ХРИСТИЯНСКИТЕ ПОСТИ - мнение и съвети от д-р Атанас Михайлов

Подфорум за здраве и живот чрез хранителни режими и диети
Публикувай отговор
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: ХРИСТИЯНСКИТЕ ПОСТИ - мнение и съвети от д-р Атанас Миха

Мнение от cchery »

Kleo написа:Все си мисля, че постенето би ми се отразило добре, особено за известно време, и искам за първи път да си го направя както е по църковен ред, постене, изповед, причестяване... но ме е страх, Ани, честно казано, около мен нямам такива лични примери, освен кръстницата ми, и изпитвам срам и неудобство да отида да се изповядам при свещеник след поста. А май че ... имам нужда.
Браво за житния режим, Деси :326 .

Относно изповядването - ако имаш истинска, вопиюща и неотложна нужда от такова нещо, няма да изпитваш срам и неудобство, а ПОТРЕБНОСТ да го направиш. Може би, наистина не е дошъл твоя момент за изповед.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: ХРИСТИЯНСКИТЕ ПОСТИ - мнение и съвети от д-р Атанас Миха

Мнение от Kleo »

Така е, да.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: ХРИСТИЯНСКИТЕ ПОСТИ - мнение и съвети от д-р Атанас Миха

Мнение от Kleo »

От 10 до 15 април ще постя. Това е точно страстната седмица. Реших да мина само на пресни плодове и зеленчуци /салати/, сурови ядки, вода и билкови чайове. Имам нужда отново от разтоварване. И физическо, и духовно пречистване. Черко, мерси, че винаги ме четеш :940
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: ХРИСТИЯНСКИТЕ ПОСТИ - мнение и съвети от д-р Атанас Миха

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: ХРИСТИЯНСКИТЕ ПОСТИ - мнение и съвети от д-р Атанас Миха

Мнение от Kleo »

Ям си салатките, поръсени със сурови ядки, така ми стават по-засищащи и питателни.
Вчера домат, краставица и кашу.
Днес доматчета, краставички и бразилски орех.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: ХРИСТИЯНСКИТЕ ПОСТИ - мнение и съвети от д-р Атанас Миха

Мнение от Kleo »

Някой да пости?
Аз - не.
Но се замислих точно преди Коледа дали да не направя нещо разтоварващо все пак!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: ХРИСТИЯНСКИТЕ ПОСТИ - мнение и съвети от д-р Атанас Миха

Мнение от Kleo »

Скоро ще почнат постите. Коледните. 40 дни.

Затова започнах да си припомням някои християнски материали. Като този например:

БЕСЕДИ, ПРОПОВЕДИ оттук - цък!

Познаваме себе си само в Христос. Притчата за сеяча.

Date: октомври 13, 2019
Author: Мартин Димитров
Автор: архим. Варнава Янку

Притчата за Сеяча. Сеячът е Господ, семето е Неговото слово, земята са хората, от които едни приемат словото, а други го отхвърлят. Един път семето, т.е. словото – пада на пътя и човек за момент чува словото, но след това става безразличен, или пада върху камениста почва, която не е дълбока и човек отхвърля словото Му; или попада сред трън – житейски наслади и грижите – които задавят словото. Съществува и добрата земя, където Божието слово дава плод.

Словото Господне не е учение, не е идеи, не е етика, е живот; а Личност. Човекът се определя аналогично с това как подхожда към живота. Ние съдим хората по външните черти, съгласно външния вид, картината, която човек представя, независимо дали конкретните дарби, които има, предимства или недостатъци и неговото социално утвърждаване и така подхождаме към него. За съжаление така подхождат и хора, които искат да бъдат църковни и духовни хора. Някой би запитал- и как подхождаме към човека? Как познаваме човека, как се определя човекът?

Човекът се определя от това кой е смисълът на неговия живот, коя е насоката на живота му, накъде насочва свободата си – това е човекът като личност. Тоест той има свобода и обръща своето битие и свобода в определена насока и това го определя. Нека да видим в нас кое е нашето съкровище, коя е оста на нашия живот, кой е компасът на живота ни, какво искаме от живота, какво искаме от себе си, накъде обръщаме себе си. Най-често човекът не знае къде отива, няма насока, няма смисъл в живота, и функционираме механично или под властта на нуждите и похотите. И това важи не само за хора, които нямат представа от духовния живот, а и за нас, които ходим на църква. Ние постъпваме съгласно нашето виждане, желания, нужди, които „облякохме” в духовност и в „Христос”. Потърсихме ли да види кой е жизненият смисъл, който ни определя? – Това сме ние. Коя е нашата идентичност? Тоест това, което господства в сърцето ни, нашето съкровище. И съответно човек има своята идентичност и има в себе си живот или смърт. Нашите претенции, капризи, фантазии, които нямат живот, тоест Бога, ни изморяват, консумират, изразходват ни, колкото и да сме добри, колкото и социално да сме утвърдени, колкото и да сме морални и добри. Въпросът не е какво правим външно и колко сме добри и морални, а кой е смисълът, който крепи нашето съществуване. Това определя всичко, това какво правим, как прекарваме нашето всекидневие, какви отношения имаме.

Разбира се, имаме вечна ценност, ние сме Божий образ така или иначе, и като такива имаме духовна ценност, но дали ще приемем тази ценност, която Бог ни е дал, зависи от нашата отговорност, свобода.

Ние сме духовно опустошени, но това едновременно може да е обнадеждаващо – лесно може да се привлечем, да се удивим на словото Божие, което е Сам Бог и да Го приемем в живота си. Кога? Когато се разочароваме, когато се отчаем, когато стигнем дъното, когато влезем в ада. Дотогава залъгваме себе си с нещата от света, с нашите очаквания и лъжливи блянове, които са свързани с усилването на нашия егоизъм, празнота, духовна смърт.

Божието слово ни помага да определим нашето битие във връзка с Бога. Неговото слово, което изглежда като учение, всъщност е Самият Христос, изразяван в живота ни. Когато казваме например „обичайте се един друг“, това е Самият Христос в нашата връзка, и с това наше движение и нагласа в името на Христос, Самият Христос съществува в нашия живот и връзка. Не е просто едно учение да станем по-добри хора, за да се дивим на себе си, а начин и път, за да съществува Христос завинаги в живота ни. С други думи Животът винаги да съществува в живота ни и да бъде разрушена властта на смъртта.

Ние обаче какво правим? Създаваме отношения, но дори те не са истински, доколкото нямаме връзка със себе си, ако не открием Божието слово, ако не намерим Христос, не е възможно да съществуват истинни отношения между нас, а са лъжа, повърхностни, на психологическо равнище, където изтляват и изчезват, не са същностни. Ако не влезем в съприкосновение със себе си, не можем да познаем себе си. Познаваме себе си само в Христос. В противен случай не знаем чрез кое наше Аз общуваме с другия – чрез външното? Чрез въображаемото? Чрез нашата лъжа? Чрез нашата истина? И коя е нашата истина? Ако не намерим нашата екзистенциална истина и нямаме връзка със себе си, не можем да имаме себепознание. И тогава кой общува с другия? Това, което подозираме, това, което си въобразяваме, това, което са ни внушили системата на света и системата на Църквата, тази идея, която имаме за себе си, това „пласираме”. Това обаче не е нашата истина. Когато човек прави избори в живота, с какви критерии ги прави? Ако не познаваме себе си и нямаме връзка с реалността на нашето сърце – и това не е само психологическо събитие, а духовно и екзистенциално, т.е. себепознанието, тогава с кои критерии правим нашите избори? Затова сме объркани и правим грешки и в избора на хора, намираш един човек и се жениш за него, и внезапно след 10 години разбираш, че той е в залеза си, а ти в изгрева? Кой е твоят критерий? Кое е това, което крепи връзката, подхранва я и я развива? Фантазията, което имаме в ума си. Идеята, която имаме за себе си и се проектира там. Но това, което задълбочава връзката, придава ѝ друго измерение и я прави вечна, е Христос. Без свръзката, която е Христос и означава живот, може ли да съществува връзка? Истинна, вечна връзка? Ние имаме една търговска връзка, където аналогично на нашата фантазия и очаквания си представяме другия, и ако нашата фантазия и очаквания не бъдат удовлетворени, тази връзка се разстройва и след това Бог ни е виновен за изборите, които правим, и търчим при духовниците. Въпросът е друг, че не се помирихме със себе си. Не намерихме смисъла на живота в нас, не сме добра земя, за да даде плод Божието слово.

И тъй, жизненият смисъл е изключително важен, определя нашето битие, идентичност, личност, всичко, което правим в живота. Нека изпитаме себе си – не колко сме грешни, не колко нарушихме Божия закон, това е симптом, а да намерим корена, смисъла, който определя живота ни, изборите ни, какви критерии за живот имаме – това определя целия човек. Ако искаме да познаем себе си, ако искаме да познаем другите, Господ ни е дал един драгоценен начин – Неговото слово и чрез него различаваш качеството и личността на всеки човек и подхождаш към него. Ако подхождаш към него в Христос, се освобождаваш и срещаш истинското общение и любов. Ако подхождаш чрез твоето Аз, оставаш затворен в себе си и осъждаш себе си, колкото и социален и добър да изглеждаш, и живееш ада на изолацията и самотата.

превод: Константин Константинов


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: ХРИСТИЯНСКИТЕ ПОСТИ - мнение и съвети от д-р Атанас Миха

Мнение от Kleo »

След 10 дни започват Коледните пости, просто казвам :222
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: ХРИСТИЯНСКИТЕ ПОСТИ - мнение и съвети от д-р Атанас Миха

Мнение от Kleo »

Следващият петък започват.
Този път мисля да ги спазя.
Поне да спра месото! :524
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: ХРИСТИЯНСКИТЕ ПОСТИ - мнение и съвети от д-р Атанас Миха

Мнение от Kleo »

Утре започвам.
Без месо.
И с повече тишина.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: ХРИСТИЯНСКИТЕ ПОСТИ - мнение и съвети от д-р Атанас Миха

Мнение от Kleo »

Спазвам всичко без да ми е трудно. Не ям месо. А така бях свикнала с него.
Утре съм на неделна литургия с кръстницата ми. После - на заведение с нея.
Вечерях фалафели порция от Аладин, постно е и доста като количество.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор