Здравейте, момичета!
Люси, аз някак вчера останах с впечатление, че тестът е показал, че вече си изкарала к-вируса без да знаеш. Сега, на второ четене, разбирам, че го караш в момента. Как се чувстваш всъщност? Стискам палци всичко да е добре! Не се самонавивай колко е страшно и опасно, защото така ще стане по-страшно и по-опасно. Личният ми опит от соматизиране на симптоми в последните месеци е доста богат. В момента, в който съзнанието повярва, че сме зле, ставаме зле. Ако се върнеш назад от юли насам, можеш да прочетеш какви ги свърших в този смисъл.
Момичета, аз имах момент със загуба на обоняние през есента. Беше малко странно. Лекувах си моите проблеми от лятото, при което ми изписаха Gelsemium 30 CH в еднократна доза. Взех го и за около 3-4 часа се разгърна задушаване, кръвно, стягане и болка в гърдите, слабост. Едва дишах. Приличаше на анафилактичен шок. Реших, че кръвоносните ми съдове са в спазъм, защото аз все спазми правех.
Хрумна ми да изпия чаша чай с една капачка коняк за отпускане. Намерих бутилка от коняк, подуших го, за да се уверя, че не е сипано нещо друго в нея и... не усетих нищо. Абсолютно нищо! Озадачих се, пробвах с подправките у дома - чубрица, канела - нищо. Буквално си заврях носа вътре и пак нищо.
Задушаването, кръвното и болката в гърдите минаха за няколко часа, а обонянието не се възстанови веднага. Минаха поне три дни преди да започна да усещам леко аромати, а пълно възстановяване се получи след повече от седмица.
Според лекарката, която ме лекува с хомеопатия, това в този момент не е било к-вируса, а оздравителна реакция от лекарството. Т.е. лекарството е изявило симптоми, които в някакъв предишен момент са били потиснати и са тлеели като нещо неизлекувано. Според нея съм получила очистителна реакция, изявила остри симптоми, което е част от излекуването.
Ако тя е права, може да излезе, че съм изкарала к-вируса през лятото. Да, тогава имах два отрицателни теста, но е възможно по време на тестовете вече да съм го била изкарала, но да е останало нещо неизчистено. Като добавим и падането на яхтата и ударът от въжето, служебните притеснения и неизчистените емоционални блокажи от аборта и развода, е станал цял коктейл от симптоми - ту слабост, ту треперене, ту депресия. В добавка, като си помислих, че миастенията се връща и особено като ме вкараха в интензивното отделение, подсъзнанието ми е разпознало ситуацията като вече изживяна и е включило програмата от някога - операция, реанимация, опасност за живота - и е разиграло сценката с някогашните симптоми.
Всичко това е само хипотеза. Но не е невъзможно да съм изкарала нещото още през лятото, без дори да разбера, защото неговите симптоми са били потиснати на фона на притесненията и травмата.
Тези дни изкарах детоксикацията много лесно, беше ми леко и хубаво. Усетих, че олеквам и че ми олеква - и физически, и емоционално. Почувствах се много по-добре. Ще си правя по един разтоварващ ден седмично и детоксикация по пълнолуние и в следващите месеци. Мисля, че това е пътят.
Искам да ви пиша още, но ще е по-късно днес, ако успея.