те все пак са ....... изключения....

Децата от вуду-манастирите
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Обажда ми се днес класната на Алекс, възмутена от целия им клас.
Били избягали от часа по химия целият клас.
За първи път се случвало такова нещо в нейната дългогодишна практика.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Достатъчно голям ли е 14-годишният човек, за да реши самостоятелно къде да учи?
Достатъчно зрялост и опит ли има, за да носи отговорност за своите избори?
Достатъчно възрастен и способен ли е, за да разчитаме, че след време няма да съжалява за направения избор какво да учи през следващите пет години?

И още:
Какво правим, ако майката мисли за правилно и подходящо едно училище, бащата е убеден, че друга гимназия е подходяща и точният избор за детето, а то самото също си има свое лично убеждение?
Къде в крайна сметка записваме въпросното "дете"? Всъщност - тийнейджър.

Как различните мнения и позиции относно това къде точно да продължи образованието си да не прераснат във военен семеен конфликт? Изобщо, как се справихте вие? Аз и Хри почтииии сме намерили нашия си начин да реагираме и действаме, без да се избием помежду си и без да вгорчим живота на Алекс заради това, но ще съм благодарна и на вашите мнения!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Приказка за всички настоящи и бъдещи принцеси

Автор: Росен Карамфилов

Позволете да ви разкажа една съвременна приказка:

Имало едно време една жена. Тя си имала всичко – богат мъж, къща в Гърция, две деца, скъпа кола, лабрадор, яхта, скъпи бижута и каквото още си пожелаела. Нямало вещ, която да не можела да си позволи. Не на последно място – имала и последен модел смартфон. Пазела го като очите си. Бдяла над тъчскрийна му като над малко бебе. Ако случайно се одраскал – изпадала в истерия. Всъщност – за вещите ѝ пукало много повече, отколкото за мъжа ѝ.

Както и да е. Една вечер открила страхотна функция в своя смартфон – отключване с лице! Чудесно! Гримирала се едно хубаво – така де, няма да я гледа ненаправена! – и запаметила данните си. На другата сутрин последвал ужасът. Жената била без грим, рошава, със сънища под клепачите още, нервна, не пила кафе, не пушила цигара. Ад! Посегнала към телефона, за да пусне любимото си парче – онова на Тита, дето се пее за дисплея и панела. Хитът на хитовете! Антилопа!

Посегнала нашата героиня да си отключи клавиатурата и – о, небеса! – той не я разпознал! Била толкова различна, без всичкия макиаж по-себе си, че дори клетото телефонче се объркало! Казало си: „Това не може да е моята собственичка, тя беше тъй разкошна снощи, а днес прилича на Голямото Пиле от улица „Сезам“! И блокирало. Софтуерът му отказал, а господарката му пощуряла. Била бясна! Нима някаква си джаджа може да ѝ се подиграва?! Та тя е принцеса! Та тя направо ги убива! Като Гери-Никол в другия ѝ така любим клип...

Как смее някакъв си там андроид да ѝ намеква, че не е най-красивата на света! Откъде накъде?! Бесняла, бесняла и по едно време се спряла. Наконтила се пак, за да си докаже, че е върхът на върховете. Телефонът веднага я познал! Ах, какъв удар бил този факт за нейното самочувствие! Съвсем се предала. Захлипала и шумно заридала.

Принцесата, направена от грим. Принцесата от новия век, чиято красота зависи от хиалурона в устните и силикона в гърдите. Сега клечи, реве и си скубе косите, защото суетата ѝ е наранена. Нейната свещена суета! Егото на нейната външност е изгубило битката с един смартфон. Плакала девойката, плакала, недоумявала как е възможно това, плакала и недоумявала. И така до безкрай.

Току-що споделих с вас една приказка, която за жалост не е приказка. Това е болката на новото поколение. Това е загубата на ценностите, подмяната им със стремежа към посредственост. Това е приказката на настоящите и бъдещите момичета. За тях я написах. За тях ми е мъчно. Но от друга страна съм спокоен, защото зная, че на тях не им е мъчно за мен. И всичко е точно!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Взето от Димитър Хаджиев /Фейсбук страничката му/ с благодарност:

"Споделям този текст два пъти годишно. Защото вярвам, че казаното от Нийл Уолш е много ценно.

Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито от място, нито от нещо - и че истинското щастие се намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни сами на себе си. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че от тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот, че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че никога няма да бъдат съдени, че няма защо да се тревожат дали винаги постъпват правилно и че не ще трябва нищо да променят, за да „станат по-добри", да изглеждат прекрасни и съвършени в очите на Бога. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че последици и наказание не са едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога никого няма да осъди. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че за любовта няма условия, че не трябва никога да се тревожат дали няма да изгубят вашата или Божията любов и че най-големият дар, който могат да поднесат на света, е тяхната, безусловно споделена любов. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че да бъдеш неповторим, не значи да бъдеш по-добър, че претенцията им за превъзходство над другите не би означавала да са видели Кои Са в Действителност и че най-здравословно е да се каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен." Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че не съществува нищо, което не биха могли да направят, че илюзията за Невежеството може да бъде изтрита от лицето на земята и че онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне назад към себе си, като си спомни Кой Е Той в Действителност. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете ги на това не с думи, а с дела; не като им го кажете, а като им го покажете. Защото децата ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори - да се състезават с вас въз основа на онова, което правите."
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Точно след един месец ще си имам 14-годишен син :222
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Как се разговаря без критика, негативизъм и осъждане с подрастващото дете?

Изображение

Детско-юношеска психология, Статии
23 октомври 2018
Цеца Павлова

Прекомерно обгрижване, свръх амбиции и заръки … достижимо ли е да се разговаря без критика, негативизъм и осъждане с подрастващото дете? Тийнейджърската възраст е подготовка за самостоятелен живот, както и период на създаване на определена степен на независимост. Преминаването през този преход понякога е лесен, понякога по-труден, но така или иначе в него участва цялото семейство. Колкото и голямо да е различието между потребностите на тийнейджъра и родителя изработването на стратегия за разбиране е от особено значение. Противоречията във вижданията, разбира се, са нещо съвсем естествено, както и процеса на разбиране от страна на родителите и на техните деца.

Безгрижното детство е заменено от безпричинни състояния на тъга, потиснатост, а стаята на тийнейджъра е неговото убежище. Колкото и ирационално да ви се струва всичко, спомнете си, че и вие сте преминали по този път, и ако детето ви отхвърля вашето мнение и ценности, това не означава, че то не се нуждае от родители, дори и да казва противното. Вашата роля е да помогнете на детето си да премине през всякакви стресови ситуации или житейски трудности. Може да се опитате да вложите повече чувство за хумор, повече усилие за създаване на отношения на доверие, да оставите подрастващото си дете да осъзнава само с времето кое е имало смисъл и кое е било грешка. Това не означава, че трябва да останете пасивни, а да проявите деликатност, когато целите да предпазите детето си да не сгреши или да не прибърза.

Желанието за независимост може да тласне вашия тийнейджър към авангардните прически, облекла, татуировки и грим. Колкото и да ви се иска да наложите мнението си по този въпрос, постарайте се да останете спокойни, да бъдете родителите, които умеят да изслушват и да бъдат добър пример за подражание.

На тази възраст обкръжението и приятелите играят важна роля за тях, те се нуждаят от одобрението на другите, както и от това да бъдат харесвани. Затова, дори и да ви се струва, че вашето дете не разбира това, което му говорите, то е защото то има свои виждания за живота. Тийнейджърът е особено уязвим към външни прояви и подражание, когнитивните умения прекалено много зависят от емоциите, а решенията понякога са необмислени и импулсивни.

Как да реагирате на всичко това като родител? Продължавайте да бъдете до детето си и да му давате своята любов, както всички деца, вашето също има нужда от подкрепа и насърчаване. Изразяването на съпричастност в моменти на разочарование или радост, на успех или неуспех, на споделяне, за собствените си тревоги, дори и за собствените си грешки на неговата възраст.

От друга страна, правилата в семейството би трябвало да важат за всички, и би трябвало да следите стриктно за участието на вашето подрастващо дете в отговорности, свързани с дома, или с неговите разходи, дори и да липсва желание за такова. Свободата не изключва отговорността, напротив, те са взаимосвързани. На тази възраст децата вече знаят всичко за живота си, дори и за интимния си живот, и може да не сте постоянно до детето си… но можете да останете бдителни, когато прекарва непрестанно свободното си време в интернет или излиза през нощта, да следите за вечерния час и за вашата увереност, че не обикаля нощните улици в съмнителна компания. Не е за пренебрегване факта, че всяка година броят на подрастващите с дрога нараства. Вие трябва да сте наясно с бъдещите очаквания на тийнейджъра, да развивате неговите способности и интереси, защото той трябва да знае, че го цените. Помислете и за дейности, които са интересни за цялото семейство, било спорт, кино, хоби. Само от вас зависи дали детето ви ще споделя, от вашата умерена критичност и голяма подкрепа. Животът ни учи на взаимоотношения чрез изпитанията, грешките, споделянето и на провали и на успехи, а родителската роля е да се даде възможност на децата да се развиват във всеки смисъл на думата, т.е. да растат и да се движат съзнателно.


Източник - цък!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор