Ели, това наистина е нещастно съвпадение на обстоятелствата...
и въобще не отговаря на истината. За да изясня всичко докрай, ще кажа следното:
никой тук не ме е обидил или засегнал по някакъв начин. НЯМА ТАКОВА НЕЩО!
Истинската причина, поради която си позволих да питам ЗАЩО НИКОЙ НЕ ПИШЕ е, че аз самата в стремежа си да направя всичко, което е по силите ми, не се усещам как обиждам, пренебрегвам, а може и да стъпча някого, нечие желание или идея. Познавам се добре и няма какво да крия - знам, че колкото и да съм се опитвала да изчистя това от характера си, има моменти, в които несъзнателно то се проявява.
Благодаря за хубавите думи за моето писане - както на теб,
Ели, така и на
Линди - няма да се правя на фалшиво скромна - приятно ми е и още как да чета такива неща! Това си е най-страхотният стимул! БЛАГОДАРЯ!
Що се отнася до това, че форумът беше създаден от Момчил и мен, опитвам се всячески да избягам от това нещо - да, така е...... случи се, но трябва да кажа, че за мен това беше едно търсено предизвикателство - аз обичам да се занимавам с такива неща и онзи август на 2010-а година съдбата ми предостави този шанс. Да не кажа, че ми го напъха в ръцете, т.к. мецана тръгна в деня, в който ЧАСЪТ НА МАМА беше "вдигнат" - дотогава се мотахме. Оттам насетне ми се щеше никой никога да не чувтства, че трябва да пише онова, което на мен би ми допаднало...... И на няколко пъти съм задавала въпроси в тази насока! Отворена съм към тази обратна информация и я считам за безкрайно полезна. Чувствам се отговорна докрай и когато нещо се сбъгяса при хостинг компанията и форумът не може да се зареди, когато пускам масови мейли и някои регистрирани потребители ми връщат техните с молба да не получават повече такива, защото са досадни и т.н., и т.н.
lindorina написа:... но и винаги съм си мислела, че на едни например 40-42 години ще бъдеш във своята най-върхова форма и ще си постигнала и уравновесеноста, която ти е необходима. На такъв етап със сигурност няма да ти прави впечатление, че някой е влязъл да прочете във форума, да потърси нужната информация, да "нагледа" дружките си зад завесата, но да не напише нищо. Да права ще си и за това, че трябва да имаме и виртуална култура на общуване и да драснем 1-2 реда, а не само скришом да наблюдаваме.
Линди, не е проблемът във възрастта, ентусиазма ми и очакванията форумът да е грандиозно място, аз вчера го написах съвсем простичко:
В крайна сметка извън виртуалния свят, човек винаги намира време да поддържа приятелствата си, иначе няма на какво да разчита, нали така?!
Благодаря за обратната връзка,
Линди, с теб почти изгубихме и връзка, и контакт. Не казвам, че трябва на всеки да съм приятна или дори поносима, но когато аз заявя, че чувствам някой близък, то го мисля и правя всичко възможно да му докажа, че е така. Това не е забележка към теб - да се поясня, защото станах май много нападателна, просто наистина се опитвам да обясна достъпно кое е онова, което ме подтикна към поста ми от вчера!
Сърдите ми се, не сърдите, аз ще продължавам да питам. И се надявам да не го изтълкувате като "злоупотреба със служебно положение"
, защото всеки е свободен да търси онова, което го интересува тук или навсякъде по света!
! Няма нужда ние да се тревожим за абсолютно всичко. Децата ще се оправят, всеки трябва сам да води своите битки 
! Бих казала, че това е един мнооого труден урок за мен 
.
. И веднага ще покажа резултата от кореспонденцията
.
отново силно присъствие на полицията и отново запознанства . - Здравейте, полицаи аз съм ЮЛИЙ! Какво става ? Ето това са думите 
Купиме си лековете и влязохме в магазин Зоя за лешници. На тръгване влезнаха две жени ,за малко да ги подмина и да се сблъскам с едната . Тя възпитано ми казава _- Ще ме подминеш ли ???? Поглеждам аз и кой да видя - ЕЛИТО. Зарадвах се много . Толкова мил и лъчезарен човек.Запознах се с майка й. Ние продължихме по пътя си за да търсим пък сега една полицайка която Юлий видял. Е..намерихме я и той я черпи с един лешник :1140 Друг полицай му подари мартеница . А катаджията горе при нас все още беше на работа ,но в седнал в колата пусна лампите и сирената в чест на приятелството му с Юлката. Ей така ми мина неусетно неделята и Кики се прибра в 21ч. уморен и без нито една риба . 
Поне се е разнообразил . Чери сякаш ежедневието е толкоз забързано ,че вероятно уморени мецаните само прочитат какво се случва и не пишат. Аз също напоследък не съм много редовна и моля за извинение ,но да знаеш не бих изчезнала напълно 
Пречистващи и горчиви сълзи, сълзи от щастие, от носталгия, от радост, от много емоции... Плачех ли, плачех. Вече НЕ. Очите ми са сухи, но... пълни...