За изначалната самота

Свобода на словото
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: За изначалната самота

Мнение от Kleo »

Самота, вино и едно дяволче

Изображение

1. Самотата е като вирус.

2. Усеща се най-силно вечер, по лунно време и по празниците. Тогава душата вдига температура, очите се възпаляват и задължително вали.

3. Традиционата медицина е безсилна, няма конвенционални лекарства. Самотата се лекува само с най-силната бяла магия – любовта. Медитирам с чаша вино, докато до мен дими пръчица с аромат на ванилия, и, като същински мъдрец, записвам мислите, които се търкалят в главата ми. Темата за самотата ме занимава от известно време. Сигурно откакто си признах, че и аз, успялата в професията си жена, поетесата с няколко книги зад гърба, с много приятели, с достатъчно материално имане, понякога се чувствам самотна. Самотата изскочи като дяволче от дълбокия кладенец на моите липси и се настани до мен.

4. Самотата има аромат на ванилия и вкус на червено вино.

5. Самотата не е етикет, обаче ние доста често сами си изрязваме такъв, украсяваме си го с носталгични рисунки и си го лепваме на челото. После умираме от срам. Така си е. Имам приятелка, която ми е казвала, че понякога си измисля истории, за да не отговаря на въпроси от рода на: „Защо си сама?” или пък „Кога най-после ще се задомиш?”. Аз също съм се улавяла да си съчинявам отговори, за да се спася от последващите констатации: „Няма нищо, де. Я се виж каква си хубава и умна. Нали знаеш, за всеки влак си има пътници. Ще ти излезе и на теб късметът”.

6. Харесва ми самотата да е влак. Значи мога да сляза от него и да се кача на друг.

7. Самотата изобщо не е тема за всеки, особено за страхливците. Доливам си вино. Разклащам леко чашата. Подушвам. Чувала съм, че доброто вино е тъмно на цвят и има аромат на мед, ябълка, дървесина, пипер… Е, моето не мирише на това, но аз продължавам да му се кефя. Отпивам. Задържам глъдката върху езика си и си представям, че улавям нотки на череши, малини, къпини, цитрус, пъпеш, праскова. Някъде бях чела, че ако мисля, че виното е лошо, то е лошо. Затова си мисля, че моето е добро и вкусно. Но няма с кого да го споделя… Добре де, минута за самосъжаление. Какво пък толкова. Няма с кого да разделя това черешово вино. Няма на кого да сготвя нещо вкусно. Няма с кого да споделя деня си. Няма пред кого да се разплача. Няма с кого да отида на кино. Няма кой да ми каже „обичам те”. И какво? Мога да се удавя в оня кладенец или: Да се насладя на виното докрай. Да сготвя за приятелите си. А ако и те са заети, да сготвя за себе си. И, когато всичко е готово, да си пусна най-любимия си филм. Нищо, че е вредно да правиш и нещо друго докато се храниш. После да споделя деня си със себе си. Нали си е мой, кой по-добре от мен ще разбере неговите аромати и вкусове, топлото и студеното в него? Като се замисля, най-дълго и утешително съм плакала, когато съм сама. Тогава, какво ми пречи отново да го направя? А това за киното е толкова глупаво. Няма да умра, ако отида сама, а може пък и да ми хареса. Ето, че си се обичам. Много и наистина, щом мога да направя всичко това за себе си.

8. Самотата не е само нямане. Тя е мощна сила и, ако я приемеш, с нея за другар, можеш да сътвориш чудеса.

9. Самотата не е присъда, а време за събиране на улики и доказателства, които те оправдават и освобождават.

10. Самотата не е причина, нито повод да тръгнеш на война със себе си. Всъщност тя е точно обратното – причина да се помириш със себе си, да се видиш, ама наистина да се видиш, и да си кажеш: „Обичам се”… Най-силната бяла магия.

Сашка Александрова
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: За изначалната самота

Мнение от Kleo »

[youtube]u9Dg-g7t2l4[/youtube]

Да си сам - благословия или проклятие е?

И главното: защо е така и за кого?

Изображение

Писателският блог на Тишо

Ненормално е да си сам?

„Хората са недоверчиви към мъже, които от определена възраст нагоре ходят на почивка сами” - Мишел Уелбек, Платформата

След определена възраст на хората, които са сами, започва да се гледа с лошо око. Или по-точно – с подозрение. Да не кажа: с презрение. Подозрително и „ненормално” е да си сам, да ходиш на почивка сам, да се забавляваш самостоятелно, да не те чака никой у дома (с точилка в ръка)…

На жените им се лепва етикет „стара мома“ или „шафрантия“, а на мъжете се гледа като на обществено опасни сексуални маниаци. Или им се приписват титлите „коцкар“ и „стар ерген”, които също не са точно комплимент…

Има нещо нередно в това да си сам, поне в очите на зомбираната, лишена от самостоятелност в мисленето, приспана от заблуди тълпа.

Нищо, че самотата може да НЕ е избор на тези мъже и жени. Нищо, че може да са загубили любимия си човек в катастрофа, примерно, може да не са прежалили старата си любов все още и в сърцата им да няма място за друг, може да не са готови за нова връзка, може да имат съвсем адекватно основание за своята самота…

А може просто и така да са решили. Да им е по-добре в момента така. Самотата може да е резултат от техния осъзнат избор – избор, който човек прави, когато отхвърли неприятната заблуда, че когато си сам, ти по някакъв начин си „половинка”, а не „цял”. И само друг човек, също толкова несъвършен като теб, може да те направи „цял”.

Когато се събереш с друг, също толкова несъвършен като теб, вие ставате две половинки, а не едно цяло.

Но защо несъвършен? Защото несъвършен е човекът, който прави глупостта да постави щастието си в ръцете на друг. Да търси доказателства, че е обичан. Той, него да го обичат, забелязвате ли егоизма?

Несъвършенство е да се подпираш на „патерицата” на чуждото одобрение, за да можеш да си позволиш да бъдеш щастлив. /за патериците - прочети по-долу тук - заб. моя/

Несъвършенство е да не можеш да съществуваш без чуждото одобрение, признание, разрешение…

Глупаво е да подаряваш любовта си на друг, преди да заобичаш себе си.

Ами този друг, нали той / тя също има свободна воля? Какво ще стане, ако реши да задържи подареното за себе си и да не ти го върне обратно? Несподелена любов. Защото това, което подаряваш с намерение да ти го върнат е заем, а не точно любов.

Какво ще стане, ако другият реши да подари подареното на трети човек? Изневяра. Защото това, което подаряваш с инструкции за употреба е експлоатация, а не точно любов. Корпорацията ще ви „подари” лаптоп и мобилен телефон с инструкции за употреба. Не и човекът, който ви обича.

Все мъка, несправедливост и прочие страдания за хората, които не са се научили да ходят на два крака, а се подпират върху „патериците” на общественото или, въобще, на чуждото одобрение / признание. За какво ми е вашето признание, ако то ме прави нещастен?

Има, разбира се, много варианти, които оправдават самотата в очите на другите, на обществото. Но те не са за завиждане:

Например, да си затрупан с работа и да нямаш време за семейство. Tова е оправдана самота. Службата ти да не го позволява. Тогава е нормално да си сам. Да си болен, сакат, ранен или да имаш някакъв недъг. Тогава може. Приемливо е да си сам.

Общото между всички тези варианти е, че задължително трябва да си принуден, трябва да страдаш, да си лишен от някаква възможност, присъща на „нормалните хора“, за да е „оправдана“ твоята самота. И, макар обществото да я оправдава, това не значи, че ще спре да гледа на теб със съжаление, дори бих казал – с прикрито отвращение…

При младите хора самотата не е проблем, но при жените и мъжете над определена възраст обществото превръща самотата им (волна или неволна) в истински ад. Самите им семейства, най-близките им хора превръщат самотата им в ад.

Според мен, трябва да прекарваш по-малко време с хора, които по документи са ти близки, но по дела и думи те изпращат в ада. И да посветиш това време на хора, които те приемат такъв, какъвто си, какъвто си решил да бъдеш или по стечение на обстоятелствата си станал. В момента.

Тъпо е да си недоволен от изборите или от съдбата на някой друг, не мислите ли? Тъпо е да не ги одобряваш. Тогава ти не заслужаваш нито времето, нито уважението, нито любовта, нито признателността на този някой друг…И не можеш да ги очакваш от него.

Всъщност, човек може да бъде щастлив и абсолютно сам – по собствен избор или не. Човек се ражда и умира сам. Той винаги е самостоятелен, самодостатъчен, завършен, съвършен, напълно цял. Проблемът е, че не го знае. Проблемът е, че не вярва в това. Не вярват и другите, на чието одобрение разчитаме, за да бъдем щастливи…

Тоест, халтави са ни патериците.

Можеш да бъдеш щастлив без някой друг да потвърждава / да одобрява това. Проблемът е, че не го знаеш. Проблемът е, че докато се чувстваш „половинка“, когато си сам, никога няма да станеш „цял”, когато си с някой друг. Ако си самостоятелен и завършен сега, с друг човек ще станете двама, а не грозното „цяло“, съшито от две „половинки“.

Две е повече от едно.

Има разлика между самотата и уединението. Самотата е принуда, която обществото ужким одобрява, но всъщност презира, защото се страхува от нея, докато уединението е резултат от свободния избор на индивида.

Човек има потребност от лично пространство и от самота. Вкопчването в другия, опитите да го променим, приемането му за даденост, това са резултатите от повечето връзки между двата пола, независимо дали ще бъдат облечени в договор като брак или не. Това е ключът към страданието. Страдаш, когато не правиш нещо „като хората“.

Има разлика между обичането на някого и неговото притежаване, между това да обичаш и да искаш да променяш обекта на своята егоистична „любов”, да се нуждаеш от него / нея, за да се почувстваш ти по-добре: по-цялостен, по-завършен, доволен, съвършен – ти, а не той / тя, когото / която ужким обичаш. Това не е любов, това е подчертан ЕГОЦЕНТРИЗЪМ.

Да обичаш значи да приемаш, значи да подаряваш всичко, включително и свобода. Значи чуждото щастие да е по-важно за теб от твоето собствено…

Ненормално е да си сам? Помислете пак. Не-цивилизовано е да вярваш в тази заблуда, поне според мен. Следват още заблуди. Stay tuned.

Тихомир Димитров


Удобни ли са ти патериците?

Доста рано се научаваме да ходим изправени, но почти никога не излизаме от проходилката в духовно отношение. Или пък „си стъпваме на краката” за малко, преживяваме силна болка и после избираме „патериците” за цял живот.

Патериците – това са хората, обстоятелствата, събитията, на които разчиташ да те направят щастлив. Патерици са мнението и подкрепата на другите, тяхната любов, съпричастност – все необходими неща. Защо да изграждаме самоуважение, като можем да се подпрем на нечие чуждо уважение? Защо да изградим вярва в себе си, като има кой друг да ни вярва? Защо да обичаме себе си, като има кой друг да ни обича?

Всичко това превръща живота ни в мизерия. И, за да не бъда голословен, ще дам примери:

Ако сутрин се събуждаш до някой, който те обича, ти си щастлив, но ако този човек си тръгне – Дантевият „Ад” става по-приятно място за живеене от скапания ти дом! Ако в училище, в офиса, на спортната площадка или на сцената те поощряват, значи си окей. Всичко е наред, когато ти дават бонуси, печалби, похвали, медали, награди. Когато получаваш комплименти. Ако някой не забележи новата ти прическа, обаче, настъпва голяма трагедия. Защото си кифла! Не дай Боже да направят паралел между теб и някоя, която получава много повече комплименти. И ти би искала да имаш нейните патерици, нали?

Изобщо, можеш ли да бъдеш мъж (жена), без задължително да получаваш одобрението на жените (мъжете)? Можеш ли да харесваш тялото си, ако непрекъснато ти казват колко си надебелял(а)? Ще изпитваш ли удовлетворение от работата си, ако никой не забелязва резултатите от труда ти? Има ли значение какво си постигнал(а), ако няма кой да те похвали? Изобщо, съществуваш ли, ако няма кой да регистрира този факт?

Удобни ли са ти патериците?

Хората били социални животни. Проблемът е, че са по-скоро социални, отколкото животни. Вълкът-единак не се нуждае от одобрение, за да убие, когато е гладен. Нито пък самотният лъв. Нито самотният гарван.

Как животните не си развалят фигурата – хранят се толкова рядко и нездравословно, хм? Как си поддържат ноктите без козметик? Как пигментират без солариум? Защо имат по-здрави зъби, а никога не ходят на стоматолог? Колко време можеш да издържиш без четката си за зъби? Да, сигурно е за сметка на продължителността на човешкия живот, но гарваните живеят два пъти по-дълго от хората, а някои костенурки – десет пъти по-дълго. Те също нямат четка за зъби. Нямат личен лекар и не внасят здравни осигуровки.

Удобни ли са ти патериците?

Харесват ли ти всичките условности, от които зависи самочувствието, любовта, дори здравето и животът ти? Ако отговорът на този въпрос е „да”, тогава се чудя какво изобщо правиш тук? Сигурно се надяваш да разбереш мнението ми за мрачния ти начин на живот? Сигурно очакваш да ти дам някакъв съвет или, защо не, да ти ритна патериците?

Истината е, че ми пука за теб, но не ме интересува твоето оправдание. Не искам да знам колко удобни патерици носиш. Интересува ме само защо го правиш?

Тихомир Димитров
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: За изначалната самота

Мнение от Kleo »

Понякога всичко, от което се нуждаем, е малко самота

Вяра Иванова

Прохладна лятна вечер, планина, нощно небе с ярки звезди и много тишина. Няма романтика, защото една жена седи сама под звездния небосклон и мисли за живота. До нея няма никой, тя има само себе си. Тъжно ли е това?

Ако я бяхте попитали преди време, най-вероятно щеше да ви каже, че това звучи адски тъжно, самотно и депресиращо, но сега тази жена ще отвърне, че това е всичко, от което има нужда - малко здравословна самота и лечебна тишина.

Искало ли ви се е от време на време хората да можеха да мълчат повече? Да можеха да мълчат и да успяваха да разбират правилно вашето собствено мълчание? На мен ми се е искало толкова много пъти, защото понякога изреченията са излишни, думите само натоварват и дори сричките и тихите звуци могат да докарат до лудост.

Всичко, от което се нуждаем, за да открием кои сме и какво точно искаме, е да останем за малко насаме. Насаме със себе си, насаме с природата, насаме с Вселената. Никога няма да намерим правилните отговори, ако не намерим първо себе си.

Никой няма да ни допълни и да ни направи съвършени и цели. Никой, освен самите нас. Е, искам да ви кажа от личен опит, че тази задача не е никак лека и няма да лъжа, че да бъдеш насаме със себе си е песен, но е нещо, за което душата ни копнее поне веднъж в живота.

Изображение

Случвало ли ви се е просто да искате да останете сами? Във всеки един смисъл на тази дума. Сами в стаята, сами в сградата, без партньор, без най-добрия си приятел, без подкрепа, без нещо, което да ви разсейва. Просто вие и плътната тишина около вас. Без някой значим в живота ви, без любов и фойерверки, без непрестанни тревожни мисли.

Когато човек остане толкова сам, че да се чувства оголен до болка, тогава разбира, че в него има нещо повече от тяло, нещо повече от его, нещо повече от желания. Тогава откриваш онзи личен копнеж на душата към щастие, онова малко огънче, което си е лично твое и ще бъде само твое до самия край.

И се научаваш да обичаш и слушаш това малко огънче, защото то сякаш е способно да сгрее целия ти живот. То е в самата сърцевина на съществото ти, то може да пали пожари - надълбоко под кожата, костите, тъканите, клетките, чувствата и мислите. И то се открива едва, когато останеш сам и това усещане ти хареса.

Това огънче си ти - човекът, който не се опитва да впечатли никого, човекът, който си, когато си сам с мислите си или просто лежиш и се радваш на звездите и тишината.

Трябва да се научим да се наслаждаваме на самотата, за да можем да се научим как да не бъдем сами след време и да ценим истински хората, които са до нас. Самотата, спокойствието и тишината не са наказание, те са подарък, който получаваме много, много рядко в този толкова луд свят.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: За изначалната самота

Мнение от Kleo »

Сами или самотни, това е въпросът :?:
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: За изначалната самота

Мнение от Kleo »

Изображение

Изображение

Все по-хубаво ми е да съм сама за няколко часа. Сама в стаята. Сама вкъщи. Сама поне в някой кът, ъгъл или кьоше.

Или на пейка в парка. Сама. С чай или капучино. С чаша червено вино или тъмна бира. Няма значение. Сама. С книга в ръка. И телефона до мен. Интернет, форуми, фейсбук - също. Може и таблет. Или на театър, на кино, на изложба. Сама...

[youtube]hP5lCabNIBo[/youtube]

Сама. След уморителен ден в гимназията или в Центъра. В компанията на тиха или силна музика. Класическа или дива. Бавна или бърза. Качествена. Музика. Да има и танц. Танцът на Живота. На Любовта също. Сама. Рядко ми се случва.

Тези мигове си ги създавам съзнателно. Сутрин много рано. Към 5. Или вечер много късно. След 23 часа. Към полунощ. Светът е тих. Тъмно е. Идеалното време за човека, който копнее да остане сам.

Изображение

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: За изначалната самота

Мнение от Kleo »

Изображение

... И тази година любимата ни Нощ на театрите няма да пропусне да изпълни цялата съботна вечер с нови и стари постановки, пърформанси, изложби, отворени врати, събития за деца и още цял куп чудеса. Списъкът с възможности е много дълъг, затова оставяме на вас да изберете събитията, които да посетите в събота вечер: всичко е на theatresnight.org....

Из Една.бг

Изображение

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: За изначалната самота

Мнение от Kleo »

Много хора смятат, че е важно да намерят правилния човек за себе си. Малцина обаче осъзнават, най-важното е всъщност да намериш себе си...

Силвия Петрова

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: За изначалната самота

Мнение от Kleo »

Как да преживееш празниците, когато си необвързана?

Бъдни вечер, Коледа, Нова година, семейни празници, навсякъде хвърчат искри, любов, от телевизията струят романтични коледни филми и сякаш целият свят се е наговорил да бъде влюбен и по-красив, а ти... ти си сама. Да нямаш човек до себе си на празниците може да бъде стресиращо и малко депресиращо. От една страна цялата рода се изрежда да те пита дали все още си сама и се опитва да те сватоса с всеки срещнат, а от другата на самата теб ти е малко кофти, че нямаш някой специален, с който да се гушкаш на Коледа.

Е, да си сингъл по празниците не е болка за умиране. Може да бъде малко изнервящо, но всъщност всичко зависи от нагласата. Ако решиш да се самосъжаляваш, няма как да ти стане приятно. Но ако решиш да приемеш ситуацията и да извлечеш максималното от нея - ще си прекараш едни наистина незабравими празници. В галерията ни ти предлагаме няколко съвета за страхотна Коледа, когато нямаш човек до себе си:

Не изпадай в отчаяние - няма смисъл от самосъжаление в края на годината. По-скоро си направи една позитивна равносметка и отбележи хубавите неща, които ти се случиха през 2019.

Не гледай романтични комедии - забрани си онези лигави филми, в които всичко е прекрасно и... супер фалшиво. Всички знаем, че празниците никога не са толкова перфектни, а любовта не се случва толкова лесно.

Излизай с приятели - събери най-добрите си дружки и си направете коледно парти с преспиване. Храна, интересни филми, игри, малко алкохол - можете да си прекарате страхотно и без мъже.

Поглези се с нещо - купи си подарък от теб за теб. Няма нищо лошо дори и да си избереш нещо по-скъпи. Шопинг терапията си остава най-добрият лек.

Научи се да обичаш себе си - за да си щастлива с някой друг, първо трябва да се научиш как да бъдеш щастлива със себе си и това, което си. Понякога трябва да останем сами, за да разберем какво точно искаме.


https://www.reddit.com/r/reactiongifs/c ... 2_million/

[youtube]a6EcMITbrvA[/youtube]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: За изначалната самота

Мнение от Kleo »

Изображение

Колко е стара душата ти?

16.06.2020

Изображение

Автор: Ралица Генчева

Изображение

Има хора, които имат млади очи. Чиито лица нямат белези от болка. Чиито сърца сякаш са останали непокътнати десетилетия наред.

Познавам такива хора. Те са добри до наивност. Позитивни до втръсване. Не ме дразнят, но и не са ми интересни. Интересни са ми онези, които са на двадесет с очи на седемдесет, чиито лица нямат бръчки, но имат следи. Обичам лица, през които са минали голямата любов, голямото разочарование, обещанията, "завинаги", болката, загубата. Обичам сърца, които са били разбивани. Лекуват се бавно, никога не запълват пукнатините, но се пропиват със светлина. Стават безстрашни, обичат по-смело. Души без глупав поглед и празна усмивка.

Хората с млади очи имат малки грижи. За тях трагедия е, че токът е изгаснал или че някой е одраскал колата им. Бях от тези хора, знам как е. Безгрижието понякога ми липсва, животът на повърхността е блаженство. Нито знаех как да обичам дълбоко, нито как да боля. Може би затова не знаех как се обича до болка.

Тези глупави клишета не значеха нищо за мен. После остарях с около 20 години за една. Или сякаш си припомних - припомних си всички отговори, които са били в мен, припомних си цялата мъка на света, сякаш е на раменете ми, припомних си, че може би няма хора с млади очи, а такива с млади души. И усетих, че моята не е такава. Познато ли ви е?

Как да разберем, че сме със стара душа? Не ни е страх от самотата, дори я обичаме. Знаем, че няма нищо страшно да сме сами със себе си, защото толкова много животи сме прекарали с душата си, че сме минали през всички драми и кавги, непоносимост, сдобряване. Вече сме станали приятели. Можем да стоим тихо и да си пием кафето, някои път дори без да си говорим.

Търсим дълбоко познание. Турските сериали не са ни интересни, обичаме да четем за свободата, щастието, дълбините на света. Повърхността е доскучала. И в хората търсим дълбочина. И в нея се влюбваме.

Мислим за смъртта. Не я приемаме като нещо далечно и нереално. Присещаме се често, че животът е преходен, че телата ни ще изчезнат и в последните моменти ще се сетим само за няколко неща. По-скоро хора.

Не сме материалисти. Не сме дребнави. Ако има по-висш смисъл, какво значение има колко чифта обувки имаме и каква е най-новата клюка в офиса? Но искаме да изглеждаме и да се чувстваме добре, дори да имаме малко - ще преминем през това пътешествие само веднъж, по-добре да се нагласим като за среща.

Имали сме екзистенциални кризи. Не само една. Защото трябва да се събудим отново. Защото по-лесно от другите усещаме, когато живеем и сънуваме едновременно и знаем, че това не е начинът, по който да живеем живота си. Колкото и пъти да затваряме очи, винаги ще имаме тази нужда да ги отворим широко, да си зададем важните въпроси, въпреки безсилието да им отговорим. И излизаме по-добри. Не сме разбрали защо сме на този свят и защо съществува той изобщо, но поне сме разбрали, че винаги има смисъл да сме добри.

Мислим прекалено много. Тревожни сме (защото мислим прекалено много). Но и сме омагьосани от света. Слушаме музика и плачем, гледаме картина като хипнотизирани, четем поезия на децата си с надеждата да обикнат изкуството, колкото нас. Получаваме паник атаки и вярваме единствено на версията, че това е кундалини, което преминава през нас. Или че сме изгубили пътя си. Но не и че тялото ни страда. Не е тялото, а душата. Винаги е душата.

Старите души се чувстват такива. Понякога без нито една бръчка. И предпочитат да общуват с други такива. Разбират младите души, все пак също са били такива. Някога, не си спомнят кога, но се чудят нямаше ли да е по-лесно. И все пак, никога не биха се върнали назад.

Най-красиво е дълбокото.


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: За изначалната самота

Мнение от Kleo »

В почти всеки етап от вашето съществуване, трябва да има редовнo спиране във времето, за да позволите на новите неща да дойдат. Ако сте въприели практиката на редовното ежедневно спиране, това може само да се надгради с подходящия брой паузи, за оформяне на новите реалности.

Когато продължавате напред без да почитате знаците за почивка по пътя, вие получавате по-голямо усещане за безсилие, умора, объркване и негодувание. За да можете да си сътрудничите с волята на Вселената, не трябва да има нещо такова като съпротива или саботиране. Вместо това има безкрайно много начини, по които живота се опитва да ви забави вътрешно и външно, за да ви помогне да преминете през времето и пространството по най-мъдрия, подравнен и центриран в сърцето начин.

Когато се съмнявате, просто спрете, и позволете на следващия свеж дъх да ви придвижи напред. Това е в сърцето на осъзнатото действие.

- Мат Кан
Foto: Celal Teveri

Енергийно изчистване и трансформация, Фейсбук
:524

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: За изначалната самота

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор