Успешен втори ден на детокса!
Чувствам се прекрасно, пълна с енергия и добро настроение. Как ми се иска всичко да продължи в този дух и да се измъкна от омагьосания кръг. Дали ще бъда достатъчно силна . Сега си давам сметка колко много съм постигнала предишния път, колко е трудно, каква воля трябва. Мислех си, че щом веднъж съм го постигнала, втория път ще е по-лесно, но се оказа точно обратното - много по-трудно е.
олеся написа: Как ми се иска всичко да продължи в този дух и да се измъкна от омагьосания кръг. Дали ще бъда достатъчно силна . Сега си давам сметка колко много съм постигнала предишния път, колко е трудно, каква воля трябва. Мислех си, че щом веднъж съм го постигнала, втория път ще е по-лесно, но се оказа точно обратното - много по-трудно е.
Олеся, ще се справиш, сигурна съм! Щом веднъж си успяла да събереш сили и да се мобилизираш до постигане на желания резултат, ще успееш да го направиш отново! Вече знаеш как!
Само да попитам , някаква грижа за кожата полагала ли си първия път, да речем разни мазила, масажи или нещо друго?
Бъни, благодаря за тонизиращия пост.
Предишния път не съм ползвала никакви мазила. Има един момент, особено веднага след детокс, в който усещаш как всичко виси по тялото ти като на закачалка (сланинки, кожата се отпуска). Много е неприятно и в някои моменти е притеснително дали всичко това ще изчезне и кожата ще се прибере. По едно време всичко висеше толкова грозно, но с течение на времето нещата си се наместиха. Важно е да не отслабваш рязко с много. Тъй като имаше период на зацикляне на свалянето на теглото, започнах да тичам всеки ден по 30 мин. и за да активирам кръвообръщението увивах целофан по бедрата и корема. Отслабването си иска комплексен подход и психическата настройка, че трябва време 3-4 месеца за 10-15кг. Когато стигнах до желаното тегло страшно много се харесвах - всичко си беше на място, прибрано, стегнато, кожата сияеше и имах чувството че ще полетя.
Средно свалях на детокс по 2 кг. и после още 2 до следващия детокс.
В момента полагам грижи само за лицето - дневен крем подходящ за кожата ми и възрастта (42), но ти ме подсещаш с този пост да започна да ползвам и нощен, защото да не стане някой фал. Други мазила няма да прилагам, ако ситуацията не го изисква. А и някъде четох (мисля сайта с упражненията на Руми), че мазилата не помагат, само си харчим парите.
Ако ми позволите да :1024 -на малко и тук . Момичета, гледайте много внимателно какво пише в съдържанието на мазилата. Не позволявайте разни рекламни трикове да тровят здравето ви. Отдавна не е тайна, но трябва човек от собствен опит да разбере следното: всяка една съставка на крем, която не е с органичен произход, а производна на химическата индустрия, влияе отрицателно на женското здраве и повишава риска от рак!!! Най-вече това се отнася до т.нар. ксено-естрогени - вещества, които внасяме в тялото си именно чрез мазила и кремове и които увеличават естрогена в женското тяло, а оттам идват проблеми с метаболизма, с ПМС, с цикъла и т.н. по-неприятни болежки.
Така че - аз лично никога повече не бих си купила антицелулитен крем, освен ако в неговото съдържание не видя само есенциални масла и спиртни или мастни извлеци на билки и лечебни растения!!!!
Край на :1024 !
Оли, ти в момента спортуваш ли нещо?! Тичаш ли?!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Хайде да оспамим темичката още малко... Извинявам се което, но като е станало на въпрос...
Аз изобщо нямах в предвид някакви такива скъпи козметични мазила, не за друго, а защото много отдавна съм се убедила, че ефект няма никакъв. Беше ми интересно дали Олеся не е преборила целулита първия път с масажи с хвойново масло. Въртя, суча и все към него отивам... Може би, защото аз самата го включих в моя план за отслабване и премахване на целулита, но с ръка на сърцето си признавам, че с тези масажи бях най-НЕсериозна от всички запланувани неща! Та за това питам, интересно ми е ако някой е ползвал да ми каже горе-долу след колко време е усетил някакъв ефект. Иначе , ако щете ми вярвайте дето се казва, ама аз и крем за лице не ползвам. Нито пък гримове. Просто не съм фенка на тези неща... Всеки луд с номера си, това е един от мойте
Бъни, целулита го преборих с коренно променения начин на хранене, пиех и чай от джоджен, тичах по 30мин. Със свалянето на килограми, изчезна и целулита, дори бях забравила че това е един допълнителен положителен ефект от всички мероприятия. Просто се получи неусетно.
Чери, записала съм се на плуване, но от известно време имам силни болки в рамото от разнасянето на малкия и прекъснах докато ми мине.
олеся, трудно е, много е трудно да се извърви пътя отново.
Но ние сме тук и ще се подкрепяме!
За мен детоските не са вариант вече, не и за редуциране на подкожни мазнини.
За прочистване на тялото - да.
Целулитът е мастни депа все пак. Когато се редуцират подкожните мазнини
( с хранителен режим + спорт),намалява и той.
Руми ме е посъветвала изрично да се мажа с крем, за да подпомогна кожата при интензивно
отслабване. Не ме е задължила с вид и марка. Аз се мажа с какаово масло, бяхме обсъждали точно това преди, мисля в темата на Чери. Това масло е чисто, но по-първична преработка има . Пише , че става и за кулинарни цели , но е с лош вкус. За мазане е идеално. Това ми е и "кремът" за лице.
При мен обратът настъпи. Колко дълъг бе пътя, какви неприятности трябваше да ми минат през главата, за да се осъзная най-накрая. В главата ми нещо прещрака и се включих на друга вълна. Великден беше наистина велик ден за мен - болна на легло, а около мен кипи веселба... И тогава си дадох сметка, че е крайно време да се взема в ръце и да бъда онази жена, която съм и която харесвам - весела и усмихната, ведра, излъчваща щастие, да обичам и да бъда обичана. А на какво приличах - оплакваща се, хленчеща, болна, намръщена, вечно кисела. Къде беше отишъл вроденият ми оптимизъм, позитивизъм и прекрасната ми усмивка. Зададох си въпроса: От кога не съм се смяла искрено и от сърце??? Това не бях аз. Бях се задръстила от лоша енергия и негативизъм.
Но един човек ми помогна. Тя виждаше и усещаше, че затъвам. Моята майка, милата ... Не зная волно или неволно, но по един много деликатен, нейн си начин ми даде една книжка на Карнеги "Как да преодолеем безпокойството и т.н.". Книгата стоя няколко дни недокосната, както винаги гледах скептично на подобна литература. Но, зачетох се.
След това разлистих книгата на д-р Михайлов ...
След това прегледах спомените си в "Часът на мама" ...
И дойде време за детокс. С толкова хъс детокс не съм правила. Изключително съм доволна от себе си. Знам, че съм свалила килограми, но това в случая не е първостепенно. Важното е, че душата ми се зареди с нови сили.
На Великден ударих дъното и тръгнах нагоре. Ще изплувам, трябва да изплувам, заради себе си, заради семейството си, заради живота, който е прекрасен. Не искам повече да се лутам, а искам да живея пълноценно.
Ако това се нарича следродилна депресия (не разбирам много от тези неща), то нека това е краят й!
Олеся, искам да ти кажа някои неща, но в момента постът ти дълбоко ме разчувства, затова позволи ми, мила, само сиииилно да те прегърна, да ти кажа, че съм с теб, че те усещам с всяка фибра на душата и тялото си, и да те поздравя с едно голямо БРАВО
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
На Великден ударих дъното и тръгнах нагоре. Ще изплувам, трябва да изплувам, заради себе си, заради семейството си, заради живота, който е прекрасен. Не искам повече да се лутам, а искам да живея пълноценно.
Ако това се нарича следродилна депресия (не разбирам много от тези неща), то нека това е краят й!
Оли! Била съм там.... там, където твоята душа е "празнувала" тазгодишния Великден. Измъкването е трудно и много коварно. Често пъти тялото поддава, но душата - буксува..... Всъщност душата просто иска това, което й е отредено за нея.... в някои случаи това не е гледането на дете......
Не визирам теб! Не знам дали е така. Но знам, че след второто ми раждане изпаднах в тотална безизходица и безидейност. Нищо нямаше смисъл. Нито да почвам. Нито да свършвам. Животът беше един и същи... До момента, в който и аз не се осъзнах.... проумях най-важното - че никой не иска от мен да бъда майка, съпруга и домакиня. Всички искат от мен само едно - да бъда Анелия! Дори децата ми.... нямаше смисъл да ги залъгвам, че съм тяхна майка, но не съм онова момиче, което бях преди да се родят..... И какво ми пречеше да бъда и едното, и другото?! Не знам..... Но първата битка, която спечелих, беше битката за моята идентичност!!!! И това е и най-голямата ми победа и досега.... Така вече не лъжа никого и съм искрена към децата!!! Някъде и в този период на промени почнах да усещам най-голямата сила в живота си - ОБИЧТА..... обичам неистово, до полуда, докрай!!!
Оли.......... благодаря, че сподели!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."