Мнение
от Kleo »
ЗАЩОТО БЯХ НАБЛИЗО
Повика ме приятел
с болката си чиста.
Викът му над земята
отекна като изстрел.
И бях след миг до него.
И вече бяхме двама.
И дадох свойта риза,
защото втора нямах.
Приятелю, най-хубавия ден,
прекрасния ми ден,
в живота ми бе тоя
във който от мене бе спасен
облечен в риза моя!
А след това когато
над мен надвисна мракът.
Как опустя земята
и как без дъх те чаках.
Но в миг небето лумна
и ти взриви земята
с една жестока дума,
която каза в мрака.
Приятелю, най-черния ми ден,
ужасния ми ден,
в живота ми бе тоя
във който паднах повален,
ранен от дума твоя!
Остава вечен ден -
денят когато бе спасен,
защото бях наблизо!
Остава и за теб,
защото мойта риза взе...
сълзите още са по нея!
Приятелю...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.