От днес до 14 септември ще ходя сутрините в гимназията, макар че реално нямам никаква работа там. Отпускът ми свърши, не съм преназначена за новата учебна година. Но тъй като ми предстои да върна служебния лаптоп, който ми се води на мое име, а на него имам записани важни неща, идващите дни ще си ги прехвърля на флашка и оттам на компютъра ни вкъщи. В момента в училището е много пусто, само аз, охраната и още една учителка сме в цялата сграда. Като аз съм само между 9 и 12 часа, после отивам в Центъра на другата ми работа, а колежката ми стои може би докъм 15 часа и после и тя си тръгва. Знам, че охраната идва рано и си тръгва късно, но не зная точно в колко часа, не ме и интересува. Тъжно и тихо, самотно, беше в учителската стая. Аз сама. Е, събрах си ума. Преглеждах обяви за работа. ...
И за да не завършвам толкова минорно поста си, ето нещо жизнерадостно и приятно за слушане:
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Последният един час поливам всички цветя и растения в пустото училище.
Още не мога /може би не ми се иска/ да повярвам, че на 15-ти вече няма да работя тук.
Вчера следобеда изпратих за първи път два имейла със своето CV до други гимназии, да видим.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Тъга, скръб, печал.
За човек със светла душа.
Изпитвам остра жал...
Искам това да е лъжа!
Много ми е мъчно. Преди минутки разбрах, че мой потребител е починал днес. Цецо, почивай в мир! И дано в Отвъдното ВИЖДАШ, и се придвижваш волно и свободно. Иска ми се да знам, че си в един по-Светъл и Добър свят сега! Сърцето ми поздравява духа ти, приятелю. Виж звездите. Погледни всички, които желаеш. Сега вече го можеш, нали? Благодаря ти за всичко, компанията, Енигма, познанията по астрология, вярата ти в мен, наченатия роман, който така и не можахме да донапишем заедно. Скърбя за теб, моля се за теб. Върви, лети сега!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.