Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Радвам се, че и двете пишете след тази статия.
Това показва, че все още има родители, неабдикирали от отговорността за образованието на децата си.
За мен ученето е било винаги толкова важно и основно, значимо, нещо, както и четенето, писането, мисленето, вникването в дълбочина, че ... ми е една от целите да видя и своя син любознателен, отворен за постъпващата информация, знаещ как да открива и намира това, което търси и му е интересно ... далеч невинаги успявам. Той определено не е като мен. Не е и като баща си. Вече е в шести клас, но откровено не обича да учи по повечето предмети. Това обаче не е причина аз да спра целенасочено и постоянно да се занимавам с него, да държа да полага усилия и в училище, и вкъщи, да си пише домашните, да се упражнява повече. Колкото и да ме уморява това понякога, защото той без мен някак просто не успява да се справи /или много го мързи, защото не е мотивиран/, няма да спра да давам от себе си, силите си, времето си, за да му помагам с уроците и книгите. И ме боли, че много хора не са така. Оставят всичко на учителите и училището, плащат за частни уроци, и дотам...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Вижте какво видях преди малко, сложено при вицовете, а на мен ми стана тъжно:

Българско образование - хора на валидол се опитват да обучават хора на екстази.

:plezya se :plezya se :plezya se
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Скоро предстоят важни родителски срещи, в които ще бъда ту от едната страна /на родителите/, ту - от другата /на учителите/. В центъра ще сложим разбира се - учениците :)
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

19.11., вторник, 17 ч. - родителска среща в НПГПФ, при учителите на Алекс :222
Сега ще видя кога ще бъде насрочена и родителската среща в гимназията, където преподавам.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

От Алекс са доволни, с малко забележки.
В класа му обаче има проблеми.
Както и със самата им класна.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Изображение

"Знанието само по себе си е сила" - велики цитати за училището, учителите и книгите

Изображение

Училището е онова свято убежище, което едновременно ни крие от света на големите и ни подготвя за него.

То ни дава искрата на знанието, запознава ни с вълшебството на книгите и ни учи на огромно уважение към учителите и тяхната така важна и отговорна професия.

Изображение

Днес искаме да изкажем благодарност именно към всички учители и да покажем важността на знанието чрез няколко мъдри и вдъхновяващи цитата, които всеки трябва да прочете!

Велики цитати за училището, учителите, знанието и книгите :524

"Който си мисли, че е научил всичко, той всъщност нищо не знае." - Лао Дзъ

"Каква благословия е да обичаш книгите. Всеки трябва да обича нещо, и знам, че няма обект на любов, толкова значим и неизменен, колкото книгите!" - Елизабет фон Арним

"Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален." - Плутарх

"Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството." - Дерек Бок

"Училището дава знания само на тези, които са съгласни да ги вземат." - Сергей Скотников

Изображение

"Истински успешен учител е този, от когото няма да имате нужда отново." - Ашли Брилиант

"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!" - Цицерон

Изображение

"Има два вида учители – такива, които те заливат с толкова много информация, че оставаш скован, и такива, които само с един малък подтик, ти вдъхват сила, с която можеш да скочиш чак до небето." - Робърт Фрос

"Природна интелигентност без образование е като дърво без плодове." - Теодор Рузвелт

"Знанията са по-скъпи от парите." - Мокша

Изображение

"Учението е най-питателната храна за ума." - Шарл дьо Сент-Евремон

"Умните създават нови мисли, а глупавите ги разпространяват." - Хайнрих Хайне

"Къща без книги е като стая без прозорци." - Хайнрих Ман

"Този, у когото има въображение, но няма знания, има крила, но няма крака." - Жозеф Жубер

"Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище." - Алберт Айнщайн

Изображение

"Умният обича да се учи, а глупакът - да поучава." - Антон Чехов

"Училището е работилница, където се формира мисълта на подрастващото поколение, и трябва да го държите много здраво, ако не искате да изпуснете бъдещето от ръцете си." - Анри Барбюс

"Не за училището - за живота да се учим!" - Луций Сенека

"Знанието само по себе си е сила." - Френсис Бейкън

"Тайната на вечната младост е да се учи всеки ден нещо ново." - Солон


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Родители и Учители: как изглежда ефективното партньорство между тях?
Защо е важно участието на родителите?

Сътрудничеството между Учителите и Родителите - Източник - Цък, активен линк!

Изображение

"Обучението/Възпитанието е споделена отговорност/ангажимент" - мой опит за превод, бел. моя /Деси/.

Смятаме се, че професионалистите знаят по-добре от родителите какво е необходимо и полезно за децата. Приемаме за нормално децата да прекарват по-голямата част от деня в образователни институции - ясли, детски градини, училища, учебни зали. В тези институции се грижи за тях квалифициран персонал, който дава на нашите деца подходящо образование и възпитание. И накрая, прехвърляме отговорността за възпитанието на децата ни на някой друг, т.е. децата ни ще бъдат образовани и социализирани, докато ние сме на работното място.

Все повече хора осъзнават, че този модел е порочен и лишава родителите от активната им роля в отглеждането на децата и създава ненужни бариери. Също така осъзнават, че връзката между семейството и детската градина и училищата е нарушена и процесите, които се извършват и в двете места, не са свързани. В резултат на това детето не успява да получи необходимото възпитание и образование. За да се преодолее тази фрагментация и разликата между дома и училището, е необходимо учителите и родителите да работят заедно в партньорство, да споделят информация, идеи и мнения, да подобрят процеса на вземане на решения и да споделят грижите за децата.

Раздел 2 на модул 5 представя някои добри практики как учителите да общуват и вдъхновяват родителите. Глава 2 пък дискутира как родителите могат да бъдат интегрирани към общността на детската градина.

Различни гледни точки
Всичко започва у дома. Но голяма част от ежедневието детето прекарва в образователна институция. И някъде по средата има различни гледни точки за това как да създава и управлява тази уникална връзка между дома и училището.

Много родители избягват контакт с учителя, докато не се появят големи проблеми. Най-честата причина за това е неинформираността им. Поради това е важно партньорството да бъде изградено с максимална прозрачност и взаимно доверие. За да се отговори на различните гледни точки, трябва да се потърсят отговори на два прости въпроса: какво иска учителят от родителя и какво родителят иска от учителя. Една от най-важните части на този процес е културата на участие, която трябва да бъде подхранвана и приоритизирана. Учителите трябва да са готови да работят с родителите, независимо от техните активи или дефицити. Родителите трябва да се образоват и да комуникират постоянно с децата си и по този начин да създават необходимата основа за морални ценности, които да оформят социалните умения, нагласите и отговорностите на децата и по този начин да подкрепят основната задача на учителя: да преподава. Децата трябва да чувстват, че възрастните се грижат за тях и ги подкрепят в образованието и личният им растеж.

Въпрос 1: Какво искат учителите от родителите?
Учителите искат:

- родителите да бъдат отговорни.
- проактивно участие на родителите в ежедневното израстване на детето в училище.
- родителите да обучават и вкъщи.
- родителите да възпитават в морални ценности. Учителите могат да обучават в четене, математика, науки и др., но ценностите идват от семейството.
- родителите да дисциплинират, а не да наказват децата си. Методът за положителна дисциплина позволява засилване на позитивното поведение, насърчаване на успешното вземане на решения и покриване на очакванията към децата.
- родителите трябва да научат децата да бъдат отговорни, да говорят с уважение, да изразяват своето мотивирано мнение, да поемат отговорност за своите действия и да приемат последствията от своите дела.

Въпрос 2: Какво искат родителите от учителите?
Родителите искат:

- учителите да уважават родителите и децата.
- учителите да преподават като повишават стандартите и имат високи очаквания за всички деца.
учителите да имат широк поглед и да третират всяко дете индивидуално чрез подходящи образователни подходи.
- учителите да общуват свободно, да споделят искрено и да информират навреме.
- учителите трябва да са обективни и да спазват своята основна отговорност: да преподават.
- учителите да се стремят към положителни резултати за всяко дете.

Въпрос 3: Къде се пресичат взаимните интереси?
Учителите и родителите искат да имат по-добра комуникация помежду им, което ще им позволи да работят като екип за доброто образование на детето. Трудно е обаче да се сближат двата пътя. Основната разделителна линия е фактът, че и двете страни не определят правилно своите задължения и права и много често имат прекомерни очаквания или просто говорят на различни езици. Средата, в която живеем, се променя и се развива бързо и обществото се изправя пред все повече нови предизвикателства. Ето защо е важно да се включи по-компресивна система за комуникация. От една страна, учителите трябва да положат искрени усилия да познават родителите и да създадат връзка с тях, а от друга - родителите трябва да бъдат по-активни в училищния живот на децата. Постигането на взаимно удовлетворяващ резултат е възможно чрез сътрудничество.

Родителите, учителите, лидерите на общността и училищната администрация ще постигнат повече, ако целите бъдат реализирани чрез екипен подход. Децата се учат както вкъщи, така и в училище.


:922 :524 :326
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ
Джон У. Шлатър
Аз съм учител.
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.
Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.
Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.
Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.
Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.
Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".
Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Моисей и Исус.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.
Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.
На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.
Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.
Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.
© Джон У. Шлатър
© Емилия Николова - превод, 1997
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Денят, в който спрях да викам на детето си "По-бързо!"

HighViewArt | 04 октомври 2014

В този побъркан живот всяка минута е преброена и разчетена за нещо. Непрекъснато проверявате нещо по списъка за деня, непрекъснато бързате за следващото планирано място и следващата планирана задача. И колкото да се опитвах да разпределя времето и вниманието си така, че да успея да отметна всички задачи, все едно не ми стигаше времето за всичко.

Такъв беше животът ми в продължение на две безумни години. Всичките ми мисли и постъпки се контролираха от подсещанията на мобилния със звукови сигнали. Целият ми ум беше концентриран върху списъка със задачи.

Преди шест години бях благословена със спокойно, неизтормозено дете, което не влизаше в категорията "спри_се_и_помириши_розата"... Когато трябваше да тръгвам за някъде, дъщеря ми се наслаждаше да търси в чантата ми блестящата корона. Когато преди пет минути трябваше да съм на определеното място, тя настояваше да закопчея с колана на седалката до детското й столче в колата любимото плюшено животно. Когато имах 30 минути да дотичам до следващото място от списъка, тя ме караше да спра количката, за да погали всяко куче, покрай което минавахме.

Бях благословена с моето неизтормозено дене, но не забелязвах това. Когато живееш един побъркан живот, си изработваш тунелно виждане с концентрация само върху списъка. И всичко, което не можеш да отметнеш с чавка, беше обикновена загуба на време. Всеки път, когато моето дете ме караше да кръшна встрани от списъка, си мислех: "Нямаме време за това". Думата, с която най-често се обръщах към моята почитателка на живота беше "По-бързо!".

"По-бързо, закъсняваме!"
"По-бързо, ще изпуснем еди какво си ако не побързаш!"
"По-бързо си яж закуската! По-бързо, обличай се!!"
"Хайде по-бързичко си измий зъбите и си лягай!"

И въпреки че "побързай" и "хайде по-бързичко, де" не ускоряваха особено нещата, аз ги казвах даже може би по-често, отколкото "обичам те".

М-да, истината е болезнена, но пък лекува и ме приближава към този родител, какъвто искам да бъда.

Една събота всичко се промени. Бяхме взели голямата щерка от детската градина и излизахме от колата. Този процес не се случваше толкова бързо, колкото на нея и се искаше и тя се обърна към малката си сестра: "Колко си бавна!". Скръсти ръце на гърдите си и въздъхна с досада. Видях в нея себе си и нещо в мен се скъса.

Бях преследвач - подканващ, подтикващ, подблъскващ и пришпорващ малкото дете, което искаше да се наслаждава на живота. Прозрях колко вредно е за децата ми моето пришпорено съществуване.

Гласът ми трепереше, погледнах в очите на малката, казах: "Много съжалявам , че те карам да бързаш. Харесва ми, че ти не бързаш и искам да бъда като теб. Обещавам ти да бъде по-търпелива". И прегърнах сияещото момиченце.

Не беше много трудно да изхвърля от речника си фразата "по-бързо!". По-трудно беше да събера търпение и да се науча да чакам моето небързащо дете. Започнах да й давам повече време да се приготви, когато трябва да тръгваме за някъде. Случваше се да закъсняваме. Убеждавах се, че ще закъсняваме само тези няколко години, през които тя расте.

Когато се разхождахме или обикаляхме магазините разрешавах тя да задава темпото. И когато тя спираше, за да се полюбува не нещо, аз прогонвах от главата си спешните мисли или просто я наблюдавах. Виждах израженията на лицето й, които преди не бях забелязала. Гледах реакциите й, когато други хора спираха до нея и я закачаха или й се радваха. Наблюдавах как тя съзерцава някакви джунджурийки, буболечки или красивите цветя. Тази съзерцателка беше подарък за моята натегната до краен предел душа. :954 :954

Дадох си обещание да намаля темпото преди три години. За да живея на забавен кадър полагам неимоверни усилия. Но малката ми дъщеря е живото доказателство, че трябва да продължавам с опитите. Тя е спокойна, усмихната, не се уморява толкова както преди, тя се наслаждава на всеки миг без да бърза.
Реших да живея с днешния ден.

Дадох на детето си малко повече време и в замяна получих урока, че всичко е по-сладко и любовта идва по-леко, когато престанеш да се носиш по живота като вятър.

Вече няма да казвам "Нямаме време за това!". Защото това всъщност означава "Нямаме време, за да живеем".

Да се поспрем, за да се насладим на радостите на живота – това е единственият начин да живеем истински. Повярвайте ми, научих го от един от световните експерти по радост в живота – дъщеря ми.

Източник: handsfreemama.com / превод: spisanie8.bg


Честит 15 септември! И на ученици, и на учители, и на родители! :922
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор