Катастрофата с Милен Цветков е катастрофа на всичко друго: родители, институции, държава
Автор: Атанас Янев
20.04.2020
Каквото и да кажа в този момент, би могло да се интерпретира по различен начин от хората, защото темата е актуална и чувствителна за всички. За всички в тази страна, които все още твърдят, че са човешки същества с останал разум и емоции. За всички, които ежедневно се борят за свободата на словото и онази журналистика, която не слугува на мутренски интереси, партийни организации, бързо забогатели бизнесменчета и политически метреси. За всички близки, приятели, познати, колеги и зрители на Милен Цветков. За всички, които са имали щастието да се докоснат до неговата обективност и харизма на живо или пред телевизионния екран. На 20 април сутринта, директорът на СДВР ст. комисар Георги Хаджиев потвърди, че известният български журналист е загиналият в тежката катастрофа навръх Великден пред мол „Парадайз“ в София. Наслушах се, начетох се и се нагледах на най-разнородни мнения за инцидента.
Едно нещо сред тях обаче ми направи особено силно впечатление: как много хора на средна възраст и по-големи, се надпреварват да хулят и обиждат безотговорното „младо поколение в България“, което живеело с чувство за безнаказаност и нямало никаква ценностна система. Появиха се доста коментари, статии и анализи в електронните медии и социалните мрежи с такава насоченост. Искам най-отговорно да заявя, като човек на почти 27 години, че съм напълно съгласен с едно подобно твърдение за младите хора у нас – най-вече онези между 18 и 25-годишна възраст. Тук говорим за масови тенденции и практики, а не за изключения. Защото, има много български младежи, които надрусани и пияни се качват на скъпите си коли, закупени от маминка и татенцето, и отнемат човешки животи. Но има и такива, които на 22 години, например, си изкарват прехраната сами, помагат на възрастните хора в борбата с коронавируса или печелят олимпиади по математика и физика на световно ниво. Пак повтарям: принципно съм съгласен с твърдението за безотговорното младо поколение, което живее с чувство за безнаказаност. Говорим като тенденция.
Но, има едно голямо НО. За да израсте в нашата мила татковина едно такова поколение, някой го е насърчил или най-малкото, не му е попречил да придобие настоящите отвратителни модификации. За да има едно 22-годишно момче Ауди Q7, някой първо трябва да му е помогнал да си го купи, защото това Ауди със сигурност не струва 2000 лв. За да подкара едно 22-годишно момче този автомобил под въздействието на наркотици, някой трябва да го е снабдил с тези наркотици. За да не извърши едно подобно ужасяващо престъпление едно 22-годишно момче в центъра на празна София, един компетентен орган е трябвало да вземе превантивни мерки в тази посока, вместо да изисква декларации по КПП-тата и да „бди“ за националната сигурност. За да притежава едно 22-годишно момче чувство за отговорност и липса на усещане за безнаказаност, родителите му са могли да бъдат по-дейни в неговото възпитание и предаването на необходимата ценностна система, в която присъстват и други неща, освен многото кинти и скъпите автомобили; образователната система вероятно е трябвало да си свърши по-добре работата; църквата да даде по-подходящ личен пример; останалите институции да не стоят безучастни; обществото да не се дистанцира от проблема…
Не ме разбирайте погрешно. В никакъв случай, повтарям, в никакъв случай, не се правя на адвокат на младото българско поколение, а още по-малко на лицето, извършило въпросния акт вчера, което и да е то, които и да са родителите му. То ще си понесе отговорността, макар че белята вече е станала… Просто се опитвам да обясня, че в момента няма нужда да се замеряме с кал и да виним кого ли не за поредната потресаваща трагедия на пътя. Това нито ще успокои съвестта ни, нито, за съжаление, ще ни върне Милен Цветков. В момента трябва да осъзнаем, че под една или друга форма, всички сме виновни и отговорни за всичко онова, което ни се случва, включително и войната по пътищата. От политиците, през обикновените български граждани, независимо от възрастта им, та чак до различните институции и журналистите. Като споменах журналистите… Обръщам се към всички вас в качеството си на свободен гражданин, поет, писател и публицист, който никога не се е страхувал да изказва мнението си, независимо от това кой какво ще каже. Независимо от това дали съм бил прав или не. Уважаеми колеги журналисти, ако все още смятате, че в България съществува свободна и независима журналистическа гилдия, в която присъствате и вие, няма да оставите този казус да заглъхне в небитието! Интересувайте се от темата, направете разследвания, напишете анализи и коментари, задайте неудобни въпроси, проявете конструктивно съмнение, намерете и представете истината. Аз лично точно това мисля да направя и затова реших да напиша този текст. Не трябва да се мълчи пред несправедливостите, политическата наглост и мутренската профанизация. Никога и при никакви обстоятелства. Милен Цветков никога нямаше да замълчи пред тях. И ни го каза: „Маските са, за да мълчите, а не за да ви пазят.“ От нас остава да го послушаме, да вземем пример и да си направим необходимите изводи. С ясното съзнание за личната отговорност пред себе си и обществото, в което живеем.
Прочети още : https://www.actualno.com/columnist/arti ... thor_id/93
© Actualno.com
"По света и у нас" докато си пием кафето
Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.
Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Деска, съгласна съм с мнението на автора на статията за катастрофата с Милен - катастрофата не е само с него. Всъщност всяка една катастрофа е катастрофа за всеки един от нас - от членовете на това българско общество. Въпросът обаче опира до това, че ....... 98% от българите не се считат за обществено отговорни и задължени..... нищо, че сега ще напишат терабайти със сълзливи коментари по повод кончината на Милен.
Относно световната диктатура - темата на другата статия - ами да, не ми звучи добре текстът. Направо си е като световна конспирация и лично за мен не доказва тезата на автора. Това да повториш някакви факти като ги свържеш в един текст, не го прави смислен или валиден. Аз лично имам по-различна гледна точка по тази тема.
Относно световната диктатура - темата на другата статия - ами да, не ми звучи добре текстът. Направо си е като световна конспирация и лично за мен не доказва тезата на автора. Това да повториш някакви факти като ги свържеш в един текст, не го прави смислен или валиден. Аз лично имам по-различна гледна точка по тази тема.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Там е работата, че колкото повече време минава от 13 март насам, толкова повече съм лично убедена, че Корона-та е вирус като вирус, а цялата истерия покрай него се случва по коренно различни причини, част от които финансово-икономически /въпрос на много пари/, друга част от които социални /ограничаване на личните свободи и налагане на нов световен ред, свързан с много повече контрол над личността и следенето ни, но масово, и то оправдано/. О! И още нещо се сетих - неусетно покрай затварянето ни по домовете прокараха и 5G технологията или са на път да я прокарат у нас, независимо от спорното й отражение върху здравето ни. ...cchery написа: ↑21 Апр 2020, 16:28 Деска, съгласна съм с мнението на автора на статията за катастрофата с Милен - катастрофата не е само с него. Всъщност всяка една катастрофа е катастрофа за всеки един от нас - от членовете на това българско общество. Въпросът обаче опира до това, че ....... 98% от българите не се считат за обществено отговорни и задължени..... нищо, че сега ще напишат терабайти със сълзливи коментари по повод кончината на Милен.
Относно световната диктатура - темата на другата статия - ами да, не ми звучи добре текстът. Направо си е като световна конспирация и лично за мен не доказва тезата на автора. Това да повториш някакви факти като ги свържеш в един текст, не го прави смислен или валиден. Аз лично имам по-различна гледна точка по тази тема.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Съжалявам много, но просто не мога да спра за него, наистина... И очите ми се пълнят всеки път. И продължавам да чета статии, писани специално за Милен Цветков, мир на духа му.
Фалшивият ми плач от страх ли е, от яд или по навик?
Колкото и да беше друсан Кристиян Николов, ако нямаше джип, а се возеше на градския транспорт, Милен Цветков щеше да е жив.
На какво се надявахме? Дадохме зареден пистолет на маймуната и се чудихме дали може да ни се размине нещастието? Ние сме олигофрени.
Разбрахте за това убийство, защото Милен Цветков беше много известна личност. Тези аудита, кайдени, джипове и синчета убиват редовно. Те карат така и когато са трезви. Те са „над нещата“. Те са „Синът на“!
Те винаги ще са известни като „Синът на!“ – нито имат умения, нито талант, нито разум. Те просто са „Синът на!“
Така, както техните родители ги отглеждат тях, по същия начин ние отглеждаме техните родители.
Маминките и татитата си лигавят и глезят синчетата, точно така както ние лигавим и глезим тях. От малки ги учат, че всичко ще им се размине, защото са „специални“; те от малки се научават, че правилата не са за тях; те отиват на дискотека и започват да дърпат дъщеря ти в тоалетната, за да я… не я питат иска ли или не.
Когато родителите им правеха пари, ние бяхме заети с други неща.
Ние ги научихме, че са „над нещата“, от „малки бизнесмени“, та чак докато не пораснаха, ние ги учехме, че са „специални“ „и за тях може“. Купуваха си съдии—ние имахме по-важни неща за правене; купуваха си прокурори—ние пак бяхме заети; купуваха си медии—ние гледахме на другата страна, че там ни беше по-интересно.
Какво щеше да стане, ако тази класа на мутроподобни не съществуваше? Милен Цветков не само щеше да е жив, но и щеше да работи като журналист в голяма национална медия и гласът му да се чува.
Тази класа, срещу която той така непримиримо говореше, получи нашата закрила когато уволняваше Милен Цветков и миленцветковците от тук и оттам, почувства се недосегаема, велика и по-силна от всички и наглостта ѝ накрая го уби. Заедно с още десетки и стотици други – убити по същия начин. Както съвсем не е изключено да убие и нас един ден. И не е нужно да се надруса и да ни помете с кола. Може да извади пистолет и след думите: „Кво ме гледаш бе, нещастник!“, да ни пръсне мозъка. Може да ни пребие от бой, защото не ни харесва. Може да се опита да ни изнасили и ако откажем, да ни убие с тухла.
И защо плачем сега? От гняв или от страх, че и на нас ще ни се случи, или от срам и чувство за вина? Или по навик?
Защото, докато тяхната класа ставаше все по-силна, а миленцветковците се опитваха да се опълчват, ние имахме по-важни неща за правене. Тя стана недосегаема и вече започна да убива—тяхната класа…
Те паркират по тротоарите, не защото няма къде другаде, а защото искат да видиш, че са над теб и могат да си купят закона; те минават на червено, не защото бързат, а защото така показват, че са недосегаеми; те се сбиват в дискотеката, не защото някой ги е обидил, а защото искат да покажат на другите, че са господарската класа.
Не сме виновни, но не сме и невинни.
Поднасям съболезнованията си на близките на Милен Цветков. Поднасям и извиненията си. Съжалявам, че ние сме социални олигофрени и винаги имаме нещо по-важно за правене. Съжалявам, че и след няколко дена ще сме забравили за смъртта на Милен Цветков и ще се занимаваме с по-важни неща, като скандалите с комшиите дали коронавирусът е истински или измислен, дали е създаден от извънземните или в лаборатория, дали руснаците или американците да ни „освободят“, дали трябва да отворят кръчмите или не.
Извинявайте! Ние сме социални олигофрени. Може да ни се сърдите и да ни мразите, но така само си хабите енергията – ние сме и слепи, и глухи, а и имаме по-важни неща за правене и няма да ви обърнем внимание.
А утре… утре няма и да помним. Виждам ден след ден как се появяват хвалебствия за едни „дарители“, които били дали пари, вентилатори и не-знам-си-какво-още. Пишат се разни писма до редакциите на медиите с молби на хората да се свържат с тези корпулентни бизнесмени и депутати, за да им били помогнели и на тях. Хората започнаха да ги виждат като „спасители“, забравиха, че парите, които даряват, са крадени от тях. Крадеш 200 милиона, „даряваш“ два от тях и всичко е забравено, и всичко е простено, че и те обичат даже. Хората започнаха да ги обичат и да ги защитават, когато някой каже нещо лошо срещу тях. Дарители…
Те са същата тази класа. Виждате колко е лесно: даряваш няколко трохи от заграбеното и те обичат.
Майката на Кристиян Николов ще изчака да отмине бурята, ще ни дари някой лев и всичко ще е наред. Ние сме социални олигофрени. Ако щете ни се сърдете, все ни е тая!
https://img2.novini.bg/uploads/news_pic ... 25515.webp
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/594050
Не мога да се примиря, не мога, откакто чух за трагичната му кончина... все за това мисля.
Фалшивият ми плач от страх ли е, от яд или по навик?
Колкото и да беше друсан Кристиян Николов, ако нямаше джип, а се возеше на градския транспорт, Милен Цветков щеше да е жив.
На какво се надявахме? Дадохме зареден пистолет на маймуната и се чудихме дали може да ни се размине нещастието? Ние сме олигофрени.
Разбрахте за това убийство, защото Милен Цветков беше много известна личност. Тези аудита, кайдени, джипове и синчета убиват редовно. Те карат така и когато са трезви. Те са „над нещата“. Те са „Синът на“!
Те винаги ще са известни като „Синът на!“ – нито имат умения, нито талант, нито разум. Те просто са „Синът на!“
Така, както техните родители ги отглеждат тях, по същия начин ние отглеждаме техните родители.
Маминките и татитата си лигавят и глезят синчетата, точно така както ние лигавим и глезим тях. От малки ги учат, че всичко ще им се размине, защото са „специални“; те от малки се научават, че правилата не са за тях; те отиват на дискотека и започват да дърпат дъщеря ти в тоалетната, за да я… не я питат иска ли или не.
Когато родителите им правеха пари, ние бяхме заети с други неща.
Ние ги научихме, че са „над нещата“, от „малки бизнесмени“, та чак докато не пораснаха, ние ги учехме, че са „специални“ „и за тях може“. Купуваха си съдии—ние имахме по-важни неща за правене; купуваха си прокурори—ние пак бяхме заети; купуваха си медии—ние гледахме на другата страна, че там ни беше по-интересно.
Какво щеше да стане, ако тази класа на мутроподобни не съществуваше? Милен Цветков не само щеше да е жив, но и щеше да работи като журналист в голяма национална медия и гласът му да се чува.
Тази класа, срещу която той така непримиримо говореше, получи нашата закрила когато уволняваше Милен Цветков и миленцветковците от тук и оттам, почувства се недосегаема, велика и по-силна от всички и наглостта ѝ накрая го уби. Заедно с още десетки и стотици други – убити по същия начин. Както съвсем не е изключено да убие и нас един ден. И не е нужно да се надруса и да ни помете с кола. Може да извади пистолет и след думите: „Кво ме гледаш бе, нещастник!“, да ни пръсне мозъка. Може да ни пребие от бой, защото не ни харесва. Може да се опита да ни изнасили и ако откажем, да ни убие с тухла.
И защо плачем сега? От гняв или от страх, че и на нас ще ни се случи, или от срам и чувство за вина? Или по навик?
Защото, докато тяхната класа ставаше все по-силна, а миленцветковците се опитваха да се опълчват, ние имахме по-важни неща за правене. Тя стана недосегаема и вече започна да убива—тяхната класа…
Те паркират по тротоарите, не защото няма къде другаде, а защото искат да видиш, че са над теб и могат да си купят закона; те минават на червено, не защото бързат, а защото така показват, че са недосегаеми; те се сбиват в дискотеката, не защото някой ги е обидил, а защото искат да покажат на другите, че са господарската класа.
Не сме виновни, но не сме и невинни.
Поднасям съболезнованията си на близките на Милен Цветков. Поднасям и извиненията си. Съжалявам, че ние сме социални олигофрени и винаги имаме нещо по-важно за правене. Съжалявам, че и след няколко дена ще сме забравили за смъртта на Милен Цветков и ще се занимаваме с по-важни неща, като скандалите с комшиите дали коронавирусът е истински или измислен, дали е създаден от извънземните или в лаборатория, дали руснаците или американците да ни „освободят“, дали трябва да отворят кръчмите или не.
Извинявайте! Ние сме социални олигофрени. Може да ни се сърдите и да ни мразите, но така само си хабите енергията – ние сме и слепи, и глухи, а и имаме по-важни неща за правене и няма да ви обърнем внимание.
А утре… утре няма и да помним. Виждам ден след ден как се появяват хвалебствия за едни „дарители“, които били дали пари, вентилатори и не-знам-си-какво-още. Пишат се разни писма до редакциите на медиите с молби на хората да се свържат с тези корпулентни бизнесмени и депутати, за да им били помогнели и на тях. Хората започнаха да ги виждат като „спасители“, забравиха, че парите, които даряват, са крадени от тях. Крадеш 200 милиона, „даряваш“ два от тях и всичко е забравено, и всичко е простено, че и те обичат даже. Хората започнаха да ги обичат и да ги защитават, когато някой каже нещо лошо срещу тях. Дарители…
Те са същата тази класа. Виждате колко е лесно: даряваш няколко трохи от заграбеното и те обичат.
Майката на Кристиян Николов ще изчака да отмине бурята, ще ни дари някой лев и всичко ще е наред. Ние сме социални олигофрени. Ако щете ни се сърдете, все ни е тая!
https://img2.novini.bg/uploads/news_pic ... 25515.webp
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/594050
Не мога да се примиря, не мога, откакто чух за трагичната му кончина... все за това мисля.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Татините синчета ни се качиха на главата и танцуват там!
23.08.2018 | 14:57
- Управител на хотел наби камериерка, поискала си заплатата
- Батка с БМВ плаши жена с бой на улица във Варна
- Ромска сватба на открито държа буден три нощи цял квартал на Лом
- Порицават тийнейджър, избил зъбите на свой познат ... ... ...
Виждате ли някаква връзка между всичко това? Ако се задълбочим, може да видим сигурно и повече от една връзка – психологически, социални и т.н. Но в случая говорим за една, която се превърна в тежък симптом на обществото в България. ЧУВСТВОТО ЗА БЕЗНАКАЗАНОСТ. Това е пагубното явление, което разяжда страната на всички нива и всички социални групи.
Това е зараза, която се разпространява по-бързо от венерическа болест на студентски купон.
Да започнем малко по-отдалеч. Една от причините да се наблюдава това явление е мисленето тип: „Абе аз ли съм най-големият балък! Я да си живея както аз си знам!“
То се появява от чувството за грешно насочена псевдо-справедливост – тоест хората гледат как мутрите например си „правят каквото си искат“, а санкционират дребни нарушители за незначителни грешки. (Те ли ще ме цакат мене с топла бира! Аз съм по-тарикат) Така се ражда желанието да си над правилата, които ти се струват грешни.
Но това е само една от причините, въобще не се заблуждавайте, че е единствената.
Примерите и възпитанието. Ето това СА основните причини.
Родители все повече възпитават децата си все едно са животни в джунглата: да се бутат; да се навират в очите на хората; да ръгат с лакти; да бият, когато искат да вземат нещо, без значение тяхно ли е или не; да се самоизтъкват; ДА СИ МИСЛЯТ, ЧЕ СА НАЙ-ВЕЛИКИТЕ дори и (особено когато) за чеп за зеле не стават!
Хубаво е да вдъхваш кураж на детето си и да го мотивираш, но САМО когато го научиш и на нещо повече от това да изисква гръмогласно и да се фука. Тоест самочувствието да има някакво покритие. Иначе става не просто паразит, но и досаден паразит.
Не, не апелирам нищо към тези хора. То е все едно да апелирам рибите да летят. Няма смисъл.
Нещата могат да се оправят по друг начин. Но за това – след малко.
Да видим някои от тези странни проявления на агресия и незачитане на никакви социални норми.
Синът (натъртваме на „синът“, защото в нашата Татковина татините синчета ни се качиха на главата!) на собственика на хотел край с. Кошарица е задържан по съмнение за нанасяне на побой над 40-годишна камериерка. Ама разбира се – след като баща ти е баш босът и коли и беси, значи ти си мини босчето и е нормално да се забавляваш, правейки се на голямата работа.
И ето тук се явява ролята на обществото: ще му бъде ли позволено или не! Ако не бъде ПОДОБАВАЩО наказан, следващия път ще бие с повече злоба, а комшиите по хотел ще го имитират – ще се разпространи. Така се ражда чувството за безнаказаност.
А дали ще му се размине без санкция или с дребна санкция е все тая. Ако законът не разполага с достатъчно инструменти за санкция и контрол – да се смени или допълни законът. Не е ядрена физика!
Друг един бабаит се прослави тези дни. Стана известен като батката от Варна, дето ходи на бокс, ходи на ММА. В социалните мрежи се появиха коментари на негови съседи, които разказаха, че цяла улица е пропищяла от него и бабаитлъка му, отварял се предимно на пубери и по-слаби от него. И по-интересното: баща му (!) бил шеф в някаква си голяма фирма в града. И този значи работи „син на баща си“. И едно самочувствие лъха, неописуемо.
Колко пъти се натъкваме на новини: „Синът/дъщерята на този или онзи блъсна/сгази/нападна/преби…“? Много пъти. И защо? Защото… без-на-ка-за-ност! Ето защо.
В тази среда растат децата и гледат, попиват. И какво научават – бий, тате, че да станеш човек, а не мишка. Резултат: побоища в училище, побоища по улиците. Че дори и момичетата започнаха да се млатят. За да се утвърждават като алфа-мъжкари и да си вдигат егото, се събират на групички и нападат бездомници, деца, жени.
Накъдето и да погледнеш, виждаш едно и също – забавляват се, вдигат сватба, но така че да демонстрират превъзходство над всички – да покажат, че са над закона.
Отиват на разходка – засичат с колата. Качват се в градски транспорт – бутат се с лакти и псуват. Отиват да се забавляват – сбиват се в дискотеката.
Ако погледнат нагоре по етажите на обществото, какво виждат? Има ли осъден някой от „високите етажи“ на властта за корупция? За злоупотреба със служебно положение? И какво значи това? Че няма корупция и нарушения? Да бе! Или че има безнаказаност? И какво очаквате от това общество тогава? Да говорим ли за общинските съветници? Които са като местни бейове – колят и бесят. Да говорим ли за престъпните групи? Доскоро нямаше и един осъден от „голямата игра“. И в съдебните зали се хилеха срещу камерите най-нагло. И още го правят. На кой се хилят през тая камера? На оператора? Не. На теб се хилят. И ти казват, че си нищожество и ще си правят каквото си поискат.
Значи е време за справяне със ситуацията.
Задължителен начин за справяне е повишаване на санкциите. Не може богаташите да се разминават с глоби, защото те МОГАТ ДА СИ ГИ ПОЗВОЛЯТ! Ситуацията заприличва на сафари за хора – биеш, пребиваш, после си плащаш и си Ок!
Намерена връзка между човек от властта и криминална структура? И ще се влачим години с разследвания и ще търпим да ни се присмиват в лицата, докато ни обясняват, че всичко било случайно и черното е бяло, а прасетата летят!
Не искам да обиждам никого, но докато едни протестират срещу дадени безобразия, а други им се подиграват, че са „безделници“, докато ножът не опре в техния кокал… така само и единствено развързваме ръцете на татините синчета да ни се качват по главите.
Има и още едно не маловажно, но много подценявано в България оръжие: образоването – да научиш детето (въпреки тъпанарския му родител!) какво е добро и какво е лошо. Само в училище не е достатъчно. Да се използват социалните реклами – тоест послания (че и порицания, ако щете), които се правят през медиите. В САЩ например почти всяка медия е ангажирана с тях. Те са и образователни. Могат да се прилагат в която се сетите сфера от живота. Поне следващото поколение да научи какво е правилно и грешно.
За нашето поколение, че е късно за промяна, то е ясно. Но да не се отказваме, да започнем с малките стъпки за промяна, та белким следващите се оправят с феномена „безнаказаност“.
Свързани понятия: агресия на пътя, насилие, безнаказаност, корупция.
Автор: АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ
23.08.2018 | 14:57
- Управител на хотел наби камериерка, поискала си заплатата
- Батка с БМВ плаши жена с бой на улица във Варна
- Ромска сватба на открито държа буден три нощи цял квартал на Лом
- Порицават тийнейджър, избил зъбите на свой познат ... ... ...
Виждате ли някаква връзка между всичко това? Ако се задълбочим, може да видим сигурно и повече от една връзка – психологически, социални и т.н. Но в случая говорим за една, която се превърна в тежък симптом на обществото в България. ЧУВСТВОТО ЗА БЕЗНАКАЗАНОСТ. Това е пагубното явление, което разяжда страната на всички нива и всички социални групи.
Това е зараза, която се разпространява по-бързо от венерическа болест на студентски купон.
Да започнем малко по-отдалеч. Една от причините да се наблюдава това явление е мисленето тип: „Абе аз ли съм най-големият балък! Я да си живея както аз си знам!“
То се появява от чувството за грешно насочена псевдо-справедливост – тоест хората гледат как мутрите например си „правят каквото си искат“, а санкционират дребни нарушители за незначителни грешки. (Те ли ще ме цакат мене с топла бира! Аз съм по-тарикат) Така се ражда желанието да си над правилата, които ти се струват грешни.
Но това е само една от причините, въобще не се заблуждавайте, че е единствената.
Примерите и възпитанието. Ето това СА основните причини.
Родители все повече възпитават децата си все едно са животни в джунглата: да се бутат; да се навират в очите на хората; да ръгат с лакти; да бият, когато искат да вземат нещо, без значение тяхно ли е или не; да се самоизтъкват; ДА СИ МИСЛЯТ, ЧЕ СА НАЙ-ВЕЛИКИТЕ дори и (особено когато) за чеп за зеле не стават!
Хубаво е да вдъхваш кураж на детето си и да го мотивираш, но САМО когато го научиш и на нещо повече от това да изисква гръмогласно и да се фука. Тоест самочувствието да има някакво покритие. Иначе става не просто паразит, но и досаден паразит.
Не, не апелирам нищо към тези хора. То е все едно да апелирам рибите да летят. Няма смисъл.
Нещата могат да се оправят по друг начин. Но за това – след малко.
Да видим някои от тези странни проявления на агресия и незачитане на никакви социални норми.
Синът (натъртваме на „синът“, защото в нашата Татковина татините синчета ни се качиха на главата!) на собственика на хотел край с. Кошарица е задържан по съмнение за нанасяне на побой над 40-годишна камериерка. Ама разбира се – след като баща ти е баш босът и коли и беси, значи ти си мини босчето и е нормално да се забавляваш, правейки се на голямата работа.
И ето тук се явява ролята на обществото: ще му бъде ли позволено или не! Ако не бъде ПОДОБАВАЩО наказан, следващия път ще бие с повече злоба, а комшиите по хотел ще го имитират – ще се разпространи. Така се ражда чувството за безнаказаност.
А дали ще му се размине без санкция или с дребна санкция е все тая. Ако законът не разполага с достатъчно инструменти за санкция и контрол – да се смени или допълни законът. Не е ядрена физика!
Друг един бабаит се прослави тези дни. Стана известен като батката от Варна, дето ходи на бокс, ходи на ММА. В социалните мрежи се появиха коментари на негови съседи, които разказаха, че цяла улица е пропищяла от него и бабаитлъка му, отварял се предимно на пубери и по-слаби от него. И по-интересното: баща му (!) бил шеф в някаква си голяма фирма в града. И този значи работи „син на баща си“. И едно самочувствие лъха, неописуемо.
Колко пъти се натъкваме на новини: „Синът/дъщерята на този или онзи блъсна/сгази/нападна/преби…“? Много пъти. И защо? Защото… без-на-ка-за-ност! Ето защо.
В тази среда растат децата и гледат, попиват. И какво научават – бий, тате, че да станеш човек, а не мишка. Резултат: побоища в училище, побоища по улиците. Че дори и момичетата започнаха да се млатят. За да се утвърждават като алфа-мъжкари и да си вдигат егото, се събират на групички и нападат бездомници, деца, жени.
Накъдето и да погледнеш, виждаш едно и също – забавляват се, вдигат сватба, но така че да демонстрират превъзходство над всички – да покажат, че са над закона.
Отиват на разходка – засичат с колата. Качват се в градски транспорт – бутат се с лакти и псуват. Отиват да се забавляват – сбиват се в дискотеката.
Ако погледнат нагоре по етажите на обществото, какво виждат? Има ли осъден някой от „високите етажи“ на властта за корупция? За злоупотреба със служебно положение? И какво значи това? Че няма корупция и нарушения? Да бе! Или че има безнаказаност? И какво очаквате от това общество тогава? Да говорим ли за общинските съветници? Които са като местни бейове – колят и бесят. Да говорим ли за престъпните групи? Доскоро нямаше и един осъден от „голямата игра“. И в съдебните зали се хилеха срещу камерите най-нагло. И още го правят. На кой се хилят през тая камера? На оператора? Не. На теб се хилят. И ти казват, че си нищожество и ще си правят каквото си поискат.
Значи е време за справяне със ситуацията.
Задължителен начин за справяне е повишаване на санкциите. Не може богаташите да се разминават с глоби, защото те МОГАТ ДА СИ ГИ ПОЗВОЛЯТ! Ситуацията заприличва на сафари за хора – биеш, пребиваш, после си плащаш и си Ок!
Намерена връзка между човек от властта и криминална структура? И ще се влачим години с разследвания и ще търпим да ни се присмиват в лицата, докато ни обясняват, че всичко било случайно и черното е бяло, а прасетата летят!
Не искам да обиждам никого, но докато едни протестират срещу дадени безобразия, а други им се подиграват, че са „безделници“, докато ножът не опре в техния кокал… така само и единствено развързваме ръцете на татините синчета да ни се качват по главите.
Има и още едно не маловажно, но много подценявано в България оръжие: образоването – да научиш детето (въпреки тъпанарския му родител!) какво е добро и какво е лошо. Само в училище не е достатъчно. Да се използват социалните реклами – тоест послания (че и порицания, ако щете), които се правят през медиите. В САЩ например почти всяка медия е ангажирана с тях. Те са и образователни. Могат да се прилагат в която се сетите сфера от живота. Поне следващото поколение да научи какво е правилно и грешно.
За нашето поколение, че е късно за промяна, то е ясно. Но да не се отказваме, да започнем с малките стъпки за промяна, та белким следващите се оправят с феномена „безнаказаност“.
Свързани понятия: агресия на пътя, насилие, безнаказаност, корупция.
Автор: АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Отново Киро Брейка си е напълно прав човекът лично според мен де!
И пак ще кажа специално за културните тук Чери, Нели, Цвети..., опитайте се да се абстрахирате от речта, от речника му, и вижте и чуйте съдържанието, смисъла, който влага, чувството, което стои зад всяка негова дума. Разбира се, че аз поддържам демокрацията, но истинската такава, а не свободията, която допуска всичко това да се случва сега... и то от години.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Ето я тъжната истина!
Борба за живот, изгубена по пътя за болницата...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Дано НЕ !!! Защото НЕ е смешно... 
https://www.vbox7.com/article:a35d3064f1
https://fakti.bg/mnenia/467068-dara-eki ... -kola-kara
https://www.vbox7.com/article:a35d3064f1
https://fakti.bg/mnenia/467068-dara-eki ... -kola-kara
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.