РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Свобода на словото
Заключено
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от Нели »

Здравейте, момичета!
Тази сутрин се събудих с желание да слушам музика. И то не каква да е, а точно "Малка нощна музика" на Моцарт. Вероятно причината е, че вчера Ани си я тананикаше лекичко докато пишеше някакви домашни. Така или иначе тази музика звучи сега докато пиша това и, ако си я пуснете като го четете, ще наподобите атмосферата при мен сега. :954
А тя е слънчева. Атмосферата. Въпреки облаците навън. :954
Някак хубаво и леко ми е. Тези дни усещам пролетта дори в студените дни. Освен това правих снимки и то снимки на красиви природни неща - слънце и вода. И емоцията от тези фотографски моменти ме държи дни наред. Не си бях дала сметка какъв емоционален заряд ми носи това.
Цялата история е следната - свалих си едно приложение (PhotoTime), което за всяка географска точка и време (дата и час) показва посоката на слънцето, както и на изгрева и залеза. Поиграх си с него и си харесах място в близост до Варна, където залезът тези дни се вижда над водата на Варненското езеро. Исках да снимам залез над вода, защото тук над вода в повечето време са изгревите.
Мястото е извън града, макар и близо, а и ми беше напълно непознато, затова не исках да се мотая там сама по здрач. Помолих приятел, с когото обикновено отивам в такива ситуации, да ме придружи, но той се оказа зает. Тогава написах в затворената група на Кино-фотоклуб Варна, чийто член съм, какво ми се снима и къде и попитах дали някой иска да ме придружи. Е, някой поиска. По-точно целият клуб поиска.
Като резултат миналия петък ходихме на Гребна база (затворено вечер място, но намерих как да ни пуснат да снимаме) аз и ръководителят на клуба. Набелязахме си още едно място и в събота ходихме в едно рибарско селище Орехчето около 20 човека от клуба, а вчера - над 30 човека в с. Казашко, също на брега на езерото. Хората домъкнаха осветление, доведоха модели... Въобще... Явно желанието ми е било голямо, защото енергията му задвижи толкова много хора, които да ми вървят по акъла. Даже вчера за с. Казашко не аз бях инициаторка, просто нещата се завъртяха и започнаха да се самоорганизират. А снощи дори нямаше залез, защото небето беше покрито с плътни облаци. :1062
Пускам ви малко снимки от тези вечери:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Ето ме и мен, снимана от приятел:
Изображение
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от cchery »

Здравейте, момичета.


Нелкааа, леле повярвяй ми.... четох и настръхвах от разказа ти за организираното снимане.... Боже мили, прищя ми се и аз да съм част от такава общност. И честно казано, мисля, че ще ме вдъхновиш :940 :940 :940 . Да не говорим, че в момента, когато пиша това, си слушам Eine Kleine Nacht Muzik :1062 .

Снимките, които си ни постнала по-горе, са много хубави. Личи си окото на фотографа, а липсата на много корекции (доколкото изобщо ги има) добавя към суровостта на местата, които сте снимали, естественост и притегателност. Тези снимки всъщност твои ли са? Ако не се лъжа ти беше пускала във фейса албумче......., аз обаче погледнах надве-натри, ама сега ще се върна да разгледам подробно.

Днес са парламентарните избори в България, но да пиша, че се вълнувам, че дори и интересувам, ще е много пресилено. Макар, че именно на такава апатия се разчита от определени среди...... Уви. Този път имам конкретен човек, за когото ще гласувам преференциално, т.е. приближавам се до идеята за мажоритарен вот.

Ваканцията започна, обаче ние вкъщи не сме съвсем на ваканционна вълна, т.к. на 11 и 12 април Бела ще участва в Държавното отборно първенство по худ. гимнастика, организирано от федерацията по ХГ, а това само по себе си означава, че ваканцията ѝ отива в целодневни тренировки с 2 почивни дни - днес и се очаква и сряда да им дадат да почиват, но не е сигурно. Тренировките са от 8:30 сутринта до 18:30 вечерта.... Няма сън, няма почивка. Коки пък е 12 клас и тяхната ваканцията е съвсем кратичка: 8-11 април.

Аз имам един здравословен проблем, който боря вече 2 седмици - мисля, че имам възпаление на яйчника или тръбите, защото имам болка в слабините вдясно. Почна с остра прорязваща болка точно преди цикъла. После характерът ѝ се промени на прорязваща, но тъпа...... Факт е, че си ме приболява така по цял ден. Понякога и нощем. Не мога да спя много добре не от болка, а от притеснение тази болка да не се засили и да стане постоянна......... и ей така се вкарах в един много лош цикъл на безсъние и липса на почивка. Но се надявам да го преодолея. И ще стане, де.

Иначе ..... искам да споделя публично, че съм станала доста дебела. Просто много. Вероятно и това се дължи на хормоналните промени, които според мен са провокирали възпалението на яйчника, за което писах по-горе. Факт е, че и с храненето съм станала буквално небрежна. Съвсем буквално. Като добавим и напрежението покрай това, че от нова година имам доста работа, която не мога добре да планирам и организирам, и се получи една пълна каша в живота ми. В края на 2018 година (ноември месец) реших, че трябва да направя нещо за себе си, защото отново бях доста напълняла - бях стигнала 72 килограма. И тогава съвсем естествено се настроих да ям по-малко и да намаля категорично най-вече вечерните порции като престана да си досипвам. За 8 месеца - от ноември 2018 година до юни 2019 бях свалила около 9 кг, т.е. долу-горе по кило на месец при това БЕЗ никакви ограничения, режими и диети. Това, че намалих вечерните порции дори не беше ограничение, а спешна необходимост, защото от преяждането се чувствах много зле.

Поддържах 63-65 кг в продължение на 1 година без усилия като дори почнах да си хапвам отново ежедневно някакви сладки неща - тортички най-вече. И то не щото ми се ядяха, а защото ми беше кеф да ходя на следобедно кафе на някоя от 3-те мои любими квартални сладкарнички, и да гледам ефекта на това как не качвам килограми - нямам представа какво се беше случило, но да - аз НЕ качвах килограми.

Обаче от късната пролет на миналата година, т.е. някъде от края на април 2020 този процес се обърна и килограмите почнаха да се връщат. Отпървом ме устройваха стойности дори 66-68 кг...... Но с днешна дата виждам дори и 73 кг на кантара. Дрехи и бельо са ми тесни и ми стягат. Мисля си и за морето и как ще се появя на плажа.... не за друго, а защото като съм голяма, аз самата не се чувствам добре.

И така от февруари насам всеки ден чакам да взема решение, с което да спра самоубийството си, защото считам моето поведение за такова - ям безразборно, въпреки, че виждам как ми пречи - боли ме стомах, имам страхотни отоци сутрин след събуждане и качвам килограми; не си доспивам, но и не лягам навреме; работя много повече, отколкото е нормално, но продължавам да го правя без опция сама да се контролирам, а имам възможност за такава....

И така - признах си част от нещата, които са ми много на дневен ред в живота.... После ще се върна да ги прочета отново....., защото мисля, че настъпи преломният момент.

А сега отивам да потичам - така съм си решила за днес, въпреки че вали.

Надявам се и останалите да минете и да драснете по 2 реда как сте, що сте?

Орхи, как изкарахте ковида? Добре ли сте вече?
Цони, при вас какво се случва?
Ели, ти съвсеееееем се изгуби.
Деска, ти стигна ли отново до консултация с твоя психолог?
Цвети има да ни казва нещо важно и съществено, което настъпи в нейния живот :222 .
Ванче, как я карате в Испания - какво се случва с ежедневието ви там.... признанавам си, че вече не следя никакви новини, свързани с ковид - ако някое заглавие от сайта на БНР привлече вниманието ми, то тогава научавам тук-таме новините. Но иначе - не.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от Нели »

Да, Ани, снимките са мои. С изключение на тази, на която съм снимана аз.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от Нели »

cchery написа: 04 Апр 2021, 11:04 Иначе ..... искам да споделя публично, че съм станала доста дебела. Просто много. Вероятно и това се дължи на хормоналните промени, които според мен са провокирали възпалението на яйчника, за което писах по-горе. Факт е, че и с храненето съм станала буквално небрежна. Съвсем буквално. Като добавим и напрежението покрай това, че от нова година имам доста работа, която не мога добре да планирам и организирам, и се получи една пълна каша в живота ми. В края на 2018 година (ноември месец) реших, че трябва да направя нещо за себе си, защото отново бях доста напълняла - бях стигнала 72 килограма. И тогава съвсем естествено се настроих да ям по-малко и да намаля категорично най-вече вечерните порции като престана да си досипвам. За 8 месеца - от ноември 2018 година до юни 2019 бях свалила около 9 кг, т.е. долу-горе по кило на месец при това БЕЗ никакви ограничения, режими и диети. Това, че намалих вечерните порции дори не беше ограничение, а спешна необходимост, защото от преяждането се чувствах много зле.

Поддържах 63-65 кг в продължение на 1 година без усилия като дори почнах да си хапвам отново ежедневно някакви сладки неща - тортички най-вече. И то не щото ми се ядяха, а защото ми беше кеф да ходя на следобедно кафе на някоя от 3-те мои любими квартални сладкарнички, и да гледам ефекта на това как не качвам килограми - нямам представа какво се беше случило, но да - аз НЕ качвах килограми.

Обаче от късната пролет на миналата година, т.е. някъде от края на април 2020 този процес се обърна и килограмите почнаха да се връщат. Отпървом ме устройваха стойности дори 66-68 кг...... Но с днешна дата виждам дори и 73 кг на кантара. Дрехи и бельо са ми тесни и ми стягат. Мисля си и за морето и как ще се появя на плажа.... не за друго, а защото като съм голяма, аз самата не се чувствам добре.

И така от февруари насам всеки ден чакам да взема решение, с което да спра самоубийството си, защото считам моето поведение за такова - ям безразборно, въпреки, че виждам как ми пречи - боли ме стомах, имам страхотни отоци сутрин след събуждане и качвам килограми; не си доспивам, но и не лягам навреме; работя много повече, отколкото е нормално, но продължавам да го правя без опция сама да се контролирам, а имам възможност за такава....

И така - признах си част от нещата, които са ми много на дневен ред в живота.... После ще се върна да ги прочета отново....., защото мисля, че настъпи преломният момент.
Ани, предизвиквам те да правим заедно детоксикации по стария, класически, познат ни от д-р Михайлов начин - с английска сол и сокове, три дни по пълнолуние. До голяма степен се разпознах в описаното от теб по-горе - и килограмите, и подпухванията, и недоспиването. В добавка - по един гладен ден седмично или плодово-оризов ден.
Имам нужда от това, а с компания винаги е по-добре.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от Нели »

Здравейте, момичета!
Влизам за малко, за да ви пусна много приятна музика от хубав филм. :)
https://www.youtube.com/playlist?list=P ... D3FBE87662
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от Нели »

Здравейте, момичета!
Как сте?
Напоследък имам чувството, че си пиша тук сама...
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
Ванчето
От писане глава не боли
Мнения: 941
Регистриран на: 06 Яну 2014, 17:26

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от Ванчето »

:1107 Честита бъди, ЧЕРИ! :1107
Нека здравето, щастието и късмета намират място във всеки твой ден! Много топлина, светлина и споделеност да радват сърцето ти! Успех да съпътства всичките ти начинания и нека цялата вселена да ти съдейства, за да сбъднеш мечтите ти!
Хубав празник...!
:1213 :1005 :1007 :925

:922 :922 :922
Никога не е късно за ново начало!
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от cchery »

Ванче, благодаря за пожеланието ти! :954 Ех, представям си, ако наистина цялата Вселена се впрегне в моите желания и мераци..... :) :) :)

Аз имах един много хубав ден - от ония специалните, наречени рожден ден :954 . Най-сетне съм се научила да не смятам годините като бройка....., а като умения, които съм придобила, за да чувствам и възприемам случващото се около мен и в живота ми. И в крайна сметка изводът е такъв, че имам всичко...... наистина. Отдавна съм го постигнала и е време да живея заради самото живеене.

Добре сме вкъщи. Няма кой знае колко нови неща. Работа от дивана у дома.... почна присъственото училище, но сякаш нищо не се променя кой знае колко. Все по-често си мисля за лятото и евентуалните ни пътувания тогава - дано нещата в Европа се поуспокоят и да не ни се налага да ни бъркат в носовете преди да излезем от България.

Бела участва на държавно първенство по художествена гимнастика в края на миналата седмица и началото на тази - това е небивал успех за нея, защото никога не сме си мислили, че ще стигне дотук, но е факт. Па макар и просто да трябваше да запълни място в отбора на клуба си. От друга страна тренировките заемат много време от дните ѝ и тя като е уморена и ангажирана, после не ѝ се учи...... и училището изостава... На кръстопът съм и ѝ говоря вече да се отказва...... но лесно с нея няма.

Подготвяме и бала на Коки полека-лека. Трябва да отделим време с Бела да си купим по някой и друг тоалет.

Докато ви пиша това, чакам Бела да излезе от баня и да ѝ кажа "Лека нощ", а Коки ми казва, че негов съученик и може би най-добрият му приятел тази вечер се е забил с колата си в хармониката на тролей от градския транспорт :1053 :1053 :1053 ...... Момчето е добре, но..... ме притеснява прекалено голямото самочувствие, с което подхождат към шофирането - имам чувството, че за тях то е нищо повече от това да са бързи и да се повозят, а отговорността........ ами за нея дори не се и сещат.

Това е набързо от мен, момичета. И да - аз също имам чувството, че с Нелката сами си пишем. Аз дори и по-рядко от нея......... Надвявам се всички да сте здрави! :923
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от ellis_stoyanova »

Здравейте,момичета!
Ани,права си,съвсем се изгубих-и преносно и буквално.....
Най-вероятно съм в някаква форма на депресия или може би по-скоро бунт🤣.Уморих се от еднообразното ежедневие,уморих се да готвя и да чистя след всеки,уморих се все да съм недоспала и кисела,все нещо да ме боли и все аз да съм накрая на опашката...за всичко...и аз се чувствам дебела,ама многоооо,и не го отдавам на яденето,а по скоро усещам като да е нещо в мен.Единственото нещо което правя от 01.01.2021 година като поставена от мен цел и излизане от зоната ми на комфорт и да си слагам всеки ден грим,всякаааа сутрин-малко коректор за синките под очите,малко фон дьо тен малко спирала и руж и червило.И това ме кара да се чувствам повече харесвана в моите си очи.Ооо тръгнах и на нокти отново и сега съм с красив маникюр. И преди съвсем да ви заприличам на кифла с мармалад🤣🤣да кажа,че нова е нещото което просто ми дава малко повече самочувствие за пред мен си.Хората отдавна никой не ги пита🤣
Покрай целия този ковид мовид осъзнах,че съм започнала да живея сиво,още повече и от преди,а там не щЪ да съм отново-ставам ям,работя,прибирам се,баня,малко приказки и лягам.....бляяяяк....осъзнах и,че утре....ами утре може и да няма....и реших да го живея за днес.....или поне да опитам предвид тъпата ми Козирог-ска инатливост в дългосрочното плануване....
Та....сега съм си дебела,но пък гримирана😁😁😁
Ех,Ани....Коки завършва.....кога мина това време....вече е млад мъж....толкова е прекрасно
И като се заговорихме-бъди честита мила моя,остани си все така непримирима,в тяло на жена,но с душа на дете....желая ти пламъчетата в очите ти ,които виждам при всяка наша среща никога да не угасват...
Сега отивам да попрочета назад....
🤗🤗🤗🤗🤗
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от ellis_stoyanova »

Нелка....сега виждам какво става малко по-нагоре в страничката.....снимките са ....уаууууу....нищо не разбирам от фотография,но знам,че когато видиш нещо и усетиш как косъмчетата по тялото ти настръхнат....значи си е заслужавало....
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
DeerE
От писане глава не боли
Мнения: 880
Регистриран на: 20 Авг 2010, 21:17

Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

Мнение от DeerE »

Момичетаааааа, здравейте.
Искам официално да поздравя тук Нели за прекрасните фотографии. Наистина много ме впечатляват. Това е изкуство.
На Черита искам да пожелая да бъде здрава, смела в мечтите си и все така влюбена в живота.
Деска, надявам се да си добре. Изпращам ти най-искрени пожелания, чакам с нетърпение да се включиш.
Аз нещо съм зациклила, за това не искам много да пиша. Две седмици вече съм със схванат кръст. Ходя на процедури, но този път не минава така бързо. Знам, че проблемът си е в мен за тези болежки, така в два поредни месеца да се схвана, че свят да ми се извие. Дълбоко в себе си зная проблема, но не мога да намеря изход от това, не зная как просто да променя нагласите си, за да спра да си причинявам сама тези неразположения. В общи линии - болна тема. На моменти се усещам като мъжът в семейството. Забивам и зациклям много сериозно.
Приключих с консултациите от Университета и сега са ме подхванали едни контролни, писмени работи- направо чудо. Децата са добре, тресе ги и двамата пубертет. Обмислям да направя ремонт като преместя кухнята в хола, за да може да отделя децата в отделни стаи. Давам си сметка какво означава това, но в крайна сметка смятам, че би трябвало на тях да им е комфортно.
Изпращам поздрави на всички вас. Пролет е, насладете и се.
Заключено