Указания дадени от Рудолф Щайнер пред Херберт Хаан за Дванайсетте Свети Нощи
Дванайсетте Свети Нощи са символи на дванайсетте сили на душата, които живеят в нас. И така, това указание е валидно и има силата винаги, не само за 12-те свети нощи.
На 1 януари по обяд Слънцето е възможно най-близо до Земята, точно пет дни и половина преди 1 януари и 5 дена и половина след 1 януари е времето на 12-те Свети Нощи. В тези нощи, най-тъмните от годината, ние сме най-близо до Слънчевия Дух. Това означава, че Духовното Слънце грее от вътрешността на Земята, прави я полупрозрачна и озарява всичко отвътре, което е много различно от начина, по който Слънцето огрява Земята отвън.
Нужно е да навлезем в тези 12-ет Свети Нощи с голяма вътрешна будност и осъзнатост. Важно е Първата нощ /24 срещу 25 декември/ да останем будни до 1-2 часа през нощта. През другите нощи, ако е възможно, да се опитаме да си лягаме по същото време. От основна важност е да се живее в постоянен ритъм в този момент. Ако това не е възможно в активния живот, човек е нужно да се опита да го изживее вътрешно. Тези, които нямат възможност да преживеят тази възможност във външния си живот, нека се опитат да бъдат постоянно в душата си наясно със светостта на момента. Важно е човек да изпълнява ежедневните си задължения като остава вътрешно буден за светостта на времето, като по този начин да не дава възможност на нищо нездравословно и грозно за навлезе в душата му, оставайки винаги внимателен и строг със себе си в това отношение.
Преминавайки през тези 12-ет Свети нощи, ние посяваме семената на следващите 12-ет месеца. Затова тези 12- ет дин са важни и ако например ако направим грешки през първия ден, ние посяваме семе, което през първия месец от годината ще покълне негативно в кръвта.
Нужно е да се опитаме де преминем през тези 12-ет нощи съгласно Закона, защото всяка година ние се нуждаем в този период да работим за нашата бъдеща инкарнация и трябва да използваме това време за работа.
Първа Свята Нощ – Бъдни вечер,
24 срещу 25 декември, Козирог
Тази Свята Нощ е нощта, когато Христос е роден в душата и душата пита: „Може ли душата ми с всичките си слабости, недостатъци и страсти за бъде освободена, спасена, изкупена?”
Символ: Оборът във Витлеем, в бедност и смирение, в който ще бъде родена Светлината на Света. Гласът на тишината влиза в душата и ни учи - доброто, което се намира в нас и в другите, с радост да бъде утвърдено. Душата търси тайнството в една тъмна и непроходима гора.
„Божественият Дух е роден в Материята; Алфата и Омегата докосват и създават живот”
Р.Щайнер
Имаме ли смелостта да погледнем в мрака на нашата душа? Мрачните мисли, подтискащите чувства, и нашата слаба и нерешителна воля? Това е нашият обор. Ние живеем в свят, който ни въвежда в бляскав хан и скрива обора далеч от нас. Ако позволим това да се случи, нашето Аз Съм не ще се роди в душата ни.
Нашето Аз Съм е Алфата и Омегата. То е съществувало в началото и ние се раждаме за него в края. То е нашата цел. То е част от това, което сме. Можем само да проумеем тайнството, случващо се с нашето Аз Съм, което звучи в думите: „душата ни търси тайнството в тъмна и непроходима гора”. Тъмно е, защото не осветляваме със светлината на нашето Аз Съм нашата душа и защото избягваме отиването там, поради страха от тази непроходимост. Ако имаме смелостта да отидем в обора, ние ще родим в себе си кои сме всъщност. Оборът е нашият живот тук на тази земя. Ако можем да приемем това и погледнем в нашата тъмна душа със светлината на нашето Аз Съм, трудностите в душата ни ще изчезнат магически. Тогава ние няма да има от какво да се страхуваме.
Втора Свята Нощ
25 - 26 декември, Водолей
Нощта на Йоан. Орелът на душата се отправя високо със своите криле и поглеждайки назад от голяма височина, наблюдава собствения си живот. Сега човекът разпознава Законите на Кармата.
Тайнството: Търсенето на тесен и труден път, или път, който е широк и лесен.
За тези, които са родени от плът е трудно да се намери пътят на Духа.
Бхагавад Гита: Един егоистичен живот или живот, посветен на човечеството?
Как можем да сме достатъчно далеч от себе си, за да видим голямата картина на собствената си биография? Само на крилете на орела! Орелът е този, който може да лети най-високо. Така че, от тази превъзходна позиция можем да видим, че нашият живот протича така, както ние сме го планирали преди да се въплътим.
Нашият живот е като вдигане на тежести. Ние слагаме много тежести на лоста, тъй като те са необходими за изграждането на нашата сила. Разбира се, ние страдаме, но в същото време имаме поглед върху плана на нашия живот. Планът е правръщането в себереализирала се индивидуалност, независеща от други хора или богове. Ние ставаме самоуверени Аз-същества.
Ако бихме могли да вникнем във всяка една среща в нашия живот с тази нагласа за тесен и труден път, то в същия момент пътят ще стане широк и лесен. Тогава наистина разбираме, че целта е да обичаме, както Йоан, единственият Възлюбен обичаше и беше обичан. Както ние преживяваме нашите собствени проблеми, ние знаем, че всеки друг човек има също проблеми. Защо да говорим грубо с тях, защо да ги критикуваме? Защо ние имаме мисли за тях, които не бихме посмяли да кажем пред тях?
Ако можем да бъдем в позицията на орела, ние чувстваме състрадание към всеки и разбирането, че всяка душа може да изживее собствената си биография? Ние също чувстваме състрадание към себе си. Тогава ние заставаме с Буда, който е видял зад повърхностната илюзия реалността на истинската идентичност на всеки човек.
Трета Свята Нощ
26 – 27 декември, Риби
Следват трите нощи на бялата лилия. Душата признава, че не може да остане горе, а трябва да се върне отново долу, защото тя притежава твърде много земна тежест.
Съзнателният ум започва да пречиства земното тяло и приема, че вяка храна е като последно причастие /обезпечаване на едно пътуване „Аз съм хлябът” /думи на Иисус Христос/. Ние идваме от хляба, ние живеем в пъят на развитие на хляба и се връщаме при хляба.
Тайнството: Никога да не забравяме оъществяването на далечните цели, които стоят пред човека с напускането на земната област.
Лилията символизира душата, която търси своя висш Аз, своя Аз Съм. Това е работата, която сме предприели. Ние вършим тази работа в ежедневния ни живот, в нашите дейности, а също в нашите мисли и чувства. По този начин можем да пречистив душата си и да я подпомогнем да се върне към своята девственост. Нашето Аз Съм може да бъде родено само от девица, която си е възвърнала девствеността.
Раждането винаги включва смърт, смъртта на всичко, което е нечисто. Това е така, защото лилията е свързана със смъртта, защото с всяка смърт идва нов живот. Този процес на смъртта и прераждането се извършва постоянно в нашата душа. Чувствата на раздразнение могат да бъдат заменени с припламваща искра, те умират и се заменят от нови чувства. Същото може да се случи с осъдителните мисли и егоистичните мотиви... И не, че ние не би трябвало да ги имаме, но ние можем да упражняваме контрол над тях във волята. Това е свободата, която идва с нашето Аз Съм. Ние сме свободни да изберем как да мислим, чувстваме и действаме, според начина, който желаем.
Всеки път ние имаме лоши мисли за хората, които злоупотребяват с нашата свобода. Но в същия момент ние отнемаме тяхната свобода да бъдат това, което те са. Това е любов, любовта на девствената душа към нейния Аз Съм – дете, което носи със себе си истинската свобода.
Тогава ние знаем, че Аз Съм е хлябът, единствената форма на препитание, от която ние се нуждаем. В същото време, хлябът, който е нашата основна храна, ни дава възможност да живеем на тази земя, като по този начин прави възможно интергрирането на нашия Аз Съм – ние трябва да направим това тук. Това е далечната цел, за която работим. Ако ние не интеграриме нашето Аз Съм, човечеството няма бъдеще. Много зависи от нас.
Четвърта Свята Нощ
27 – 28 декември, Овен
Съзнателно пречистване на астралното тяло /душата/. Антипатиите и симпатиите са трансформирани в любов, цялостна любов, винаги чрез любов. Любовта успокоява страстите и желанията. Силата на Христос ни осветлява и укрепва в нашите битки с Луцифер и Ариман към нашата метаморфоза.
Тайнството: Наша лична работа е да се поставим в услуга на всички за доброто на всички. Архангел Уриил ни поставя пред едно огледало, в което ние виждаме себе си такива, каквито сме.
Колко странно е, че човешките същества имат астрално тяло, но повечето хора не са осъзнати за това. Като деца, когато казвахме, че сме гладни, нашите майки не ни отговаряха „Вашето астрално тяло ви казва, че физическото ви тяло се нуждае от храна”. Или ако сме били уморени, те не ни отговаряха: „Вашето астрално тяло е разхлабено”. Ако можем да внесем тези идеи в нашето мислене, тогава ще бъдем много повече във връзка с нашето астрално тяло.
С това осъзнаване ние ще преживеем нашият полуосъзнат навик на чувството симпатия-антипатия, но нека го наречем това, което то действително е: любов и омраза. Ако реагираме към грубостта на думата „мразя”, тогава това е антипатия в нашето астрално тяло. Дори любовта може да бъде астрална симпатия. Ако пречистим нашите астрални отговори, ние можем да се издигнем над този автоматичен отговор на „харесвам” или „не харесвам”.
Любовта, която усмирява страстите и желанията е непредубедена, тя не обича „защото”... Тази любов, християнската любов, вижда дълбоко в другия човек и намира Христос, както Той живее във всеки човек след Голгота. Това създава верижна реакция. Когато нещо е продължило да съществува незабелязано, то се раздвижва, това става активно, както лилията израства от своята луковичка. Това е когато ние можем да раздвижим Христос един в друг, като мълчаливо признаем Неговото присъствие вътре в нас.
Тогава ние имаме смелостта да се погледнем в огледалото на Уриил и да видим себе си такива каквито сме. Какво виждаме? Христос?! Всички наши недостатъци утихват в този образ. Виждаме, че те са необходима част от нашата биография и с това разбиране ще обичаме себе си. Обичайки се носим нашата любов за другите. Тогава изкусителите Ариман и Луцифер могат да си вършат работата, но ние ще ги чувстваме замрели в нашето астрално тяло като симпатия и антипатия като по този начин ни дават възможността да им се противопоставим. Ние ги виждаме да играят своята игра, но ние отказваме да я играем, и това дава началото на нашата метаморфоза.
Източник
С нетърпение очаквам продължението.........а както и да намеря време да изчета темичката
- просто се радвам, че се върна и то така осезателно, а и специално тук в тази тема и в твоя списък за 
Нали затова сме тук 