Обичате ли работата си или основните си дневни занимания?

[Kleo]

Чакам бунгалото в гората.
Тихите сутрини, в които ще седя сама на терасата.
И ще слушам само ромона на вятъра, шумолящите листа на дъбовете и ранните птици.
И да знам, че долу, на половин-един километър разстояние от мен, се разстила морето.
Понякога плисъкът на вълните се чува чак до горе, до бунгалата в гората.
Понякога Черното е толкова тихо и спокойно, че вълнение няма, тогава чувам само тишина или някой събудил се гларус. Или бързолет. Или бръмчащи мухички...
Този път утрините си ги представям с тефтера ми и как ПИША, пиша, пиша с вдъхновение първия си роман

[Kleo]

Защото за хубавото трябва да се говори и да бъде споделяно:

ЦСРИ Светлина София
3 часа ·

Първата мисъл, която ще ви споходи, когато видите някой да използва бял бастун, навярно е, че притежателят му е незрящ. Отличителен знак, символ, средство за самостоятелно и безопасно придвижване, белият другар, третото око и много други епитети употребяват шеговито незрящите хора в негова чест - И има защо. Белият бастун е незаменим помощник за всички слепи и слабовиждащи хора, които си служат с него,придвижвайки се самостоятелно от точка до точка, посещават различни учреждения, носят го със себе си дори и да получават помощ от придружител, спокойно пресичат кръстовища и го използват в транспортните средства, като по този начин дават индикация на останалите, че лицето е с нарушено или напълно загубено зрение.

На световния пазар има най-различни разработки на бели бастуни, по-леки, по-масивни, говорещи, с вибрации, с цветове, различни от белият. Правени са редица експерименти от нашенски и чуждестранни компании, някои от тях продължават и в момента, а други- фалират, тъй като не могат да изработят висококачествен продукт и съответно няма интерес и търсене към него от страна на незрящите потребители. Представяли ли сте си, че в белия бастун могат да бъдат вградени различни сензори, които да го направят още по-добър помощник, ако се озовем пред някакво препятствие? Ако след дъжд има множество локви и се чудим как да ги избегнем... а ако има часовник, и свети в тъмното?

Да, звучи гръмко, нереалистично, скъпо и невъзможно в България да се работи по този иновативен продукт, при положение, че към момента у нас не съществува нито една българска фирма, която да изработва това помощно техническо средство. Затова незрящите хора закупуват бели бастуни от чуждестранни компании, като най-предпочитани са канадски, китайски и чешки производства,, които във времето са доказали, че са най-издръжливи на експлоатацията им в условията на враждебна градска среда.

Никога не е късно в България да се създаде ново, интересно, удобно и полезно за незрящите потребители изобретение, стига да има желаещи да се заемат с това. Запознайте се с трима млади ентусиасти от 11 Б клас, възпитаници на ТУЕС, София, които в началото на учебната година в час по компютърни архитектури, получават задание от преподавателя си да изработят устройство, в което да се поставят платки и вградят сензори. Идеята на Светльо, Косьо и Габриел не закъснява. Бързо решават, че устройството, което възнамеряват да създадат, трябва да е от полза за някого, да се направи качествено и забележете, без комерсиална цел! Окончателно решават, че ще насочат усилията си за разработване на бял бастун със сензори за улавяне на препятствия и звуково сигнализиране ако са на разстояние до 4-5 м., ще поставят сензор с вибрация за избягване на локви, осветителен сензор, който се задейства автоматично вечерно време, за да може околните да виждат по-ясно в тъмното белия бастун и допълнително добавят часовник. Момчетата започват да търсят информация по въпроса, експериментират с всяка своя хрумка, използват свободното си време, за да реализират мечтата си и дори решават, че това ще е тяхната дипломна работа и се надяват, че до завършване на средното си образование, продуктът им ще бъде финализиран.

В края на тази учебна година младежите вече имат направен прототип на бял бастун с всички по-горе описани вградени сензори, но желаят да го усъвършенстват, за да не се виждат платките и кабелите, които са използвали, за да постигнат търсения от тях ефект. Решават да се свържат с нашия екип за съдействие, представят го пред преподавателите по ориентиране и мобилност и всички незрящи служители на центъра, за да получат съвети и идеи, които ще им бъдат от полза по време на довършителната работа. Интересен факт е, че едни от най-полезните приложения са резултат от проекти на студенти и работа по дисертации, а на по-късен етап биват патентовани. Такъв е случаят с Lazarillo, програма за навигация, пригодена за незрящи, съвместима за телефони с Операционни системи „Андроид“ и „Айос“, наченките на която са поставени в дисертационна разработка на Рубен Еспиноза от Чили през 2014 г., а две години по-късно открива компания с още двама съдружници, която продължава да работи по приложението и до днес.

Без грам преувеличение, останахме очаровани от трите момчета, от ентусиазма им, емпатията, плода на техния труд, от бързото адаптиране към средата и начина им на общуване с незрящи хора, от тяхната любознателност и не на последно място от това, че се допитаха до мнението на реални ползватели и ще се съобразят с техните нужди. Това е инициатива, която заслужава адмирации, подкрепа и нашето обещание, че ще им помагаме, окуражаваме, ще се срещаме да тестваме белия бастун и ще им стискаме палци да доведат начинанието си до успешен финал.



Източникът - цък! - във Фейсбук

[Kleo]

На 23 юли следобеда, докато блажено отмарях на плажа на Шкорпиловци, ми се обадиха с доста неприятната новина, че считано от 15 септември няма да ми подновят трудовия договор към гимназията, в която работя като учител по философия. Внезапно, без никакви предшестващи индикации. Много гадно ми стана и все още ми е. ... Сега ще търся работа, в друго училище. ... След 2 учебни години осъзнах пределно ясно, че обичам тази работа. Обичам децата. Преподаването. Трепетът от общуването с учениците ми. Другата работа също много си я харесвам. Така че тук моля за стиснатите ви палци. Благодаря много за което.

А сега ще си изтегля късметче, да ми бъде в помощ и за мое добро, амин: /хм, колко навременно!/

[Kleo]

https://ucha.se/watch/11948/koe-e-sprav ... obshtestvo - урок по Философия за 10. клас

https://ucha.se/watch/12007/obshtestvot ... -i-pravoto - още един урок за 10. клас

... На кръстопът съм. ... Като слушам каква странна и шантава нова учебна година предстои ... разделяне на паралелките на две части, едната, обучаваща се на живо, другата - онлайн ... и още 1001 нови неща ... как се съчетават електронно обучение и обучение в училище? Според мен се очертава още повече ТРУД от страна на учителите. Дали пък всяко зло не е наистина за добро? В чуденка съм, още повече, че в сферата на социалните услуги /където ми е другата работа, в Центъра/, се планира голямо увеличение на заплатите в сектора /с 20-25%, което никак не е малко според мен/... дали пък да не се върна на пълен щат като психолог? ... Опитвам се тази неизвестност да ми бъде интересна и предизвикателство, а не нещо, което ме държи на тръни, но наистина се оказва трудно това последното. Благодаря, че сте тук!

[cchery]

Деси, не знам какво да ти напиша. За съвет - още по-малко мога да измисля нещо. Според мен ти трябва първо вътрешно за себе си да решиш дали искаш да продължиш да преподаваш или не. Това е най-важното. Защото все си мисля, че ако с това си наясно, то ще ти е по-лесно да определиш следващия си ход в тази ситуация.

Онова, което на мен ми е интересно, е дали можеш да изискаш в писмен или устен вид мотивите на директорката за НЕпродължаването на трудовия ти договор. Щом ти дойде толкова изневиделица и напълно неочаквано, то явно има нещо, което не знаеш. А касае теб самата. Ако има кой да те посъветва дали има законов начин, по който от гимназията да не могат да ти откажат връчването на такива мотиви, би било добре.

[Kleo]

Черко, отговорих ти и в месинджър, по възможно най-честния и откровен за мен начин, но хайде и тук, че ти публично ме попита все пак

Въпросът е какво искам АЗ. Така е. Зная, че ЖЕЛАЯ да продължа да бъда учителка, да преподавам, да общувам с деца/ученици. Обаче НЕ на всяка цена. Тоест при някои УСЛОВИЯ. ... Гимназията, в която работех досега, отговаряше на всичките ми желания, искания и условия, устройваше ме идеално. Но сега вече не съм там. Това означава, че или ще намеря друго училище, което ми харесва, или засега ще продължа да работя само на другото ми работно място, било на половин или на цял щат. ... Търпение и Вяра. Това ми помага.

[Kleo]

Блажени слепите, защото те ще видят Бога:

[Kleo]

9 години в ЦСРИ Светлина - София

[Kleo]

Просто една информация за детски учител по Монтесори методиката

[Kleo]

Да, обичам си работата. И да, трудно е да се самосъхранявам и да не се изтощавам, точно защото толкова много си обичам всички мои работи. Днес е неделя. А аз ще правя хороскопи. Вълнуващо е, но е и уморително. А аз просто ТРЯБВА да се ГРИЖА и за СЕБЕ СИ, не само за околните. Било като психолог, зрителен терапевт, учител, поетеса, астролог... все нещо СЛУЖА, все нещо ВЪРША за БЛАГОТО на ОКОЛНИТЕ... и тук е капанът, лично за мен... кога да кажа СТОП, да се отпусна в нищовършенето, в релаксация, съзерцание и медитация, и просто да БЪДА... себе си, Деси, жената, човекът, АЗ

[Kleo]

Просто една информация за детски учител по Монтесори методиката

Тази информация ПРОСТО послужи на една моя близка позната, която се оказа, че наскоро е преминала обучителен курс по Монтесори методиката

На това му се казва СИНХРОНИЧНОСТ в ДЕЙСТВИЕ