Личен дневник Kleo

[Kleo]

[img]http://4.bp.blogspot.com/_c8XYZ2TzBaQ/T ... -beach.jpg[/img]

[Kleo]

Добре, че ще посрещна Коледно-Новогодишните празници в добра кондиция, излязла от поредната депресия.
Благодарна съм на Господ, близките си, лекаря ми и себе си за това!
Сега целта ми си остава пълно възстановяване и психичен баланс, емоционално равновесие и устойчивост

[Kleo]

Пак ли кръстосани пътища, драма и дилема, Господи?! Отново ли изпитание и предизвикателства поставяш на Пътя ми?! Ще имам ли този път разум, устойчивост и мъдрост, ще ме дариш ли с така нужните ми търпение и смирение, доброта и трезв ум, за да направя правилния избор и да взема правилно решение за всички замесени?! Просто не разбирам... наистина не разбирам умисъла Ти и смисъла на всичко... а зная, че такъв има. Защо главата ме боли от толкова много мислене? От терзания? От горчиви спомени? И защо така често плача? Защо си ме създал така емоционална? ... Толкова много въпроси. А отговорите ми се губят. Отново. Чета. Мисля. Съветвам се. Сънувам. И пак чета, мисля, пиша, съветвам се, сънувам. Гоня лошото, демоничното от себе си, приветствам добродушното и добронамерено същество, което обичам. Идват светли празници. Искам да бъда приветлива, нежна и бяла. Желая да бъда добра майка, домакиня, топла партньорка на мъжа до себе си. А в душата ми - смут. Изгарящи въпроси. Стон. Болка. Стаени чувства. Освен да пиша поезия, хм, може би това е изходът този път, дали? ... Простете от обърканите ми излияния, но тук имам това право, нали уж е личния ми дневник-изповедник. Може би и малко музичка ще ми се отрази добре, като например този женски дует, блус, с вечните Селин Дион и Барбара Стрейзанд, после нещо по-веселко и ненатрапчиво с Вонда Шепард. ... А накрая да си спомня, че ме очакват точно 16 дни зимна ваканция, в които ще имам така нужното ми време за спокойна размисъл върху всичко, което точно сега ме мъчи:

[youtube]7G9Tn3aFnls[/youtube]

[youtube]25_ZtFM1mRU[/youtube]

[Kleo]

След малко излизам с МАМА по женски. Ще споделя терзанията си с нея, защото през годините тя се е доказала като моя истинска приятелка, не само като добра майка. Дано ми олекне след срещата с нея. Ще пиша пак тук, просто имам неустоима нужда от това. Простете ми, ако ви товаря, ако е така, просто не ме четете, моля ви.

[Kleo]

Спах добре.
Много сънувах.
Обаче дилемата си стои на дневен ред.
Тялото ми реагира с болка на точно определено място - яйчниците, а съм сигурна, че са здрави, изследвала съм се при АГ, всичко е окей.
Явно обаче психиката, духът, емоцията - там има конфликт - и тялото неизменно реагира, и то точно гениталиите подсказват, че има нещо... Уффф, мамка му и живот. Тамън ти олекне за едно и се появява друго. Но няма да се давам Борбата продължава.

[Kleo]

[youtube]B1cCSR7b91Y[/youtube]

[img]http://i296.photobucket.com/albums/mm16 ... cl82qz.gif[/img]

Вчера сестра ми и баща ми ми подариха КНИГИ , след малко ги почвам, вече нетърпеливо облизвам устни и варя кафето си...

П.П. След малко започвам да стягам багажчето за кратката ни екскурзия. Но първо ще измия чиниите.

П.П. От точно 15 дена се върнах във форума, толкова много ми липсвахте от август насам, момичета!

[Kleo]

[img]http://f15.ifotki.info/org/47a7cff2363c ... 935030.jpg[/img]

[img]http://ngeorgieva.files.wordpress.com/2 ... 2782_n.jpg[/img]

[img]http://images.myshared.ru/10659/slide_19.jpg[/img]

[Kleo]

МОЯТ КАМЪК СПОРЕД ЗОДИЯТА МИ:

[img]http://finesell.ru/images/photo/aquamar ... ine-04.jpg[/img]

ВЪЛШЕБНИЯТ --- АКВАМАРИН

[Kleo]

http://www.osata.eu/kalejdoskop/17-nesh ... dina-2430/" onclick="window.open(this.href);return false;

[Kleo]

17 мига от Пролетта или 1001 дни, нощи и моменти, белязали Живота ни

Равносметка на една отминала година

[Kleo]

Изкъпана, изсушена, издокарана. Обезкосмена, гримирана, намазана със зимен лосион за тяло. Напръскана с любимия ми парфюм Айфел. Със широка усмивка. Лакирана в лилаво. В тон с блузката. Пожелавам си ЛИЛАВА 2015 ГОДИНА След около час тръгваме за гостито, сега се залавяме с Алекс с написването на новогодишните късметчета. Хубаво ми е, някак спокойно на душата, това ми се случва много рядко...