Хорааа,
такова нещо до сега не ми се беше случвало ...
Седя и усещам някаква страхотна енергия, която се изразява в нервност и трескавост, която трябва да излезне от някъде ...
Добре, че намерих едно старо платно, на което някога имаше нещо, извадих посипаните с прах акрилни бои и се гмурнах в неизвестното.
Гмурването беше бързо, трескаво, нямах представа какво правя, защото досега изобщо не съм работила по този начин с бои, просто исках да слагам цветове ...
Когато свърших през мен премина нещо, като ток. Цялата настръхнах ....
Ето това е. Трябваше да споделя.
Това е моята "Закъсняла пролет"