Добро съботно утро!
Какво прекрасно слънце грее навън.... толкова е светло в стаята ми, че едно закачливо зрънце на приятно очакване расте с пълна сила в мен... усещам го като вълнение в стомаха и ми е супер готино.
Ще ми се ако мога да ви предам тези емоции...... а защо не да ги почувствате и самите вие
!
Прави ми се нещо интересно днес. Още не съм установила какво, но ..... имам желание за нещо повече от почивка в почивен ден :lol: . Разходка, подмотаване, гледане на нещо любопитно.... Някой да се сеща за такива събития из Софето?! Ще ми е интересно да споделите.
Предполагам, че всичко се дължи на факта, че снощи с Бели имахме страхотна вечер заедно. Принципно през деня ми се въртеше идеята да идем на басейн и СПА, но като се прибрах вечерта у дома, можах само да полегна и аха да заспя. Все пак станах, за да ида да взема Бела от тренировка и ми беше толкова студено, че като се прибрахме вкъщи, се метнах в леглото с лаптопа и не ми се ставаше. Само че Бели разбра за идеята ми за басейн и много й се ходеше, та се наложи да се надигна от топлото местенце. И да ви кажа - хич не съжалявам. Имам си любимо местенце за закрит басейн със СПА - само сауна и парна баня. Намира се на около 7-8 минутки път с кола от нас - в жилищен комплекс оттатък околовръстното на Младост. Страхотно място, което разполага с паркинг, а басейнът голям, чист и спокоен. Предполагам, че сумата за неговото ползване възпира по-големия брой евентуални посетители, което от моя гледна точка е супер. Защото снощи освен нас с Бели имаше само още един татко и 4-годишното му момченце, което вземаше урок по плуване. Комплексът работи до 22.30 часа и ние излязохме от басейна в 22.15 часа
. Сгрях се подобаващо в сауната и парната баня и плувах на воля...
Емка, когато четох поста ти, исках да ти напиша хиляди неща - за "нестигащото" време, за "лошата" мама, за "вечно недоволната" съпруга, за "некачествената" домакиня - все роли, в които ти самата се виждаш.... Не ми остана време тогава. Сега пък ентусиазмът не е толкова силен. Но от друга страна онова, което ще напиша, ще е обрано от излишни епитети (надявам се
) и ще е останала есенцията. Знаеш ли - времето на
НИКОГО НЕ СТИГА!!! Дори и да ти се струва, че познаваш хора, които разполагат с много свободни часове, да знаеш, че това е от твоя гледна точка!!! И на тях със сигурност не им стига време за определено нещо. В този ред на мисли - ако не си дадеш ясна сметка за приоритетите си, то никога няма да излезеш от омагьосания кръг на недостигащото време!!!
На второ място исках да ти пиша нещо друго, изключително важно - престани да бъдеш онзи човек, който не си! Сега сигурно вече си се задавила с глътката кафе, което пиеш :lol: :lol: , но целта ми не е да те обидя. И нищо конкретно нямам предвид с горното изречение. Ето за какво става въпрос - когато ние, момичетата
пораснем, по един или друг начин приемаме в живота си незавидно многоролие (е, няма такава дума, ама все пак)! Рано или късно почваме да живеем с някого, имаме общ покрив и от детето на мама и тати, се превръщаме в партньорката на някого. След което новото място, което е наш дом, става обект на домакинстване, т.е. ставаме стопанки. След известен период от време (а може би и веднага) стигаме до извода, че за да вечеряме, трябва да си приготвим сами храната, защото мама (най-често) е на друго място и храната сама не се готви. Междувременно сме завършили университет и почваме работа. Свободната единица, чието време е споделяно между лекиции, късно спане до обяд, купони, разходки и т.н., се превръща в чарк от машина, която отмерва времето на 8-часови интервали. Не щеш ли една сутрин или вечер, тестът за бременност се оказва положителен, и жената, приела вече поне още 3-4 нови роли, даже не се замисля какво означава това - просто става майка и нещата се случват в движение. С течение на годините тя се превъплътява и във възпитател, в моралист, в учител и в майна си райна........
КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ Е МОМИЧЕНЦЕТО НА МАМА И ТАТИ?!?! Онова същество, което преди известен брой години е изплакало за първи път и близо 20 години е градило себе си, характера си, същността си?!? А после само за някакви си 5-6 лета ги е смляло и изплюло за да се превърне в любима, партньорка, съпруга, домакиня, работник, майка, възпитател, учител и какво ли не още, само НЕ и момичето, което някога е било?!?!? КЪДЕ?! КЪДЕ?!....... Кому е нужно това?!?!! Преди известен брой години стигнах до извода, че да липсвам няколко часа от живота не децата, не означава, че не ги обичам и не са ми нужни!!! Но да се правя на някой друг, а не Анелия, е най-голямата лъжа, която мога да им предложа в този живот!!! И така изведнъж осъзнах, че съм майка по принуда. Възпитател по стечение на обстоятелствата. И домакиня само защото някъде съм видяла, че така правят. Но нищо от това не е същността ми.
НИЩО!!!НИЩО
И какво направих?! Когато седна на компа, и някой се появи точно в този момент с безброй въпроси и мераци, просто биваше изгонен накрая, ако междувременно не си е отишъл доброволно!!! Много се извинявам, но..... след като аз не преча на никога да си гледа детските, то значи и на мен никой не трябва да ми пречи да си цъкам! И спрях да чувствам каквато и да е вина по това отношение. После - обясних съвсем накратко и с много малко думи, че моето лично време е
МОЕТО лично време и никой няма право да ми го отнема с каквото и да е. Ако този някой иска да сме в синхрон, то нека ползва времето, през което съм сама със себе си, за същото нещо!! Разрешени са книги, детски, комп.... каквото и да е! Как така и откъде накъде аз няма да имам право да се опна на спалнята и да не мога да си чета книга на спокойствие?!? Аз да не съм робиня и прислужница?! Значи всеки може да разхвърля, да цапа, да беснее вкъщи, а аз имам право само да вървя да подреждам, чистя и т.н.
НЕ!!! НЕ!!! НЕ!!! Няма такова нещо.... и е зависело само от мен!!!
И не на последно място - безгласно с Момчил си дадохме свобода.. не че някога някой е задължавал другия да прекарва 100% от времето си с него! Но нали така сме чели в книгите, нали и такива филми сме гледали, та си мислехме, че така стоят нещата. АМИ НЕ, НЕ СТОЯТ ТАКА! Всеки от нас двамата постепенно си възстанови хобитата и се отдаде на нещата, които го интересуват. Момчил обича футбола и се записа за участие в ИТ-лигата на неговата фирма. В тази връзка поне 2 вечери в седмицата го няма - или тренира, или имат официални мачове. От време на време излиза с приятели от интернет футболните клубове, в които пише. Аз пък - почнах да участвам редовно в женски вечери - с вас
или с приятелките ми от квартала, с които отгледахме набор 2006-а
. Което означава, че минимум веднъж месечно съм навън по женски. Почнах да спортувам - да посещавам залата. С това дойдоха и пилатес-уикендите, на които ходех! Да..... направих нещо немислимо - отидох съвсем сама да правя нещо за себе за цели 2 дена - не конференция, не симпозиум от работата, а за собствен кеф!!!
АЗ СЪЩО СЪМ ЧОВЕК И ВСЕ ОЩЕ СЪМ ОНАЗИ АНЕЛИЯ, КОЯТО МАЙКА И ТАТКО ОТГЛЕДАХА ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ!!! След това съм майка и съпруга. И знаеш ли какво,
Емка , на децата страшно много им допадна именно Анелия!!! Не майката, която се опитвах да бъда. Харесва им да пътуват с мен. Харесва им да прекарват времето си с мен. Харесва им да легнем и тримата на спалнята да четем. Харесва им да обикаляме и откриваме нови места. Харесва им и факта, че оставихме и бебето-коте да си го гледаме :lol: :lol: . И такива неща..... Никога няма да си позволя да ти казвам какво да правиш.... затова споделих аз какво сътворих и защо се чувствам добре в кожата си.
Хубав ден на всички. Аз се надигам, защото почти стана обяд, а искам да направя поне 100 неща днес!