обещанието на Дива :)

[Kleo]

БРАВО, ДИВА !!!

[diva]

Здравейте, мили момичета!
За мое най-голямо съжаление ще кажа, че... оная лентичка, долу под поста, е най-хубавото, което ми се случи, но... не е актуална. За съжаление не успях да запазя постигнатото и... сега съм пак на старта. Не е от значение дали са 97, 98 или 95...
И ме е срам , и ме е яд, и... вече не знам...
След като достигнах онзи резултат, нормално бе да стигна до период на застой, за който исках да говоря с диетолога. Той изведнъж реши, че сме приключили, въпреки, че имах още месец и половина заплатени, в които очаквах неговата подкрепа. Почувствах се изоставена, излъгана. Признавам, че много ме заболя. Криво ляво успях да задържа нещата , но след 3-4 месеца кантара тръгна нагоре и... предадох се. :(
После пак се "стягах" и ... пак назад, което значи нагоре...
Имах хубав и редовен режим за хранене, за спорт - всеки ден правех разходки по 6-7 км с по-бърз ход, 2-3 пъти седмично йога по 2 часа. Беше ми добре, поне бях с тонус. Миналата година се разболях от вирусна пневмония с престой в болница, с антибиотици и всички придружаващи гадости. От тогава ми е все слабо, безмотивно. Не намирам никакъв стимул да правя нещо, да се движа повече. Да, разходките се случват през ден с една приятелка, приятно ми е, но... не ми носят енергията, която ми носеха преди. Искам да правя нещо, разбирам, знам, че трябва да правя нещо, но... не успявам да се мотивирам по никакъв начин.
След 10 дена ще стана на 49. Май и критическата ме подгони.
Опитвах пак да се храня балансирано, но... все по-често "полудявам" за шоколад. Изморих се от самообвинения. Знам, че няма смисъл от тях. Знам, че просто трябва да си събера ината, че то воля не знам дали имам, ама инат поне има много.
Време е да направя нещо, защото знам, че мога. Просто защото аз успях. До някъде... А и защото виждам как вие всички успявате.
Не искам да звучи като оплакване. Приемете го като споделяне. Просто няма с кого да споделя тези си мисли и настроения.
Знаете ли, че когато бях свалила 20 кг, видях много недоброжелателни погледи и усетих много критика от околните. И от близки и от от далечни. Странно ли е, че почувствах и някаква вина? Нямам обяснение за това, но... така го усетих тогава.
Всяка вечер си казвам - от утре ще започна отново и няма да греша. И всяка сутрин си казвам - днес не успях, ама утре пак...
Знам, че това е един омагьосан кръг и вече искам да изляза от него. Чувствам се прекалено тежка, тромава и отпусната. А това не съм аз. Винаги съм имала енергия, а сега ми се лежи... просто да си лежа искам... а ако има и шоколадче... рай... :( :( :(
Чувствам се като в капан, който сама съм си заложила. Обаче по някакъв начин ми е уютно в него. Но не е. Никога не съм имала проблеми с вените, а сега усещам и виждам наченки на проблеми. Кръвното ми беше 120/75, а сега отива към 130/85... Все по-често ме боли глава. Все още други здравословни проблеми нямам, но няма да са далече ако продължавам с това саморазрушително поведение.
Откакто се помня /10-12 годишна/ все съм се чувствала "дебела" . А да се чувстваш е първа стъпка към достигане на това състояние. Е, достигнах го, а сега е време да сменя и чувството и състоянието. 49 не са много, искам да съм млада... а всеки кг ме състарява. И поболява...
Не знам как да продължа. С какво да започна... Уж знам толкова много, а сега когато ми трябват тия знания, за да ги използвам на практика се чувствам безсилна.
За поредна вечер окъснявам с лягането. Не знам защо но съм решила, че по-ранното лягане, ще ми донесе по-ранно ставане, а от там по-подреден ден.
Все от някъде трябва да започна...
Затова ще си сложа аларма за 15 мин по-рано и ще опитам в следващите дни, до 5 юни, до 49-те, да правя тибетските упражнения. Нямам идея с колко повторения ще мога да започна, но колкото и да са, започвам ги.
Това ще е първото ми обещание от сегашното време. Имам желание всеки ден да се отчитам тук. А също и да си правя предизвикателствата, които да изпълнявам.
Ще опитам да нормализирам храненето си и да добавям нови хубави и полезни навици, но не искам да са много нещата отведнъж. Затова ще си добавям едно по едно, когато се почувствам готова. Много пъти съм допускала грешката да започвам много хубави неща и... до никъде. Дано този път се справя. Всъщност, трябва да се справя. Искам да се радвам на живота си.
Това е...
Объркана съм, но се надявам скоро да се оправя. И да вляза в "правия" път
Благодаря ви за вниманието, че стигнахте до тук! И извинете ако съм ви отегчила.
Лека нощ!

[Kleo]

Дива, прочетох те. Внимателно. Не си ме отегчила, напротив - почувствах и разбрах всяка твоя дума.
Радвам се, че мина в темата си и сподели нещата, които те вълнуват и са ти важни в момента
Споделена грижа - половин грижа А и вече си си намислила начало на план, което е супер!
Да си лягаш по-рано е много добра идея. Да ставаш по-раничко - също. Упражненията на тибетците - браво, супер, действай! С теб съм!
Също така ми допадна това, че ще добавяш положителните елементи плавно, един по един и когато вътрешно се чувстваш готова, това също е важна крачка към Успеха
Странно ми стана за реакциите на околните, когато си била отслабнала с цели 20 кг. Както и за чувството ти на вина...
Странно ми е също така, че диетологът ти така гадно те е "изоставил" насред пътя. Не е било честно. Особено щом си била и платила...
Но нищо - гледай напред! Остави миналото зад гърба си.
Бъди ТУК и СЕГА, и широко се УСМИХНИ

[diva]

Kleo, благодаря ти за милите думи и поощренията!
Да, искам да оставя миналото назад, да гледам само напред. Не веднъж съм опитвала, сигурно ще дойде момент когато ще успея Вярвам, че е сега
За съжаление все още се "улавям", че мисля за диетолога с болка от изоставянето. Трябва да го забравя!

Така или иначе, днес поставих едно начало. Въпреки, снощното окъсняване, което няма да се случи тази вечер, станах по-рано и съм много горда днес със себе си, защото направих по 17 повторения от тибетските упражнения. Удовлетворението, което усещам днес определено доста промени деня ми. Разбира се, към хубаво
Много, много искам да вярвам, че това е началото за моя успех!
Сигурна съм, че до голяма степен промяната на мислите има значение за успеха. Но моите за сега са доста оплетени, та няма да бързам да ги редя насила, сами ще се наместят и тогава леко ще им помагам
Другото, което днес започнах, е, вярно, че следобедно, но все пак е днес - алтернативното дишане, което не отнема никакво време, само да ми стане навик. Ако успявам да го правя по 3-4 пъти през деня за мен ще е голям успех.
Не знам какъв ден е днес, но отдавна не се бях чувствала така уверена в себе си. Истината е, че се харесвам уверена
Сега отивам да приготвя нещо за вечеря на домочадието, аз мисля да хапна малко кисело мляко по някое време.
Хубава вечер!
Клео, БЛАГОДАРЯ ТИ!

[cchery]

Дива, успях да прочета постинга ти. Признавам - малко неспокойно ми беше, т.к. тъкмо се гласим за вечеря и аз мернах дискусията ви с Деси... Обещавам да прочета подробно и да ти пиша. Но засега искам да знаеш най-важното, че не си сама. Че твоят омагьосан кръг е моят кръг, кръгът на Деската, кръгът на хиляди и милиони по тази земя.... Че кръгът започва и свършва със самата теб... И че въпреки, че е кръг, има измъкване!

[diva]

Благодаря, Чери!
Хубава и топла семейна вечер!

[cvety_rz]

Дива, прочетох те и бързам да пиша въпреки късния час.Разбирам как се чувстваш и аз в близките 8 год. все килограми боря и е гадно да си постигнал нещо и после да го загубиш, но колкото и да е трудно трябва пак да извървиш този "отъпкан" път .Да, не е лесно :!: То ако беше лесно нямаше да има пълнички.Помни, че "....нито най-умния, най-бързия грабва залога а този, който мисли АЗ МОГА...."Имаш подкрепата ми

[diva]

Цвети, благодаря ти за подкрепата!
В този момент това наистина означава много за мен!
Чета те и за мен ти си пример за успех! Благодаря!

[cchery]

Дива, пак ще съм набързо явно. Препрочетох имейла ти и съпреживях с теб обрата при режима ти. Истината е, че не знам аз дали бих намерила сили да успея да почна отново.... Нещо, което е факт при тебе, и което може да те кара да се чувстваш горда с пълно основание.... Това Е успех!!!

Помня, че доста време търси диетолог, на когото да се довериш.... Тъпото е, че не го намери. И че със сигурност не си само ти. Да, ти си тази, която е спряла да прави нещата от диетата си, но в днешно време задачата на диетолога е не само да изготви режима, а да предоставя и съответните услуги на консултации и корекции във връзка с него. И, разбира се, подкрепа. Мисля, че няма смисъл да продължавам.

Искам да ти кажа и колко ми е познат онзи кръг на тотална и безнадеждна повтаряемост на едни и същи грешки... Ставаш с обещанието за промяна от днес, караш с ентусиазъм до обяд, следобедът ти се приспива, грабват те първите наченки на умора, волята ти все повече шепти, отколкото да говори, инататът крещи, че не си длъжна да живееш с вечните ограничения на храненето и спорта, вечерята се задава от голяма по-голяма, всяка хапка е предпоследна и така докато свърши чинията. После те налазва най-мощната умора, която те приковава към дивана и с празен поглед гледаш нещо на ТВ-то, което почти и не те интересува. Леглото ти се вижда толкова далеч в собствената ти къща..... чувстваш се сама, подута и пренахранена...... и заспиваш с неизменното обещание, че утре почваш промяната..... И тя се случва, но.... с обратен на желанията ти знак....

В този глупав цикъл има вариант да кажеш СТОП! И ... е най-добре, когато го кажеш пред някого. Поемеш обещание да бъдеш отговорен... Себе си е най-лесно да подведеш, но като че ли околните - зя тях повече държиш сметка. И всъщност не е важно кое как, идеята е... вечер да "раждаш" бодри идеи за другия ден, отколкото заспали обещания за неясното бъдеще!!!

Виждам, че при теб има всичко - самоанализ, самосъжаление, самооценка.... но и онзи малък филиз от крехка надежда и воля, който ти пожелавам да израсте силно и жилаво дръвче!!! Знам, че знаеш, НО ВСЕ ПАК - всичко от днес нататък е въпрос на твоята собствена воля и желание!!! Ако наистина за теб е по-добре, минавай и пиши дори по няколко пъти на ден тук! В тази тема. В друга тема. В съседни форуми.... Просто прави онова, което те кара да се чувсташ добре и да забравиш за неуспеха там някъде преди няколко месеца...... Аз в момента съм на 39..... и не ми е приятна тази цифра. На 49 сигурно ще съм изтрещяла...... Но при все, бих искала да си спомням как... стресът през всичките тези години ме е карал да си мисля, че няма да ги доживея тези 49.... и че все пак съм там, на брега на дългата река, наречена живот и че е най-добре да мога да плувам, за да съм на гребена на вълната!!!! ......

Шарън Стоун - моята най-голяма любимка. На 50+ ....... Мразя бръчките, които виждам по красивото ѝ лице и при все това се прекланям пред всичко, което е тя и което виждам на лицето ѝ напук на годините:

[img]http://slava.bg/images/content/2014/02/ ... rticle.jpg[/img]

[diva]

Чери, Чери...
Как четеш в душата ми объркана...
Благодаря ти! Чувствам се разбрана, а в този момент мисля, че наистина имам нужда от разбиране.
Много е вярно, че когато обещаеш нещо пред друг е по-лесно да го изпълниш.Затова и аз дойдох пак тук и виждам, че не съм сгрешила. Тук получавам точно това, от което имам нужда - вашата подкрепа, мили момичета, и вашето разбиране. Сега съм с по-голяма надежда, с повече вяра и сили.
Все още ми е оплетено в настроенията и мислите, но сякаш се подреждат.
Това, което обещах миналата вечер - да правя тибетските упражнения и алтернативното дишане - доволна съм и мога да кажа - правя го. И винаги когато се прокрадне мисъл - е, сега ли? - си казвам: да, сега, защото какво ще кажа на момичетата Радвам се, че мога да ви кажа - правя, това, което обещах, колкото и малко да е. Все по-често си мисля, че може още нещо да добавя. Днес няколко пъти мислих - понеделник е ден за ПОД. Брах ягоди и мислех - ето с тези ягоди ще направя ПОД И какво следва - утре ще има ПОД.
Усещам, че мотивацията ми се връща, а аз определено се харесвам когато имам цел и мотивация да я постигна.
Време е да преразгледам съветите на д-р Михайлов и постепенно да добавям едно или друго. Като пиша това се сещам за нещо. Вчера брах джоджен за сушене и се сетих, че това е една от неговите препоръки. Може би е знак, че трябва да отида още сега да си направя чай от джоджен и да оставя бурканчето на по-видно...
Ето как докато съм тук и ви споделям, ми идват чудесни мисли и идеи. Само за това си заслужава да идвам при вас
Сега наистина спирам, отивам да си направя чай от джоджен, а защо ли да не си извадя и пчелния прашец от фризера... той ми беше хубава закуска в едни по-добри времена, които искам да възродя
Хубава неделя, поне каквото е останало от нея!
И още веднъж - БЛАГОДАРЯ на всички ви!

[diva]

Ето една статия, на която попаднах сега - http://evolife.bg/%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0 ... %BB%D0%B0/
Сигурна съм, че няма случайни неща, също и в статията, която ме "намери" сега.
Убедена съм, че основният ми проблем е "в главата". Надявам се, че един ден ще успея да се справя с него.