Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Наскоро чух от учителка по български, че Ботев бил несдъвкаем от младото поколение.
Аз не съм съгласна с нея. А вие?
В стихотворенията му имало много архаизми, освен това ежедневието ни било коренно различно от неговото. Е, и?
Според мен е въпрос на професионализъм, добро желание и чувствително сърце, за да се опиташ да предадеш на децата материала, свързан с Христо Ботев... да усетят и те духа на Времето, на Епохата, а и на самия поет-революционер с бунтовна душа и пламенен нрав.
Не съм била учител по литература, но помня моите учители как преподаваха, с хъс...
За да вляза в специалност Психология в СУ, трябваше да мина изпит точно по БЕЛ, падна ни се Димитър Талев... подробности. Но тогава идеално помня, че знаех всичките 20 стихотворения на Ботев наизуст. На плажа ходих с хавлията и със стихосбирката му.
Интересно, защо ли тогава неговите творби не ми звучаха архаично и неактуално?!
А сега изведнъж вече били такива...
Чии интереси се обслужват в образованието ни - на децата ни или нечии други?!
Мисля си де...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
dexter
Философска система
Мнения: 1363
Регистриран на: 19 Окт 2010, 12:14

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от dexter »

Съдейки по моето дете, учениците искат същите неща - да бъдат уважавани от учителите, да научават колкото се може повече, да не им убиват любопитството, да им е интересно в час, да работят с модерни учебни помагала :). Къде ли тогава се къса веригата :)? Дали при възрастните или при децата? Кой отговаря за насърчаване на детското любопитство? Иска ми се да кажа - родителите, но като виждам каква преса е училището, не мога да го напиша с чисто сърце :). Децата не са виновни - те са продукт на времето си, а времето го създаваме ние, възрастните :).
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

И аз се чудя тогава къде се къса нишката :1044 Декстърче...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

http://www.gnezdoto.net/izkustvoto-da-s ... dnite-deca

„Трудните" деца

Уважаеми родители!
Знам, че сте разстроени. Всеки ден детето ви се връща от училище с истории за „онова" дете. Детето, което през цялото време дърпа, блъска, щипе и дори хапе другите деца. С което никой не може да се разбере, което не слуша моите увещания и се катери по оградата на училищния двор. Или в яростен порив излива млякото на съученика си на пода. Нарочно. Така, че да го видя. Или крещи нецензурни думи в часа по спорт.

Вие сте разстроени, че ТОВА дете разсейва и пречи на вашето дете да учи. Вие сте разстроени, че то отнема много от моите сили и внимание и заради това аз лишавам от грижи и внимание вашето дете. Вие сте разтревожени, че то е лош пример за вашето дете. Разбирам всичко това.

И трябва да знаете, че аз също се тревожа. През цялото време. За ВСИЧКИ деца. Аз се безпокоя за това дали вашето дете държи правилно молива, за друго – дали се справя със задачата, за трето – че е твърде срамежливо, за друго – че няма обяд. Аз се безпокоя и за това, че палтото на Миша е недостатъчно топло, и че Таня не се справя, за което постоянно я ругаят вкъщи. Независимо дали съм в колата или под душа вкъщи – аз се тревожа.

Знам, че вие държите непременно да се внесе за обсъждане поведението именно на ТОВА дете. Знам, че ви е все едно справя ли се Таня, защото нейните двойки няма да насинят ничие око. Да, и аз бих искала да говорим за ТОВА дете. Но има още толкова неща, за които не мога да ви разкажа.
Например, за това, че само преди година ТОВА дете беше осиновено от дом за сираци. И за това, че заради алергия му е предписана строга диета и то е вечно гладно. Не мога да ви разкажа и за това, че в семейството му назрява развод. Или че ТОВА дете се възпитава от самотна майка и затова винаги идва преди всички и си тръгва последно. Или че вкъщи го обиждат и ругаят.

Вие разбирате, че не мога да ви разказвам такива подробности. Просто искате да знаете какво правя аз, за да променя поведението му.

Иска ми се да можех да ви разкажа всичко. Но не мога.
Не мога да ви разкажа, че с него се занимават допълнително, тъй като има забавено развитие на речта и цялата му агресия е следствие от неспособността за нормално общуване с връстниците му. Не мога да ви разкажа, че се виждам с неговите родители ВСЯКА една седмица и най-често те просто плачат на нашите срещи. Не мога да ви разкажа, че с него си имаме таен сигнал, по който аз отивам и сядам за минутка до него и че в междучасията често сяда в коленете ми, защото... „Госпожо, става ми по-леко като чувам как бие сърцето Ви..." Не мога да ви кажа, че след дълга и трудна работа, вече имаме 5 инцидента в седмица, а преди бяха по 5 на ден. Или че на учителските съвети аз умолявам останалите колеги да си затворят очите за поредната му изцепка.

Аз даже нямам морално право да споделям позитивните моменти. Например, че ТОВА дете ми помага да поливам цветята в класната стая и че плака, когато през зимата едно от цветята загина от студа. Или че сутрин, докато майка му вади инвалидната количка, целува малката си сестричка и й прошепва на ухото: „Слънчице мое." Не мога да споделя, че ТОВА дете знае за гръмотевичните бури повече от метеоролозите или че гали по главата най-добрия си приятел в изблик на чувства и тича да помогне на този, който плаче. Да, и това се случва.

Проблемът е в това, че аз мога да говоря с вас само за ВАШЕТО дете.

И единственото, което мога да ви кажа със сигурност е, че ако ВАШЕТО дете (или всяко друго) се превърне в ТОВА дете:

Аз никога няма да разкажа на други родители за това, което се случва във вашето семейство. Аз ще разговарям с вас често, откровено и търпеливо. Ще се запася с носни кърпички в случай, че и вие плачете на нашите срещи. Ще привлека към вашия проблем тези, които наистина могат да помогнат. Ще давам на вашето дете допълнителна порция внимание и любов, когато то има нужда. В училищната среда аз ще бъда негов защитник. Ще се постарая да видя в него (независимо от всичко) само доброто, светлото и прекрасното. И дори ще ви напомням за тези негови качества.

А когато някой друг родител дойде при мен да се оплаква от вашето дете, аз просто ще им припомня всичко отначало.

С любов,
Една учителка

Източник: marketium Превод: Gnezdoto
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Героичната майка

Веднъж едно малко момче се върнало в къщи от училище и предал на майка си писмо от учителя. Без видима причина майката се разплакала, а после прочела писмото на глас на сина си: „Вашият син е гений. Това училище е твърде малко за него и няма учител, който е способен да го научи на нещо. Моля, учете го сами.“

Много години след смъртта на майката, порасналият син преглеждал старите семейни архиви и попаднал на същото писмо. Отворил го и го прочел: „Вашия син е умствено изостанал. Ние не можем повече да го учим в това училище заедно с всички. Затова ви препоръчваме да го учите самостоятелно в къщи“.

Това момче се казвал Томас Едисон и през това време той станал един от великите изобретатели на века.

Едисон плакал няколко часа. След това той записал в своя дневник: „Томас Алва Едисон е бил умствено изостанало дете. Благодарение на своята героична майка, той станал един от великите гении на своя век“.

Източник: http://novostidni.mirtesen.ru" onclick="window.open(this.href);return false;
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »



1. Когато група от хора се смеят, всеки инстинктивно поглежда този, който му е най -симпатичен в групата. (или този, който иска да бъде негов приятел). Така можете да идентифицирате взаимовръзките във Вашия клас.

2. Когато сте напрегнати в работата, или ситуацията изисква концентрация, е препоръчително да дъвчете нещо (ако регулирате теглото си, може да е дъвка). Това е свързано с подсъзнанието на човека и чувство за сигурност, тъй като обикновено се храним, когато не сме застрашени.

3. Ако някой е ядосан и ни крещи, е препоръчително да запазим спокойствие. Ако реагираме агресивно на агресивната среда, положението само ще се влоши. По-късно, този човек гарантирано ще се срамува от поведението си. Дори и да не го казва, ще знае, че не е бил прав. Това е изключително важно, при работа с агресивни родители.

4. Когато човек отговаря на въпрос само частично, или твърде уклончиво, не питайте отново. Мълчаливо го погледнете в очите. Реакцията ще Ви изненада. Твърде вероятно да го притесните и ще предизвикате събеседника си, да продължи да говори.

5. Оказва се, изражението на лицето, не винаги е резултат от определени чувства. Доказано е, че то може да предизвика същите тези чувства, ако му зададем изражение. Примерно ако желаем да се чувстваме щастливи трябва да се усмихваме по- често и възможно най-широко.

6. По-добре е да не използвате изрази от рода на "Аз мисля" или "Аз предполагам" Те показват на събеседника Ви, че сте несигурен и е възможно да не Ви се доверят.

7. Преди важно интервю, среща с родителил или колега, който не познавате, е полезно да си представите, че сте свързани с това лице с дългогодишната връзка и близко приятелство. Така нашия вътрешен мир и ум с лекота ще пресъздадат положителна среда. Гарантирано, така Вие ще вдъхнете на другата страна спокойствие и увереност.

8. Ако ние сме в състояние искрено се зарадваме, от среща си с даден човек, гарантирано на следващата среща и той ще се радва да Ви види. (Между другото, кучето постоянно прави този трик с нас).

9. Хората са склонни да се съгласяват да ни дадат нещо малко, ако преди това са ни отказали нещо голямо.

10. Как върви определена среща, колкото и странно да Ви звучи, може да получите от позицията на краката на своя събеседник. Ако върха на обувките на събеседника Ви сочат на различно място, а не към Вас, това обикновено означава, че лицето, иска бързо да сложи край на разговора.

11. Ще присъствате на среща, на която се очаква да има критики към Вас. При такива обстоятелства, най-добре е да седнете до човека, който очаквате да Ви критикува. Гарантирано той ще загуби част от агресивността си и е твърде вероятно да промени намерението си да атакува. Дори и да го направи, ще бъде по-мек.

12. Голяма част от хора не могат да различат демонстрираната увереност и реалната увереност. Ако се научите да демонстрирате увереност, хората гарантирано ще бъдат привлечени от Вас.

13. Един добър съвет за класните ръководители . Поставете в класните стаи огледална стена или огледални повърхности. Хората се държат много по-правилно, когато се виждат отстрани, защото никой не обича да види себе си раздразнен и ядосан.

14. Винаги при първа среща с родител се опитвайте да видите цвета на очите му. Той подсъзнателно ще усети топла връзка и чувство, че може да Ви има доверие, именно заради удължения контакт с очите.

15. Опитайте при първа среща с родители, да не демонстрирате превъзходство и да не водите разговора от позицията на доминант (Вие на бюрото, а той прав до Вас). Създайте си място за провеждане на такива срещи, което да е приветливо и да има уют. В последствие, положителните емоции от тази среща, ще бъдат свързани и прехвърлени на Вас. Особено ако годината е първа за този клас, задължително трябва да проведете среща с родителите на всеки един ученик. Така ще създадете по - голямо доверие в родителя, ще можете да управлявате рисковите ситуации, да индентифицирате определени агресивни или рискови звена.

Защото искаме да сме полезни, ние от Института по качество в образованието, разработихме няколко свързани с темата обучителни модула, които могат да подобрят ефективността във Вашата работа и да изградят положителна работна среда. Модулите са разработени в няколко направления:

ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕФЕКТИВНО РАБОТНО МЯСТО И СЪЗДАВАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНА СРЕДА
ПРЕВЕНЦИЯ ЗА ПРОЯВИТЕ НА ТОРМОЗ И НАСИЛИЕ. РАЗПОЗНАВАНЕ И ПРЕВЕНЦИЯ НА ГНЕВА И АГРЕСИЯТА
СЪЗДАВАНЕ НА КАНАЛИ ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКА ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НАГЛАСИ, ИНТЕРЕСИ И ПОТРЕБНОСТИ.
АКТИВНА КЛАСНА СТАЯ. ВНЕДРЯВАНЕ НА ИНОВАТИВНИ ФОРМИ НА РАБОТА
УПРАВЛЕНИЕ НА ЩАСТИЕТО
РАБОТА С РОДИТЕЛИ. ТЕХНИКИ ЗА УСПЕШНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ УЧИТЕЛИ, РОДИТЕЛИ И МЕСТНА ОБЩНОСТ
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Ква е тая госпожа, ква е тая математика?

Източник: iStock/Guliver
Дата: 29.03.2016
Автор: Галя Косева

Тая по математика ще го съсипе ти казвам, той всичко си знае, обаче госпожата като го е нарочила... У-жас! тръшка се приятелка. Проверявам му абсолютно всички задачи - верни, та верни, а тя двойка до двойка. Гадина голяма е тая математичка, добавя сърдечно, гнида. Изпадам за момент в съчувствие и предлагам, доста необмислено: Искаш ли аз да видя? Глей, глей това са от сборника, аз имам отговорите - всичко е вярно. Да, викам, ама и той май има отговорите. Написал условието, след това 2-3 реда глупости и накрая праснал отговора. Така лииии? Ще го пребия, главата ще му откъсна, нехранимайко ниеден, къде си бе, ела тука! слюнчи се майката. Пристига тежко момъкът и на външен вид докарва интелект, родеещ се със зелената еуглена. Защо, говедо просто, минава майката по същество, ти така си ме излъгал с тия задачи? Еми, за да ме пуснеш навънка. Логично разсъждава момчето, копче не може да му кажеш. Тогава родителката обръща палачинката към мене: Виж, ъъъ, такова, я му обясни задачите, има писмено изпитване да си поправи двойката. Опа, нахендрих се яко. Ама всичко ли, щото седми клас тва са триъгълници, басейни, влакове тръгват безразборно от гарите, вода се влива и излива, страшна работа ти казвам. А, не, само неравенства. Целият съботен следобед отива в обяснения. Хлапето като че ли разбира. Тоест кима и гледа умно, сигурно разбира, а аз съм много добра в обясненията /както и във всичко останало, нали/. Понеделникът обаче пак съм привикана за очна ставка. Много трудна задача ми даде, оправдава се дългучът и пръстите му шарят по телефона с бързината на муха, търкаща си предните крачета. Остави го тоя вайбър сега! (Се чувам как надигам тон, не очаквах, че нервичките ми са опънати като каишка на разгонено пекинезче. Човек научава много за себе си в критични моменти.) Каква ти даде? Нали учихме неравенства, ти каза, че на това ще те изпитва. Ами даде ми ... нещо беше... триху. Какво ТРИХУ, бе?! Ква е тая госпожа, ква е тая математика, ква е тая задача почвам да ква-кам аз. Де да знам, не помня. След малко му просветва. Май беше: 3ху+нещо си ... Двойка ли? Как може да ти пише цяла двойка тая госпожа, бе?!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Класната на Алекс кани някои родители и баби/дядовци на децата от класа да разкажат в часа на класния за професията си. Поканена съм и аз, да разкажа за професията на психолога. Иска да вмъкна информация и за пубертета, и промените, които предстоят за тях. За след ваканцията. Питах Алекс какво мисли - той се усмихна и каза, че ще се радва да дойда. Щяла да идва и бабата на една негова съученичка, тя пък е лекарка и ще разкаже за професията на лекаря. Тя също ще говори за пубертета на децата. Ами ... какво да кажа, момичета? Вълнувам се.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор