Из Колонките на Ива Дойчинова, Ива Екимова и ...

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Из Колонките на Ива Дойчинова, Ива Екимова и ...

Мнение от Kleo »

За Съединението в страната на разделението

Изображение

Снимка: Thinkstock

Росен Карамфилов

Днес е шести септември. Денят на Съединението. Всяка година по това време се замислям. За това дали изобщо сме обединени като нация? Като народ? За жалост, отговорът не закъснява. Съзирам го в малките детайли. Веднага давам пример. Докато пресичах на светофара, чух сирената на приближаваща линейка. И тук следва потреса – нито един от автомобилите не ѝ направи път. Обратно – всички започнаха да бибиткат. Вътре някой е умирал, най-вероятно. Или нечий живот е чакал да бъде спасен. Но не – какво значение има това, голяма работа!

Защо да правим път на линейките? Защо да ни пука за другите? Защо да помагаме на падналите? Защо да се интересуваме от болката на съседа? Наш дълг е да му гледаме в паницата и ако случайно тя е по-пълна от нашата – да му завиждаме до пръсване.

Туй е то българщината! Същинската българщина! Отказът от каквото и да било обединение. У нас живеем на принципа – разделяй и владей! Всеки играе за себе си. Всеки играе своята игра и друго не го интересува. Кого касаят понятия като гражданско общество, единомислие и т.н. и т.н.? Никого.

Заложено ни е в душичката да сме егоисти. Заложено ни е в манталитета да мислим само за себе си. И още повече – да се заблужаваме, че така нещата ще се оправят. Чудовищна заблуда! Нищо няма да се оправи! Та ние дори не протестираме като хората.

По нашите земи, колкото и всеобщ да е един проблем, колкото и граждани да засяга той – ако времето е студено и вали – на протест отиват една шепа хора. Понеже не искат дъждът да ги намокри. Понеже ги е страх да не замръзнат. Понеже комфорта е по-важен за тях от промяната.

Промяната от своя страна винаги иска жертви. На тоя свят са се водили войни за правата на човека, за свободата му. Проливала се е кръв за тая свобода! Днешният човек е отишъл в другата крайност. Той няма да трепне, ако види как пред очите му пребиват друг човек. Ставал съм свидетел на такива гледки по улиците – ужасно е. Ужасно е да наблюдаваш как хората вече не са братя и сестри, не са част от верига, а са се превърнали в някакви самостоятелни единици.

Как очаквате от мен да говоря позитивни и хубави работи за празника на Съединението и да изричам думи с патриотарски патос, които отдавна нямат нито стойност, нито значение? Да, аз обичам родината си. Да, когато съм бил в чужбина ме е обземала страшна носталгия. Да! Да! Да! И именно затова в този текст е цялата истина. Заставам зад истината.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Из Колонките на Ива Дойчинова, Ива Екимова и ...

Мнение от Kleo »

И все пак ...

Честит празник! Честваме 133 години от Съединението на България

Изображение

Снимка: Thinkstock

Днес честваме 133 години от Съединението на България. На 6 септември 1885 г. хиляди българи, живеещи на изкуствено разделена територия, се обединяват и заживяват заедно вече не само духом, но и без географско разделение помежду си.

Това е една забележителна дата в историята на страната. След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединение с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да осъществи съединяването на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.

През февруари 1885 г. начело на комитета застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и е обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

Във времето след този радостен за целия народ ден обаче идва предизвикателството Съединението да бъде опазено и защитено. Редица общественици и революционери дават живота си за тази национална кауза, родила се и живяла години наред в умовете и сърцата на българите, разделени несправедливо от Великите сили.

Фактът, че днес празнуваме 133-та годишнина от националното Съединение, доказва и девиза, че именно „Съединението прави силата“.

И днес актуални остават поуките от този изстрадан, но тържествен акт за България, а именно, че обединен около една кауза и една цел, превърнати в години бленувано желание, българският народ е силен и в състояние да постигне всичко.

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Из Колонките на Ива Дойчинова, Ива Екимова и ...

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Из Колонките на Ива Дойчинова, Ива Екимова и ...

Мнение от Kleo »

Как се научих да живея с радост (100% проверена формула за щастие)

Светла Иванова

Изображение

Снимка: Личен архив

Дъщеря ми, която е на 6 години, ме попита вчера:

Мамо, ако човек много, ама много поиска да лети, но без нищо – без самолети, парашути и такива, дали ако толкова много иска, някога ще се случи?

Въпреки, че се занимавам с йога, разбира се, не започнах да й говоря за левитация, нито за магически трикове.

Въпросът малко ми напомни на онзи за съществуването на Дядо Коледа.

Не отрекох, че някога някой може да успее. Разказах й как човек може да лети по друг начин. Да се чувства окрилен, свободен да бъде какъвто пожелае, да изпитва лекота, щастие и безгрижност сякаш има криле.

Ето я моята формула за щастлив полет, към която се стремя от години.

Сигурно много хора са стигнали до нея, но за тези, които още не са, споделям тази философия на щастието...

За да се научите и вие първо трябва да се освободите от всичко, което ви тежи. За това ще ви помогне винаги да си задавате и отговаряте само на един единствен въпрос:

Това носи ли ми радост?

Толкова е простичко като всички хубави и лесни неща.

Ако отговорът е „не“ - не си губете времето, а разчиствайте! Освободете се от вещи, приятели, страхове, мъка, стрес, работа, навици, задължения… всичко, което не ви носи радост. Обикновено е това, без което можете да продължите нататък и разбира се, което ви смачква крилете.

Започнете от най-дребните неща. Ще използвам един пример с по-женските.

Слагате си някакво червило – не се харесвате с него и няма на кого да го подарите - веднага да отива в коша! Ако го приберете при другите само и само защото е новичко и не ви се изхвърля, хем няма да го ползвате докато се развали, хем сякаш ще съхранява неприятна енергия, или дори само мисъл. А ако си сложите от онова – любимото, светлото или тъмното, с което знаете, че ще се почувствате красива…ммм…

...първи билет за полет.

Стари дрехи. Най-лесно е да започнете от тях. Знаете как.

Книги. Които няма да отворите или сте започнали и няма да довършите – дарете ги. Някога ще стигнат до читателя, който ще ги оцени.

Приятели. Започнете от Фейсбук – някой ви дразни или ви заема излишно място, не искате да ви се рови в личния живот – изтрийте го.

Работа. Ходите с неудоволствие само защото 5 години сте учили как да правите нещо. А може би ще има друго, за което не сте учили, но ви се отдава и правите с желание?!

Ако продължите сами този списък и започнете да си задавате все по-често въпроса „Това носи ли ми радост?“, ще видите как от ден на ден ставате все по-леки и усмихнати.

Всеки заслужава това.

А ако трудно се разделяте с нещо, независимо материално или не, помислете си за миг – ако наистина се случи чудо и можете да полетите за малко – какво ще вземете със себе си, което няма да ви тежи и дърпа надолу?

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Из Колонките на Ива Дойчинова, Ива Екимова и ...

Мнение от Kleo »

Скандал? Да, благодаря!

Автор: Симеон Колев

Изображение

Хората бягат и се плашат от скандалите, сякаш някой им пише черни точки за всеки скандал и рано или късно заради тези черни точки някой ще ни изправи пред строя, ще ни порицае и ще ни се скара. Ще ни размаха пръст и ще каже – повече да не се повтаря!

Моля те, не ми изпадай в това състояние.

Скандалът не те прави нито истеричка, нито скандалджийка, нито изглеждаш неуравновесена и жалка.

Ако не изпадаш в такова състояние по няколко пъти на ден, де. Няма да се плашиш от сканадала, чуваш ли? Защото той е твой много верен съюзник.

Защо е полезен скандалът?

Скандалът е крайна форма, с която показваме нашите граници. Показваме прага на търпимост и червените ни линии, които са пресечени. Скандалът е проява на характер и ясно заявяване на неща и принципи, които са важни за нас.

Не бъркай скандала със скандалджийството.

Едно е да се караш за пресолената супа, за повечето моркови в яхнията, за закъснения от пет минути и за това, че някой е забравил да изхвърли боклука. Истинският скандал няма нищо общо с издребняването. Издребняването и “пиленето” са тъпи истерии, които подкопават връзката. Истинският скандал не е.

Нали знаеш, че всеки от нас е личност с капацитет да приема и да дава, както и с потребности. Във връзката се срещат две личности с по един комплект капацитет и потребности. Срещат се и гравитацията на любовта води обектите до секс и до сблъсъци.

Сблъсъците са жизнено важни за връзката.

Обратното на сблъсъците е избягването им с всякакви извинения – “Ами, аз сега ще отстъпя, за да не го ядосвам”, или “Ми, айде сега ще си замълча, защото той много се дразни на това”, или “Абе, по-добре да има мир” или “Ох, по-добре да не му казвам нищо, че това ще го нарани, разстрои, няма да може да го приеме. По-добре да му го спестя.” и така нататък...

Отказът от скандал често пъти показва липса на характер и желание да се слееш с желанията на половинката си заради страх от отхвърляне. Извинявай, да се “слееш” не беше правилна дума. Да се размиеш е правилната дума. Тоест – приемаш всичко, което той каже, иска, приемаш неговите желания и потребности като свои, като по този начин избягваш всяка възможност да влезете в конфликт.

Това е супер нездраво поведение, да знаеш! Това не е връзка между равни, а връзка, в която единият се вкопчва в другия. Това е обезличаване и самоотхвръляне.

Скъпа, ти си ценна такава, каквато си, а не такава, каквато би искала да бъдеш в очите на гаджето си.

Мислиш ли, че някой ще те харесва такава – безкритична, безгръбначна и опитваща се да спечелиш неговото одобрение и любов с безкритичност, безгръбначност и вечно съгласие?!

И ако е така, мислиш, ли че някой ще те хареса, само защото го гледаш в очите винаги, за всичко и никога нямаш собствено мнение, собствен поглед и собствена гледна точка?! Сериозно, ти би ли харесала такава жена? Или такъв мъж? Какво би посъветвала твоя приятелка, която изглежда като описаната? Ти харесваш ли се такава?

С две думи – скандалът скрепява. Кажи си, тропни по масата, извикай, тресни някоя врата, счупи нещо. Какво ще се случи?! Ще си тръгне ли? Ми, да си труъгва, ако го уплаши една трясната врата – да се маха!

Имате деца? Ми, имайте си.

Обясни им, че хората понякога се карат и това не означава, че не се обича и не означава, че няма да им мине и не означава, че под този скандал не прозира голямата любов.

По-голяма от скандала.

Скандалът е бурята, след която идва сдобряващият секс, който обикновено е разкъртващ.

Скандалите не разделят. Липсата на характер, който води до страх от скандали, разделя. Скандалът посочва каква си, какво искаш и колко си готова да го получиш. А ако не искаш, няма и да получиш. Никога. Нищо.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Из Колонките на Ива Дойчинова, Ива Екимова и ...

Мнение от Kleo »

Криворазбраният позитивизъм на козата

Автор: Михаела Петрова

Изображение

„Искате ли да ви разкажа една приказка за студеното?!“ – написа преди време приятелка в социалните мрежи.

„Имало едно време една коза, която си нямала топло. Ходела тя из гората и непрестанно врещяла: Нямам си топло, нямам си топло... Срещнал я вълкът и я скастрил: Стига си врещяла, стига се оплаква! Мисли позитивно – нямаш топло, но имаш студено! Всеки трябва да цени това, което има и да не ламти за това, което няма! И не щеш ли, след този разговор, на козата й поолекнало. Пак й било студено, обаче тя вече мислела позитивно, не врещяла „нямам“, а врещяла „имам“. И така се почувствала доста по-добре. Подскачала си из гората, викала „Имам студено, имам студено“, докато накрая не умряла от студ. Даже вълкът, който точно това целял, не успял да изяде студеното й трупче.“

Написах като коментар: „Хайде да правим разлика между „позитивно мислене“ и „тъпо мислене“, моля“. От последвалите коментари се оказа, че има и обидени. Някои се припознаха в историята на козата. Замислих се защо чак толкова се развълнува аудиторията от тази притча.

Изображение

Факт, модно стана това позитивно мислене, но продължавам да твърдя, че историята на козата е много повече ода на глупостта, отколкото за трансформация на убежденията, които могат да те измъкнат от капана на собственото ти врещене.

Първо, защото позитивна нагласа няма как да се появи у някого, който врещи. Не и преди да се успокои. Не казвам да се примири. Да се успокои и да огледа ситуацията дистанцирано. Сякаш не е участник в нея. Като наблюдател.

Второ, защото съветът, който можеш да получиш, докато си обладан от синдрома на жертвата, почти винаги ще е манипулативен. Дори да няма вълк, който иска да те изяде. Дори да го прочетеш в книга и да решиш веднага да обърнеш палачинката, съветът ще бъде разбран неправилно. Той просто не е обратната страна на тази палачинка. Не е палачинката, а огъня, който предоставя възможността да си сготвиш. Всеки позитивен съвет, в състояние на криза, ще бъде деформиран от кривото огледало, през което оценява нещата жалващата се коза.

Трето, защото утвърждението „имам“ не е белег позитивна нагласа. „Нямам драма“ е далеч по-жизнеутвърждаващ израз. „Имам“ е дума, която повече отива на алчността и на хората със синдрома на Плюшкин. Да трупаш – приятели, врагове, вещи, знание дори, лайкове... това е товар. Единствената отправна точка за позитивна нагласа е „СЪМ“. Ако не съм доволна, че ми е студено, единственото добро нещо е да съм готова да направя всичко възможно да се стопля.

Изображение

Позитивното мислене върви ръка за ръка с пускане, изхвърляне от живота ти на онова, което не те забавлява, не ти носи радост, не те кара да се усмихнеш на новия ден, а не с „ура, имам нещо, нищо че е студ, херпес, хемороиди...“. И да се връщаш или да оставаш в среда и ситуация, която не те топли, само „за да цениш това, което имаш“ е много неприятна манипулация.

Знам, че с това клише се изхранват доста съвременни терапевти, сертифицирани от ню-ейдж школи и учения. Но ако в семейството си се чувстваш подтиснат, ако се прибираш у дома със свито сърце, независимо дали си тормозен физически, психически или просто се чувстваш неразбран, независимо, че получаваш покрив, храна и грижа, не е позитивно да останеш там. Същото важи за работата, на която ходим – ако не си щастлив да работиш точно това, ако нямаш екип, с когото заедно да създаваш, ако не си вдъхновен от проектите, за които работиш, няма да разгърнеш потенциала си. Колкото и да си повтаряш „имам семейство, имам работа, имам заплата“, накрая ще се случи точно това, което се случва на козата – ще замръзнеш.

Психическото замръзване, впрочем е често срещан феномен, с който са запознати всички, които практикуват ТЕС /техниката за емоционална свобода/. Това е много често срещано състояние, характерно с това, че видимо нямаш някакви особени проблеми. Имаш всички тези базови неща, свързани пирамидата на Маслоу, но си вял и апатичен. Не си щастлив. Ставаш безразличен, защитен си от леда, но не можеш да се вдъхновиш от нищо. На практика, ставаш напълно безполезен, както за семейството си, така и на работното си място. Замръзнал си. Живееш просто защото си жив, по никаква друга причина.

Насилваш се да оценяваш това, което имаш, но ти липсва вълнението на истинското разгръщане. Дори не знаеш какво е това и мислиш, че всички, които разправят, че има такова нещо, са луди точно колкото онези, които твърдят, че са видели еднорог.

Всъщност, вече започнах да харесвам тази притча. Тя е вярна. По един или друг начин се е случвала почти на всички. Със сигурност и на мен, след като ме провокира да й отделя толкова внимание. Но може да ни напомни, че това е сбъркана логика. Дори не от тъпота. А от невнимание. От доверие към авторитетите, които с начина си на живот са ни показали единствено този модел на съществуване. И за съжаление много често това е семейството. Особено семействата, които са се затворили, замръзнали по време на различните вълни на ограничаващи духа режими на обществено управление.

Те не са виновни, че са дали такъв пример на своите деца. Това е бил начинът им на оцеляване и на спасение. Да замръзнат. Да се вкопчат в грижата за това, което имат. И да държат статуквото, докато физическите сили не ги повалят. Но децата им трябва да се сетят, че размразяването е възможно. И са длъжни да го направят дори в името на своите деца.

Позитивен избор е онова, което ти носи радост. В момента, в който престане да ти носи радост, е добре да го освободим. С благодарност. Но въпреки това, да не се обръщаме назад. И страстно да търсим онова, което ни сгрява.


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Из Колонките на Ива Дойчинова, Ива Екимова и ...

Мнение от Kleo »

С радост да ви го събличат, госпожо!

Изображение

Маргарита Петкова

"Мен всички ме обичат!", възторгваше се очарователно една продавачка в магазин за луксозно бельо, "... с всички съм любезна, положителна, винаги усмихната и в услуга на клиентките си."

- Ами това ти е работата, скъпа.

Такива трябва да са всички. Да сме всички. Ако се държиш грубо с клиентите си, ще ги загубиш. И като не правиш печалба – ще си загубиш работата. Само не бъркай задоволството с обичането.

Да, пазарувах от нейния бутик, да, не се помайва жената, сваля всичко от рафтовете, предлага, обяснява, дава съвети, ненатрапчиво и възпитано, а като ти подава покупката с широка истинска усмивка пожелава „Със радост да Ви го събличат, госпожо!”

И ти става приятно, жени сме, бе, малко ни трябва. А тази закачлива фраза някак ти оправя деня и ти носи предчувствие за хубава вечер. Ако не тази, все някоя – утре, вдругиден, след месец, когато случиш да има някой, дето, нали, с радост. И с обич. По дефолт.

Изображение

Обична жена беше, приятно се разговаряхме, когато се отбивах и нямаше други клиентки, икономист по образование, изпаднала от щатната таблица на реорганизираното през прехода предприятие, но борбена и неподдаваща се на отчаяние и бели кахъри, намерила си нишата. Бутичето обаче един ден осъмна със сляпа витрина.

Нормално, нито първото, нито последното, пазарна икономика. Срещнах милата жена в един от хипермаркетите и седнахме да пием кафе. Усмивката й се опитваше да се задържи на лицето й, ама стоеше като окачена на ушите й. В продължение на няколко месеца срещу бившата вече продавачка валяли жалби и оплаквания.

Една клиентка била вдовица и кощунственото пожелание за радости с новата покупка осквернило траура й. Друга била скандализирана от агресивно сексуалния подтекст. Трета опищяла орталъка, че не е работа на една проста продавачка кой кого и как ще съблича. Четвърта… Пета… Двайсет и втора… И сляпата витрина, зад която се беше настанил лъскавият офис на някаква спортна игра.

Жената вече не твърдеше, че всички я обичат. Всъщност не исках да я открехвам, че никой, абсолютно никой не може да бъде обичан от всички. Да се харесва на всички.

И, разбира се, тази историйка е с притчов характер, въпреки че няма как да си я измисля, истина е. Любезността, доброжелателството, културата на общуване са едно, как те се възприемат от отсрещната страна – на светлинни години. Защото всички ние мерим другите със собствения си аршин. Опечалената и покрусена вдовица, която си купува ново луксозно бельо в комплект с жартиери, явно не го прави, за да отиде да прелее гроба на скъпия покойник. И закачливото пожелание на продавачката, без тя да има и понятие чий социален статус какъв е, бърка с нажежено острие в гузния предразсъдък, дето дамата, облечена в черно, се опитва всячески да прогони от ума си.

А е толкова просто – животът продължава.

Щом мислиш, че правиш нещо нередно, проблемът си е в теб и само в теб. Обаче колко по-лесно е да го прехвърлиш върху друг, за да декларираш в писмен вид благопристойността, дето смяташ, че е задължително да я имаш. За какво ти е? Кого го интересува? Двете комшийки в магазина или трите възрастни дами на пейката пред блока? Смъртно обидената еманципатка вероятно дълбоко в себе си страда неистово, че сексуалният подтекст на невинната по същество реплика ще си остане само подтекст. И ще гризе маникюра си пред огледалото, защото новата покупка и стои също толкова добре, колкото и предишните, но това го забелязват само тя и отражението й.

Толкова самотни жени, че и мъже, има по света, убедени, че черното бельо не те прави повече нещастен от останалите. Купи си розово и се радвай колко добре изглеждаш, когато се усмихваш. Не знаеш зад кой ъгъл те чака усмивката, която ще преобърне еманципирания ти живот. А вечно надзъртащата в чуждите животи моралистка, сто на сто има бая захабени долни дрехи и ако излязат наяве… мале, мила, бе продавачка с продавачка, ти какво искаш да кажеш, а? С теб ли снощи се разминахме в кварталната уличка, като слизах поразрошена от автомобила на шефа ти? И сега ми викаш с радост, а? Екстраполирам.

Всяка история е различна, може вдовицата да е на пост и молитва до края на своя жизнен път, може дамата да се чувства най-добре с отражението си, може жената, държаща на дискретността, да е жертва на злостни и завистливи одумки, защото е млада, красива и обичана, всичко може. Само всички да те обичат не може. Всички да те харесват не може. Вредно е.

А най-вредно е да живееш с мисълта, че е редно. Една буква в повече е разликата. И цял океан от човешки чувства, предразсъдъци, угризения, суети и възторзи между двете думи. Животът.

С повече радост да ви е!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Из Колонките на Ива Дойчинова, Ива Екимова и ...

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Из Колонките на Ива Дойчинова, Ива Екимова и ...

Мнение от Kleo »

Изображение

Колко е важно да гледаш нагоре!

19.10.2018 г.

Добромир Банев

Изображение

Съсипани хора. Умислени в собственото си оцеляване, не виждат слънцето, което си отива. Омотани в битовизми, не ценят багрите на есента. Навън е светло, в душите – пусто. Разпятия, пред които богохулстват. Хули от и за любов, каквато вече не помнят.

Това не е част от масовка в кадър. Това са реални човешки същества, повечето от които се чудят как да свържат двата края. Усмивки от старите ленти. Нови обувки, които препъват разкопаните тротоари на София.

В някаква особена безнадеждност тук-таме се прокрадва обещанието за предстоящия продължителен дъжд. Цигуларка в подлеза на НДК маневрира със стария си лък върху инструмент, който припомня Моцарт. Шоколадови бонбони в станиол. Левче в кадифения калъф на цигуларката, защото тя няма никаква вина. Защото тя също е част от пейзаж, какъвто никой умел художник не може да нарисува.


Изображение

Всяка картина е илюзия за живота. Изкуството е измамната красота на свят, който става все по-пуст и все по-отчаян. Не че липсва състрадание. Не че не сме благосклонни да помогнем на някого в нужда. Просто някак е трудно да се поставим на мястото на другия. А другият също изпитва чувства, преживява болка, усмихва се, колкото и редки да са поводите за това…

Докато си гледаме в краката, не срещаме погледи. Докато сме вглъбени в себе си, пропускаме добрите намерения на останалите. Носим отговорност за всяка пропусната целувка. Няма сила на света, която може да оправдае това напразно вторачване в тротоари и улици, докато високо над главите ни забързано се сменят кадрите на истинския живот.

Изтъркано билетче, което не обещава печалба.


Изображение

Наблюдавам лицата, обръщам специално внимание на очите, с ентусиазма на изследовател попивам жестовете на силуети в трамвай, който бездушно отвежда съдби по релсите на уморения столичен град. Нови мотриси возят стари копнежи. По същество нищо не се е променило и в това най-голямата трагедия.

Животът е кратък. Над сивите облаци в края на октомври небето продължава да синьо. И това е част от статуквото, в което сме обречени да живеем. Докато крачим по прашните булеварди, ние трябва да гледаме напред и нагоре.

Защото там е истината. Там е очакването. Там е всичко онова, което ни обрича да търсим любовта.

Цигуларката свири Вивалди. Още едно левче в кадифения калъф на старата ѝ цигулка. Още една причина да погледнем короните на дърветата, когато излезем от подлеза на НДК, надянали най-новите си обувки.


Изображение

Още от Добромир Банев:

Малкият джентълмен с голямата радост в очите
Майката е Жената на света
Есен: Равноденствие на любовта
Пощальонът вече не звъни два пъти
Да продължиш напред, е умението да вървиш към щастието
Когато си тръгваш, затвори вратата след себе си


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Из Колонките на Ива Дойчинова, Ива Екимова и ...

Мнение от Kleo »

Защо е важно жените да получават подаръци?

Михаела Петрова

Изображение

Ще го кажа в прав текст още в началото, после ще се обясняваме. За жените е важно да получават подаръци, защото това утвърждава тяхната женственост, укрепва психичната им сила, учи ги да бъдат приемащи и за радост на мъжете и децата около тях ефектът е, че стават по-възприемчиви и сговорчиви. Способността им да дават и да раздават своята любов се увеличава.

Изображение

Вече чувам в главата си всички коментари как жените са меркантилни, как напускат бедния мъж за по-богатия, как това не е никаква любов и така натакък, и така нататък. Стоп. Не чувам тези гласове повече, защото искрената радост, която жените изпитват от подаръка, който деликатно уцелва същността им и я преизпълва с доверие у онзи, който й го поднася, няма нищо общо с деформациите на алчността и преследването на богатството на всяка цена.

Изображение

Жената не е алчна по условие. Не и онази, в чиито гени е закодирано майчинството. Казвам го, защото има и жени, които нямат отношение към майчинството, тяхната енергия е по-мъжка, без това да означава, че са мъжкарани. А единствено, че имат логичен ум, бива ги да действат практично, не се трогват от емоционални драми, или са от онзи тип гениални жени, посветени на науката или някакъв друг тип рационална професионална кариера, в която виждат повече смисъл, отколкото в това да инвестират усилия във взаимоотношенията.

Дори и тези жени не са алчни, просто имат практично отношение към стандарта, който смятат, че им е нужен, за да реализират целите си. Но дори и те могат да бъдат разчувствани от блясъка на диаманта. Или да си спомнят, че дължат малко специално внимание, на онзи, който мълчаливо е поставил букетче с орхидея до нощното им шкафче.

Колкото до другия тип женска алчност, към която съвсем разбираемо имате непоносимост, нека не забравяме, че тя е възпитана от мъжкия свят. От онези хилядолетия, през които в генетичната ни памет е закодирано как мъжете са си купували жените - за съпруги, за наложници, за слугини и домашни помощници, за детегледачки и дойки... в общи линии - за трофей или прислуга.

Изображение

И не трябва да се съдим строго взаимно, когато откриваме бурените на този тип взаимоотношения. В крайна сметка, те са възпитавани с хилядолетия, а дори ако сметнем, че епохата на освобождаване от този модел е започнала с т.нар. Fin de ciecle и австрийския сецесион - времето, за което се разказва във филма "Мулен Руж" и прибавим онези години филмирани великолепно в Пътят на промените (Revolutionary road с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет), в "Луди години" с Анджелина Джоли и дори в "Часовете" по романа на Майкъл Кънингам... все болезнени теми за промяната в смисъла от взаимоотношенията, то отново имаме някакви си си сто години опити да променим стандарта, срещу около 6-7 хилядолетия доминиращ патриархат.

И за да се върнем там, откъдето започнахме, онова, което в момента много дразни мъжете като женска претенция за благоденствие и стабилност, когато си избират партньор, е възпитано от тях.

Изображение

А истина е, че онова, от което имат нужда самите жени, онези, които са се осъзнали и вече не живеят в кошмара на покупко-продажбата, е този модел да бъде превъзпитан или по-скоро да бъде възвърната естествената природа на женската природа да бъде приемаща и грижовна и на мъжката естествена природа да бъде даваща и уравновесяваща.

Сега ще преведа на разбираем език, спокойно. Това че жената ще бъде грижовна към онези, които е приела в живота си със и без подаръци няма никого да отмине. Тя си е такава. Но само когато балансира това качество с възприемчивост към даровете, нейната женственост разцъфва. А нали мъжете искат да имате щастлива и красива жена?

Колкото и да им се струва глупаво, когато жената не получава подаръци, започва да чувства вина, че не прави достатъчно и става досадна, свадлива и мърлява към себе си грижовница. Сякаш мъжа и всички около нея са малки и малоумни деца, които имат нужда по три пъти на ден да им се казва да си сложат шапката и преди да е сервирала вечерята да се оправдава, че май не й се е получило, но това е, защото всичко сама прави в тази къща.

Е, ако мъжете искат да спрат досадното й мърморене, трябва да й дадат да разбере, че е прекрасна.

Изображение

И никога да не й подаряват нещо, което според мъжката им логика е практично или възприемат като някакво чудо на техниката. Ако ще е чудо на техниката, трябва да се проучи внимателно какво й харесва. Аз не съм от тези, които хвърлят телефони за щяло и нещяло, но веднъж в живота и на мен ми се е случвало. Това беше когато едно мое гадже непрекъснато ми подаряваше файлове с различни тапети и музики за телефона.

Още първия път коректно обясних, че не си сменям картинките на телефона и не си играя да правя различна музика за различните групи приятели и познати. Три месеца по-късно, след предната порция "ужасно готини картинки и музика", с които два часа си игра да напълни телефона ми и гордо ми го подаде... много хладнокръвно го изхвърлих през прозореца.

Когато жената получава подарък, това на нея й говори дали човекът с нея си е дал труда да разбере с кого си има работа. Голяма грешка е и подаряването на еротично бельо в началото на връзката. Жената си го превежда като "той ме иска само за секс". Тези идеи могат да се запазят за времената, в които вече са станали достатъчно близки, за да са си споделили фантазиите. Тогава тя ще очаква такъв подарък.

Вечната класика е парфюмът, защото ние обичаме да възприемаме света през ароматите, макар че и там трябва да се внимава - добре е той да се консултирате с най-добрата й приятелка.

Изображение

Най-сигурният подарък, с който да й внуши, че може да му се има доверие е красиво бижу. Онова, което то ще й проговори е дали мъжът е достатъчно наблюдателен какъв е стила й, как неговит вкус за красивото се съчетава с нейния, какъв е прагът му на щедрост и дали цени нейната женственост или целта му е единствено да демонстрира собствените си възможности.

Затова и казах, че подаръкът развива интуицията на жената. Ще издам и още една тайна - бижуто, подарено от мъж ни кара да си мислим, че му приндалежим, когато си го слагаме. И така... правилнит подарък, поднасян периодично и без специален повод, железни врати отваря. После си цъфтим и не ни трябва никакво убеждаване да дарим любовта, грижата и верността си.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Из Колонките на Ива Дойчинова, Ива Екимова и ...

Мнение от Kleo »

Вселенско правило: Когато жена мълчи, поне един мъж близо до нея й дължи извинение :razz:

Изображение

Александър Петров

Изображение

Ако една жена мълчи, значи или спи, или мисли. А замисли ли се една жена, мъжът до нея вече има проблем.

Като насън ми се стори, когато веднъж се прибрах от работа и тя започна да говори. И странното не беше, че говори, а това, че същата сутрин се бяхме скарали и след това не се бяхме чували повече. Съвсем сама започна да обсъжда именно този, сутрешния спор. Нали разбирате – не този от преди един месец, не този от преди година – започна директно с последния. При това не се караше, а съвсем спокойно започна да ми обяснява:

„Виж сега, за това сутринта… Приемам, че и аз имам вина за ситуацията, защото в една връзка никога няма един виновен. Може би бях малко по-остра, но да знаеш, че и ти ме подразни с реакцията си. Знаеш, че понякога съм по-рязка и е важно за мен да не ми обръщаш толкова голямо внимание, когато подпаля, понеже знаеш колко много те обичам. Не си правя илюзии, че характерът ми е лесен, но си наясно, че и твоят не е цвете. По-скоро и двамата сме гадни бодили. От моя страна поднасям извинение към теб и се надявам повече да не се караме за глупости, за което ще се постарая повече.“

Стоях с отворени уста и не можех да повярвам, че най-накрая е разбрала това, което обяснявам от векове – че когато говориш за проблемите с половинката си, животът е 30000 пъти по-лесен.

И тъкмо да кажа „Уау, впечатлен съм, и аз ти се извинявам, любов моя, обичам те!“ и……

„… се събудих“

И познайте какво се чуваше около мен – нищо. Беше се подпряла на мен на дивана и издаваше същите звуци, както преди да заспя – вдишване и издишване. Което беше положително, защото от една страна беше жива. От друга страна обаче продължаваше да мълчи, заради малоумното ни скарване от сутринта. Вече десет пъти я бях питал защо точно се сърди, не иска ли да обсъдим лошото й настроение – отговорът беше един и същ… Но нямаше как да го чуя (сещате се, защото мълчеше).

Предвид, че мълчанието продължаваше, реших да постъпя като истински мъж и да се извиня без вина. Използвах нейните думи от съня си, защото звучаха много мъдри и подходящи:

„…….. от моя страна поднасям извинение към теб и се надявам повече да не се караме за глупости, за което ще се постарая повече.“

Помните ли първото изречение от този текст?

Да. Оказа се, че спи. И въпреки че поради тази причина не беше чула искреното ми извинение и желание за мир, беше толкова красива и ангелски смирена, че можех да я гледам вечно и бях убеден, че мога да й простя и най-глупавия спор.

Тогава тя се събуди, погледна ме с нежните си зелени очи и просто каза…

„К‘во ма гледаш?“


:lol: :1062
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор