Това няма да е типичният пътепис, а по-скоро опит да облека усещания в думи. Трудна работа що се отнася до ,четирите магически дни изкарани на Родопите.
Родопски сърмички за душата
Или
Наръчник за Живият Живот
I.Горски Сън
Отдавна копнеех за нещо подобно. И ето, че този път свърваме
наляво от главният път и поемаме към изходната точка на нашето пътуване – село Борово.
Сгушено в сърцето на Родопите, то ни посреща ведро, слънчево и добро.
Изумителни гледки пълнещи сърцето се откриват от там, но тогава не подозирах, че това е само лек намек за всичко онова, което ме очаква в седващите дни.
Първият бивак откриваме малко след Кръстова гора – малка скална тераска с нежна борова горичка.
Тихо.
Закътано.
Уютно.
Живо.
Залез.
Просто си седя до огънчето и ставам част от гората, тревата, небето, звуците. Сякаш се разтапям и попивам наоколо. Слънцето се потапя бавно зад върховете, за да изгрее на другият ден пак. Никога няма да ми омръзне тази гледка! Всички горски обитатели почитат с мълчание това магическо време, когато денят е отминал, а нощта още не е дошла. Почитам го и аз. Всичко в мен замлъква. Няма ме, но съм по-жива от всякога!
Една, по една се появвяват звездите. Нощта е тук. Сънят в Живата Гора не е „обикновен” сън. Той е истински, жив, реален.
Благодарна и щастлива съм, че Гората ме прие и ми позволи да се гмурна ...
II. Пътуването към Светите места продължава
Събуждам се изгрева. Обичам този час! (плюс това Явката вече е станал, запалил е огъня и е направил кафето ... и него го обичам, Явката де, а и кафето
).
Обичам да посрещам Слънцето, увита в спалния си чувал. Да слушам, да виждам, да
съм.
Ето го и него – наднича от Изток и се показва достатъчно бавно за да му се насладя.
Тихо Щастие.
Сливане.
Усмивка.
Спокойствие.
Усещам, че всичко си е на мястото. Всичко е точно така, както трябва да бъде.
След Омагьосаната Гора идва ред на Омагьосаният камък – Караджов камък.
Внушително! Издигнат над всичко останало около себе си, това голямо парче скала, не те оставя равнодушен. Въздейства!
Формите в скалите са навсякъде – по земята, по отвесите.
Камъкът още живее и излъчва силно! Задъхана съм, треперливо ми е, сълзи пълнят очите ми.
Тръгвам си щастлива, че
усетих. Сякаш Живота по тези места се влива в мен и ме прави по-жива от всякога.
III.Белинташ
(или отминалата сила)
Така почувствах това място – сякаш енергията му беше отнесена от хилядите туристи пъплещи по топлите му камъни.
Навярно някога да е било различно, но за мен сега е останала само Топлината и Мекотата. Въпреки, че е „изветрено” мястото ме стопли и ми позволи за пореден път да се гмурна и да изгрея заедно с Него горе на Топлия, Мек Камък.
IV.Почетна Обиколка
Но и на Белинташ не оставаме за дълго. С игрева тръгваме на почетна обиколка около Светите места.
Панорамата ме оставя без дъх.
Щастието има предел!
Зеленото море се простира до където поглед стига и отвъд. Иска ми се да го обгърна, но меога. Затова отново се потапям – безброй била, безброй пътеки, изгреви и залези, птичи песни, усмивки, разтуптяни сърца, покой и тиха радост, че съм на мястото си, че просто
съм.
V.Последната Нощ
Решихме тази вечер да се подслоним в параклиса (един от многото) Св. Илия, над с. Борово. Доволно покарали, побутали и понапълнили душите в този ден
Вечер е. Отново изпращам Слънчо зад облаците. Един прекрасен ден е зад гърба ми, не не съжалявам. Сега съм по-богата и по-жива.
Тихо е. Тишината е толкова силна, че ушите пищят.
Легнах си, но не мигнах цяла нощ. Вместо сънища пред затворените ми очи се редяха дивни гледки: безкрайни била, върхове, долини, облаци, гори, реки, скали ..... Сякаш исках да го преживявам отново и отново. Как да заспя?!
Този път преди Изгрева бях вече до Огъня и слушах птитихнала причия хор – невероятен, ентусиазирам! Пеят за да Го повикат, Него, Слънцето и то не може да устои на такава молба. Не след дълго се появява и Гората сякаш избухва в звуци!
Птиците са в екстаз! А аз отново съм се потопила и изпитам тиха радост, че съм част от това!
***********************************
С. Борово ни посреща ведро, слънчево, добро.
[img]
http://media.snimka.bg/s1/2052/030347353.jpg?r=0[/img]
Огънчето
[img]
http://media.snimka.bg/s1/2052/030347180.jpg?r=0[/img]
Събуждам се с изгрева
[img]
http://media.snimka.bg/s1/2052/030347184.jpg?r=0[/img]
Караджов камък е внушителен!
[img]
http://media.snimka.bg/s1/2052/030347188.jpg?r=0[/img]
Издигнат над всичко
[img]
http://media.snimka.bg/s1/2052/030347189.jpg?r=0[/img]
По-жива от всякога
[img]
http://media.snimka.bg/s1/2052/030347195.jpg?r=0[/img]