Алекс си влиза все по-стабилно в пубертета.
Моето добро и будно дете си е, но ... зачестяват случаите на затръшнати врати, отговаряне право в лицето, ей така, от упор! , чат-пат някоя и друга обида, нагло гледане и т.н. Сещате се какво имам предвид, предполагам.
Знам, че ще бъде период. И че трябва да бъда търпелива и спокойна, и доколкото мога толерантна. Но зная, че трябва да сложа и разумни граници на приемливо поведение, че да не стане така един ден да бера горчиви, вместо сладки, плодове. Та... как се справяте вие? Има ли настроения и буйни ветрове и при вас? А може би вече и първи трепети, споделени/несподелени любови?