РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Свобода на словото
Заключено
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от Нели »

Здравейте, мецанки!
Иска ми се вече да спрем да живеем в 2020 година и да гледаме напред. Каквото и да предстои - по-добро или по-лошо, то е по-важно от това, което е било. Затова, макар предишната темичка да ни беше уютна, е време да я съблечем като стара дреха, която вече не ни е по мярка. Време е за нова. :954
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от Нели »

Момичета,
пускам тук ЛИНК към разговора с д-р Михайлов, който беше излъчен днес.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
cvety_rz
Влюбена във вятъра
Мнения: 2131
Регистриран на: 28 Окт 2010, 07:49

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от cvety_rz »

Здравейте. Не знам дали ще ми повярвате, но днес бях решила да пусна новата тема във форума и се изненадах много приятно, когато видях, че Нели ме е изпреварила.
Нели, как си към днешна дата с депресията, зрението и въобще всички притеснения около здравето ти?
Еми, поздравления за изпитите! Не гледай оценките. Не подценявай обстановката, в която беше последните 2 месеца и стреса на, който беше подложена покрай майка си и ковид.
Цони, тази неделя си гледах уреда за фондю и си мислех от колко години не съм го използвала. Много вкусно и много калорично ядене.
Чери, започна ли работата по проектите? Не збаравяй да внимаваш със сроковете и да не оставаш до нощите да работиш :940
Аз съм малко лаконична, но последно време имам отново проблеми със съня и ми е малко счупено :cry:
Ще изгледам интервюто.
И много ми допадна заглавието на новата ни тема :227
Вярата не прави нещата лесни, прави ги възможни!
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от Нели »

cvety_rz написа: 01 Фев 2021, 20:45 Нели, как си към днешна дата с депресията, зрението и въобще всички притеснения около здравето ти?
Цвети, избягвам да говоря за това съвсем съзнателно, защото не искам да се вдълбавам в темата, а да изляза от нея. :954
Притесненията за здравето постепенно отшумяват. Чувствам се доста по-добре, по-уверена и по-спокойна, двойно виждане няма или почти няма. Останалите неприятни усещания също намаляват. Мисля, че аз не съм болна, а оздравяваща. И точно така трябва да мисля за себе си.

А фондю явно трябва да опитам. :1062
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
cvety_rz
Влюбена във вятъра
Мнения: 2131
Регистриран на: 28 Окт 2010, 07:49

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от cvety_rz »

Нели написа: 01 Фев 2021, 22:07 Мисля, че аз не съм болна, а оздравяваща. И точно така трябва да мисля за себе си.
Много на място казано, Нели, благодаря! Имах нужда да го чуя, за да си направя равносметка за себе си :922
Вярата не прави нещата лесни, прави ги възможни!
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от ellis_stoyanova »

Нелка,благодаря за новата темичка..
Искам да пиша,но все не достига времето,колкото и монотонно да тече живота напоследък,толково все се намира нещо допълнително да се направи...Много ми е хубаво да ви чета и искам и аз да ви поразкажа това онова...но ще го оставя за друг път,защото в офиса задачите ме притискат...
Еми...знам,че е непотърсен съвет,но...а дали това постоянно търчане не дава знак на съпруга ти просто да се отдръпне.Мъжете са доста първосигнални и понякога ние имаме нужда от едно нещо,а те разбират съвсем друго...а и говорене трябва,с подсещане няма да стане....
И тъй като съм в доста емоционален момент,да питам....сещате ли се кога за последно направихте нещо романтично за половинката,или за себе си...просто ей така....както когато все още сме вямали деца,мъже..хиляди задачи,манджи за готвене и разрошени коси.Аз...за себе си разбрах,че е било многоооо отдавна и това не ми хареса....работя по въпроса но друг път ще ви споделя резултата...
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от Kleo »

Здравейте, момичета. Днес влязох тук за първи път от края на октомври и досега ви четох внимателно. Прегръщам всички ви. Бъдете физически и психически здрави! Вие и близките ви. Аз лека-полека се измъквам, но още не съм съвсем добре. Надявам се до рождения си ден (1 март) напълно да се "завърна" в кожата си. Хубава вечер от мен. Доскоро някак не бях способна нито да чета, нито да пиша... както е винаги, когато се срутя. Благодаря на Чери и Нели за подкрепата. Радвам се, че прочетох постове от всички ви - Ани, Нели, Цвети, Елис, Цони, Еми...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от ellis_stoyanova »

Реших тази вечер даа кажа стоп-влизам и първото нещо,което виждам е пост от Деси.Деска.....добре дошла отново тук,тооолкова много липсваше,с постовете си,с думите,с енергията....Много се надявам да чета все по-често неща от теб :922
та....тук съм.Не знам дали ще успея да си събера мислите и да се опитам да структурирам правилно нещата,но ще опитам.Целият този хаос в мислите ми аз лично отдавам на напрегнатотот ежедневие,но аз съм си аз и който иска ме разбира,който не иска....ако иска..... :1069 :1069 :1069 Това,което искам да ви разкажа е много тъжно,за което предварително ви се извинявам страшно много,но много искам да го споделя с вас и да чуя или усетя емоцията ви...може би нещата само за мен са така,но да видим.Ще ви го предствавя поред...
Имам моя много близка приятелка,която много обичам и винаги ми е била пример за семейни традиции,обич,топлина между тях(те са 2 дъщери на по 30-тина години,със семейства и техните родители,майка им и баща им).С майка си е много близкаи няма как да е иначе.Представете си 50 годишна жена,винаги поддържана и не в онзи кифленски стил,а като истинска дама,съвсем лек грим,винаги елегантно облечена и невероятно топла и всеотдаваща усмивка.Тази прекрасна дама ме е прегръщала по-топло и от майка ми(колкот и странно да ви прозвучи) въпреки,че се виждахме по празниците и чат-пат по време на обедните почивки,тя ми носеше някаква топлина и успокоение.
Миналата година,Септември месец и откриха...рак.Чери,знам,че теб може би най-много ще те заболи да го прочетеш,но не това е целта ми и от все сърце те моля да ми простиш...Та....всички бяхме в шок,още повече,че преди 3 годидни баща и умра от същото нещо,точно за 2 месеца.Моята приятелка някак се затвори в нея,или по-скоро цялото това напрежение и всички грижи я отдалечаваха от нас-ние сме 4 момичета,които често се виждаме.Ние разбира се усещахме,че не и се споделя и уважихме това решение.
До 14 Януари,когато научих,че я няма вече.Научих на улицата,докато вървях по работа и беше такъв звучен шамар,че буквално ми се зави свят.Не знаех какво да кажа,какво да мисля,какво да чувствам....нищо и не исках да знам,честно.
В деня на погребението бяхме до нея,толкова много хора дойдоха да се спогуват с нея,дори не можах да повярвам.Тя е докоснала всеки един от тях по някакъв начин и това го знам със сигурност.Не знам дали вярвате,но много пъти съм ви казвала,че някак усещам и виждам някакви неща...Признавам си тогава нямах сили да я погледна,исках да я помня прелестна и усмихната.Но през цялото време усещах все едно ми се кара и ми акзва"Стига,спрете да ревете,стига.....чувах само това стига,спрете....беше ужасно,и колкото и да исках не можех.....много плаках,още ме боли.Няма да забравя съпруга и....колко нежно се наведе над нея и говореше....никога няма да ги забравя....
та........съжалявам ако съм ви натъжила,но както казах не това е целта ми.
От този ден нещо се обърна в мен.Осъзнах колко малко време обръщаме на любимите си хора и не в онзи смисъл да прекарваме време заедно,а да си доставяме малки радости по един или друг начин,да обръщаме внимание и на себе си,да се грижим за себе си все едно сме единствени и само ние имаме значение,защото живота е прекалено кратък и ако не обичаш себе си,няма как да даваш любов и на хората около теб.Осъзнах,че нее вярно,че хората помянт само лошите неща,напротив,помнят някакви мигове,дори чати от мигове,които са ни накарали да се усмихнем,помним миризми,гледки,допири...Бях изпаднала в някаква дупка,казват заради рождения ден,но това ми помогна даа резбера,че винаги ще има такива моменти на отчаяние,на тъга и на неудовлетвореност,но е много важно възможно най-бързо да излезем от там и да се опитаме да променим нещо,да обичаме и обгрижваме хора,които ги е грижа за нас,да показваме чувствата си,дори да бъдем наранени,но може и да ни обикнат още повече,нищо не се знае.Да извадим повече себе си навън,отколкото навътре.Да си сложим хубав лак,да оправим прическата си,да сложим малко грим и да се понагласим,дори когато слизаме до магазина и никога да не забравяме да се усмихваме,колкото и тривиално да звучи.
Знаете ли какво направих-един експеримент.Когато някой влизаше в офиса,казвах с монотонен тон и някакъв вид оттегчение да седне и да изчака,докато привърша работата,която имах,като дори не ги поглеждах-без значение дали беше мъж или жена.Всички хора,абсолютно всички отговаряха нервно и заемаха отбранителна позиция..и сядаха на дивана.След не повече от 30тина секунди аз отмествах поглед от екрана и ги поглеждах в очите и се усмихвах по-възможно най-милият и добронамерен начин и питах с какво да помогна.И знаете ли какво,въпреки маските,които носим аз веднага виждах как погледите им омекваха и те също се усмихваха...Е,имаше някои доста по-упорите,но нямаше човек,по време на моя кратък експеримент,който да не излизаше усмихнат от офиса и това ме разби...За пореден път доказах на себе си,че нещо толкова малко може да промени всичко.
Даааа,със сигурност ви оттегчих с моите размисли напоследък,но имах нужда да го споделя с вас,и не за да се опитвам да ви казвам как да живеете и какво да правите,о нее,това е толкова лично и индивидуално,а просто за да ви открия нещо,което мен много ме докосна.
Ох това е най-дългият пост в живота ми сигурно :1069 :1069 :1069 ,че и продължава....
Иначе вкъщи все една и съща,малката учи присъствено,каката вкъщи,но се справят.Майка ми все по-често започва да губи равновесие,днес отново е паднала.Добре че Анджи е била вкъщи,тъй като тя сама не може да стане.Но се надявам да е временно....
Аз съм с нова колежка,разбираме се прекрасно имаме сходни вкусове за много неща иобичаме любовни романи :razz: :D
Ами това е мили мои,надявам се още веднъж да не съм ви натъжила,или ако съм даа ми простите,защото искренно не е това целта ми....
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от Нели »

Ели, не мисля, че си ни натоварила. Ти просто сподели. Затова сме тук, в това е целият смисъл.
И споделеното от теб е чисто, искрено, дълбоко лично и човешко. И ме докосна по един топъл и хубав начин. Дори не толкова тъжен, колкото затрогващ. И ти го изведе в общочовешко значение, в това, че мислим, че имаме време, но нямаме. Мислим, че имаме време за нас самите и за за близките си, но нямаме. Мислим, че знаят колко ги обичаме и се подразбира, но не е така. И това е важно. И, колкото и да е странно на фона на нечия смърт, е жизнеутвърждаващо.

ПП Аз не разбрах кой е починал - майката или дъщерята, но това не отменя горното, което написах.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от Нели »

Деси, толкова е хубаво да си отново тук!
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от ellis_stoyanova »

Майката на моята приятелка почина,и точно това ме разтърси,именно че чрез нея и това което се случи,ми помогна да осъзная толкова много неща.
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Заключено