"По света и у нас" докато си пием кафето
Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Ново 20! 
Друга гледна точка, която подкрепям!
За гледане после - Топ вирусолог разби кризисния щаб и масовата психоза!
Друга гледна точка, която подкрепям!
За гледане после - Топ вирусолог разби кризисния щаб и масовата психоза!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
И кво?!
Сега ще гледаме цирка ББ - РР ?!
/да се разбира Бойко Борисов срещу Румен Радев/... двамата мъже начело на държавата ни един срещу друг ?! WTF ?! Нарочно няма да ви питам на чия страна сте вие. Нито ще ви кажа аз на кого симпатизирам и защо. Не желая да всявам смут сред стройните ни редици, нито раздор сред нас
Сега ще гледаме цирка ББ - РР ?!
/да се разбира Бойко Борисов срещу Румен Радев/... двамата мъже начело на държавата ни един срещу друг ?! WTF ?! Нарочно няма да ви питам на чия страна сте вие. Нито ще ви кажа аз на кого симпатизирам и защо. Не желая да всявам смут сред стройните ни редици, нито раздор сред нас
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Ами това е.
Цветница - вместо клонки, цветя и хорА, много хОра по събори и църкви...
Излизащи малко хора, и то "маскирани". Много ме е яд. И ми е много тъжно. Едновременно.
Цветница - вместо клонки, цветя и хорА, много хОра по събори и църкви...
Излизащи малко хора, и то "маскирани". Много ме е яд. И ми е много тъжно. Едновременно.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
e-vestnik
Добрата и лошата новина с коронавируса
11 април 2020
Добрата новина е, че иде лято, става топло, това се отразява добре на здравето, хората по-малко кихат и кашлят, слънцето убива вируса на открити площи. Заразата ще се предава по-малко.
Лошата новина е, че в страни от Южното полукълбо, където досега беше лято, вирусът шестваше и заразяваше. А в страни в централния пояс като Еквадор, с температури близо до 40 градуса, също има епидемия, даже бедствено положение в някои градове, изхвърлят трупове на улицата и ги горят. Там, като в много страни, не тестват масово, не знаят размера на епидемията (то не че у нас тестването е масово).
Добрата новина е, че с този вирус светът няма да свърши, дори никакви предпазни мерки да не предприемат държавите. Повечето хора го преболедуват без усложнения (засега), рано или късно ще се стигне до стаден имунитет, с цената на повече или по-малко жертви.
Лошата новина е, че за стаден имунитет трябва да се заразят около две трети от населението, което може да продължи години с изолация. В най-добрия случай епидемията ще се влачи година и половина две, също като Испанския грип 1918-1920. И ще има втора вълна, по-голяма от първата. Историята се повтаря – и тогава е имало спорове за маски и за лекарства. Умрели са между 50 и 100 млн. души при 1,8 млрд. световно население (почти същият процент смъртност като от коронавируса в различните страни).
Добрата новина е, че сега светът има по-ефикасни средства за защита и дезинфекция и сегашният вирус не поразява предимно здрави и млади хора като испанския грип, а предимно болни и стари (ако това е добра новина).
Лошата новина е, че сега жертвите в света, според процента смъртност тук и там, може да достигнат над 200 млн. за две години.
Добрата новина е, че неизбежно ще открият ваксина.
Лошата новина е, че вирусът мутира, и има случаи на оздравели, у които вирусът се появява отново. И ваксината ще стане след година и половина, а докато имунизират населението по света ще мине още година-две. Лекарства против вирусни пневмонии няма открити и няма да има. Лекарствата само помагат на организма да се справи, лекуват симптомите.
Добрата новина е, че карантината рано или късно ще свърши.
Лошата новина е, че много хора трайно са загубили работата си, а кризата, предизвикана от мерките срещу епидемията ще продължи поне две-три години, по тежест я сравняват с Голямата депресия 1929-1932, с 25-30% безработица, крайна мизерия и смъртни случаи от глад в развити страни.
Добрата новина е, че епидемията може да бъде преодоляна – Китай и Южна Корея са примери.
Лошата новина е, че в момента, в който отворят границите и подновят свободните пътувания, заразата пак ще тръгне там, където е изчезнала. Страните няма как да останат затворени две-три години, докато ваксинират всички.
Добрата новина е, че след още месец изолация светът ще престане да се страхува и ще свикне със смъртната заплаха, както е свикнал със заплахата от рака и др. болести. И правителствата ще премахват забраните, за да не уморят населението от безработица и глад.
Е, айде, накрая да остане само добра новина
Добрата и лошата новина с коронавируса
11 април 2020
Добрата новина е, че иде лято, става топло, това се отразява добре на здравето, хората по-малко кихат и кашлят, слънцето убива вируса на открити площи. Заразата ще се предава по-малко.
Лошата новина е, че в страни от Южното полукълбо, където досега беше лято, вирусът шестваше и заразяваше. А в страни в централния пояс като Еквадор, с температури близо до 40 градуса, също има епидемия, даже бедствено положение в някои градове, изхвърлят трупове на улицата и ги горят. Там, като в много страни, не тестват масово, не знаят размера на епидемията (то не че у нас тестването е масово).
Добрата новина е, че с този вирус светът няма да свърши, дори никакви предпазни мерки да не предприемат държавите. Повечето хора го преболедуват без усложнения (засега), рано или късно ще се стигне до стаден имунитет, с цената на повече или по-малко жертви.
Лошата новина е, че за стаден имунитет трябва да се заразят около две трети от населението, което може да продължи години с изолация. В най-добрия случай епидемията ще се влачи година и половина две, също като Испанския грип 1918-1920. И ще има втора вълна, по-голяма от първата. Историята се повтаря – и тогава е имало спорове за маски и за лекарства. Умрели са между 50 и 100 млн. души при 1,8 млрд. световно население (почти същият процент смъртност като от коронавируса в различните страни).
Добрата новина е, че сега светът има по-ефикасни средства за защита и дезинфекция и сегашният вирус не поразява предимно здрави и млади хора като испанския грип, а предимно болни и стари (ако това е добра новина).
Лошата новина е, че сега жертвите в света, според процента смъртност тук и там, може да достигнат над 200 млн. за две години.
Добрата новина е, че неизбежно ще открият ваксина.
Лошата новина е, че вирусът мутира, и има случаи на оздравели, у които вирусът се появява отново. И ваксината ще стане след година и половина, а докато имунизират населението по света ще мине още година-две. Лекарства против вирусни пневмонии няма открити и няма да има. Лекарствата само помагат на организма да се справи, лекуват симптомите.
Добрата новина е, че карантината рано или късно ще свърши.
Лошата новина е, че много хора трайно са загубили работата си, а кризата, предизвикана от мерките срещу епидемията ще продължи поне две-три години, по тежест я сравняват с Голямата депресия 1929-1932, с 25-30% безработица, крайна мизерия и смъртни случаи от глад в развити страни.
Добрата новина е, че епидемията може да бъде преодоляна – Китай и Южна Корея са примери.
Лошата новина е, че в момента, в който отворят границите и подновят свободните пътувания, заразата пак ще тръгне там, където е изчезнала. Страните няма как да останат затворени две-три години, докато ваксинират всички.
Добрата новина е, че след още месец изолация светът ще престане да се страхува и ще свикне със смъртната заплаха, както е свикнал със заплахата от рака и др. болести. И правителствата ще премахват забраните, за да не уморят населението от безработица и глад.
Е, айде, накрая да остане само добра новина
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Катастрофата с Милен Цветков е катастрофа на всичко друго: родители, институции, държава
Автор: Атанас Янев
20.04.2020
Каквото и да кажа в този момент, би могло да се интерпретира по различен начин от хората, защото темата е актуална и чувствителна за всички. За всички в тази страна, които все още твърдят, че са човешки същества с останал разум и емоции. За всички, които ежедневно се борят за свободата на словото и онази журналистика, която не слугува на мутренски интереси, партийни организации, бързо забогатели бизнесменчета и политически метреси. За всички близки, приятели, познати, колеги и зрители на Милен Цветков. За всички, които са имали щастието да се докоснат до неговата обективност и харизма на живо или пред телевизионния екран. На 20 април сутринта, директорът на СДВР ст. комисар Георги Хаджиев потвърди, че известният български журналист е загиналият в тежката катастрофа навръх Великден пред мол „Парадайз“ в София. Наслушах се, начетох се и се нагледах на най-разнородни мнения за инцидента.
Едно нещо сред тях обаче ми направи особено силно впечатление: как много хора на средна възраст и по-големи, се надпреварват да хулят и обиждат безотговорното „младо поколение в България“, което живеело с чувство за безнаказаност и нямало никаква ценностна система. Появиха се доста коментари, статии и анализи в електронните медии и социалните мрежи с такава насоченост. Искам най-отговорно да заявя, като човек на почти 27 години, че съм напълно съгласен с едно подобно твърдение за младите хора у нас – най-вече онези между 18 и 25-годишна възраст. Тук говорим за масови тенденции и практики, а не за изключения. Защото, има много български младежи, които надрусани и пияни се качват на скъпите си коли, закупени от маминка и татенцето, и отнемат човешки животи. Но има и такива, които на 22 години, например, си изкарват прехраната сами, помагат на възрастните хора в борбата с коронавируса или печелят олимпиади по математика и физика на световно ниво. Пак повтарям: принципно съм съгласен с твърдението за безотговорното младо поколение, което живее с чувство за безнаказаност. Говорим като тенденция.
Но, има едно голямо НО. За да израсте в нашата мила татковина едно такова поколение, някой го е насърчил или най-малкото, не му е попречил да придобие настоящите отвратителни модификации. За да има едно 22-годишно момче Ауди Q7, някой първо трябва да му е помогнал да си го купи, защото това Ауди със сигурност не струва 2000 лв. За да подкара едно 22-годишно момче този автомобил под въздействието на наркотици, някой трябва да го е снабдил с тези наркотици. За да не извърши едно подобно ужасяващо престъпление едно 22-годишно момче в центъра на празна София, един компетентен орган е трябвало да вземе превантивни мерки в тази посока, вместо да изисква декларации по КПП-тата и да „бди“ за националната сигурност. За да притежава едно 22-годишно момче чувство за отговорност и липса на усещане за безнаказаност, родителите му са могли да бъдат по-дейни в неговото възпитание и предаването на необходимата ценностна система, в която присъстват и други неща, освен многото кинти и скъпите автомобили; образователната система вероятно е трябвало да си свърши по-добре работата; църквата да даде по-подходящ личен пример; останалите институции да не стоят безучастни; обществото да не се дистанцира от проблема…
Не ме разбирайте погрешно. В никакъв случай, повтарям, в никакъв случай, не се правя на адвокат на младото българско поколение, а още по-малко на лицето, извършило въпросния акт вчера, което и да е то, които и да са родителите му. То ще си понесе отговорността, макар че белята вече е станала… Просто се опитвам да обясня, че в момента няма нужда да се замеряме с кал и да виним кого ли не за поредната потресаваща трагедия на пътя. Това нито ще успокои съвестта ни, нито, за съжаление, ще ни върне Милен Цветков. В момента трябва да осъзнаем, че под една или друга форма, всички сме виновни и отговорни за всичко онова, което ни се случва, включително и войната по пътищата. От политиците, през обикновените български граждани, независимо от възрастта им, та чак до различните институции и журналистите. Като споменах журналистите… Обръщам се към всички вас в качеството си на свободен гражданин, поет, писател и публицист, който никога не се е страхувал да изказва мнението си, независимо от това кой какво ще каже. Независимо от това дали съм бил прав или не. Уважаеми колеги журналисти, ако все още смятате, че в България съществува свободна и независима журналистическа гилдия, в която присъствате и вие, няма да оставите този казус да заглъхне в небитието! Интересувайте се от темата, направете разследвания, напишете анализи и коментари, задайте неудобни въпроси, проявете конструктивно съмнение, намерете и представете истината. Аз лично точно това мисля да направя и затова реших да напиша този текст. Не трябва да се мълчи пред несправедливостите, политическата наглост и мутренската профанизация. Никога и при никакви обстоятелства. Милен Цветков никога нямаше да замълчи пред тях. И ни го каза: „Маските са, за да мълчите, а не за да ви пазят.“ От нас остава да го послушаме, да вземем пример и да си направим необходимите изводи. С ясното съзнание за личната отговорност пред себе си и обществото, в което живеем.
Прочети още : https://www.actualno.com/columnist/arti ... thor_id/93
© Actualno.com
Автор: Атанас Янев
20.04.2020
Каквото и да кажа в този момент, би могло да се интерпретира по различен начин от хората, защото темата е актуална и чувствителна за всички. За всички в тази страна, които все още твърдят, че са човешки същества с останал разум и емоции. За всички, които ежедневно се борят за свободата на словото и онази журналистика, която не слугува на мутренски интереси, партийни организации, бързо забогатели бизнесменчета и политически метреси. За всички близки, приятели, познати, колеги и зрители на Милен Цветков. За всички, които са имали щастието да се докоснат до неговата обективност и харизма на живо или пред телевизионния екран. На 20 април сутринта, директорът на СДВР ст. комисар Георги Хаджиев потвърди, че известният български журналист е загиналият в тежката катастрофа навръх Великден пред мол „Парадайз“ в София. Наслушах се, начетох се и се нагледах на най-разнородни мнения за инцидента.
Едно нещо сред тях обаче ми направи особено силно впечатление: как много хора на средна възраст и по-големи, се надпреварват да хулят и обиждат безотговорното „младо поколение в България“, което живеело с чувство за безнаказаност и нямало никаква ценностна система. Появиха се доста коментари, статии и анализи в електронните медии и социалните мрежи с такава насоченост. Искам най-отговорно да заявя, като човек на почти 27 години, че съм напълно съгласен с едно подобно твърдение за младите хора у нас – най-вече онези между 18 и 25-годишна възраст. Тук говорим за масови тенденции и практики, а не за изключения. Защото, има много български младежи, които надрусани и пияни се качват на скъпите си коли, закупени от маминка и татенцето, и отнемат човешки животи. Но има и такива, които на 22 години, например, си изкарват прехраната сами, помагат на възрастните хора в борбата с коронавируса или печелят олимпиади по математика и физика на световно ниво. Пак повтарям: принципно съм съгласен с твърдението за безотговорното младо поколение, което живее с чувство за безнаказаност. Говорим като тенденция.
Но, има едно голямо НО. За да израсте в нашата мила татковина едно такова поколение, някой го е насърчил или най-малкото, не му е попречил да придобие настоящите отвратителни модификации. За да има едно 22-годишно момче Ауди Q7, някой първо трябва да му е помогнал да си го купи, защото това Ауди със сигурност не струва 2000 лв. За да подкара едно 22-годишно момче този автомобил под въздействието на наркотици, някой трябва да го е снабдил с тези наркотици. За да не извърши едно подобно ужасяващо престъпление едно 22-годишно момче в центъра на празна София, един компетентен орган е трябвало да вземе превантивни мерки в тази посока, вместо да изисква декларации по КПП-тата и да „бди“ за националната сигурност. За да притежава едно 22-годишно момче чувство за отговорност и липса на усещане за безнаказаност, родителите му са могли да бъдат по-дейни в неговото възпитание и предаването на необходимата ценностна система, в която присъстват и други неща, освен многото кинти и скъпите автомобили; образователната система вероятно е трябвало да си свърши по-добре работата; църквата да даде по-подходящ личен пример; останалите институции да не стоят безучастни; обществото да не се дистанцира от проблема…
Не ме разбирайте погрешно. В никакъв случай, повтарям, в никакъв случай, не се правя на адвокат на младото българско поколение, а още по-малко на лицето, извършило въпросния акт вчера, което и да е то, които и да са родителите му. То ще си понесе отговорността, макар че белята вече е станала… Просто се опитвам да обясня, че в момента няма нужда да се замеряме с кал и да виним кого ли не за поредната потресаваща трагедия на пътя. Това нито ще успокои съвестта ни, нито, за съжаление, ще ни върне Милен Цветков. В момента трябва да осъзнаем, че под една или друга форма, всички сме виновни и отговорни за всичко онова, което ни се случва, включително и войната по пътищата. От политиците, през обикновените български граждани, независимо от възрастта им, та чак до различните институции и журналистите. Като споменах журналистите… Обръщам се към всички вас в качеството си на свободен гражданин, поет, писател и публицист, който никога не се е страхувал да изказва мнението си, независимо от това кой какво ще каже. Независимо от това дали съм бил прав или не. Уважаеми колеги журналисти, ако все още смятате, че в България съществува свободна и независима журналистическа гилдия, в която присъствате и вие, няма да оставите този казус да заглъхне в небитието! Интересувайте се от темата, направете разследвания, напишете анализи и коментари, задайте неудобни въпроси, проявете конструктивно съмнение, намерете и представете истината. Аз лично точно това мисля да направя и затова реших да напиша този текст. Не трябва да се мълчи пред несправедливостите, политическата наглост и мутренската профанизация. Никога и при никакви обстоятелства. Милен Цветков никога нямаше да замълчи пред тях. И ни го каза: „Маските са, за да мълчите, а не за да ви пазят.“ От нас остава да го послушаме, да вземем пример и да си направим необходимите изводи. С ясното съзнание за личната отговорност пред себе си и обществото, в което живеем.
Прочети още : https://www.actualno.com/columnist/arti ... thor_id/93
© Actualno.com
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.