МЯСТО за сладки разговори през 2020

[cchery]

ЧЕСТИТА НОВА 2021 ГОДИНА


Момичета, на всички нас пожелавам да не се страхуваме да живеем, да се отдадем на това отдавна забравено удоволствие! Бъдете здрави и не забравяйте, че щастието е вътре в нас - просто трябва да му дадем шанс!

[Нели]

ЧЕСТИТА НОВА 2021 ГОДИНА


Момичета, на всички нас пожелавам да не се страхуваме да живеем, да се отдадем на това отдавна забравено удоволствие! Бъдете здрави и не забравяйте, че щастието е вътре в нас - просто трябва да му дадем шанс!

Амин!

[cvety_rz]

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, МОМИЧЕТА!

Думата, която ми изникна в съзнанието за 2021 е "осъзнатост"!
Пожелавам на всички ни да сме ако не напълно то поне една идея по-осъзнати от 2020, защото когато човек е осъзнат търси, намира, върви напред, не се предава!

[Ванчето]

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА И ОТ МЕН, МОМИЧЕТА...!

Миналата година трябваше да сме силни, тази нека бъдем щастливи...!

[metsababa]

Здравейте, момичета. Как сте? Как я карате в началото на Новата?!

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН, ВАНЧЕ!

С пожелания да си останеш все такава - естествена, непринудена, добра, отзивчива и с душа, изтъкана от емоции. Носи си името със самочувствие и ти му давай от своето - страхотен ден ти желая днес!



Момичета, аз влязох в дебрите на 2021 година по един много хубав начин. Онзи ден, във вторник, докато си прибирахме Коледната украса, усетих една тъга.... Всъщност я усетих по-рано и затова тръгнах да събирам гирляндите и елхата - стана ми тъжно, че тези празници минаха. Спомних си гостите у нас, хубавата Бъдни вечер със свекър, свекърва ми и брата на Момчил и малкия племеник, после гостуването у тях на самата Коледа, после пътуването до Габрово, ходенето до майка до Горна, па макар и само за 2 часа, но да я видим, суровакаме и зарадваме..... Толкова хубаво ми беше...... ей тези уж "малки" неща правят живота ми голям.... За това хубаво влизане говорех в началото.

Тези дни съм посветила малко на здравето си - пуснах си ПКК (контролно), вчера бях на АГ, днес съм на мамолог... опитвам се да преодолявам страха от тези прегледи.... Не ми се получава, но знам, че трябва да го направя.

Освен това получих работа - ще работя върху корпоративна идентичност и сайтове на 2 фирми от Ямбол, които се занимават с възобновяеми източници, както и върху сайта на една софийска фирма, която е в строителния бранш - занимават се изграждането на големи строителни обекти, в които се включват огромни скелета - складове, хипермаркети, балони за закрит футбол и т.н. И двете запитвания дойдоха до мен чрез познати - за първата фирма моят бивш колега ме е препоръчал, а за второто - момичето, което почти 10 години ми правеше най-най-най-красивите, причудливи и прекрасни композиции от цветя за тържествата в градините и училище на Коки и Бела. Но бизнесът ѝ с цветя замря миналата година и тя почна да работи във въпросната строителна фирма. И колкото да звучи тъжно, че бизнесът ѝ не продължи, от друга страна Вили (така се казва тази моя приятелка) записа задочно магистратура по специалността си - Геодезия.... и едната НЕвъзможност се превърна в нова възможност.

Имаме малко неприятности с нашите котета... за съжаление Пухчето е с диабет.... опитвах се да избегна инсулина или поне да го отложа, но тя толкова се влоши тази седмица, че от вчера аз ѝ инжектирам хормона...... От котка 6 кг за около 4 седмици тя отслабна с 2 килограма, няма сили, няма тонус, унила е, не ѝ се яде... изобщо не е същото наше любимо коте..... Арти пък... ни накара да... се замислим отново кое е най-важното в живота ни във вторник вечерта..... малко след полунощ, когато се гласих вече да си лягам, разбрах, че го няма вкъщи... Оказа се (това го разбрахме чак вчера, когато си го намерихме), че някак си се е шмугнал през входната врата, слязъл е до първия етаж и оттам как и кой го е пуснал да излезе навън..... не мога да си представя.... Не знаем нито къде е бил, нито какво е правил през периода 0:00 - 9:30 часа..... За огромно наше щастие Момчил вчера сутринта го намери пред съседния вход - уплашен, дезориентиран, много стресиран и леко мръсен.... Ние обаче....., след като от 12:30 до 2:30 часа през нощта обикаляхме с фенери нашия и близките ни блокове, поляните и парка да търсим Арти...., разбрахме, че.... не сме готови да се разделим с него, че без него нещо в живота ни много ще липсва и ще има празнина..... И разбира се, че няма значение "формата" на обичта... дали ще е човек, котка, куче... истината е в това да умееш да я изпитваш, показваш, защитаваш......

И такива неща. Сега ви оставям - надявам се в добро здраве сте всички, и отивам да побягам. После имам работа и съм щастлива от това.

[Ванчето]

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН, ВАНЧЕ!

С пожелания да си останеш все такава - естествена, непринудена, добра, отзивчива и с душа, изтъкана от емоции. Носи си името със самочувствие и ти му давай от своето - страхотен ден ти желая днес!

Сърдечни благодарности, Чери!
Много мили думи...!

[Нели]

Ванче, честито да ти е името и тази, която го носи!
Желая ти здраве, здраве, здраве и свобода!

[ellis_stoyanova]

Добро утро,момичета!!!
Отдавна не съм писала тук,но това не значи,че не ви чета.Просто напоследък няма кой знае какво за писане и разказване.
Декември премина неусетно.Старата колежка напускаше,новото момиче се обучаваше,имах безброй задачи за довършване и дори някак не ми беше празнично.Не успяхме и в Перник да се прибирим,което лично мен много ме нарани,защото първо е разнообразие,виждаме се със семейството,а така си почивам психически.Уви...не се получи,но покрай многото работа,нямах време да страдам
След нова година получих обаждане...от Нелката.Толкова се зарадвах,че дори не можах да вдигна в първия моментБеше толкова приятно да чуя гласа и-мек и спокоен,да си побъбрим,макар и за кратко(извинявам се,за което),беше някак зареждащо и мило Благодаря ти,Нели,че го направи❤❤❤
Сега вече всичко си влиза в руслото на сивото ежедневие.Работа,вкъщи,вкъщи работа.Иви е на училище,Анджи учи от вкъщи.Чакаме последните решения на МОН,да видим как ще продължи обуението.Вече дори не ми рука какво ще решат,честно,все ми е тая.Доста ми писна от всичко, като с това по никакъв начин не омаловажавам присъствието на тая гад,вируса.За жалост много мои познати загубиха близки,или те самите преминаха тежко през това.Но след страха,идва отчаянието ,а после безразличието...
И за да не завършвам толкова минорно,ще ви пожелая снежни почивни дни и много топлина!!!

[Нели]

Здравейте, момичета!

Как сте?

Не ми се иска да пиша как съм аз, защото се влоших доста между Коледа и Нова година. Този път обаче реших, че никакви антидепресанти няма да пия и ще карам само на хомеопатия. Засега има резултат. Затова спирам тази тема, тъй като и без това не бива да се вторачвам в нея.

Влизам, за да споделя нещо ново от тези дни. Учителката на Ани по изобразително изкуство дала домашно по да се направи дизайн на корица на книга. За целта изпратила на класа текст, върху който трябва да се подготвят и на който щели да имат... тест. Текстът е от 27 страници и е пълен със "семантична консистентност", "типографски конотации" и др.под. Обяснявах до седма страница кое какво значи и не издържах!
Това е същата учителка с Ренесанса от миналата година - тази, която искаше децата да си изберат ренесансова картина от музей, в който цялата колекция е от края на XVIII и началото на XIX век.
Имам чувството, че тя просто хваща от интернет напосоки нещо по темата на урока и го "тупва" на децата, пък нека те да се спасяват.

Минете и напишете по някой ред. Иска ми се да има повече движение тук, а същевременно ми се иска и да ви виждам и чувам.

[cchery]

Здравейте, момичета. И аз тия дни нямам време да се отбия дотук. Получих поръчка за изработка на корпоративна идентичност и сайтове на 2 фирми. Корп. идентичност означава да изработя фирмен стил на компаниите, който да бъде "овенчан" с лого на финала (фирмени шрифтове, цветове, слоган и т.н.). До вчера работих по това, а днес ще трябва да направя оферта за сайтовете. Отделно от това ми се обадиха да потвърдят офертата за изработка на фирмен сайт на една друга фирма, която бях изпратила още миналата година, та трябва да отида на среща в офиса им да обсъдим детайлите. И с такива неща се занимавам - нещо съм отвикнала да работя толкова много, не мога да си определя колко време ми е нужно и затова давам къси срокове, в резултат на които ставам от компютъра сед 21:30 часа... Днес мисля да сложа началото на промяна на това нещо, щото няма да издържа дълго така.

Задала съм си като задачка от началото на годината да полагам системни усилия за тренировките си - бягане и тренировки за цяло тяло у дома с Руми Илиева. Това ще рече поне 3 бягания през седмицата и 3 тренировки от по 1 час. И правя всичко възможно да не си търся оправдания. Дори тренирам след 19 часа, ако денят не ми е стигнал. Истината е, че ми е хубаво да тренирам. Аз обичам спорта така или иначе. Лошото е, че когато знам, че нямам време, и вместо да изпитвам удоволствието, което очаквам, аз се натоварвам психически, че пак няма да ми остане време за работа. И върху това се опитвам да работя - тази психическа самопреса (ако мога така да я нарека)..... това е нещото, което най-много ме "дърпа" назад в ежедневието ми.

И още един много важен аспект от живота си трябва да оправя - храненето, респ. килограмите..... От август досега съм качила около 5 кг.... И то при положение, че спрях с тренировки и бягане само за 2 седмици в началото на август - имах много сериозен проблем с кръста и трябваше малко да почивам. После обаче почнах да бягам постепенно, включих и домашните тренировки за цяло тяло, но килограмите пълзяха бавно-бавно нагоре и сега съм към 71 кг (72 кг на моменти)... Миналата седмица си правих изследвания на щитовидната, за да проверя дали нямам проблем там, но всичко ми е в перфектната норма... Авно проблемът е забавен метаболизъм, системно преяждане и...... още нещо, но не го знам какво е... Онова, което правя в момента, е да се науча да не преяждам вечер. Буквално вече имам главна роля в онова, което се нарича "емоционално хранене". Понеже през деня по един или друг повод (а и без повод) имам жестока психическа и нервна преса (постоянна тревожност, паника, усещане за несправяне, вина, страх от рак) вечер си давам воля чрез храната да отпусна душица и да забравя всичко, което ме пресирало през деня..... И почвам да ям - една порция, досипвам си след нея..., а понякога дори си вземам тавата, за да обера (уж само малко) най-вкусните парчета от ястието... И интересното е, че знам много добре какво правя, кое не е наред, и не мога да се спра - вечер нямам никакъв контрол...

Сега обаче трябва да се връщам към работата ми, защото и за днес имам доста. Надявам се, че всички сте добре и ще минете да пишете по нещо.

Нелка,

защото се влоших доста между Коледа и Нова година. Този път обаче реших, че никакви антидепресанти няма да пия и ще карам само на хомеопатия.

много съжалявам да го прочета това. Нищо не мога да ти напиша в отговор, защото ако си прочела какво съм написала за мен самата дотук, вече ти е ясно, че и аз съм психически изключително неустойчива... Стискам палци хомеопатията да помогне и този път и винаги съм насреща да си поговорим. Без значение за какво и дали ще си поплачем, ще се наоплакваме..... в момента просто сме в такава фаза на живота си. И за да я преодолеем, просто трябва да я изживеем...... Друго не съм намерила като решение.

Госпожата на Ани по рисуване е типичен пример за учител-трол: човек, който не му е работа онова, което работи..... За съжаление виждам доста лоша нагласа у някои учители, следствие на дистанционното обучение... те не искат да се връщат в училище, защото им е много по-удобно да си работят от вкъщи.... И всъщност единствената мисъл е на тях какво им е добре и удобно...., а учителството (поне според мене) трябва да изхожда от мисълта за интересите на учениците.... Обаче това е такава тежка и дълга тема, че не ми се пише по нея.

Ели,

Но след страха,идва отчаянието ,а после безразличието...

ето затова ние с Момчил почнахме да се възмущаваме публично във фейсбук. Сега сме понамалили доста тези свои изяви, защото просто няма смисъл. За мен е неразбираемо как хора, претърпели подобна загуба (близък, починал от ковид), си позволиха да се изживяват като звезди и да сравняват смъртта... Да - дори и това чух с ушите си. Лично. Да умреш от рак било някак си... абе предизвестено, очаквано. Виж - да умреш от ковид било страшно и незаслужено.... Не мога, когато слушам подобни неща, да изпитвам искрено съчувствие..., защото мен ме боли не по-малко. Защото ми става ясно, че и преди, и сега..... безразличието е водещо и промяна в България и у българина няма да има на никакво ниво.

След нова година получих обаждане...от Нелката.Толкова се зарадвах,че дори не можах да вдигна в първия моментБеше толкова приятно да чуя гласа и-мек и спокоен,да си побъбрим,макар и за кратко(извинявам се,за което),беше някак зареждащо и мило Благодаря ти,Нели,че го направи❤❤❤

Ето в тези неща намирам смисъл.... когато знаеш, че там някъде има ЧОВЕК. За теб. До теб.

Хубав четвъртък на всички!

[DeerE]

Момичета прекрасни, здравейте. За много години на всички, бъдете здрави, постигайте целите си и не губете себе си.
Отлагах писането си, защото исках да съм малко по-свежа, да напиша някакви хубави неща, да не бъда в скапано настроение, обаче това доста продължи и няма за къде вече да отлагам писането. На мен в последно време никак не ми е скучно. Изписаха майка ми от болницата преди две седмици, изкара повече от месец там, няколко дни след като я изписаха започна да вдигна температура. В момента се бори с някаква бактерия, всеки ден ходи сутрин и вечер в болницата, за да и вливат антибиотици. Днес ми се похвали с кръвно 220/140. Да кажа честно бях подготвена, че няма да излезе от Пирогов абсолютно здрава, че възстановителният период ще бъде дълъг, но чак пък такива преживявания не очаквах. Все пак съм благодарна, че е жива.
Това с нямането на време малко ме депресира. Дъщеря ми все ме упреква, че когато казвам, че нямам време се оправдавам или не искам да свърша нещо. Разкъсана между работа, дом, семейство, деца -( всяка вечер имат нужда да говорят с мен, да им отделям внимание), за което съм безкрайно щастлива, не ми остана време да си напиша курсови работи, есета, и прочее. Аз съм взела много на сериозно студентстването и тук като, че ли виждам нещо общо с поста на Чери преди мен. Все трябва да избирам кое да свърша, а когато нещо изостане изпитвам чувство на вина. Много се изнервих тези две седмици, опитвах да седна да пиша, мъчих се, четох, едната събота близо осем часа търсих материали по една тема и не можах да открия нищо, не написах и ред. Сега ми предстоят изпити. Знам, че ще ги взема, но продължавам с чувството за вина, когато лиша децата от време прекарано с тях, за да седна да уча, а материалът е много и ми е тежичък на мен. Опитах да уча през нощта, ами не ми се получава. На следващия ден не можах да стана от болки в главата. На всичкото от горе пък преди няколко дни започнах да чувствам тежест и болки в гърдите, започнах много бързо да се уморявам и другата седмица ще отида да си направя рентгенова снимка. Черита в тази връзка искам да ти кажа едно голямо браво. Прочетох че и ти си изкарала ковид, но въпреки това не спираш да тренираш, това е просто страхотно. И аз правих йога по време на престоя ми у дома и се гордея с това, но сега, откакто тръгнах на работа не съм правила, защо ли? Нямам време и съм сигурна, че това е една от причините да се чувствам така гадно.
Опитах се максимално кратко да ви разкажа моите преживявания през последния месец, тъй като не се харесвам в това състояние и предпочитам да не натоварвам никого ,когато съм в такъв период от живота си.
Последно искам да ви споделя. Не знам какво ми става. Напоследък ми се въртят едни мисли, направо ме е страх да си помислям за това дали с мъжът ми имаме още за какво да бъдем заедно? Много сме различни, нещо много се разминаваме. Знам, че и на него не му е лесно, но...ще пиша пак за това в скоро време. Имах нужда да го споделя с вас.
Нелка, надявам се да си добре вече. За домашното на Ани по изобразително изкуство не искам да коментирам. Само ще кажа жалко, че понякога децата ни попадат на такива учители. И аз като майка на две деца съм се сблъсквала и виждала какви ли не абсурди. Но пък гледам положително на тези случки, защото децата ни трябва да се научат да отсяват, разграничават, да преценяват кое си заслужава и кое не, за да могат после да оценят наистина важното в живота си, всичко е един безценен урок за тях. Аз в момента съм адски доволна от учителите и на двете си деца. Държа връзка с повечето от тях по телефон. Нищо, че малкия вече 5 клас има четири двойки, това не го притеснява в никакъв случай, но той ще си научи уроците, както всички нас. Никак нямам намерение да сядам да уча с него, но пък му давам пример, тъй като ми казва, че аз съм го вдъхновявала да учи като ме гледал аз как уча Представете си какъв урок само му давам, след като има четири двойки. Това ми е достатъчно. Това ми беше и една от целите.
Поздрави на всички от мен.