Всеки ден въртя педалите на велоаргометъра или правя клекове, планкове, или танцувам на хубава музика. Определено ми трябва движение и гледам да си го осигурявам редовно, че иначе качвам килограми и сантиметри. Понякога се и разхождам из кварталните улици, ходя да пазарувам, просто си намирам някаква работа извън дома, добре че веднъж седмично ме викат и на работа в Центъра.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Времето е гадно, мрачно, хладно и дъждовно, но сега ще стана от компютъра и ще изляза навън да се разходя малко на въздух и да напазарувам. Човек трябва да си търси и да си намира начини да се движи и да излиза навън. Според мен е от жизненоважна необходимост това последното. Само вкъщи не се търпи иначе. После ще поспортувам малко от вкъщи, клекове, планкове, йога, танци, въртене на педалите на вело-то... И така.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Kleo написа: ↑21 Апр 2020, 14:34
Времето е гадно, мрачно, хладно и дъждовно, но сега ще стана от компютъра и ще изляза навън да се разходя малко на въздух и да напазарувам. Човек трябва да си търси и да си намира начини да се движи и да излиза навън. Според мен е от жизненоважна необходимост това последното. Само вкъщи не се търпи иначе. После ще поспортувам малко от вкъщи, клекове, планкове, йога, танци, въртене на педалите на вело-то... И така.
Аз пък, Деска, именно в този мрачен и дъждовен 21-и април, излях към 20 часа някъде от нас и направих страхотно тичане в парка в комбинация от 1200 скока на въже... Да, валеше ме, да не беше топло, но пък беше спокойно, тихо.... сякаш човек можеше сам да се въплати във въздуха и природата.
Иначе от днес отчитам 10 км избягани като имам направени и 2 спринтови мили в рамките на тези 10 км... Спринтова миля ще рече, че разделям разстоянието от 1 миля (1600 м) на 4 отсечки от 400 метра и се старая всяка следваща да избягам с поне 5 секунди по-бързо от предната.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Браво, Чери и Деси! Поддържате духа на темата и собственото си здраве. Покрай болницата бях спряла движението и спорта, но от вчера започнах да скачам на въже. Никога не съм го правила и сега се уча. Много ми е забавно и интересно. Също така започнах тренировки по 20 минути с едно приложение на телефона и естествено имам МТ. Не са много интензивни тренировките, но достатъчни на този етап за мен. Като свърши това извънредно положение се връщам веднага в залата. Определено ми липсва фитенса :(
cvety_rz написа: ↑29 Апр 2020, 09:39
Като свърши това извънредно положение се връщам веднага в залата. Определено ми липсва фитенса :(
Ах, Цвети, търпение нямаш ..... но пък знам колко много ти допадаше и колко запалена беше. А най-вече с какво удоволствие разказваше за тренировките там и най-вече за усещането след тренировка.
Kleo написа: ↑30 Апр 2020, 06:31
Отчитам две разходки навън вчера - общо 2 часа.
Завчера - 45 минути гимнастика от вкъщи.
Деска, ти гръмна бомбата ! Правила си 45 минути гимнастика вкъщи....... не мога да повярвам. Честно . Но и много се радвам - браво!!!!
Ние вчера с Момчил обикаляхме 3 часа из Младост и направихме 14 000 крачки, което са си 10 км... А днес от мен - 15 км бягане..... Не бях тичала такава дълга дистанция от доста време и съм много, много удовлетворена, че и щастлива.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Вчера - 6 000 крачки из кв. Надежда с Хри, Алекс и сестрата на Хри.
Днес съм цикълна, болят ме яйчниците, много ми тече и с топ не можете ме помръдна от стола или дивана... а и имам да оценявам 5 електронни учебника за 11. клас по Гражданско образование, не е като да си нямам работа пред лаптопа.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Деси, ти наистина ме изненада приятно. Все тъм се възприемала като човек, който не обича много спорта, за което се извинявам . Поздравления!
Чери, 15 км са си много. Продължавай!
Вече започна да се чува, че скоро и фитнесите ще отворят. Махнаха маските на открито и се усеща настъпването на нещо приятно и чакано
Цвет,
Правилно си ме възприемала.
Няма за какво реално да ми се извиняваш.
Аз съм все още на нивото, за което Нели писа в общата тема.
Зная, че спортът е полезен, както за тялото, така и за духа ми, но приоритет си правя други неща и затова все си намирам оправдания, за да не спортувам истински и редовно.
Докато не го превърна в своя нужда и навик, както е при Черката, мисля, че резултати няма да видя.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.