Здравейте, момичета!
Вчера имах някакъв сюрреалистично странен ден.
Сутринта имах часове, това не е нищо особено. Само ми е по-несвойствено да обяснявам на компютъра, а не на живи хора.
Да, живите хора са някъде там, но аз не виждам обратната връзка.
Докато още карах часовете, Ани ми каза, че класната ѝ се обадила и трябва още в същия ден да занеса една декларация в училище и да подам заявление за освобождаване от училище за четвъртък. Причината: Ани иска да участва в Математическо кенгуру, което трябваше да се проведе днес, т.е. вчера трябваше да подам тези неща. А беше спешно, защото... още преди две седмици подадох в училище всичко, което класната поиска във връзка с това състезание. И вчера се оказа, че това не било всичко, т.е. тя не ми е пратила част от нещата.
И така, аз в 13 ч. свърших часовете, качих се на колата и хукнах да прибирам Ани от урок по математика, за да успее да "влезе в час" на компютъра до 13:30 ч. Междувременно преди да изляза сложих на котлона да се стопли леща за обяд. Добре, че имам таймер на котлоните! Прибрах Ани, оставих я да обядва пред компютъра по време на първия час (да, иначе няма време!), а аз тръгнах към нейното училище.
Отидох в училището, подадох каквото трябваше и жената в канцеларията каза "А, то за това кенгуру май дойде нещо по имейла." Мда, дошло е било нещо наистина - като се прибрах, Ани ме посрещна с думите "Мамо, класната се обади, кенгуруто е отложено за април и за тогава пак ще трябва да подаваш същите неща." Ама, разбира се, че ще е отменено, отложено или каквото там! Само дето се разкарвах като идиот из града, няма проблем, сега поне ще успея да ям...
Да, ама не! В момента, в който реших да изям една ябълка, звънна майка ми и... аз се сетих, че покрай Математическото кенгуру съм забравила за една уговорка с нея. А уговорката беше следобеда да я закарам до Бюро "Призовки", за да получи призовка, за която имаше известие в пощенската кутия.
Майка ми е на 80 години, в живота си не е влизала в съдебна зала и за нея това е голяма драма и е много натоварващо. Освен това от 1 януари в градския транспорт във Варна билети се купуват само от машини, тя не го е правила досега и се оказа, че я е страх да пътува с автобус. С една дума, макар да беше вече почти 16 ч., аз отново се изстрелях към квартал Владиславово (доста далечен), взех майка ми и я закарах до Бюро "Призовки", което работи до 17 ч. Малко навлязохме в задръстванията, но успяхме.
Призовката се оказа за някакво дело, свързано с делба на наследствени ниви от дядото на майка ми, чиито наследници вече са над 25 човека. Теоретично на майка ми биха се паднали около 2 дка - на практика едно нищо.
Така или иначе, бяхме стигнали с майка ми на центъра на Варна и аз я попитах дали иска да направя кръгче с колата, за да поразгледа, защото тя почти не излиза от квартала, а ако излезе, идва при нас, но не ходи из града. Тя каза "Искам" с вълнението на малко дете, което ще разглежда непознато място. Направих обиколка, после паркирах и се поразходихме малко. Влязохме в кокетна малка сладкарничка, почерпих я с мъфин и кафе, направихме баааавно обиколка и след около час се качихме обратно в колата. Тя вече върви бавно, болят я коленете, задъхва се лесно...
Ето ни двете. Впрочем, това е естественият цвят на косата ѝ. На 80 години майка ми не е побеляла.
Прибрах я обратно във Владиславово, вече минаваше 18 ч. и хукнах обратно, защото Кино-фотоклуб Варна, на който съм член, организираше благотворителен търг на фотографии в момощ на една млада жена, която се възстановява в болница след нападение с тежък побой. Аз исках да занеса там две свой фотографии, които имах отпечатани. Нямам кой-знае какви пари напоследък и не възнамерявах да купувам, но това също е начин да помогнеш.
Успях навреме, продадоха се и двете за по 30 лв. всяка, но аз и не очаквах по-висока цена. В крайна сметка реализирах първата си продажба на фотография, нали?
А и допринесох с 60 лв. за каузата. Впрочем лека-полека се събраха около 2600 лв.
Тъкмо се прибрах, вече към 21:30 ч. и... Вили се обади, че ѝ се излиза на по питие докато не са затворили заведенията. Ами... пак се качих на колата и излязох, разходих я и нея. Седнахме в един бар, имахме около час преди да затворят в 23 ч. Тя пи коктейл, аз - безкофеиново капучино - вечерно шофьорско питие.
После направихме голяяяма нощна обиколка на Варна с колата, говорихме си и слушахме музика и аз се прибрах малко след полунощ.
Заварих Ани заспала, а аз... не можах да спя. Гледах филм докъм 2:30 ч. Беше ми едно такова... сексуално. Ами да, аз съм здрава жена в активна възраст.
Както и да го погледнеш, беше си странен, сюрреалистичен ден.