От дете съм циклотимична, тоест преминаваща лесно в крайни емоционални състояния - ту на безмерна радост, ту на горко отчаяние.
На 19 години изживях първата си депресия, беше кошмарно...
На 26 години изживях втората си депресия, следродилната. Тя беше повече от кошмар - беше ад! Лекувайки се от нея, изпаднах в обратното състояние, в т.нар. от психиатрите хипомания, тоест еуфорично, приповдигнато психо-емоционално състояние, съчетано обаче с повишена раздразнителност, невротичност, прекалена речева и двигателна активност и други неприятни признаци.
Сега съм на близо 35 години. Допреди 3 ДНИ се намирах в поредния си депресивен епизод.
Черно, сиво, мрачно...
Но ето, че започна да отшумява.
Явно доста хора сме такива, предразположени да летим бясно между плюса и минуса... да, живи сме, Черита, но това много изтощава понякога...
Сега съм с диагноза БАР, което ще да рече биполярно афективно разстройство, тоест психично разстройство на настроението, люшкащо се между потиснатост (депресия) и еуфоричност (мания или хипомания).
Трудно приех този факт. Неприятно ми е все още. Но... такъв е животът.