Единствената ми почивка в Гърция беше през 2013 на остров Корфу. Доста хора свързват Корфу с Джералд Даръл и покрай него се били запалили по описаните му красоти. Аз, за мой срам, не съм чела Даръл (т.е. пробвах го веднъж, но нещо не си допаднахме
) и дори не бях чувала, че островът дължи толкова много на този англичанин. Но имах някаква романтична представа и много исках да го посетя. Та успях да навия мъжа ми да си организираме сами пътешествието, без посредничеството на туристически агенции. И не на последно място - мъжа ми се нави да шофира до там - от Варна са към 1300 км. Беше си цяло приключение, което разделихме на 3 етапа - Варна - Карлово, Карлово - Сандански; Сандански - Корфу. До острова се стига с ферибот опт Игуменица. От гръцката граница до Игуменица е почти само магистрала, но ние някак си успяхме два пъти да се заблудим, за щастие без особени последици. Както и да е, тръгнахме от Сандански в 8,30 и в 15,00 бяхме на пристанището. Малко се пообъркахме от къде точно тръгва правилният ферибот, но 3 минути преди тръгването му бяхме натоварени на борда.
Бяхме си намерили хотел на 20-30 км на север от столицата. Естествено, аз не бях проучвала кой знае колко за релефа на Корфу и в началото бях леко стъписана и неприятно изненандана. Северната част, където бяхме ние и която е по-гъсто заселена и по-добре развита туристически, е предимно планинска. Има морски бряг, тук-там някое тясно каменисто плажче, след това вила или къща, или малко хотелче, следва двулентов асфалтов път, след това още един ред къщи и от задния им двор започват стръмни планински сколонове. Няма тротоар например. Т.е. няма никаква възможност за вечерна разходка, защото по пътя постоянно преминават коли. Е, не е някакъв несекващ поток, но пак не е приятно. Вилите откъм брега обикновено са с дворове и балкони към морето, често превърнати в живописни ресторанти. Хотелът ни имаше малко дворче с паркинг за 2-3 коли, но нашата Тойота Карина не можеше да се завърти, та влизането и излизането от двора ставаше последователно на преден и заден ход. Някои хотели имаха собствен "плаж" - тяяясна ивичка камъни преди морето, с наредени 4-5 шезлонга. И като легнеш на шезлонга - главата ти опира в стената на хотела, а палците на краката ти са в морето :lol: :lol: !
Това обаче бяха първите ми впечатления, след цял ден по пътищата. На другия ден се оказа, че ако седнем на терсата пред стаята, можем да се насладим на прекрасна гледка към морето - безценно
. Намерихме едно - две малки плажчета, покрити с камъни, но за сметка на това водата беше невероятно топла (имайки пред вид, че беше 20 септември). Яна изкара цялото време във водата - ту с мен, ту с баща си, през повечето време сама.
Нашето семейство не сме много по седенето на едно място, когато сме на почивка. За седемте дни, през които бяхме на острова обиколихме цялата северна част. И не само крайбрежието. Благодарение на gps-а се разходихме из вътрешността, намерихме плаж с пясък, ходихме до двореца на императрица Сиси, до манастира, до столицата. Не ходихме на юг, защото не си падаме по плажуването - е, не ни се размина и плажа, даже мъжа ми успя да слънчаса на 22 септември..... Природата на Корфу, планините, маслиновите гори, скалите, микроскопичните селца (в едното пътят беше толкова тесен, че в двата му края имаше светофар - няма начин 2 коли да се разминат на "улицата"
) - всичко ми хареса изключително много. И не само на мен - Яна все още си спомня и иска пак да ходим :lol: .
През септември не беше и много скъпо - за 7 нощувки платихме към 150 евро. Но само нощувки. Хранехме се в ресторантите, но пак не ми се видя скъпо, като за такова екзотично място
. Храната обаче не е особено разнообразна - 3-4 вида салати, толкова ястия, малко пица и спагети, 3-4 риби и до там. Нямат айрян, за голямо разочарование на Яна :lol: . Освен в столицата, по крайбрежието няма кой знае колко хранителни магазини, а тези, които видяхме, бяха мноого зле. Имаше 1-2 пекарни с всякакъв хляб и други тестени неща. Но не е болка за умиране
. Ние закусвахме в стаята - имахме 1 котлон и кана за топла вода и после цял ден бяхме навън. Така че нищо не ни е липсвало, а и аз не съм готвила (не си предствям почивка, на която ще се налага да готвя и да мия чинии....).
Ето и малко снимки:
Ще ми бъде интересно да прочета ваши разкази за ваши пролетни, летни или есенни преживявания там или другаде 
/не зная дали ги подредих правилно 
/ Използвам момента да поканя най-учтиво в темата Чери и Бъни, да споделят своите екскурзиантски вълнения и приключения 
