За изначалната самота

[Kleo]

Ето какво написах в един безкрайно самотен за мен миг:

"Безвремие"

Той спи. Аз сготвих за детето.
Чиниите - измити.
Кафето - готово.
Безвремие в тихото и тъмното.
Гора. Балкан. Звезди.
Размишлявам. И боля...
Уж с някого, а всъщност сама.
С Луната...
Знаеш ли какво е:
Да си сред хора, но отвътре празен, пуст, самотен, чужд, различен?
Да се смееш през сълзи?
Да сънуваш с отворени очи?
Да четеш книга, но сякаш си говориш с автора?
Да танцуваш до несвяст?
Да любиш до премала?
Да джапаш в локви под дъжда?
...

Десислава Враджалиева
18.03.2014
(лично творчество)

Постнах си го и в блога, и във ФБ, чак се чудя защо ли се е запиляло досега

[Kleo]

6 причини да останем сами със себе си

Защо е добре да прекарваме част от времето си сами

Живеем в един социален свят и все по-рядко ни се случва да оставаме сами. Дори в редките случаи, когато все пак сме сами, някой близък или приятел ще ни се обади или ще ни изпрати есемес. И така, докато сме толкова свързани с околните, все повече трябва да ценим моментите, когато действително можем да останем сами със собствените си мисли.

Понякога наистина е наложително да затворим вратата и да си дадем време да поживеем малко по свои собствени условия.

Когато сме сами:

1. Сме по-креативни и по-продуктивни

Когато сме сами, не разчитаме на другите хора да ни забавляват или по друг начин да ни помагат. Когато сме сами, всичко зависи от нас самите. Не само, че по този начин не разчитаме на чужда помощ, но и също, работейки по проект, сме склонни да опитваме нови начини за разрешаване на някоя задача, която може да не сме опитвали, докато сме работили в група.

2. Сме по-организирани и по-мотивирани

Спомняте ли си, когато в училище ни възлагаха задачи и проекти за групово изпълнение? Е, тогава безспорно си спомняте и че ако групата се състоеше от 5 човека, то трима от тях чакаха останалите двама да свършат цялата работа... Този групов манталитет, че "някой друг ще го направи" не съществува, когато сме сами. Ако не си свършим сами работата, никой няма да я свърши вместо нас. И това не е всичко. Когато сме сами, ние сме напълно освободени от отвличане на вниманието и всъщност може да се съсредоточим върху работата си на първо място.

3. Укрепваме социалните си отношенията

Може би звучи малко нелогично, но когато инвестираме време да сме насаме със себе си, това поддържа и укрепва отношенията ни с хората, които са най-важни за нас. Дори, когато сме навън сами, има по-голяма вероятност да открием нови, интересни за нас хора, с които да общуваме свободно. А и никога не знаем кога Edna нова връзка може да промени живота ни по някакъв начин.

4. Прочистваме ума си

Всички имаме нужда от време, за да релаксираме, а ежедневно сме затрупани със задачи, които трябва да свършим днес и сега, на мига. Така не ни остава време, в което да помислим за себе си и за нашия душевен комфорт. Дори, когато сме сами, вероятността едно телефонно обаждане от нашите близки да наруши почивката ни, е огромна. Ето защо, понякога е необходимо просто да изключим телефоните и компютъра си и да се отдадем на пълноценната си почивка. Сами.

[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/21474 ... chivka.jpg[/img]

5. Можем да правим това, което искаме

Когато сме сами, ние сме напълно отговорни за своето собствено забавление и удоволствие. Не разчитаме на други хора да правят планове или да осъществяват нашите идеи. Когато сме сами, ние сме свободни да правим това, което наистина искаме да правим с живота си.

6. Mожем да научим повече за себе си.

Когато сме сами, наистина можем да бъдем себе си. Може би е изненадващо да осъзнаем, че всъщност много рядко отделяме време да опознаем човека, който живее в нас. Но когато сме сами, можем да открием новите ни интереси, без да се интересуваме какво мислят другите за това. Можем да открием себе си в изпробването на нови дейности, за които сме се колебали, докато сме били с други хора.

Да бъдем сами, не означава да сме самотни.

Това означава, че сме свободни да открием кои сме в действителност.

[Kleo]

АЗ СЪМ НИЧИЯ

Не искай от мен да съм твоя.
Аз съм ничия. Само на себе си.
И не ми се налага да моля –
доброволно ме пускат в сърцата си,
а после, щом реша да си тръгна,
не ми позволяват, заставят ме
каквато поискат да бъда.
Но за мене това непосилно е.
Аз съм само на себе си вярна
и пред сърцето си само покорна.
Само моя съм си, никога нечия.
Никога твоя, никога негова.
Просто съм себе си. Истинска.
Ако мислиш, че можеш – обичай ме.
Но такава, каквато ме виждаш –
не каквато си имал в мечтите си.

Аз съм ничия –
ако можеш, обичай ме…

/нета/
ИСТИНСКАТА ЖЕНА ОТСТОЯВА СЕБЕ СИ!

[Kleo]

Самотата...

Без самота, Любовта не би останала дълго до теб. Защото Любовта има нужда да си почива, за да може да продължи пътуването си в небесата и да се прояви и в други форми.
Без самота никое растение или животно не би оцеляло, никоя почва не би била плодородна, никое дете не би научило за живота, никой творец не може да създава, никоя работа не може да расте и да бъде трансформирана.
Самотата не е отсъствие на любов, а нейно допълнение.
Самотата не е отсъствие на компания, а моментът, в който душата ни е свободна да ни говори и да ни помогне да решим какво да правим с живота си.
Затова блажени са онези, които не се страхуват от самотата, които не се страхуват от собствената си компания, които не търсят отчаяно нещо за правене, нещо, с което да се забавляват, нещо, което да съдят.
Ако никога не си сам, не можеш да познаеш себе си.

Дамян Узунов

[Kleo]

А ако нямаш сродна душа?

Никой никога не ни подготви за самотата

Принцът събудил принцесата с целувка. Борил се с дракони и вещици, за да спаси своята любима.

Открил я по обувката, която ѝ била по мярка. Каквото и да правели, тя и той винаги заживявали щастливо до края на дните си.

Така пишеше в приказките. Принцът винаги намираше своята принцеса. Принцесата винаги откриваше своя принц. И те винаги живееха в любов и разбирателство. След приказките гледахме филми, четяхме книги, слушахме любовни песни – и всички те ни внушаваха, че всеки има своята половинка. Всеки има своята сродна душа, която някой ден ще открие. Така живеем ние – с надеждата, че твоят човек те очаква. Въпрос на време е да го срещнеш...

Но никой никога не зададе въпроса: А ако нямаш сродна душа? Ако никой не те чака никъде? Ако „сляпата неделя“ е толкова сляпа, че просто няма да стигне до теб. Ако за всеки влак си има пътник, но ти си от пътниците, които винаги остават сами на перона?

Да, не е мечтаният сценарий. За него приказки не са писани. Но той е така дяволски възможен. Ти може никога да не срещнеш своята сродна душа, може просто да нямаш такава. Може да живееш сам със себе си до края на дните си. Страх ни е да изречем тези думи на глас от ужас, че наистина ще се случат. Пъдим ги от ума си, защото ще убием надеждата. А ако убием вярата в любовта, какво би ни останало? Та нали за любовта живеем?

И все пак, в реалния живот тази приказка съществува – принцът и принцесата никога не се откриват.

Не е честно, но кой е казал, че животът е честен. Гледаш се в огледалото и се питаш какво ти е. Мислиш си, че не е възможно точно на теб да се случи. Та нали всеки има своята половинка?

Нали така са ни казвали, така пише в книгите, така се случва по филмите... те винаги се намират. И ето тук осъзнаваш, че не си подготвен за лошия сценарий – никой не те е подготвил за самотата.

А най-лошото е да се окажеш неподготвен за най-лошото. Да нямаш любим до себе си не е страшно, не е срамно и ти не си най-големият неудачник. Спри да се гледаш в огледалото – нищо ти няма. Може би просто така ти е писано. Животът ти е отредил друга мисия. И тя е да търсиш сродната си душа другаде – сред приятелите, в себе си, в изживявания и моменти, в неща, които те карат да се чувстваш жив.

Трудно е, но се учиш. Променяш си чипа. Сменяш настройката. Справяш се някакси. Вече не чакаш никого. Няма ги напразните надежди. Спираш с въпросите „Кога? Кой? Защо? Защо на мен?“. Търсиш любовта в другите й форми и проявления. Може би ти си своята сродна душа. Може би твоята приказка не е като другите...

Да имаш половинка е хубаво нещо. Да нямаш обаче не е драма. Не трябва да го превръщаме в драма. Защото все пак любовта я има – тя е въпрос на вътрешно осъзнаване и светоусещане.

И за да я откриеш, не ти е нужен принц или принцеса. Нужен си си единствено ти.

Припомнете си още:

Не пазим сърцето си, а го лишаваме от любов
Да живееш, за да си харесван в социалните мрежи
Колко е (мало)важно да бъдеш красив
Самодостатъчна – това звучи гордо
Любовта е работа
Искам кифла, ама умна!

[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/23324 ... liubov.jpg[/img]

[Kleo]

Да си влюбен или обичан?

[img]http://m.netinfo.bg/media/images/23529/ ... -syrce.jpg[/img]

Из edna@netinfocompany.bg

След неочаквана и прекарана наскоро, почти четиримесечна любовна драма, си зададох въпроса кое е по-добре за мен – да съм влюбена или да съм обичана?

Опитах се да изследвам и двете състояния, които са много различни и като интензивност на емоциите и като времетраене и като риск.

Случайно срещнах доста способни иначе мъже в последната една година, които по една или друга причина бяха в зациклен момент от живота си и твърдяха, че ето едно “истинско” влюбване, една искра, според тях ще ги измъкне от това не особено атрактивно емоционално състояние и ще ги тласне към ново изкусително обещаващо по своето развитие и значение бъдеще.

Те искрено вярваха във влюбването като изход, само че се мъчеха да го осъществят по различен начин. Единият гледаше на това като на моментно средство за презареждане на системата си, а другият от самото начало изразяваше копнеж по дългосрочна връзка със секси сродна душа, с която да осмисли втората част от живота си, след като по негово твърдение предимно се е раздавал за другите в първата.

А какво исках аз? В дадения момент нищо.

Да, аз не исках и не търсех абсолютно нищо, когато съдбата кръстоса случайно пътя ми с тези мъже. Не казвам, че не ми е било нужно нещо на самата мен в емоционален или друг план, а просто че не съм била на мисия за нещо такова. Даже не си давах сметка, че за последен път съм била истински разтърсващо влюбена преди 13 години.

Сега бях въоръжена с много мъдрост и опит къде за своя, къде за чужда сметка, знания, аналитични способности и прочие... Мислех се за непробиваема.

Да, но в този свят нещата не винаги, да не кажа почти никога не са логични. Този, който така искаше да преживее едва ли не рестартиращ токов удар от влюбване, много бързо загуби интереса ми и аз неговия... обаче другият, ах другият... Той се оказа много опасно екзотичен и мощен тайфун, помитащ за три-четири месеца всичко по пътя си.

Той искаше на всяка цена да се възкачи категорично и завинаги на трона на моето сърце. И така, сега си мисля какво всъщност се случи с мен. Освен че за цялото това време се чувствах като в пералня, която те върти наляво и надясно, нагоре и надолу, та чак нямаш време да видиш ден ли е нощ ли е...

Oставих се един човек, чаровен и можещ, почти безапелационно да наложи 100% от себе си в моя всекидневен живот. Но не само това.Той имаше претенции да наложи себе си и в моя бъдещ живот или поне така твърдеше през два-три дни. И много други неща твърдеше, някои от които вътрешният ми глас подлагаше на съмнение, други оставях да минат покрай ушите ми, за трети си казвах: “е, какво пък, защо не..” и т.н.

Така или иначе цялото това “изобилие” преплетено със супер интензивно лично присъствие във всякакъв план и аспект 25 часа от денонощието ме вкара практически в един прекрасен делириум тременс, постоянно опиянение и чувство, че си на 7-то или 107-то небе, за което впрочем не ти пука, само това да не свършва, макар че като един мъдър вече човек знаех, че няма нещо хубаво на този свят, което да не свършва.

И така емоционална и физическа буря, торнадо и цунами в едно ме изтурбулираха... Докато в един момент аз се предадох и отпуснах и си казах – да става каквото ще, един път се живее, все някак си ще се оправя после. Най-гадното пак повтарям беше, че това “после” ужким беше със заявка за прекрасен съвместен живот, така че, ако човек не иска доброволно да се предаде на скептицизма, ще не ще допуска лъч оптимизъм в тази постановка, ей така най-малко заради спортното любопитство.

Но всичко си има цена. И аз бях позабравила каква. Все пак 13 години са минали от предишната ми турбулентна връзка. Мили хора, казвам ви, че няма спасение после от това, което ви чака. Може да се мислите за много рационални, умни, начетени, помъдрели, духовно извисени и какво ли не още... Една е истината тук: оставите ли се да ви се пропука защитата и ви се излеят допамините, ендорфините и други - ини в мозъка, в края на трите месеца къпане в техния любовен дъжд идва болезненото приземяване от 107-то небе до кота 0 и животът ви започва да изглежда прекалено сложен и безкрайно гравитационен.

Никога не съм взимала екстази, но по това което съм чела за тях, изглежда ефектът е подобен. И така, след много анализи, стигнах до извода, че влюбването е една тежка болест и за нея няма ваксина. Влюбването няма нищо общо с хармоничното чувство, че си обичан или обожаван от някого в дългосрочен план, което е градивно и балансирано усещане.

Влюбването е революция на душата, тялото и цялото същество, след което никога няма да си вече същият. Няма описание на болката когато усетиш, че е дошъл краят му и неизбежно трябва да се преобразува в нещо друго, различно от по-спокойната обич. Само плавният преход от влюбеност към любов гарантира липсата на драма.

Всичко друго е траен и ярък спомен, за който си платил твърде висока цена. И все пак, не съжалявам за това, че на 80+ години ще си спомням как съм оцеляла от любовно цунами стига да не се повтаря по-често от 13 години.

Автор: Албена Иванова

Прочетете още:
В Тоскана с фенерче под юргана
Не, честно, не искаш жена като мен...
Ти ще решиш кога да вдишам
Жена: начин на употреба

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

[youtube]4b2f0VRGJT0[/youtube]

[Kleo]

Ошо: Любовта започва, съзрява, остарява, умира...

Тази любов няма да трае дълго, защото след като дни наред си гледал това лице по 24 часа, ще се отегчиш. Едно и също тяло… вече си изследвал цялата топография… Сега няма какво да изследваш. Ако отново и отново изследваш една и съща география, ще се почувстваш като идиот. Какъв е смисълът?

Тази любовна връзка, този брак по любов се проваля, вече се е провалил. Причината е, че не знаете как да чакате, за да се случи любовта.

Трябва да усвоите медитативно състояние на чакане. Тогава любовта не е страст, не е желание. Тогава любовта не е сексуална. Тогава любовта е чувство на две сърца, които туптят в един ритъм. Не става въпрос за красиви лица или красиви тела. Става въпрос за нещо много дълбоко – за хармония.

Ако любовта възникне от хармония, само тогава ще познаем успеха в живота, пълнотата, в която любовта става все по-дълбока, защото не зависи от нищо външно.

Тя зависи от нещо вътрешно. Не зависи от носа и неговата дължина. Зависи от вътрешното чувство, че двете сърца бият в един и същ ритъм. Този ритъм може да се засилва, може да има нови дълбини, нови пространства.

Сексът може да е част от тази любов, но тя не е сексуална. Сексът може да се появи, може да изчезне. Тази Любов е много по-голяма от секса. Така че дали човекът, когото обичаш, е млад или стар, няма значение.

Всичко се променя – и любовта не е изключение. Може би аз съм първият човек, който иска да накара всички да разберат, че любовта се променя – тя започва, съзрява, остарява, умира. И мисля, че това е добре.

Дава ти много повече възможности да обичаш други хора, да направиш живота си по-богат – защото всеки човек внася нещо специално.

Колкото повече обичаш, толкова си по-богат, толкова по-любящ ставаш.

И ако погрешната представа за неизменността на любовта бъде изоставена, с нея автоматично отпада и ревността. Тогава ревността е безсмислена. Точно както се влюбваш и не можеш да направиш нищо по въпроса, така един ден разлюбваш и не можеш да направиш нищо по въпроса.

В живота ти е повял вятър и е отминал. Донесъл е нещо прекрасно, благоуханно и освежаващо и би ти се искало то да остане завинаги.

Затова правиш всичко възможно да задържиш ароматния, свеж бриз, като затвориш всички прозорци и врати, но така го убиваш, унищожаваш неговата свежест, благоуханието му… той застоява.

Ошо

[img]http://www.highviewart.com/uploads/cach ... 676466.jpg[/img]

Сърце. Снимка: pixabay.com/TheUjulala

[Kleo]

След като прочетох последните няколко постове на Нели и на Елито,
си дадох сметка за пореден път, че в крайна сметка
в живота сме сами.

Сами се раждаме,
сами умираме,
а и периодите, в които се чувстваме наистина част от двойка,
по правило са кратки или поне временни.
Или илюзорни...

Във всеки случай в голяма част от времето ни на тази Земя сме САМИ.
Преди време това ме потискаше,
сега ми дава усещане за пълна СВОБОДА.
Сега се чувствам окрилена от този факт.
И се уча ден след ден да се НАСЛАЖДАВАМ на това.

[Kleo]

Да бъдеш САМА. Споделено от известни жени. С техни снимки и с цитати.

Сюзън Сарандън - Да бъдеш сама означава толкова различни неща. Може да е травматично и вълнуващо. Онова, което стана пределно ясно за мен бе, че трябва да мислиш за своя собствен живот и за отношенията в него като за един жив организъм. Той постоянно се променя, движи се, расте. Мисля, че дългосрочните отношения имат нужда от постоянно преразглеждане, от чести разговори.

Катрин Хепбърн - Обух панталони преди 50 години и избрах един различен път. Не живях като жена. Живях като мъж. Направих всичко, което дяволски исках да направя, и спечелих достатъчно пари, за да се погрижа за себе си. Не се страхувам да бъда сама. /New York Times, May 1981/

Даян Кийтън - Спомням си, че когато бях млада, искрено вярвах в този абсурден сюжет, че ще намеря човек, с когото ще живея докато смъртта ни раздели. Това, че не съм женена, не прави живота ми по-малко стойностен. Този старовремски мит не струва пукната пара./Wenn, July 2001/

Жули Делпи - Много жени се хвърлят в любовта, защото се страхуват да бъдат сами. А после започват да правят различни компромиси и загубват своето истинско лице. Аз не желая това. /San Jose Mercury News, December 1997/

Джоан Ривърс - Сега съм толкова свободна… Мразя, когато се прибера от пътуване и няма на кого да се обадя. Липсват ми неделите на нищоправене заедно… Но аз харесвам своята свобода… Няма да отида на ресторант сама, защото хората навярно ще си кажат: „Ооооо, горкичката Джоан Ривърс!” Аз съм твърде срамежлива, не познавам много хора. Трябваше да отида на сватбата на принц Чарлз и Камила и мога да кажа едно – хубаво е да те поканят, трудно е да отидеш сама. /The Guardian, August 2005/

Одри Хепбърн - Харесва ми да бъда сама. Бих се радвала, ако мога да оставам сама в апартамента си от събота вечер до понеделник сутрин. Така си почивам и се зареждам със сили. / LIFE, December 1953/

Йоко Оно - Най-скъпоценните мигове от деня ми – когато съм сама. Когато всички са се прибрали вкъщи и синът ми Шон вече спи, а аз просто наблюдавам светлините на нощта през прозорците. Обичам тишината. Всъщност, стигнах до убеждението, че аз се чувствам добре и сама. /Ocala Star Banner, June 1983/

Джейн Фонда - Доста често съм сама. Чета много. Медитирам. Обичам това уединение. То не е самота. Аз невинаги съм заобиколена от вълнуващи неща. И в това няма нищо лошо. / site, July 2010/

Гертруд Щайн - В крайна сметка всички човешки същества са еднакви. Когато са сами, искат да бъдат с останалите, а когато са с тях, искат да бъдат сами. /Paris France, 1940/

Грейс Джоунс - Аз избирам собствената си компания, защото няма гаранция, че дори да живееш с някого, това ще продължи вечно. Харесвам се. Тайната е да бъдеш приятел със самия себе си. Децата си създават въображаеми приятели. Ако това ще ми помогне, аз ще го направя също. Ще кажат, че съм луда, но аз ще съм щастлива. /I’ll Never Write My Memoirs, September 2015/

[Kleo]

Тайната на деня



Сега е времето да осмислиш какво е ценното в живота ти. Дори и да се чувстваш самотна, това е за добро. Не се влияй от чужди мнения и виждания за света. Послушай вътрешния си глас.

[Kleo]

Самота, вино и едно дяволче



1. Самотата е като вирус.

2. Усеща се най-силно вечер, по лунно време и по празниците. Тогава душата вдига температура, очите се възпаляват и задължително вали.

3. Традиционата медицина е безсилна, няма конвенционални лекарства. Самотата се лекува само с най-силната бяла магия – любовта. Медитирам с чаша вино, докато до мен дими пръчица с аромат на ванилия, и, като същински мъдрец, записвам мислите, които се търкалят в главата ми. Темата за самотата ме занимава от известно време. Сигурно откакто си признах, че и аз, успялата в професията си жена, поетесата с няколко книги зад гърба, с много приятели, с достатъчно материално имане, понякога се чувствам самотна. Самотата изскочи като дяволче от дълбокия кладенец на моите липси и се настани до мен.

4. Самотата има аромат на ванилия и вкус на червено вино.

5. Самотата не е етикет, обаче ние доста често сами си изрязваме такъв, украсяваме си го с носталгични рисунки и си го лепваме на челото. После умираме от срам. Така си е. Имам приятелка, която ми е казвала, че понякога си измисля истории, за да не отговаря на въпроси от рода на: „Защо си сама?” или пък „Кога най-после ще се задомиш?”. Аз също съм се улавяла да си съчинявам отговори, за да се спася от последващите констатации: „Няма нищо, де. Я се виж каква си хубава и умна. Нали знаеш, за всеки влак си има пътници. Ще ти излезе и на теб късметът”.

6. Харесва ми самотата да е влак. Значи мога да сляза от него и да се кача на друг.

7. Самотата изобщо не е тема за всеки, особено за страхливците. Доливам си вино. Разклащам леко чашата. Подушвам. Чувала съм, че доброто вино е тъмно на цвят и има аромат на мед, ябълка, дървесина, пипер… Е, моето не мирише на това, но аз продължавам да му се кефя. Отпивам. Задържам глъдката върху езика си и си представям, че улавям нотки на череши, малини, къпини, цитрус, пъпеш, праскова. Някъде бях чела, че ако мисля, че виното е лошо, то е лошо. Затова си мисля, че моето е добро и вкусно. Но няма с кого да го споделя… Добре де, минута за самосъжаление. Какво пък толкова. Няма с кого да разделя това черешово вино. Няма на кого да сготвя нещо вкусно. Няма с кого да споделя деня си. Няма пред кого да се разплача. Няма с кого да отида на кино. Няма кой да ми каже „обичам те”. И какво? Мога да се удавя в оня кладенец или: Да се насладя на виното докрай. Да сготвя за приятелите си. А ако и те са заети, да сготвя за себе си. И, когато всичко е готово, да си пусна най-любимия си филм. Нищо, че е вредно да правиш и нещо друго докато се храниш. После да споделя деня си със себе си. Нали си е мой, кой по-добре от мен ще разбере неговите аромати и вкусове, топлото и студеното в него? Като се замисля, най-дълго и утешително съм плакала, когато съм сама. Тогава, какво ми пречи отново да го направя? А това за киното е толкова глупаво. Няма да умра, ако отида сама, а може пък и да ми хареса. Ето, че си се обичам. Много и наистина, щом мога да направя всичко това за себе си.

8. Самотата не е само нямане. Тя е мощна сила и, ако я приемеш, с нея за другар, можеш да сътвориш чудеса.

9. Самотата не е присъда, а време за събиране на улики и доказателства, които те оправдават и освобождават.

10. Самотата не е причина, нито повод да тръгнеш на война със себе си. Всъщност тя е точно обратното – причина да се помириш със себе си, да се видиш, ама наистина да се видиш, и да си кажеш: „Обичам се”… Най-силната бяла магия.

Сашка Александрова