Ей,Чери, ако знаеш как се зарадвах като ви видях снимките
! Все едно си снимала днес у нас! Синът ми изглеждаше точно по същия начин (добре,че малката пакостница е при баба си, иначе едва ли щяхме да видим здрава сладка :lol: ). Ние днес правихме меденки ( със същите формички като вашите), които ще трябва да украсяваме през седмицата, а вчера вечерта - линцерови сладки, които ще слепяме малко преди Коледа. При това той ми е дегустаторът, защото правих нови рецепти, а аз нали постя - не мога да ги опитам
. Но като гледам колко си хапна- най- вероятно ще стават за показване. Моят син е израснал покрай тестото. През зимата много обичат баба им да им прави масленица - така е известна тук тази пита (или усукана пита със сирене и други имена). А двамата с племенника винаги помагат в месенето и особено в тупкането в масата! Сладки прави от 3 годишен - голям помощник ми е!
А аз самата от две години обичам да си меся хляб у дома - нямам машина, а на ръка. И без това съм си в къщи покрай малката, поне можем да се поглезим с домашно направен хляб - е, някои от рецептите не ни допадат особено, но тогава пиршество вдигат кокошките на село :1140 ! Всъщност това точно "село" е квартал на Димитровград, но с къщи и дворове и там живеят родителите на съпруга ми. Той е засадил поне 35 овощни дървета и от ранна пролет се радваме на домашни плодове. И сега продължаваме да хрупаме ябълки и круши! Зимата у дома никой не иска да яде краставици и домати, защото свикнеш ли с вкуса на току-що откъснатия домат или чушка, трудно можеш да преглътнеш това, което се предлага в момента по магазина.
Благодарна съм, че децата ми са пряко свързани със земята. Че могат да ходят боси по двора, да садят зеленчуци и подправки, да помагат в брането на плодовете. Те самите не осъзнават богатството, което имат - приемат го за даденост, но аз се надявам това да продължава колкото може по-дълго!