Чери,
Чери, ако знаеш само как искам да съм на твое място
! По-точно не на твое място, а на мястото, на което си сега
. А вместо това съм в някакъв офис.... Май беше голяма грешка да започвам работа точно в разгара на лятото - офисът е последното място, на което искам да съм сега
. Трудно свиквам с новото си ежедневие, което ми е много странно, нямам подобни спомени от предишни нови работи. Ще постискам още малко зъби, дано да е за добро.
Очертава се да ходя на концерта на
Роби Уилямс в Бургас и това ме прави щастлива
. Оказа се невъзможно да си намерим хотел за датите на Spirit of Burgas - всичко резервирано и претъпкано не само в Бургас, но и в околностите. Ще спим в Поморие, което пак е добър вариант. направо не вярвам на късмета си - Роби е последният от артистите (artists - не се сещам коя българска дума би била подходяща
), на чийто концерт бих искала да бъда. Отметнах U2, Depeche Mode, Bon Jovi и само той ми остана. Мислех, че ще трябва да пътувам някъде из Европа, а той взе, че дойде на крака! И то не в София, а почти под носа ми. И това ако не е късмет
! Та покрай не съвсем щастливото ми ежедневие напоследък има какво да чакам с трепет
. А най-хубавото е, че може би ще вляза с безплатен билет, "подарък" от фирмата, която спонсорира проявата
. Пък ако не стане, приятелите, с които ще ходя, ми обещаха да ми дадат единия от техните билети - имат два, а само един фен на Роби
. Дано само да не се урочасам....
Хайде, до скоро - връщам се на тръстиката
....
.
