Моята поезия

[Kleo]

Зорница ще орисам и ще пея.
15-ти юли ще е ден, във който
ще се престоря аз на фея
и племенницата ми ще ме сгрее

[Kleo]

Предвкусвам, че скоро ще "родя" нещо

[Kleo]

Предвкусвам, че скоро ще "родя" нещо

Интуицията не ме излъга. Тази сутрин "родих". Поредното си стихче.
Когато мога ще го препиша тук от телефона си. Сега излизам да купя обяд на колегите си.

[Kleo]

Предвкусвам, че скоро ще "родя" нещо

Интуицията не ме излъга. Тази сутрин "родих". Поредното си стихче.
Когато мога ще го препиша тук от телефона си. Сега излизам да купя обяд на колегите си.

Ангел и Дявол в тяло на Жена,
това съм АЗ.

И наистина Бяло и Черно в мен се преплитат,
докато припламнат... -
в Червено!

И така си оставам
загадка неразгадана
за тебе...

И дете съм на Луната,
а звездите мои са сестри,
обичай ме пламенно ТИ!

[Kleo]

Дивата Жена
и Вечната - това съм аз.
Неукротима, непокорна,
в клетка не можеш ме затвори!

И вместо тъй жадно,
тъй властно да жадуваш...
да потиснеш моя бяг,
мойта лудост!

Бягай с мен,
тичай с 200,
без дъх остани,
в ръцете си ме вземи!

[Kleo]

Пиша много.

Не само бял стих вече.

Прописах и проза. Но не смея да споделя все още тук.

[Kleo]

Последните две седмици пиша ранните утрини. Сама в тихото и тъмното.
Представям си, че съм Шехерезада. И редя думи в тъмни доби.
Моят Шехриар още спи. Аз пиша. И целя да го събудя.

[Kleo]

Пиша отскоро по много.
Пиша навсякъде.
Бял стих. Разказвам си неща на някои хора.
Пиша много.
Олеква ми след това.

[Kleo]

... сънувах стихове.
но ги забравих.
Помня само това:

"НапрАви си го сам.
НаправИ си го сам!"

Може би ще влезе някъде?

[Kleo]

Отиде си от мен също тъй внезапно ти, както се и появи!

Като светкавица, прорязала небето.
Като гръм, разтресъл тишината.
Като буря, нарушила земния покой.

Ти беше мощен зов, зноен дъх, душевен блян, полъх и копнеж...
Подновена вяра. Дишащо мълчание. Усещане за сродност.

Натъжена бивах ли - връщаше ми радостта.
Уморена и унила - в миг ми даваше живот.
Скъбта ми като вълшебник превръщаше във смях.

А сега те няма... Липсваш и болиш... Безспир се питам -
къде ли си сега, светът добър ли е със теб?

И вечно ще те нося в кипящата си кръв,
в горещите си спомени, в туптящото сърце!

Посветено на един специален за мен Боби,
тези стихове сами дойдоха при мен нощеска,
от Деси, 18.06.2014, носталгично

[Kleo]

Моята Есен ще бъде такава:
шарена, пъстра, прекрасна!
Ще вървя през листа от жарава
и с Живота ще се срастна.



В парка на скамейка,
ще полегна като котка, ще помъркам,
а после, подкрепена с лейка,
ще облея като с душ тревите вънка.



Есента ми ще е топла,
като Слънце през Октомври,
като Априлска дипла,
ще се стеле.



И натежала от наслада,
като узряла сладка диня,
душата ми пожелала пощада,
наградена ще е с бяла диря.



Деси,
9.9.2020