РАЗВОДЪТ... преди и след него... какво става с живота след развода?

[cchery]

Благодаря ти, Ани.
Има и друго обаче, а то е, че огромна част от хората се събират или женят на 20+.
И после единият от партньорите или и двамата, много се променят.
Ако е в една и съща посока и темпо - чудесно. Продължавате да вървите заедно.
Но ако промяната на единия е в обратна посока с тази на другия или просто единият едва се влачи, а другият тича, тогава става … измъчена работа... и нищо не помага.
Поне нищо. За известно време. Тогава може да се появи /и най-често се и появява в действителност/ трети човек.
И става манджа с грозде.
Чери, благодаря ти, че ми четеш темата и че вземаш отношение по нея, когато почувстваш желание за това, ценно и важно ми е. Наистина.

Деска, в поста ти по-горе не ставаше въпрос за това, че хората се променят, тръгват в различни посоки. Или поне аз не го разбрах така. Иначе си напълно права. Но мен ме впечатлиха тези 3 неща, на които съм и акцентирала. Може би ключовото от тях е, че ти не си половинката ти. И въобще не си половинка, всъщност. Според мен... ако встъпваш връзка с това осъзнато приемане, дори и да вървите в различни посоки, то връзката ви може да оцелее. Много сериозен проблем на съвременните връзки е, че партньорите не си дават лично пространство. А има една прастара истина - разстоянията и разделите сближават.

Да - интересна ми е темата. И всъщност не самата тема за развода, а някои от нещата, които постваш тук .

[Kleo]

Чери, благодаря ти за милите думи и за... милото ти отношение към мен.
С годините все повече чета между редовете. Усещам самият човек какво е вложил в написаното.
Наистина, много ти благодаря, че ме четеш и искрено се радвам, че някои от материалите, които поствам тук, са ти интересни за четене.

[Kleo]

[Kleo]

Никой не е в състояние да открадне нечия жена, ако тя е щастлива.

Силвия Кристъл

[Kleo]

И ... НЕ заживели щастливо ... или трите най-нещастни брака в литературата

Добре де, не се ли женим всички с ето тези или поне подобни представи за брака и за това, което ни предстои в нашето семейство?!

Юли и Албена Тонкин, Невероятни съвети на Бени за Брака и семейството

Писмото на една любовница към настоящата съпруга! - цък!

Хареса ми това писмо, определено!

[Kleo]

На 31 май се навършват 18 години от оня слънчев ден, в който сключихме брак
Тоест това е едно пълнолетие време оттогава, от веселата ни сватба Беше голям купон

В същото време сега през април се навършиха и 8 години от развода ни
Помним и деня, в който ни връчиха бракоразводното решение Валеше дъжд. Проливен.
И всеки с чадъра си пое в различна посока.

Интересното е, че и двата пъти си мислехме, че е за постоянно, че е завинаги.
Човек може много да се самозаблуждава понякога. А съдбата да му готви съвсем друго.
Мислехме, че завинаги ще бъдем женени. После си мислехме, че завинаги ще останем разделени.

Да, на документи все още сме разведени. Но все така сме си заедно. От 1997 насам.
Наскоро той ми каза: "Деска, ние с теб сме настоящи любовници и бивши съпрузи!"
Без огорчение. Смеейки се. Израснахме заедно много. Израстваме заедно много. Учим се един от друг.

Пътят ни не е лесен, нито лек, но пък затова е доста интересен и нестандартен.
Както Ванеса Виденова веднъж беше писала за връзката между воден и въздушен зодиакален знак.
Смесицата е много странна. Вода + Въздух. Въздух + Вода. Може да е пАра. Може да е някаква друга водно-въздушна смес. Комбинацията е интересна просто.

И така, решихме двамата да отпразнуваме факта, че сме фактически заедно, от толкова много години /нищо, че е с няколко прекъсвания/, като отидем за 4 дни на морето Сега, от 22 до 25 май, в Поморие. Обичаме този град. Надяваме се, че ще изкараме приятно.

Пиша тези неща с благодарност. Че сме тук, че не сме заедно само заради Алекс или заради някаква друга причина освен тази, че намерихме път един към друг и желание да крачим съвместно. И друго, в наталните карти и на двама ни е заложен именно развод - Слънцето и Луната квадратират помежду си - докато "пише", че в любовта ще сме далеч по-щастливи и успешни. Е тогава защо да се женим повторно?!

Юли и Бени Тонкин, "Малко известни факти за нашата връзка":

[Kleo]

Е ЕЛЕНА ПЕТКОВА В МОНОЛОЗИ НА ВАГИНАТА

13 МАРТ 2020 БРОЙ 02 2020

Изповед на една съпруга

Аз съм една току-що навършила 40 години семейна жена… Нека ти кажа нещо, скъпи читателю, който и да си ти – мъж, жена, семейна, несемейна, обвързана, развързана, вдовица и т.н. Напоследък често в социалните мрежи попадам на разни цитати, които ме шамаросват като леден мокър парцал в лицето. Щастливите хора са щастливи по един и същи начин, а нещастните се различават в нещастията си, е горе-долу най-често срещаната перифразирана реплика.

Винаги са ми казвали още от малка да избирам любовта, уважението, разбирателството, мира и хармонията в християнското семейство. Бракът бил въртележка – както ще има страхотни моменти, така ще има и ужасяващи низости и падения. След 20 години брак, бих казала на всички баби, „мъдреци“ и тем подобни: Думите ви са пълна боза! След 20 години, прекарани с човек, в когото се влюбих безумно като малка, ви казвам – това са пълни глупости. Да, животът понякога „не струва“, имаш ужасни дни, моменти, месеци. Но те биха били нищо, ако човекът, в когото някога си се влюбила и си му родила две деца, е „твоят човек“.

Не вярвам в думите за „половинки” – или си едно цяло сам по себе си, или си половин човек, който търси отчаяно и друг човек. Затова доста често жените се обезличаваме под влиянието на мъжете до нас. Защото ние сме по-податливи да отделяме от себе си, да изрязваме парчета от душата си, за да сме с човека, когото обичаме. А той не може да понесе цялостта ни и се режем, и се заличаваме – индивидуално, сексуално, визуално… всякак.

Забелязали ли сте как, ако отделите една жена, която има семейство от най-малко 10 години, в нова среда с непознати, ще видите колко е жизнена, усмихната, общителна, дори забавна. А когато сложите на масата мъжа й до нея… става нервна, сърдита, прави „фасони“ и сменя настроенията си през 5 сек. И аз приличам на тези жени.

Да обичаш илюзията си за любов, присадена на бащата на децата ти, е ужасно нещо. Но още по-ужасяващо е да не можеш да си отвориш очите, да не искаш да го направиш. Ние, жените, сме мечтателки по природа, някои по-романтични от други. Обичаме илюзиите, които проектира съзнанието ни, обичаме да обогатяваме тези фантазии, особено когато скучаем. Обичаме в едно подаване на филия хляб да виждаме някакъв скрит смисъл за „загриженост“, общо взето намираме смисъл в супер безсмислени неща.

Много трудно е след дълги години брак, семейни щастливи моменти, семейни трудни моменти, препятствия и емоции да си отвориш очите и да погледнеш истината в лицето. Да я зашлевиш и ти, както тя теб зашлевява, прокрадвайки се в ежедневието ти всеки ден, а ти се преструваш, че не усещаш шамара й.

Става въпрос за жените като мен, които се омъжваме не за човека, който е нашият спътник в живота, а за този смотаняк, в когото сме се влюбили глупави и малки, народили сме му деца, обгрижвали сме него и семействата ни, отдали сме живота си и ежедневието на тях, вярвайки си, че сме щастливи, когато се съберем на маса с приятели, на празници и поводи.

Отне ми 5 години да погледна тази истина в очите. Трябва да ви кажа, че е ужасно безмилостна кучка – начинът, по който атакува душата ти, е толкова смазващ, че не можеш да дишаш, все едно някой те е стиснал не само за гърлото, ами те рита и в корема, поставя те на колене и те гледа нагло в очите. И в този момент, ако вдигнеш глава и я погледнеш, ще видиш собствения си образ. Твоят потискан гняв, потискана тъга, потискани страхове и неизказани скандали, потискани изповеди, за които дори наум не си имала куража да изречеш…

Всичко те връхлита наведнъж… Трябва да си голям куражлия след всичките тези години на самоубеждения и приятелски приказки, че всичко е наред, че е временно, че ще мине, да погледнеш истината в очите. Да признаеш, че наред с всички прекрасни неща, които са ти се случили с този човек за 20 години, повече са били душевните терзания, караниците и прекършването на собствената си душа. Че всеки ден си се будила с мисълта, че някъде там мъжът ти в момента прегръща друга жена, милвайки я по начин, по който теб дори не те е докосвал, казвайки й с тембър колко я обича – по начин, по който ти никога няма да го чуеш.

Че целувайки го на Нова година пред приятели, щастлива и пияна от веселие, знаеш, че не само устните, но и кожата му е попила миризма на „другата“ и че този мъж отдавна в душата си е престанал да те обича… много преди „нея“. Неосъзнато гневна се вглеждаш в миналото и като на лента виждаш как целувките, които сте си разменяли, не са били с никакви чувства, или поне не и от негова страна, но не си имала очи да го видиш, защото тогава я е нямало „нея”. Доста често си повтаряме как усещаме, когато мъжът ни кръшка, има афера, изневерил е или нещо не е наред. И колко сме хищни в мъките, които можем да му причиним.

Скандал-два, заплахи две-три, естествено влизат в сила и децата, те са подкреплението на бойното поле. Тишина… ден, два, месец, и пак.. нейният парфюм, неговият блуждаещ поглед, неговите оправдания за прибирането в 6 сутринта – че е бил с приятели, играли са карти, пили са бира или е комарджия и виси по казината…

А е бил с нея цялата нощ, всяка нощ. Но нямаш смелостта да го приемеш, може да се ядосаш по-скоро на себе си, отколкото на него… И пак – скандал, обещания, лъжи, все пак той ви познава, знае и най-слабото място, на което да „гъделичка“ душата ви. И пак – тишина. И този кръговрат като чели няма спирка. Излизаш и ти. С приятелки, питие, две, три.. дали вече си готова да понесеш поредния шамар на Истината?

Или да си вземеш още едно питие? Трудно е да се примириш, да осъзнеш, да приемеш, че ти си си напълно достатъчна. Все пак имате деца, роднини, приятели, бизнес. Ние жените сме склонни да използваме по най-долния начин децата, но ако бракът е психически разпаднат, без значение дали физически изпълнявате „задълженията“ си, никое дете няма да успее да го спаси. Защото при всеки скандал заплашваш, че си взимаш децата и той няма да ги види повече, а те са най-скъпото му, знаеш къде да удариш… и той те моли, умолява те да не правиш глупости, да си стоиш вкъщи, да не говориш пред децата…

Може дори да каже колко те обича, колко те уважава, как си всичко за него, колко има и колко няма без теб. Пприказки от 1001 нощи, но, когато единият от двамата не е на 100% в това семейство, то нито жалостта, нито разсъдъкът, нито дори чувството за дълг, което предизвиквате в него, няма да превъзмогне отвръщението в него, защото той отдавна е спрял да ви обича, спрял е да вижда ВАС във вас самите, спрял е да се радва на малките ви жестове към него.

Безброй са хората, които са нещастни душевно в семействата си, но продължават да живеят с този човек и така обричат не само тях самите на страдание до живот, но и още трима души – мъжа до тях, жената, която си е за него по природа, по душа, по съдба, по неволя, по всичко, но и мъжа за нея си самата. А продължавайки да прекършва себе си в ежедневната работа и грижа по семейството и мъжа, който отдавна не я цени, тя пропуска „нейното си“.

Най-прекрасното нещо, породено от този сблъсък на две души, които не си принадлежат по никакъв начин, освен че са „вързани“ насилствено от самите тях си, са децата. Но това не означава, че не трябва да дадеш на себе си това, което заслужаваш. Или както се казва в книгата „Стопанката на Господ”: „Да обречеш душата си да споделя леглото и хляба с човек, който не ти дава обичта и почитта, които заслужаваш! От сутрин до вечер без обич! Знаеш ли колко народ живее точно тъй? И тия развиват изключителна дарба да оправдават положението. Години! След време човекът дори започва да вярва, че си е жертвал живота правилно, даже е горд. Или приема,че е виновен. Заявява, че тая мъка е, щото имал дълг към децата и требало зарад тях да търпи. Такъв човек може дълго да пали и от девет кладенци вода да донесе, че да ти обясни колко е невъзможно да се промени положението. Ей туй е най-големият грях – да излъжеш собствената си душа, да предадеш нуждата й от обич и радост. Такъв човек е най-болен“.

Аз бях такъв човек и ми отне неимоверна сила да приема реалността, а още по-трудно ми беше да се примиря с нея и да дам мир на себе си. Доста дълго време се лутах измежду съвети, разговори по женски, родителски наставления и обичта, която изпитвам към бащата на децата ми.

Та това са 20 години от живота ми. Растяли сме заедно, отгледали сме две прекрасни деца, дали сме си в тези 20 години толкова много, че ставам крехка и ранима, само като си помисля, че всичко това може да се разруши. Но като майка бих искала да кажа на всички жени, които ще се припознаят в историята ми – НАПРАВЕТЕ ГО. Погледнете проклетата истина. Подайте й ръка, не я удряйте и вие в замяна, помирете се със себе си. Дайте си време да укротите емоциите си и ще прогледнете за толкова много неща. Заслужава си. Питам се защо не го направих още преди 5, 10 години, вчера? Какво трябваше да се случи, за да прелее капка по капка чашата ми и защо не се случи по-рано? Нима си мислех, че манипулирайки чрез децата си ще съживя „мъртво“ огнище и семейство?!

Нима, макар и прикривайки поводите и скандалите помежду ни, тези деца няма подсъзнателно да попиват поведението на баща им?! И не говоря за празниците, когато се веселим заедно като едно цяло. Това ще са онези малки ежедневни настроения у него, когато се е скарал с „другата“ и си го изкарва на всички около него, ще са прибиранията му призори, защото не му е пукало колко ще му се развикате и колко децата ще се карат с него, че пак не се е прибрал, защото е бил с „нея“. Но и когато не му пука, защото знае на какъв принцип работите вие и малките ви истерии. И знае как да ги потуши. И какво?

На това обричате децата си всеки божи ден? Ами ако имате момиче? Така ли искате да завърши тя? Като вас? Ами ако са две? До колко годишна възраст мислите, че ще изкарате? Да гледате двете си деца, унищожавайки живота си така, както вие направихте с вашия. Знаейки, че можеше да рискувате, да оправите всичко – ако не заради вас, то поне заради тях.

Знаете ли кое беше нещото, което ме превъртя на 180 градуса ? Беше разказ от едно момиче. Нейна първа братовчедка се омъжила за любовта на живота си, той я боготворял, родила прекрасно момченце, след известно време така обичащият и боготворящ я мъж започва с най-различни „малки авантюрки”, не след дълго скандалите започнали, но никога пред детето, то виждало само щастливия баща, обичащата мама, постоянни междуградски семейни разходки… Поне така си мислели родителите. Веднъж оставила детето си на детската парзалка с въпросното момиче, което ми разказа тази история (братовчедка си), за да свърши работа в банката отсреща. Детето, както се смеело и гонело с какичката, се разплакало неудържимо. Когато момичето успокоило детето, 4-годишното момченце казало:



„Како, мама защо не е така? Знаеш ли откога не се е смяла? Мама си мисли, че не я чувам като плачка в банята, ама аз знам. Или като с тати не си държат ръчичките, или не се пипат. Аз ли съм виновен?“

Това ли искам за децата си? Въпреки че моите отдавна не са на 4 години. И са попили доста повече от това детенце. Е, запитайте се и вие. И имайте смелостта да го направите. Не се замисляйте за обществото, за родителите ви, за приятелите ви – нито те, нито който и да било ще живее живота ви. Искате щастливи летни моменти с внуци на къщата на село и любимите ви деца, идвайки постоянно с прекрасните си здрави и щастливи семейства? Е, как да стане, ако вашето е гнило?

[Kleo]

Бракът не е сделка

Декември 4, 2013

Автор : Архим. Ефрем Панаусис

Доказана истина е, че когато са създавали семейство, хората от старото поколение имали повече сили и когато казвам сили, имам предвид не материални, а духовни сили. Затова те издържали много и издържат и досега. Знаете, че търпението и издръжливостта на младите не са големи и при първото „Не!”, при първото „премерване на силите” те вдигат високо ръце, предават се, и, естествено, резултатът е стигането до различни гранични ситуации – раздели, разводи и т.н.

Човек се пита защо старите могат, а младите – не? Именно защото младите хора не са се научили, не са се претеглили върху кантара на търпението, не са възприели нищо като борба, нямат нагласа за борба в живота и при първото затруднение се предават. Ще говорим за семейството така, както го описва св. Йоан Златоуст.

За цялото светоотеческо Предание, но и за Самия Господ (нека припомним, че Неговото първо чудо станало на сватбата в Кана Галилейска) бракът е и си остава Тайнство. Завчера чух нещо забавно: една девойка казва на майка си: „Ще отида да сключа граждански брак при кмета!“, а майка й отвърнала: „Кметът е за дупките по улиците, за брака имаме свещеник!”. И така, мисля, че е важно да изясним, че за Църквата бракът остава Тайнство. Ако осъзнавахме какво точно означава това, бихме чели брачното последование, бихме чели за това какво се случва в онзи миг – как двама души ще пребъдват заедно, докато ги раздели това, което наричаме смърт, и след това реално ще се радват в рая. Те вече не са двама души, които взимат решенията поотделно, а единият става „вътрешност” за другия, и както човек не може без своите жизнени органи, същото става и трябва да става в брачната общност. Бракът, семейството е не само топло огнище, пространство, в което хората се чувстват завършени, защитени и балансирани заедно, а е и Божие установление. Затова трябва да съсредоточим нашето внимание в това. Бракът не е нещо, което хората са измислили, за да минава времето, а е Божие установление. Бог е промислил, че не е хубаво човек да бъде сам и е създал негов другар, за да бъде негова опора през дните на живота му и в бъдещите премеждия. За светите отци семейството е основата за създаването на деца, но и за взаимното допълване на човека.

Наистина във всекидневието с хората, които се изповядват и споделят мъката си, виждаме понякога как човек, въпреки че живее в Тайнството на брака, въпреки че споделя един и същи покрив с другия, внезапно може да открие, че не го познава истински. Това е нещо много важно и всъщност често то е отмъщение на нашето собствено нежелание да разберем другия, но и на нашия отказ да се покаем. Защото, както ще видим по-долу, проблемът, че не разбираме другия, идва преди всичко от това, че не обичаме Бога. Когато възлюбиш Бога, не може да не възлюбиш другия човек. Следователно бракът и семейството имат своя божествен произход.

В рая Бог влага принципите, Той очертава живота на хората и им казва – така ще ходите в първата брачна общност. Всъщност Сам Бог поставя основите и казва на хората – само тогава единият ще обикне другия, когато се научите да обичате Мен! Затова казваме, че реалното изображение на съпружеската и семейната любов е любовта, която, ако истински я изобразим, ще направим един триъгълник, в чиито основи са хората, а на върха е Бог. Когато хората са заедно и могат да общуват с Бога, те не може да не общуват помежду си. И обратното – когато хората се опитват да общуват без Бога, единият обича другия понеже мисли, че си подхожда с него, но реално не се е научил да прощава, когато се появи някаква особеност в съпруга или съпругата, се оказва, че не се е научил да обича… когато другият иска нещо различно, което той не е очаквал, когато се появява труден момент, когато някой от двамата преминава през някакво премеждие. В този случай липсват везните на Бога, които веднъж допълват, друг път отнемат и с тяхна помощ преодоляваме различни състояния и недостатъци, които носим в себе си.

В райското състояние всичко било красиво и хармонично, влязъл обаче грехът, който разделя хората. Грехът отделил двамата, така дяволът ги намира отделени, т.е. вече е започнала подготовката на почвата за експлоатация на човешкото безсилие. Често когато стават отклонения в брака, всеки от съпрузите си създава алиби, за да може да се отърве. Дяволът намира човека сам и се възползва от неговата самота, за да му прошепне демоничните си думи. Човекът наостря слух, въпреки че в началото се е противопоставял, но всъщност дяволът го победил, защото успял да проведе диалог с него, така че той накрая да стигне дотам, че да съгреши: Ева да стане жертва, чрез Ева – Адам, а чрез него целият човешки род. Резултат от греха е разделението на човека – хората вече живеят отделно, сами за себе си, вече извън райското единение Адам и Ева не са едно цяло. Адам е на едно, а Ева – на друго място. Разбира се, Бог казва: „Адаме, къде си?“, защото единият бил вече далеч от другия. Настъпило такова разделение, че човекът вече гледал на своя ближен, на единствения друг човек на Земята, като на враг и казал на Бога: „Не аз, а тази, която Ти ми даде (ме заблуди)!“. С други думи, човекът вече започва да чувства вражда към самия себе си и тук идва разделението като резултат от греха. Ако пренесем това в нашата епоха, човек „криминализира” другия, независимо дали е виновен или не, отказвайки да признае собствения си грях. Тоест Адам не казва: „Да, и аз съгреших, и аз паднах, виновна е Ева, която бе увлечена, но и аз съм виновен, че се увлякох!“, а хвърля тежестта на вината изцяло върху другия.

След изгонването на човека от рая естествено започва тази тъжна история на семейството, и в исторически план виждаме как личността на жената се смята за по-нисша, виждаме това в отношението към жената на античното гръцкото общество, където тя се разглежда като вещ. Една жена никога не може да е на по-висше равнище от мъжа, така се е смятало – това и всички подобни убеждения не са нищо друго, освен резултат от греха. Телесната сила на мъжа се превръща във власт, в гнет и потисничество на другия. Идва обаче християнството, идва Христос в света и придава ценност на човека, и естествено на изтерзания човек, защото реално тайната на Боговъплъщението е в това, че Христос обикнал силно отхвърлените хора. Неслучайно когато Христос научил за слепия, който бил изхвърлен от синагогата, отишъл и го намерил. Ако пренесем този евангелски пример в нашата епоха, той е много разтърсващ във факта, че Той отишъл и намерил този отхвърлен човек, който бил изгонен, защото повярвал в Него. Христос извисява човешката личност, придава истинска ценност на личността на жената, която в нейното реално величие би могла да се изобрази най-добре в личността на Пресвета Богородица. Тя става мостът, който свързва земята с небето. Един отец богослов на Църквата казва: „Не съществува духовно по-издигнат човек на земята от Пресвета Богородица, която свързала земята с небето, тя станала тайнствената стълбица, по която Бог слязъл в света.”. Дължим много на Пресвета Богородица. Затова говорим на нея като на наша Майка. Тя знае, че сме непослушни и ни приема като малките деца, които се връщат с ожулени колена, на които тя е казала: „Не вървете там, ще паднете!“, но те не я послушали, паднали, ударили се и пак се връщат обратно при нея, за да потърсят утеха. Майката в един миг забравя всичко и пак започва отначало. Затова Пресвета Богородица е Майка. С идването на Христос в света се извършва обновяването на човешкия род и естествено в случая на жената.

Св. Йоан Златоуст уважава и почита семейството и естествено християнската майка. Майката на св. Йоан Златоуст – св. Антуса, съумяла да издържи пещта на дългогодишното вдовство, за да възпита св. Йоан. Неслучайно риторът Ливаний, учител на св. Йоан Златоуст, дивейки се на майката на своя ученик, бидейки сам езичник, казал: „Какви майки имат тези християни!”. Дължим изключително много на св. Антуса, която допринесла много за светостта на своя син. Тя била първата, която вложила в него благите мисли за духовен живот и посяла семето на вярата.

Всекидневно институцията на семейството, преживяването на брака по духовен начин, който Църквата учи и показва, преминава през голяма криза. Ако погледнем статистиката за разводите, ще видим, че те постоянно нарастват. Нека се молим на Бога този процес да има край и хората да започнат да осъзнават, че причината, по която се развеждат, всъщност е затруднението да превъзмогнат самите себе си. С намерението си да се разведат, те си мислят, че така ще премахнат някакъв конкретен проблем и дразнение, но не разбират, че премахвайки едно затруднение, ще попаднат в друго. При т.нар. втори възможности човекът прави изключително много отстъпки, но никъде не го казва. Има много хора, които са се развели веднъж, вторият им съпруг (или съпруга) се оказва по-лош от първия, но не споделят своята мъка, за да не им каже някой, че всъщност те са носили проблема в себе си. Затова е нужно, преди да взимаме големи решения, да се вгледаме внимателно в себе си, да видим реално собствените си граници – кои сме, какво трябва да правим и как да го направим, а не да се занимаваме с това какво другите са длъжни да правят за нас.

Както казахме, в съвременната епоха бракът е в голяма криза. Днес хората не се женят. Не искат да се женят, да влизат в „съпружеското иго”, където човек не просто променя всекидневието си, но сменя живота си. Тези хора имат каквото си поискат. И защо да го губят, питат се те. Тоест по светски съществуват много причини да не пристъпват към брачния живот. Въпросът за брака остава назад и не се знае кога те ще се събудят. Кога ще се осъзнаят, защото не може постоянно да отлагат – когато си млад имаш ентусиазъм, имаш и повече вяра, а след това започва да действа логиката, започваш да премисляш всеки ход и никога не вземаш решение.

Св. Йоан Златоуст казва много ясно да съветвате вашите деца и да предпазвате хората, които по един или друг начин се нуждаят от духовен ориентир. Какво е необходимо, пита той и дава отговор – първото необходимо нещо е вярата. Дълбока вяра в Бога, което означава край на страха. Той има предвид страха сред младите и дава златен съвет, говорейки в една от своите беседи за пътуването на Яков в Месопотамия, за да намери съпруга от дъщерите на Лаван по заповед на своя баща: „Той върви сред неизвестното. Толкова е естествено той да чувства страх и безпокойство за изпълняването на тази заповед. Бог обаче го укрепва – не се страхувай! Аз съм с теб! Аз ще те пазя и ще те защитавам по целия път, където и да отидеш, където и да ходиш, изобщо няма да те изоставя! Същото нещо Бог повтаря на всеки млад човек, който със съзнание за живота напредва към брака.”

Св. Йоан Златоуст не пренебрегва проблемите в брака. Той е подвизаващ се пастир, самият той може да няма семейство, но става възприемник, той самият е вълнолом за тези вълнения, които слуша. Много пъти духовниците знаят много повече за семействата. Особено ако в семейството се изповядват и двамата съпрузи. Чуваш гледната точка на всеки един по даден проблем и се дивиш как е възможно двама души да разказват едно и също събитие по напълно противоположен начин. Причината е в очите на всеки, защото всеки гледа през своята перспектива. Светецът не подценява житейските затруднения, а напротив, признава ги и ги описва.

„Искаш ли да ти кажа за многото грижи на семейния живот? Мислиш, че не ги зная? Какво искаш да ти кажа? За грижите на жената, на децата или на твоите слуги? Скъпо ще ти струва, ако вземеш бедна жена, но е възможно много повече да се огорчиш, ако се ожениш за богата. Ако вземеш бедна, ще се ощетиш по въпроса с имуществото, но ако вземеш богата, тя ще бъде безочлива към теб заради своето положение и ще ограничава достойнството и свободата ти. Ако Бог не ти даде деца, ще чувстваш много голяма скръб, ако ти даде, ще имаш повече скърби – разболяло се е детето? Голям страх. Умряло е преждевременно? В тежка скръб те е хвърлило, в която никой не може да те утеши. Във всяка една възраст детето има различни грижи, и постоянно са нужни различни усилия…”

Нека помогнем на младите и да им казваме да не вървят в живота без вяра. Отец Георги Дорбаракис казва нещо много хубаво в една беседа по въпроса за семейството – че хората не се женят, защото им липсва вяра. Те униват, пресмятат и казват – той/тя няма къща, няма едно, няма друго… Ако това е подсигурено, тогава сочат други липси или недостатъци. На човека без вяра, който е далеч от Бога, постоянно ще му липсва нещо и постоянно ще бъде недоволен. Отец. Андонис Калигерис казва: „Вижте колко време изразходват младите, които се подготвят за сватба, подготовката за сватбата вече се е превърнала в голямо събитие. Повече се подготвяш да се ожениш, отколкото за след това – какво ще облечеш и т.н. Колко време обаче изразходвахме, за да подготвим душите си за Тайнството, което ще се извърши?“. Хората си шият рокли и костюми. Вълнуваш се какъв костюм ще си ушиеш за сватбата, в кой ресторант ще празнуваш, с какви бонбониери ще почерпиш „да не кажат, че не сме богати!“, както казват някои. А сякаш не ни е грижа Бог какво ще каже в този момент; не ни е грижа, че двама души ще застанат в храма и ще дадат страшни клетви да са заедно до смърт пред Тебе, Боже! Това, което дава свещеникът в Тайнството брак, виното, е изобразяване на това, което е останало от св. Потир, защото в миналото бракосъчетанието се е извършвало по време на св. Литургия и мъжът и жената са се причастявали. Това било първото тяхно съвместно причастяване. Първият залог като основа за стабилност е вярата.

Второ важно нещо, на което обръща внимание св. Йоан Златоуст, е необходимостта от сериозна мисъл, когато пристъпваш към брака – да седнеш и да помислиш, да не позволяваш да те заблудят външни неща. Да видиш дали човекът, който избираш, има съдържание, дали той ти харесва не по лице, а по душа. Днес не само външността влияе при избора, но също и парите (а по-рано зестрата). Съществува голяма подмяна на самата човешка личност, вече претегляш да видиш колко тежи този човек – не откъм духовна стойност, а от откъм „финансово съдържание”.

„Никой, който ще се жени, не изследва дали другият човек има добри обноски и добро възпитание, а всички веднага търсят пари и имоти. Отнасят се по толкова презрителен начин към Тайнството на брака, че действат сякаш става въпрос да купят животно или да осъществят нещо обичайно със сделка. И тази сделка наричат брак. Мнозина чух да казват: еди-кой си направи сделка с еди-кой си, тоест сключи брак!”

Такива хора, които принизяват брака до покупко-продажба, в действителност го презират. Светецът е суров в думите си, защото реалността, в която живеел, е била жестока. И ако тогава е била толкова жестока, представете си какво би казал той днес…

Превод: Константин Константинов

Източник: http://www.pravoslavie.bg/" onclick="window.open(this.href);return false;


http://pravoslaven-sviat.org/2013/12/04 ... -e-sdelka/ - източник - цък

Бракът и Християнството
Нищо, че съм разведена на документи. С Хри сме в Семейство. Живеем заедно в един дом и отглеждаме общото си дете.

Размисли в първия летен ден на тази година. Който желае - да остане с мен. Който не - добре.

Кръстена съм. От 10 години, Христовата възраст. Да, знам...
Грешна съм. Много. Минала изповед. Облекчение - временно.
Не се оказах достойна за причастие. Не ми го дадоха. Прави бяха.
Не съдя никого. Както казах. Грешна съм. Блудна жена. ...

Днес потребителка ми каза нещо потресаващо за мен лично!
Каза, че близо до Исус Христос била една жена. Марта.
Това, като разбра, че не само съм родена на 1 март.
А и до днес съжалявам, че нашите не са ме кръстили МАРТА. Не Мартина. Марта. С тежест.

С благородство. И ми каза - ама, Деси, не знаеш ли, че Марта е важен женски Библейски образ?
Не, не знаех. Не зная. Затова след консултацията бръкнах в Гугъл и ето какво видях:

Христос в дома на Марта и Мария

М. б., дърво. 46 х 62 см. Школа Антверпен. 17. век.



"Марта и Мария са сестрите на Лазар (чудото с възкресението на Лазар). Те посрещат Иисус в своя дом и, докато Мария слуша словата му, Марта се суети в приготвянето на трапезата. Но Христос казва, че добрата част е истинното слово – духовната храна, а не храната за тялото. В епохите на Ренесанса и на Барока представянето на тази сцена е широко разпространено. Наративната основа е претекст за включване на натюрморти, в които РИБИТЕ са елемент, предпочитан заради символната си натовареност.

Евангелие от Лука, глава 10
38. И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта му.
40. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41. Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42. а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме."



Риби съм. Но защо Мария слуша Исус. А Марта шета наоколо му?

И още нещо - КНИГА !!! ШАХ С ПЕШКАТА !!!

"Християните през погледа на Христос. Традиционен или истински християнин?" - проф. д-р Дечко Свиленов - разпространява се безплатно. Духовна литература. МОЯТА християнска. Най-накрая! Жената ми я обеща. Следващият път ще ми подари екземпляр. Развълнувана съм.

[Kleo]

Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено!

22.06.2021



Наскоро чух една история в няколко варианта, която въздейства изключително силно над мен. Разказаха ми я трима коренно различни като характери и начин на мислене мои познати. Първият път не взех поуката и смисъла насериозно, но след третия път вече знаех, че това е притча, която заслужават да знаят възможно повече хора...

Защото всички мечтаем, всички желаем, всички копнеем исканото от нас да се сбъдне. Но готови ли сме "да заплатим" за него? И притежаваме ли всъщност онова, което може "да го заплати"? Споделям с вас тази приказка. Нека тя ви подейства толкова вдъхновяващо, колкото и на мен:

В периферията на Вселената имало едно магазинче. На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания. Асортиментът на магазина бил огромен.



Тук можело да се купи на практика всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, пост вицепрезидент на корпорация, пари, деца, любима работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт, успех и много, много други неща.

Единственото нещо, което не се продавало, били животът и смъртта – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика. Всеки, който бил дошъл в магазина, (а всъщност има и такива желаещи, които нито веднъж не били влизали в магазина, а си останали у дома и просто са желаели) като първа стъпка искал да знае каква е цената на неговото желание.

Цените били различни.

Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност ти самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените си сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.

Властта струвала много повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя трябва да бъда достатъчно висока), да си разрешаваш да казваш „Аз“, заявявайки се себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени се оказали странни – брак било възможно да получиш почти без пари, обаче щастливият живот струвал много скъпо: персонална отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да съответсваш на околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си ценност, да се откажеш от бонусите на „жертвата“, да поемеш риска, че ще се разделиш с няколко приятели и познати.

Не всеки, които идвал в магазина, бил готов да купи своето желание веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки от къде биха могли да намерят още средства.

Някой започвал да се оплаква от прекалено високите цени, молел да му направят намаление или се интересувал кога ще има разпродажба.

А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия.

Другите купувачи гледали щастливците със завист, клюкарствайки, че собственикът на магазина е техен познат и че са получили желанието си просто така, без каквито и да е усилия.

Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това биха пострадали качествата на желанията.

Когато го питали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, ще се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, да за заплатят за изпълнението на своите желания.

А на вратите на магазина вече сто години имало надпис:

"Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено."





Какво пък? Горното може би просто означава, че още не съм платила цената на желанието си да имам пълнокръвен, страстен, пълноценен, вълнуващ, щастлив, пълен с любов и радост брак? Кой знае?

[Kleo]

Да си го изгледам пак, и пак, и пак!!!

С благодарност към Нели, че ми даде линк към горното видео

[Kleo]

Платих цената.
Плащам кървящата цена.
Скъпо е!
Но и мечтата си ми я бива.
Заслужава цената и "парите си".
И така,