Това, че най-накрая е събота, 27 юни, а следващата събота ще тръгнем за моретоооо... дано не затворят градовете дотогава, че чуваме някакви много лоши неща ...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Разговорът по телефона с мама.
Предчувствието за море.
Добре свършената работа.
Хубавият материал във Фейсбук страницата на Центъра ни.
За който принос имат тримата единадесетокласника от ТУЕС, които ни посетиха на място.
Сред които е Коки на Чери.
Щастието понякога мирише, знаете ли? На липи! Друг път звучи. Като шепот в ухото...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Днес. Цял ден. В компанията на моя бивша ученичка. Сега ще бъде 11 клас. Наскоро навършила 17 години. Зодия Рак. Толкова много обич и прегръдки си дадохме, толкова ценни разговори проведохме. Бяхме на дълга разходка в Северния парк, обядвахме постна храна в любимо мое заведение, снимахме се, смяхме се.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Деска, от известно време се чудя защо хората доброволно се отказват от така вълнуващата емоция на очакването . Знам част от причините, но чувствам, че те не са всичките. Едната е, за да не се разочароват, когато очакванията им не се оправдаят. А другата - изцяло тон с тенденцията на "модерното" европейско общество - да нямаш очаквания, за да няма и към теб самия такива.....
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
И другото, което ми хрумва, в този план - да пуснеш контрола, малко в тона на "Прави, каквото трябва, да става каквото ще!". Някои неща наистина си зависят от нас самите и от нашите действия /или бездействия/, но други неща са неподвластни на волята и контрола ни. Поради тази причина е безсмислено до голяма степен да имаш твърди очаквания за бъдещето, за хората и света като цяло, защото доста често тези очаквания не биват оправдавани. Поне аз така го разбирам това с липсата на очаквания. Да си малко по-равнодушен към крайния резултат, да си с една идея по-приемащ, по-адаптивен /обратното на ригиден/, по-гъвкав, по-възприемчив към реалността такава, каквато е, а не такава, каквато на теб самия ти се иска да бъде. Много философско стана...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.