Ми тъй де покавалерствал ми малко голяма работа 
После ходих да му се извинявам 
cvety_rz написа:Тази вечер беше голяма излагация във фитнеса.Трябваха ми тежести и отидох да си ги взема от лежанката а там един нацепен батка и ми вика нещо, но аз му се усмихвам мило и си вземам едната тежест, после другата....той ме гледа странно а аз му се усмихвам тъпо....Започнах да си правя упражненията и с периферното си зрение виждам как той отива да си вземе тежести от друго място и тогава зацепвам, че момчето ми е казало, че още не е свършило, но аз не съм го чула
. Ама явно те е харесал и пощадил 
.О, да - точно това е усещането като бягам!!!cvety_rz написа:Чери, браво за тичането.Усещам свободата, с която пишеш за това и много ме зареждаш
Макар че тази сутрин..... то си беше доста трудно бягане - все едно тичам по плажа... краката ми затъваха в мекия и слепен сняг... Но аз излязох поради съвсем друга причина....... Просто много исках да бягам докато вали. И го направих! 
Да, така е!!! За момента и аз се чувствам така!cvety_rz написа:А за домашните тренировки.....явно сега сме в такъв период.По нататък може пак да им дойде сезона.
. Бях си го намислила това тичане откато чух прогнозите за студа, който идва! А исках да го направя още откакто веднъж бях тичала на минус 11 градуса - преди 3 години май. Аз всъщност не знаех, че навън е толкова студено и просто ми беше ден за бягане. Но по-късно, Момчил беше тръгнал за работа с колата и ми каза, че като е запалил колата е видял цифрата за температурата на таблото.... и същевременно видял и мен в този момент, тичаща из заснежените алеи. Е, исках да повторя такова бягане и го направих! ДНЕС! Разбира се, времето ми е много, много слабо..... но просто няма начин да се бяга по-бързо при тези условия!!! Особено там, където няма пътека и реално аз скачам в дълбокия сняг...... 
За това отчитам -213 калории! А най-хубавата част беше факта, че Гого беше с мен! Заедно ходихме, заедно тичахме! Беше прекрасен следобед!Ванчето написа: А най-хубавата част беше факта, че Гого беше с мен! Заедно ходихме, заедно тичахме! Беше прекрасен следобед!
cchery написа:ДНЕС - 6 километра от мен.
Браво! Хората се страхуват да излязат а ти бягаш.... 
Що не съм тръгнала по рано 
Ха, Ванче, не бях обърнала въобще внимание кога сме докарали до 91 страници?!Ванчето написа:91 страница!
90 страници изпълнени със спорт! Това е вдъхновяващо!
Кога ли и на мен ще ми се върне желанието за всекидневни тренировки...
Направо се дразня сама на себе си
Това наистина е вдъхновяващо!!!
! Но, имам предвид следното - обикновено вършим, сбъдваме, изпълняваме онова, което истински искаме и смятаме за важно в даден момент. И с мене е така... Т.е...... може би в момента си в период, в който въобще не ти се тренира или хич не ти е толкова важно. И предполагаемо това е причината да не тренираш всеки ден. Което....... всъщност е ок. Защото всяко нещо трябва да се прави с желание. . Тичаше ми се. Не ми беше студено. Но за сметка на това...... алеите в парка бяха адски заледени. Днес имах най-трудните условия за тичане от началото на снеговалежа.... На моменти просто ходех, т.к. се страхувах, че ще падна и ще се разбия върху леда..... толкова не ставаше за бягане. Но иначе съм доволна! 
