Жени говорят за Мъже

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Жени говорят за Мъже

Мнение от cchery »

Ето статия, която ми хареса. :954 Симо не блести с някакъв изключителен изказ. Но за сметка на това успява да просмуче текстовете си с една доста абсолютна категоричност. При това - без да е назидателно и обидно за четящия. :326 :326 Хареса ми, определено! Деси, благодаря, че сподели.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Жени говорят за Мъже

Мнение от Kleo »

Радвам се, че ти е харесала, Черита!
Аз я пуснах още през август, но нищо :329
Преди малко пуснах друга една статия.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Жени говорят за Мъже

Мнение от Kleo »

Писмо до мъжа ми, който работи много


Автор Йоана Йорданова (с благодарност към жените, които ми разкриват чувствата си, за да мога да напиша това писмо)

Скъпи…,

Исках да ти кажа очи в очи онова, което ще прочетеш в това писмо, обаче не го направих и все го отлагам. Истината е, че се страхувам да го направя. Страхувам се от твоята реакция. От това дали ще ме разбереш правилно, дали няма да се почувстваш критикуван или обвинен от думите ми, дали няма да се ядосаш или, още по-лошо, да се затвориш в черупката си и да не мога да достигна до теб.

Страхувам се и от собствената си реакция. Дали няма да се ядосам, да се развикам, да започна да те поучавам.

Затова реших да ти напиша това писмо и в него да кажа онова, което искам да ти кажа. И макар да съм сигурна, че мога да пиша много редове, съм напълно способна да го изразя и със съвсем малко думи. Дори само с две думи…

Липсваш ми.

От известно време насам усещам, че пълноценното време, което прекарваме заедно, се стопява все повече и повече. Ти си много зает, а когато вечер се прибереш, си уморен и не ти е до приказки. Аз предполагам защо работиш толкова много. Знам, че работата е твоят начин да се грижиш за нас, за мен и за децата ни – да покажеш и на себе си, и на нас колко много държиш на семейството ни и това да имаме всичко необходимо, за да живеем добре. И затова работиш толкова много. И аз го оценявам.

Оценявам го и постоянно се старая да изпълвам времето си с приятни занимания – игри с децата, ползотворна работа и срещи с приятелки. Понякога така се увличам, че сякаш свиквам без теб. Ала минават дни или седмици и аз пак започвам да усещам, че нещо не е наред. Не мога дълго да залъгвам сама себе си, че не ми липсваш. Понякога страшно ти се ядосвам и ми идва да ти кажа куп неща – за да разбереш къде грешиш, за да те накарам да осъзнаеш, че има по-важни неща от работата и че е важно да се грижиш за себе си и да не се преуморяваш. Да се ядосвам и дори да те обвинявам е по-лесно, отколкото да ти кажа, че се чувствам самотна и тъжна от твоето отсъствие.

Ти си мъж и за теб е важно семейството ти да е осигурено и да имаш добре платена работа, която да ти позволява да се грижиш за него. Обаче аз съм жена и имам нужда да прекарваме повече време заедно – като семейство, като двойка. Може би за теб разговорът на вечеря е по-скоро приказки, а разходката в парка е само начин за разпускане. Но знаеш ли, че тези два часа, в които ние с теб общуваме пълноценно, могат да направят прекрасен целия ми следващ ден. Всеки път, когато споделям с теб своя идея или грижа, аз се изпълвам със сила. Твоята подкрепа – дори само вниманието ти и готовността ти да обсъдим какво ме вълнува, ми дава увереност да се справя с проблема или да продължа уверено по пътя, по който съм поела. Миговете ни заедно са като храна, която ми дава сила да бъда каквато пожелая. После мога спокойно да летя и да постигна всичко, към което съм се устремила.

Наскоро четох една книга, в която пишеше, че нито един човек преди смъртта си не съжалява за това, че не е прекарвал повече време на работа или че не си е купил къща или каквото и да било друго. Нито един! Но много хора съжаляват за пропуснатите моменти с любимите хора. Не искам да чакам повече. Искам да събера много такива мигове. Искам да живея сега и то заедно с теб. А за да събера повече съкровени моменти, ще ми е нужно време, в което да сме истински един с друг. Време, в което да си говорим, да играем, да се смеем, да се разхождаме, да се обичаме; време, в което всеки да усети от какво се вълнува другият, за какво мечтае, от какво се страхува.

И още нещо искам да ти кажа. Толкова обичам да сме заедно, че ако трябва да избера момент от миналото, в който съм била безгрижна, но сама, и такъв, в който ни е било трудно, но сме били рамо до рамо, бих избрала второто – без колебание.

Това исках да ти кажа. Чувала съм, че за всеки човек изразът на любов е нещо различно. Усещам, че може би моят и твоят начин на изразяване на любов са различни. Затова се опитах да ти покажа кой е моят начин. Сега, ако ти искаш, съм готова да чуя кой е твоят и се моля двамата да открием средния път. Защото той е възможен… вярвам в това.

Обичам те!

Твоята съпруга
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Жени говорят за Мъже

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Жени говорят за Мъже

Мнение от Kleo »

Как жените убиват мъжествеността на своите мъже

категория: Изкуството на любовта

В семейния живот има един проблем, за който никой не обича да говори. Много жени се оплакват, че с времето мъжете им стават по-малко мъжествени, че стават вяли и апатични, лежат на дивана, пият... Дори забравят, че някога самите те са ги избрали и харесвали. Харесвали са нещо в тях. И това „нещо“ сякаш е изчезнало изведнъж.

А може би не е изведнъж?

Когато срещнем своя мъж, в началото на връзката, ние сме привлечени от мъжката му сила и енергия. Гордеем се с него, когато препуска със своя мотор. Вдъхновяваме се от някое улично сбиване или състезания, в които участва и побеждава. И тук не става въпрос за буквални прояви на сила, а по-скоро за мъжкарство.
Харесва ни дори твърдата му позиция: „Няма да ходиш там и точка!“ Вътрешно може и леко да се бунтуваме, но това е мъжествено. Чувстваме се защитени. Той е силен. Той е истински мъж...

Това очакваме от него и в семейния живот. Да поема отговорност, да взима решения, дори и да удари с юмрук по масата. Мечтаем за мъжко рамо. Но забравяме, че в този случай трябва да се откажем от някои неща в своето поведение.

Истинският мъж в някакъв смисъл е близък до природата. Той е някак си непобедим, необуздан, див... и малко опасен. Като вулкан, който не бива да притесняваш и предизвикваш.

След брака обаче, много често всичко това се променя драстично.

Познавам много такива мъже, които след сватбата коренно се промениха. Един от тях например, под давление на жена си (и от любов към нея) прекрати отношенията си с всички свои приятели. Остави само един-двама „приемливи“ – такива, с които да изпият по бира през уикенда. В същото време всички негови предишни увлечения и страсти изчезнаха – алпинизмът, планинските преходи, сноуборда. Аргументите бяха железни: Това е твърде опасно за баща и глава на семейство. Време е да пораснеш. Трябва да мислиш за семейството си. Имаше дори и ултиматум: „Или аз или планината!“ „Или аз или приятелите ти.“

Той я обичаше и се съгласи на всичко. Раздаде цялата си планинска екипировка на познати и приятели.
И направи своя избор. Труден избор.

Стана домошар. Грижовен и прилежен баща. Но дълбоко в себе си беше нещастен. И това беше очевидно.
После той се опита да „реализира“ своята мъжественост чрез възпитанието на сина си – да го закалява, да спортува заедно с него. Но и това беше забранено. Детето е още малко!

Минаха още няколко години. И жена му внезапно го напусна. Намери си някакъв луд каскадьор, който препускаше с мотора си по цели нощи.
Каква беше причината ли? Ами, страстта някак си била изчезнала... Той толкова се бил променил, нищо не го интересувало, нищо не го вълнувало... Скучен човек.

Сега той се възстановява. И отново стана онзи мъж, който беше преди. Отново покорява планински върхове, спуска се със своя сноуборд на места, където не е стъпвал човешки крак. Отново е пълен с енергия, а очите му светят. И отново жените го харесват. Само че сега той е особено предпазлив, когато стане дума за брак. Семейният живот го плаши. Защото той е нещото, което може отново да му отнеме силата и мъжествеността.

Точно така се случва много често. Жената опитомява своя мъж. За свое собствено удобство – за да не му се случи нещо, за да не се тревожи къде и с кого е, и в най-лошия случай – за да не остане вдовица. А, да, и за да не е много привлекателен за другите жени.

Опитомените мъже в повечето случаи доброволно се съгласяват на това. Дали защото са расли само с майка си, или техният баща също е бил опитомен, те приемат новата си роля в живота без дори да разберат каква цена плащат. Своето опитомяване те наричат „успокояване“ и „помъдряване“. А и нали обичат своята съпруга и искат тя да е щастлива...

Но душата някак си всичко знае и помни. И копнее за предишната си сила. Мъжът е като лъв – дори и да го затвориш в клетка, никога не може да стане домашна котка. Може да стане просто унижен и дресиран лъв. Лъв, лишен от своята сила.

А дали е случайно, че повечето мъже на средна възраст се опитват да захвърлят брачните окови? Купуват свръхмощен автомобил, зарязват жена си, впускат се в някакво екстремно занимание.
Не е рядкост в Европа например, да видите застаряващ мъж, който с огромна наслада натиска до дупка газта на мощно Ферари например.
„Аз съм мъж... аз съм силен и опасен“, сякаш крещи той.

Какво се получава на практика? Всяка жена иска да се омъжи за супермен, който да я покори с подвизи и храброст. Но й е по-удобно да живее с тих и нерешителен човек, който се занимава с нещо скучно и безопасно и помага в домакинството. И който не е интересен никому. Даже и на нея самата.
По-удобно е, но това удобство има цена.

И така. Той е опитомен. Но тя започва тайничко да си мечтае за онзи предишния мъж, в когото се влюби. Необуздан, силен и опасен. Който изненадващо да я прегръща силно, да спира дъха й... дори да удря по масата. Просто да чуе неговото категорично „Не“ и да види отново блясъка на силата и страстта в очите му.

Опасна ли е мъжката сила?

Важното в случая е да знаеш как да се държиш с такъв мъж. Да не го дразниш и провокираш и да не наливаш масло в огъня, когато той е ядосан.
Това е като да си химик. Трябва да знаеш кои точно съставки можеш да смесваш и кои – никога. Защото някои комбинации са взривоопасни.
Лошото е, че нямаме инструкции за употреба. И разчитаме на експерименти.

Мъжете наистина могат да бъдат опасни. Но когато жените се опитват да ги „обезвредят“ и укротят, те самите си правят лоша услуга. Когато той се превърне в кротък домошар те губят желание дори да домакинстват и да бъдат красиви за него. Той предизвиква по-скоро съжаление и презрение, отколкото любов и уважение.

Когато в мъжа има мъжка сила, жената трябва да се научи да общува с него правилно и да престане да се тревожи за това. Да се научи да му се доверява безрезервно. А също и да разбере, че такъв мъж е привлекателен и за другите жени. Затова трябва да бъде за него най... най-красивата, най-любящата, най-нежната и най-непредсказуемата.

Това е друг избор и друг живот. Да престанеш да го контролираш, да не му проверяваш телефона и да не му държиш сметка кога се прибира. Да не му казваш с кого да общува и с какво да се занимава. И да не оценяваш заниманията и хобитата му по тяхната степен на опасност. Просто да възраждаш отново и отново неговата страст към живота.

Да, нека да се занимава с триатлон. Нека да тренира, да купува оборудване, да участва в състезания. Просто се примиряваш с отсъствието, ангажираността и физическата му умора. И се доверяваш.
Но в замяна виждаш как блестят очите му и как всичко това го прави по-силен не само физически, но и морално.

Познавам едно момиче, което много се страхуваше от това, че мъжът й искаше да си купи мотор. Това наистина е екстремно и опасно, особено за любителите на високи скорости. Но след известно време той се превърна от обикновен наемен работник в успешен бизнесмен. И сега тя се вози в своя автомобил, а той всяка вечер яхва любимия си „железен кон.“ И макар че са женени повече от десет години, тя ми сподели, че страстта между тях е все още жива.

„Да, мъжете наистина са опасни. Но скалпелът също е опасен. Той може да ви нарани, но може и да спаси живота ви. Никой не се опитва да го притъпи, за да го направи безопасен. Просто той трябва да бъде в ръцете на някой, който знае как да борави с него.“
Джон Елдридж

Ценете мъжката сила в мъжа до себе си. И му помагайте да стане по-силен и по-мъжествен. Няма нищо страшно в това, че той няма да ви помага с миенето на чинии. Просто си купете съдомиялна. Нека той се занимава с мъжки неща. С неща, които го изпълват със сила и енергия.

Автор: Олга Валяева Превод: Gnezdoto
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Жени говорят за Мъже

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Жени говорят за Мъже

Мнение от Kleo »



[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/23447 ... rasota.jpg[/img]

Автор: Осмеляващата се
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Жени говорят за Мъже

Мнение от Kleo »

Не, честно, не искаш жена като мен...

“Прибери се, когато прецениш...”, “Отивай на море с Х и Y, отдавна не сте се виждали”, “Естествено... (че ще ходиш на покер, да пиеш, да гледаш мач, на круиз, където и да е...)”.

Ето това са получавали от мен мъжете, с които съм живяла. При това съвсем искрено.

Бащата на детето ми, чиято предишна връзка явно е била някъде в противоположния край на спектъра на човешките отношения, години живя на тръни с твърдото убеждение, че всяка такава реплика е заложен капан.

И щедрото предложение идва като в приказките – само за да те подмами и веднъж като го приемеш връз теб, ще се изсипе зловещо възмездие под формата на натякване, отмъщение, 10 години суша или обикновена чума. Но не.

Винаги съм действала съгласно европейските принципи за свободно движение на хора, стоки и капитали. Тоест не ми е хрумвало да определям на някого вечерен час, да му казвам кога и с кого може да излиза или пък да предявявам претенции да съм задължителен придружител.

Не ми е хрумвало да притежавам някого, мислите, времето, вещите му, парите му. Изпитвам и силна резистентност към концепцията на сватбата и брака. Не вярвам в изкуствения ексклузивитет със срок “докато смъртта ни раздели”. Далеч по-честна ми се вижда концепцията на свободния избор, който правим всеки ден.

Съответно, не е изненадващо, че съм чувала десетки пъти репликата “Искам жена като теб...” или “Защо жена ми не е като теб...” . Приятен гъдел за егото ми. Съвсем честно спечелена слава на бойното поле на Марс и Венера. И то с лекота.

Защото, пак ще кажа - най-хубавото в цялата работа е, че всичко и винаги е било съвсем искрено. И не ми е струвало нищо.

С една малка подробност - очаквам същото. Очаквам човекът отсреща да уважава безрезервно абсолютната ми свобода. Да, аз мога да не си я ползвам, да се откажа от нея в една или друга степен доброволно. Но ти никога и при никакви обстоятелства не бива да я поставяш под въпрос.

И винаги съм вярвала, че сделката си я бива. И че мъжете са особено ОК с нея.

До миналата седмица, когато психологът ми наклони глава и с равен тон ме уведоми “Нормалните хора трудно могат да понесат нещо такова. Нормален човек много трудно може да живее с... ами, с някой като вас. Да разбере подобно поведение. С цялата тази свобода и лични интереси. Боя се, че мъжете са много по-щастливи с другите жени.”

И оттогава не мога да спра да мисля, че е прав. Колкото и да се оплакват мъжете (а и жените), че отсрещният се опитва да ограничи свободата им, да ги контролира, да ги притежава, да ги усвои, да ги претопи, да ги направи част от себе си... това е единственото доказателство за собствената им ценност, което ще приемат.

Ако не им сложиш вечерен час, значи не ти пука дали ще се приберат. Ако не им преравяш телефона, джобовете, ума и душата, значи не проявяваш интерес към това, което са готови да споделят. Ако няма драма, значи няма важност.

В допълнение към това се появява плашещото прозрение, че по-скъпа от свободата, която получаваш, е само тази, която трябва да дадеш насреща.

Затова е време и двете страни да се разделим с голямата илюзия. Не, все още не го знаеш. Но, честно, не искаш жена като мен. Повече искаш да си важен, отколкото да си свободен. Нищо, че ще се оплакваш.

И всичко да си е нормално. Най-вече жената.

Автор: Цвета Димитрова

Прочетете още от рубриката Из Edna@:
Жена: начин на употреба
По пътищата неведоми
Договор за настъпило мълчание
Беше спрял да прави любов с нея
Любов, ти си една голяма глупачка
Писмо до моята мечта

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".


[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/23503 ... rasota.jpg[/img]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Жени говорят за Мъже

Мнение от cchery »

Деси, страхотно попадение с тази статия!!! В някои аспекти на тезата на авторката, припознавам себе си. Към това:
Kleo написа:И оттогава не мога да спра да мисля, че е прав. Колкото и да се оплакват мъжете (а и жените), че отсрещният се опитва да ограничи свободата им, да ги контролира, да ги притежава, да ги усвои, да ги претопи, да ги направи част от себе си... това е единственото доказателство за собствената им ценност, което ще приемат.
ще добавя: и вродения и неизкореним и до днес манталитет на българския мъж да доминира, командва, владее, управлява и да слага финалната точка във всеки един разговор!!! :???: :???:
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Жени говорят за Мъже

Мнение от Kleo »

Печелете ги тези жени, бе!

Любовта траела 3 години, твърди Бегбеде, който си взе статуетката на CineLibri за „оригинално творчество и талантливо пресъздаване на големия екран“ с думите "Обичам ви! Аз съм пиян!". Всъщност на любовта изобщо не й е важно колко трае. Тя не е кокошо яйце!

В този смисъл времето не е враг на любовта. С него тя може да узрее, да стане плътна, сочна и смислена. Може да се влее във вените ти и да се превърне в неизменна част от течението, което кара сърцето ти да тупти. Любовта обаче ще умре в мига, в който влезе в релси! Куката и навикът й действат както ... - пагубно! Ще загубиш жената до себе си в момента, в който свикнеш с нея, както с дълбоката драскотина на паркета, която в началото те е дразнела зверски, а сега дори не я забелязваш.

Мъжете влизат в релси притеснително лесно. Тръгват по утъпкани пътечки, затварят се в кутии и... си почесва ташаците. Всяка вечер, точно в 19:48. Всяка божа вечер! Бързо и удобно свикват с факта, че плячката вече е уловена и могат спокойно да се излежават на дивана поне 50 години.

А тя се гримира. За него! Изхвърля старите си дрехи и не ги принизява до домашни, за да има приятен външен вид дори когато готви пълнени чушки по чирпански в кухнята. За него. Прави си кола маска. Спи с ролки. Изстъргва мъртвата си кожа с кафе и кокосово масло. Скубе си веждите, като преди това е премерила точния ъгъл на чупката. Впряга поне 3 приятелки да мислят какво да му купи за рождения ден. Планира, опакова... за да го изненада, да е щастлив. За него!

И тя влиза в релси.... релсите, които ежедневно отъпква с токчета или с обувки с дебели платформи. Но не губи искрицата си, пламъка на дивотията, светлината, която той е видял в непознатото момиче преди много години и в която се е влюбил. Затихва, свети в различни нюанси, замирисва на родопски боб, но никога не спира да гори. Тази светлина може да се отразява само в тънкия слой лед върху пакетчето с кайма, извадено за размразяване, но я има! Там си е, дори да няма кой да я види. Дори сгърчена в менструални болки, с мазна коса, бършейки пода от повръщаното на котката, бързаща към детската градина, защото детето пак е останало последно... през ума й прехвърчат мисли за това къде да празнуват на Нова година или кога точно да се измъкне от работа, за да му купи онази синя риза, която е споменал, че харесва...

Изображение

Печелете ги тия жени, бе!

Ежедневно, ежеминутно...
Избирайте ги всеки ден.
Влюбвайте ги в себе си!

Те не са ви даденост!
Те няма да са вечно ваши!

Това, че ти реже салата от домашни домати в момента не значи, че ще го прави и на 72 г.! Защото в един момент ще й писне и ще ти захвърли и доматите, и дъската за рязане право в теб, който в момента ще се прозяваш. И само се моли да не те уцели!

Това, че се буди до теб, не значи, че няма да мечтае да се буди сама, в спален чувал, на брега на морето!

Това, че те слуша, докато й говориш за земя или за нова кола, не значи, че всъщност не иска да чуе колко е красива с новия цвят на косата си!

Това, че пестите заради високите сметки на тока през зимата, не значи, че няма да се разтопи от удоволствие, ако я поканиш на романтична вечеря - на пода в хола, върху разпънато одеяло, на леща яхния и тънки люти чушки.

Мъжът бил просто устроен! Не разбирал от намеци. Трябвало всичко да му се казва в прав текст, да му се обяснява, а освен това твърди, че няма цвят прасковено (Ха!). За да разбереш една жена, не е нужно да си гадател, да познаваш на боб, карти Таро, да разбираш от хиромантия или да предсказваш времето по полета на лястовиците... Просто научете, че всяко нещо има нюанси, светлосенки, полутонове, загатване, намеци... Битовизмът ще ви догонва, където и да сте. Но хубавият живот не зависи от това къде си, а от това как ще подредиш света около себе си, за да се чувстваш добре в него.

Когато ти казва да я оставиш на мира, всъщност може да крещи - "Спечели ме!"
Когато ти казва, че всичко е наред, но дори не те поглежда, всъщност крещи "Прегърни ме!"

Проявете малко интуиция, малко въображение. Най-голямата заплаха за релсите не е ръждата, а провокацията.

Погали я!
Говори с нея!
Събудя я в 3 през нощта и й кажи, че тръгвате за морето!
Прегърни я през кръста и танцувайте - без музика, ей така по средата на улицата!
Метни я на плота в кухнята и правете секс, пред който "50 нюанса сиво" ще изглежда като филмче за "Лека нощ, деца!"

Жената не е текст в книга. Жената е смисълът между редовете.

Хайде, чешете си по-често мозъка, не ташаците!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Жени говорят за Мъже

Мнение от Kleo »

Кои са силните и слабите страни на мъжете според зодията?

Мъжете и техните зодии - неща, които са взаимно свързани и определено са ни нужни, за да знаем с кого си имаме работа.

Какво да очакваме и какво да искаме от представителите на различните зодии?

Като част от нашия живот, ние трябва да се научим да познаваме мъжете и да се научим какво казва загадъчната усмивка всъщност. Понякога е трудно, понякога е невъзможно, но има неща, които са характерни за всяка определена зодия и мъжете не правят изключение от това правило.

Фото-галерия
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор