РАЗВОДЪТ... преди и след него... какво става с живота след развода?

[олеся]

Ако не съм ежедневно с мъжа си, за мен това е равносилно на раздяла. Много отдавна съм си дала сметка, че това е част от разбиранията ми за семейство, дом, уют, хармония около мен и вътре в самата мен.
Ако бях на твое място YouCantCutMyWings - стягам багажите и отивам при него, там където е.
Иначе е пусто, самотно, несподелено.

[YouCantCutMyWings]

Благодаря ви, момичета, за бързата обратна връзка. Има десетки и дори стотици подробности, които нямаше как да опиша в първия си пост, защото щеше да стане дълъг като за рекорд на Гинес.

Едната от тях е, че той не е позициониран на едно място - обикаля цяла Европа. Мъжът ми е тираджия... Има ли сред вас съпруги на такива? Или поне имате ли познати, които са съпруги на такива? Интересно би ми било да чуя тяхното мнение...

Толкова съм съгласна с вас за съвместния живот, че чак се разплаках. Напоследък често ми се случва. Както казах - не съм щастлива.

Проблем е, че той след като вече 6 години работи това, реши, че много си харесва работата. Работата води с 4 години пред "семейния" живот. 4:2 за работата. Работата печели. Аз не мога, а и не искам да го карам да спре да прави това, което обича, но все повече започвам да вярвам, че има нещо в нея, което той дори обича повече от нас, от мен и детето.

Започнах да мисля, че съм се подвела, че този човек е готов за семейство. Започнах да мисля, че това, което обича в работата си е свободата, която тя му дава. 90% от времето той е някъде там, сам, неограничен от хора и място. Единственото, с което се съобразява са доставките и пътните знаци. Никой и нищо друго.

И да си кажа вече това, което ме мъчи от дни насам и не ми дава мир и покой... Той си беше тук допреди 2 дни. Нямаше го 4 месеца. Прибра се за 17 дни. Един, от които трябваше да е моят 30ти рожден ден. Скарахме се още първата вечер и го помолих да отиде да спи при баща си, защото истински не ми се викаше, не ми се правеха скандали. Всичко това сме го играли не един или два пъти... Вътрешно в себе си тайничко се надяваХ, че просто ще ме гушне, ще млъкне и бурята ще утихне. След няколко часа ще поговорим и нещата ще почнат да се изясняват и оправят. Уви - всеки път на това се надяваХ, но то така и не се случи. Вече не се и надявам.

Тръгна си и повече не дойде. Изкарах юбилея си сама. Като куче. Между другото - нямам роднини в България - всичко живо е навън. Имам само себе си и детето. По стечение на обстоятелствата мога да кажа, че вече и приятели нямам в България. Затова се обърнах към вас.

Видяхме се 2 дни преди да замине. "Подаръкът" за рождения ми ден, който ми поднесе, макар и със закъснение беше признание, че ми е изневерил. Не един или два пъти. Уж 12, но то след първия път, кой ти брои? В БГ и извън БГ. С проститутки и не само...

Има ли сред вас такива, които са преживели изневяра? Жени, които са се справили с изневярата на мъжа до себе си?

Един път вече съм го играла това и не можах да се справя - признавам си. 5 месеца се опитвах да го надживея и да запазя отношенията си с тогавашния мъж до мен, но така и не можах. 5 месеца мисълта, че прави с мен неща, които е правил с другата (която дори познавах!) ме ядеше отвътре. 5 месеца живеех в параноя къде и с кого излиза, когато не е с мен. Накрая не издържах и предпочетох да сложа край на връзката ни.

Момичета, чувствам се... грозно. Смачкана, обидена, объркана, унизена и какво ли още не... И до всички тези емоции, въпросът да подам ли молба за развод и дали е грешка да оставя детето си без баща. Въпреки, че засега за мен той е баща само на документи и ДНК...

[dexter]

В този форум веднъж си говорихме колко е безсмислено да се дават съвети . Но ти явно имаш нужда да "поговориш" с някого, така че и аз ще ти пиша.
Аз живея във Варна, мъжа ми е моряк, почти всичките му близки приятели са моряци. Пътуват по кораби извън България - някои за по месец-два, други за по 5-6. Всичките си имат семейства с деца. Мога да кажа, че семействата им са здрави, децата изглеждат щастливи (не съм толкова близка с жените им, за да знам подробности, затова казвам "изглеждат"). Някои от съпругите работят, други само гледат децата. Трудно им е, защото се справят сами - да водят и да посрещат от училище, по лекари, по курсове - цял ден тичане. Но се справят. Така че според това, което виждам, отсъствието на съпруга не означава разпад на семейството. Във Варна е така - мъжете са моряци - хората си го знаят и се нагаждат.
Моят съпруг за сега не пътува, но както вървят нещата, може скоро да му се наложи. Тогава ще сме разделени за по месец-два (надявам се да е толкова). Мисля си, че това няма да повреди брака ни. И то не само заради детето или общия ипотечен кредит :lol: .
Като те чета, проблемът при вас изобщо не са пътуванията. Според мен хората не заслужават да се чустват така, както ти - унизени и смачкани. Ако връзката ти те кара да се чустваш така - за мен изходът е един - развод по възможно най-бързия начин. Никога не е късно за ново начало. Никога не е късно за нови приятели и ново семейство. Ти си само на 30, никак не е добре да си така отчаяна. Няма да ти е лесно, но по-добре така, отколкото да се скапваш с нещо, което рано или късно ще свърши.

[ellyto]

Случайно видях, че в тази тема има раздвижване и влезнах да видя за кой какво е писал.
YouCantCutMyWings, много тъга прочетох в твоята история, много се "впечатлих" от това, което си писала и ми се искаше да ти отговоря.
Не мога и да си представя какво изпитваш и изживяваш, но определено това, което си мисля е че твоите емоции и чувства се предават на твоето детенце и то те усеща.
Според мен разстоянията не са проблем за двойка, която иска да има общо бъдеще заедно, работи в тази насока и въпреки разстоянията и двамата изпитват обич и уважение към човека, с който са.
Натъжих се от твоята история, защото имам приятели, които са в подобна ситуация. По стечение на обстоятелствата момчето не успя да си намери работа за нормални пари, с които да се издържат, да си гледат детето и да изплащат заем. Той си намери работа като тираджия и вече 2 години работи това. Виждам и ми е мъчно, че те не се разбират особено много. Разстоянието си оказва голяма роля. Той е изнервен, защотот е на майната си и е сам и е далече от семейството си, тя е сама и се разкъсва между работата, детето и дома и й е много тежко. Като се върне тук, те са на нож постоянно и за някои неща не могат да се разберат. Всеки държи на неговото си и положението никак не се оправя. За мен единствения шанс да се запази семейството цяло е да си намерят късмета заедно някъде, но да са заедно.
Мого е тъжно, че млада девойка като теб, се чувства

грозно. Смачкана, обидена, объркана, унизена и какво ли още не...

Никой не бива да се чувства по този начин. Грозно е че ти е изневерил и вероятно още го прави, предвид че един път като го направиш и от там нататък вече няма пречка, която да те кара да не го правиш.
За мен изневярата е недопустима и грозна, а да не говорим за проститутки. Това е тотална липса на уважение към теб - ами ако ти донесе някоя болест, да се чудиш как да се справяш с нея???
Аз мисля, че винаги има шанс за ново начало, винаги и зза всеки има шанс да намери щастието си - било то с мъж или сам. Разбира се е много лесно отстрани някой да каже еднозначно какво да направиш, как да постъпиш. Но това, което можеш да направиш е да си дадеш някаква равносметка - дали заслужаваш такова унижение, дали можеш с този човек да бъдеш щастлива, дали той иска семейство, дали го е грижа за теб и как го изразява и дали детето ти ще е щастливо като поотрасне и се обтърне назад и направи равносметка...
Винаги си добре дошла да пишеш, да споделяш и ще намериш тук голяма подкрепа и приятели.
Бъди силна и си гледай прекрасното мъниче, което със сигурност ти дава много щастие и обич

[YouCantCutMyWings]

Благодаря ви от цялото си сърце! Ценя високо вашите мнения и съвети, а и те са единствените, които получавам.

Знам, че няма кой да ми каже - това е правилното, направи точно него. А и кой ли знае кое е правилното след като аз самата, която знам всички подробности, не мога да си отговоря на този въпрос.

Боли ме и е кофти, когато не усещаш друг да го боли заради твоята болка.

Съмнявам се, че ще мога да преживея това унижение. Доколкото се познавам, аз съм горд човек. Преди всичко човек.

Той също е имал съмнения в моята вярност. Понякога съм се опитвала да ги разсейвам, но без резултат. В това разстоянието наистина не може да се преодолее. След това спрях да се опитвам, не усетих особена промяна.

Той просто не ме познава, а и според мен не направи нищо, за да ме опознае. Ако беше го сторил, никога не би се съмнявал в мен. Смея да се нарека "човек", защото, колкото и смело и самонадеяно да "прозвучи" - никога не бих предала доверието на бащата на детето си. Това би обидило и самата мен и би ме поставило в графа, в която не искам да попадам. Да позволя на мъже, с които съм изживяла моменто удоволствие или тръпка, да ме видят с него и да си кажат: "Тоя ли бе? На тоя ли му слагахме рогата 2 часа миналата седмица..." Не съдя никого, определям себе си.

Аз още виждам светлина в тунела, па макар и много слаба. И все пак не спирам да се чудя - ще предложа да се махнем... тримата... само тримата... някъде далеч, където ще си намери работа за парите, които ще го удовлетворяват и ще сме заедно, НО ЗАЩО ТОЙ НИКОГА НЕ ГО ПРЕДЛОЖИ? Нито това, нито друг вариант за всички ни.

[tita]

YouCantCutMyWings мисля, че ти сама режеш крилата си. Остави тези мрачни мисли и въпроси "защо" и "как". Имаш Слънчице до себе си и цялото време и живот напред, за да срещнеш онзи, който ще те обича, ще мисли за теб и децата ви всяка минута. Мъжа, който ти е "мъж" сега не е този човек.

[bubalina]

Момичета, чувствам се... грозно. Смачкана, обидена, объркана, унизена и какво ли още не... И до всички тези емоции, въпросът да подам ли молба за развод и дали е грешка да оставя детето си без баща. Въпреки, че засега за мен той е баща само на документи и ДНК...

Знаеш ли, настръхнах като прочетох тези редове...И ми стана болно на душата. Защо си причиняваш всичко това? Спри,вдигни глава и продължи напред па дори и сама.Всъщност имаш най-голямото богатство, смисълът на живота ти -детето. Знам,че е лесно отстрани да кажа всичко това, но мисля,че трябва да спреш да се самонаказваш. Да, сигурно ще ти е трудно, дори много,много трудно, но мисля,че така ще е по-добре. Та ти си само на 30!!! Животът е пред теб момиче!

[YouCantCutMyWings]

Опитвам се, момичета! Правя всичко по силите си, за да спра да си представям гнусотии и да отида да си подам иска... Разумът ми казва, че трябва да се спре с цялата тази мъка, унижение, обида, предателство... Стискайте ми палци скоро да успея да се реша и да прекрача прага на някоя адвокатска кантора, моля ви. Не съм мислила, че може да ми е толкова трудно да го направя, но факт. А знам, че трябва и дори искам да го направя...

[Kleo]

YouCantCutMyWings, добър ник, скъпа!!!
Никога не позволявай НИКОМУ да подреже крилата ти, те са ти дадени, за да ЛЕТИШ!!! А не да се влачиш по тази земя!!! ЧУ ЛИ МЕ, мило момиче?!
Малко след последния си постинг се РАЗДЕЛИХ окончателно с бившия ми съпруг... опропастен и ПОСЛЕДНИЯ ни шанс да бъдем щастливи ЗАЕДНО... Е, не успяхме. Не желая да спекулирам с това кой прав, кой крив, това няма никакво значение! Фактът е безобразно жесток: вече НЕ можем да мелим заедно брашното на съвместния си живот. Това е. Боли, все още плача. Това са 17 години минало. Любов. Общо дете. Спомени. ... Всичко!
На 2-ри октомври му поставих краен срок, изрекох думите, че с него не издържам и че изобщо не съм щастлива. И това БЕЗ да имам до себе си друг мъж!!! Държа да го подчертая.
На 7-ми октомври, в деня, в който ДАРИХ 450 мл от СВОЯТА КРЪВ, съдбата, животът, Бог или каквото там искате МЕ СРЕЩНАХА С НОВ МЪЖ. Това е вече ИСТИНСКА ЛЮБОВ и ХАРМОНИЯ и РАЗБИРАТЕЛСТВО!!! Той е таксиметровият шофьор, който ме прибра у дома след кръводаряването!!! Припаднах в колата му по пътя за вкъщи. Той се погрижи за мен. И така лумнаха неподозирани чувства.
Още на 10-ти октомври вече ЗНАЕХ, че ЖЕЛАЯ този мъж. На 13-ти изкарахме първата си НОЩ заедно. Оттогава сме направо неразделни. Трябваше ми безумно малко време, за да реша да НЕ чакам крайния срок. Просто напуснах категорично бившия си съпруг, събрах си дрешките, лаптопчето и мобилния телефон и се изнесох. Отново. Завинаги.
Вече ЖИВЕЯ при новия си мъж. Обичаме се. Влюбени сме един в друг. Той е на 45 години, живее на село, това е. Аз от гражданка набързо се трансформирах в селско момиче. Щастлива съм там, сред планините, Искъра, гората, газовия котлон, къщичката за ремонт... ПОТЪВАМ в дълбоките сини очи на мъж, който УМЕЕ ДА ОБИЧА ПЛАМЕННО И СИЛНО. И не е само това !!!!!!!!!!!!!!
Той е разведен, със 7-годишна дъщеря. Отглежда я сам от години. Присъдена е единствено на него, майка й се сеща за нея веднъж на 6 месеца. Детето ме обикна за отрицателно време, аз нея също я обикнах силно. Винаги съм искала момиченце. Чери, Лора прилича страшно много на твоята Бела. Наистина, руса, с буден поглед, невероятно чаровна. Просто едно малко сладко бижу!
Аз харесах Лора и тя мен. Алексчето пък хареса Гошето, и той него. До дни заживяваме ЗАЕДНО ЧЕТИРИМАТА, с нова вяра в любовта, семейството, домашния уют... Това е от мен.
Хем си писах в темата, хем ми се прииска СИИИИЛНО ДА ПРЕГЪРНА това изстрадало чувствително момиче нежно, чиито крилца никой никога няма да откърши!!! Нали, мила, нали?!?

[droidd]

ПОТЪВАМ в дълбоките сини очи на мъж, който УМЕЕ ДА ОБИЧА ПЛАМЕННО И СИЛНО. И не е само това !!!!!!!!!!!!!!

Деси

въпросът да подам ли молба за развод и дали е грешка да оставя детето си без баща.

Скъпо Крилато момиче, дали ще се разведеш или не-ти решаваш. Колкото до детето, от опит мога да ти кажа, че за децата е много по-тежко и объркващо да живеят в една нездрава среда, отколкото в спокойна атмосвера, па било то и с един родител.

[Kleo]

Колко е прекрасно...
Да си свободен.
Да си щастливо разведен.
Да си отново с моминската си фамилия след 10 години брачна.
Да си отново на ТИ с Любовта.
Да имаш НОВА вяра, нова надежда, нов дом, нов мъж и дори още едно дете.
Нищо, че не е твоята кръв и плът. Важна е обичта.
Доверието.
Връзката.
И мъжът до теб. Влюбен. Силен. Зрял. Умеещ да дава, не само да взима. Чист, истински, добър.
Енергичен, смел, трудолюбив.
ТВОЙ и само твой.
Загрижен. Добър. Отговорен. Истински РОДИТЕЛ.
Приказлив. Умен, да не кажа дори мъдър...
Толкова ПРАВ, че не ти иде отвътре да спориш с него.
Не.
Покоряваш се. Изцяло. А той, след това, ти се предава изцяло. Овластява те с такава любов, че на теб просто сърце не ти дава да му се опълчваш.
Близо 40 дена сме заедно. От 30 дена сме интимни. Как пък за този период веднъж не се скарахме?! А всеки е максимално СЕБЕ СИ, АВТЕНТИЧЕН...
Това е да си с по-възрастен, улегнал, изстрадал мъж.
Пробвах младото вино.
Беше пенливо, но резливо. То имаше своята цена. И своя дар.
Но старото вино, ех, старото винооооо е ... истинско ... горчиво ... тръпчиво ... силно ... и упоително, напоително, юнашко!
Той отново повярва в Жената.
Аз отново повярвах в Любовта.
И двамата обичаме ДЕЦАТА, и искаме да отгледаме заедно поне 3, двете са вече налице.
За третото ще се погрижи Онзи отгоре, ако го сметне за разумно, правилно и добро, ако не - здраве да е!