След миналогодишната Парга, дойде ред и на тазгодишната Прага :lol: .
Екскурзията в Прага предизвика няколко различни и противоположни чувства в мен. Понеже не се бях подготвила с предварителна подробна информация, основното чувство беше изненада. Къде приятна, къде не толкова. А не се бях подготвила просто защото исках да се изненадам, исках впечатленията ми да не са повлияни от впечатленията на други хора. Освен това си бях изградила някаква романтична идея за нещата, които трябваше да се случат на тази екскурзия. Е, нищо подобно не стана, което доведе до известно разочарование.
Но да започна отначало (разказът ми обещава да е дълъг, реших да пробвам да съм подробна и описателна, за сметка на това скучна). Пътуването беше организирано главно от мъжа ми – той резервира самолетни билети, намери апартаментът, в който отседнахме (от airbnb.com, по препоръка на наши приятели), резервира такси онлайн от и до летището. А по-късно разучи и градския транспорт в Прага, за да можем безпроблемно и сравнително евтино да посетим Пражката зоологическа градина. А това доведе до известно неудовлетворение у него, което пък причини лека кавга
. Полетът беше перфектен, без напрежение, таксито ни чакаше в уговорения час. Първото ми добро впечатление беше именно от таксито – луксозен автомобил с климатик, възпитан шофьор, който ни предложи бутилки с минерална вода докато пътуваме. Околностите на града са чудесни – минахме през квартали с къщи в стил началото на 20-ти век, с големи, зелени градини. Настроението ми веднага се вдигна с няколко градуса.
Апартаментът, в който отседнахме, също беше чудесен. На около 5 минути пеша от центъра на стария град на Прага, в стара, четириетажна сграда. Неудобството беше, че трябваше да си влачим куфарите до третия етаж, без асансьор, и всеки ден по 2-3 пъти да се катерим по стръмните стълби. А това всеки път предизвикваше вълна от ядно мърморене от страна на Яна :lol:. Но самият апартамент беше точно такъв, в какъвто си мечатая да живея – две стаи с високи тавани, поне 3 метрови, естествен дървен паркет, боядисани в бяло стени, минималистично обзавеждане, но за сметка на това напълно оборудвана и модерна кухня (с миялна!), голяма баня (с вана и пералня!!). Обзавеждането беше от ИКЕА, но аз съм почитател на дизайна им, така че нямам никакви оплаквания. А и мястото беше супер удобно – всеки следобед се прибирахме за кратка почивка (и дрямка), преди да излезем за вечерния тур.
Първите два дни в Прага беше много горещо, а с допълнението от каменни настилки по улиците и каменните сгради жегата ставаше мъчителна. Следващото ми добро впечатление беше грижата на властите в Прага за горките препечени туристи – няколко пъти на ден по улиците минаваше водоноска, мокреше паважа и пулвелизираше вода във въздуха. Е, няма такова удоволствие в жегата! За туристите си беше и допълнителна атракция. Във вторник заваля дъжд и през следващите дни беше по-прохладно и по-поносимо, особено на местата с дървета и трева.
Какво посетихме в Прага? Не много, по стандартите на активния турист
.
Зоологическата градина – много е хубава, но във Виена е подобна (а гледам, че и Софийската в скоро време ще стане същата), затова не успяхме да се очароваме. Беше жега, животните се бяха изпокрили на сянка и повечето спяха. Които бяха будни, бяха в далечния край на загражденията и с гръб към посетителите. Според мен нарочно, нещо като протест срещу постоянното воайорство
. Най-хубавото беше, че леопардът дойде до стъклото, разходи се пред нас, протегна се, примлясна – така да се каже, изнесе представление. Яна е луда по големите котки и едва не се напишка от удоволствие :lol: . А точно в Пражкия зоопарк големите котки са добре гледани и изглеждат в отлично състояние. До самата зоологическа градина се стига удобно с градски транспорт за по-малко от половин час от площада на републиката, макар да се пътува с трамвай и автобус. Леко проблематично беше купуването на 30 минутни билети, тъй като ти трябват монети за автоматите, а на павилиончетата продават само еднодневни и тридневни. И няма кой да развали 500 крони на монети. Но се справихме (т.е. мъжа ми се справи и после се цупи половин ден, че не съм отишла да му помогна).
Две катедрали – на Св. Никола (Миклош на чешки) и още една, не си спомням името й, но ни беше на път и решихме да отдъхнем в нея на хлад. Не посетихме огромната катедрала в Храдчани просто защото не ни се чакаше на голямата опашка и може би сме сгрешили. Катедралите са внушителни, спор няма. Говорим си с Яна защо са построени толкова големи, какви усилия са се изисквали, колко труд, средства и време са отнели. Според мен строителите са искали да оставят ярка следа след себе си – от една страна, и от друга – да се почувства и подчертае величието на Бог и нищожността на човека. Но Яна каза, че при нея е обратното – катедралите я карат да се чувства величествено
.
Залата със съкровището на свети Витус и картинната галерия в Храдчани. Съкровището е приказно, а галерията е леко разочароваща. Не харесвам особено старите майстори, идват ми мрачни. Имаше две картини на Рафаело и една на Тициан, но явно са някакви не особено добри – не ми харесаха. Харесаха ми няколко портрета, лицата на които бяха като живи и много вълнуващи. За съжаление не си спомням имената на художниците, въпреки, че положих доста усилия да ги запаметя. Повечето картини бяха на холандци. Особено ме впечатли един 3D портрет – гледан от ляво изобразяваше едно лице. Погледнат от дясно – лицата ставаха две. Готино!
Градините на Храдчани, но без двореца. В градините се наблюдаваше парадоксът, който констатирахме в цяла стара Прага. Купища, тълпи, пълчища туристи из главните забележителности, а на две улици встрани няма никой. Същата работа и в градините – те са разкошни, спокойни и почти безлюдни. В Храдчани влязохме през „задния вход“ – през градините. Нямаше опашка от чакащи, набързичко ни провериха багажа, сканираха ни и готово. Поразходихме се на хлад и след това отидохме да поразгледаме забележителностите – отвън. Решихме да не влизаме в двореца най-вече заради Яна, защото й беше поомръзнало от старини. Но също така предположихме, че вътре ще е подобно на дворците във Виена – ако съдим по външната архитектура, която повтаря виенската.
Музея на шоколада. Тук предозирахме с шоколад, тъй като имаше много безплатни мостри. Трябваше да тестваме разликата между венецуелско и перуанско какао, между бял, млечен и черен шоколад с различни видове какао. Някои по два пъти, за да затвърдим вкуса
. После присъствахме на демонстрация за приготвяне на пралини. Образовах се – от какаото не се пълнее, не се качва холестерол и не излизат пъпки. Разбира се – в умерени количества и ако не страдаме от наднормено тегло. Соевият лицетин е необходим стабилизатор и е 0,49% от съдържанието на всеки шоколад. Според майстора в музея без него не може (тук съм леко скептична). След музея си напазарувахме доволно от магазина, всякакви видове. А от един друг магазин за шоколад си купихме разни екзотични видове като шоколад с кафе (за Яна), с лавандула, с джинджифил, и други видове, които още не сме опитали. Изобщо пет дни прекалихме с шоколада. И със сладоледа.
Карловия мост, часовниковата кула – то и няма как да се пропуснат. Твърде много хора за моя вкус, изнервям се, уморявам се, не ми е приятно. Това може би беше неприятната изненада, не съм очаквала да е толкова пренаселено. Определено не си падам по тълпи.
Разходката по брега на реката по залез, разходката на едно островче, карането на водно колело в най-голямата жега, мотаенето из малките странични улички, из магазините за сувенири, пиенето на кафе (и шоколад, и бира!) във всякакви странни кафененца, гледането на представление на улични актьори – безценно!
За мое огромно съжаление библиотеката беше в ремонт и не успяхме да я посетим. Доста забележителности се ремонтираха и освежаваха, което е похвално. В едната катедрала имаше скеле, но явно не работят през деня, да не пречат на туристопотока.
Неприятните ми изненади са свързани предимно с твърде туристически облик на стара Прага и най-вече с голямото множество хора. Понеже не се бях информирала предварително, представата в главата ми за цялата екскурзия беше по-различна. И сблъсъкът с реалността беше разочароващ. Комерсиализацията ми дойде в повече. Точно по тези причини не изгарям от желание да ходя в Париж, Лондон, Барселона, Венеция и т.н. Предпочитам по-неизвестни места, не толкова посещавани, или поне леко извън сезона. Миналата година във Виена нямах такова усещане, може би защото бяхме с хора, които живеят там и те съумяха да ни предпазят от основния туристически поток. А и пикът на сезона там не беше настанал. И заради това ми леко разочарование не можах да се възхитя на Прага. Хареса ми, но не като да искам да заживея там – на мен това ми е критерият
.