Здравейте, милички! Сигурно вече никой не си спомня за мен... Мина тооолкова много време от последния път,когато бях тук!
Както и да е. Винаги съм се чувствала неловко, когато след дълго отсъствие ми се прииска да пиша. Защото искам толкова много неща да кажа, а някак думите не излизат...Е, дано този път потръгне.
Ние сме добре, здрави сме, това е най-важното. Всичко останало се надявам най-накрая да се оправи. Сега няма да навлизам в подробности за всички трудности и изпитания, през които минава семейството ни, просто силно се моля всичко да свърши.
Иначе пролетното настроение вече ме обзема, усещам мириса на пролет във въздуха и това толкова ме зарежда! Вече освен кокичетата в градината ни цъфнаха и нарцисите, лаленцата и те пропукаха студената земя...Овошките цъфнаха, дори вчера Гоги видял щъркел! Сигурно всичко това изглежда нелепо на фона на бедствията които споходиха южна България, но...факт!
Надявам се, че всички сте добре, надявам се, че ви намирам в добро здраве и ведро настроение! Нямам време да чета назад, съжалявам.
Фюти, силно те прегръщам и съм с теб в мъката ти!
Е, това е засега,милички! Не ми се получи много,много изчерпателно писанието, но ще наваксвам.
Прегръдки на всички!