Жената стоеше на опашката в супермаркета след дядо с внуче, чиито шепи бяха пълни с бонбони и други лакомства. Детето не спираше да вика, да нервничи и да се тръшка. - Спокойно, Евгени, потърпи още малко, ето идва нашият ред… Бъди добро момче. – говореше възрастният човек, опитвайки се да запази самообладание. Детето продължаваше да буйства, да скача и да привлича вниманието на всички върху себе си, а дядо му отново пусна в действие тихия си глас: – Всичко е наред, Евгени. След малко ще сме у дома. Потърпи още малко, човече! Платиха на касата и малкият дявол изхвърча като тапа на шампанско от магазина, втурвайки се към колата, където да разтовари безценните си съкровища. Дядото отново запази самообладание и с още по-спокоен тон каза: – Успокой се, Евгени. Приятелче, не се разстройвай! Пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те! Жената, която ги наблюдаваше остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да потеглят, каза на възрастния мъж: - Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението. После се обърна към момченцето: – Евгени, ти си истински щастливец с такъв дядо! Дядото я погледна и широко се усмихна: - Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Евгени, този дивак на задната седалка е Мартин