Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

[Kleo]

https://belmondo.bg/wp-content/uploads/ ... 2dcb6a.png

https://th.bing.com/th/id/OIP.0RGPNqbNF ... d=Api&rs=1

https://belmondo.bg/wp-content/uploads/ ... -hands.png

[Kleo]

Разбирането ни за красота се нарича "естетически вкус". А естетическият вкус се възпитава и "отглежда". Тема за размисъл в неделя сутринта: колко красота сме свикнали да виждат очите си и в какво?

https://scontent.fsof6-1.fna.fbcdn.net/ ... e=5EDF87AA

Да го използвам в часовете ми по Естетика

[Kleo]

Искаш ли да похвалиш, виж какво би могъл да посъветваш, искаш ли да дадеш съвет - виж какво би могъл да похвалиш.

Аристотел

https://chetilishte.com/wp-content/uplo ... -46-05.jpg

[Kleo]

"Мисленето е трудно, затова повечето хора съдят."

Карл Юнг

https://scontent.fsof6-1.fna.fbcdn.net/ ... e=5EE62D08

[Kleo]

Рафаел Сабатини - „Съжалението от пропуснатите възможности е най-страшният ад, в който може да пребивава живата душа.“

https://m4.netinfo.bg/media/images/4306 ... prolet.jpg

"Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са пазили неутралитет.“ - Данте Алигиери

[Kleo]

"Днес е прекрасен ден и ще го изживея отлично,
с безкраен ентусиазъм и безграничен интегритет,
верен на визията си и със сърце, изпълнено с любов."

Робин Шарма, из книгата му "Клуб 5 сутринта. Грабни утрото. Извиси живота си."

[Kleo]

Никога не играй шах с гълъб. Той ще събори всички фигури, ще оцапа дъската и ще се разхожда наоколо сякаш е победил.

Следвай сърцето си, но вземи мозъка със себе си.

[Kleo]

Как звучи приятелството?

Понякога като наздравица,
понякога като мълчание.
Понякога като шумен истеричен смях
в най - неподходящия момент.

Понякога като буря , без която няма
как да настъпи онази така позната и любима
свежа глътка въздух.

Звучи също като грижа.
Звучи като честност.
Звучи ми като ТЯХ . Моите приятели.

Защото когато поискам нещо , няма да ме засипят с пожелани за сбъдване , а ще ми кажат-
" Ако е добре за теб - да ти се случи! "
Защото никога няма да ме спрат да опитам отново , дори ясно да чета в очите им - "Провал". Те знаят ,че той не ме плаши. Аз знам ,че не плаши и тях. А необяснимия страх , който прозира през цялото време се крие в последните им , тихи думи - " Само не искам да бърша пак сълзите ти.."

Защото тяхното " Искам те обратно! Това не си ти! " ме връща толкова към себе си ,че почти усещам сблъсъка .
Защото те няма да ме пазят с цената на всичко, и Бога ми , биха ме пуснали да се ударя и в най - дебелата стена , стига да стигна до истината. Защото те знаят , ще имам нужда от нея, повече от въздуха.

Приятелството звучи различно. Всеки път.
Но се усеща винаги еднакво.
Топло.

А аз все забравям да кажа " Благодаря" .

Автор на текста: Анастасия Михайлова Михайлова

[Kleo]

Дори най-високата планина е по-ниска от тревата, която расте на върха й!

Японска мъдрост

[Kleo]

Да правиш живот

Жега! Осем и нещо,
безнадеждно горещо...
Чак земята пращи като печен картоф.
А отпред, на превала,
под носа на квартала,
седем котки задъхани правят любов.
И мяучат прекрасно,
полудели и страстни,
уловили във нокти вселенския зов;
и съвсем не разбрали,
че се пръска квартала,
възмутен от такава безсрамна любов.
Той е страшно културен,
непривикнал на бури,
елегантно излъскан, възпитано нов.
А нахалните котки
го изправят на нокти
с тая толкова шумна, скандална любов.
Нека! Още му трябва!
Малко страст да го грабне,
да набъбне душата му, бременна с плод!
В тази делнична кроткост
само влюбени котки
имат истинска сила да правят живот.

Ники Комедвенска

[Kleo]

Жените на България

Мъжки момичета? Кой го реши?!
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.

Някой ме иска такава жена –
паднала ничком, безлична и слаба.
Ала в неверни и зли времена
нощем с пищова си спяла е баба.

Тази земя е за силни жени,
дето до дупка врага си ще гонят.
Щом си забравил какви сме, помни:
ние сме раждали, яздейки коня;

и сме умирали в мътни води –
кой от позора честта ни да брани,
и са цъфтели на тия гърди
вместо трендафили – алени рани!

Ние сме просили хлебец и боб –
гладни гърла – десетина дечица,
и сме оплаквали чуждия гроб
в черна задушница – бели вълчици!

Мъжки момичета! Хайде бе, брат!
Бил ли си някога с мъжко момиче?
Да те запали! Че в целия свят
няма жена – като нас да обича...

© Ники Комедвенска