Брех, тази тема я бях забравила вече
. Е, не съвсем де..... ама все пак. Не че има какво да споделя в нея, освен освинването от морето..... видях отново седмицата
, но някакси.. не се чувствам потисната от това. Знам, че няма да е за дълго. Или пък може би греша след самуна топъл хляб, от който снощи споделих доста?!
Бяхме си на село и от пекарната там мирише уникално - така както може да мирише само прясно изпечения хляб. Е, купих един ииии си го изядохме - аз, майка и децата.... Ами - здраве да е.
Иначе това лято изчетох точно 3 книги от школата на привържениците на "зеленото" здравословно хранене
. Имам предвид представители на диетологията, които защитават вегетарианската и веганската диета.
"14 дни детокс" на Надя Петрова
"Оптималното хранене вече е възможно" - Патрих Холфорд
"Ензмният фактор" - д-р Хироми Шиния
В общи линии тезите, които защитават и доводите, които представят в тази насока са еднакви, което е нормално. Определено някои от техните разбирания са в пълен разрез с моите. И по-специално в частта за млякото и млечните продукти. От друга страна прочетох черно на бяло онова, което имам само като вътрешно усещане, а именно, че трябва с всяко хапване да приемаме все повече и повече жива храна, разбирайте плодове и зеленчуци, пълни с живи ензими, от които нашето тяло произвежда същите за собственото си съществуване. И като добавка на това - когато 50-60-70 % от храната ти на едно ядене е зеленчук, то самият процес на смилане е по-бърз, по-качествен, а и го няма чувството на "заседнал в корема камък". Така че - това да, ще го променя. И го променям.
Последният автор - японеца Шиния, защитава тезата, че има огромно значение мястото, на което си се родил и живееш от гледна точка на това какви гени те изграждат. Той сравнява японците и американците. Първите са почнали да консумират месо от едва 120 г. Дотогава са наблягали на зърнените култури и водораслите. В резултат дължината на червата им е по-къса в сравнение с тази на американците. Обяснението - когато приемаш месо, на организма му трябва повече време за неговото смилане и обработване, т.е. храната трябва да остане повече време в червата, което се постига с по-голяма дължина на червата. Та в този ред на мисли аз категорично не мога да приема тезата за отровата, наречена МЛЯКО. Тук по нашите земи то е изхранило с векове доста поколения българи и като такива самите ние имаме достатъчно и ензими и формиращи фактори в храносмилателната си система за да продължаваме да го консумираме.
Та такива нещица ми се въртят.