cvety_rz написа: И все пак ти се чудя аз едвам ходя по този лед а ти за 6 км бягане ми говориш

Браво!
Знаеш ли,
Цвети, и Фюти много редовно ме е питала кое е онова, което ме кара да бягам. Напоследък ми казва "... завиждам ти за хъса!". Само че...... нито е някаква мотивация, нито е нещо, което ме кара, още по-малко хъс. Чудела съм се как да го обясня и как да съм достатъчно искрена, когато казвам, че тичайки нито се съревновавам с някого, нито показвам нещо на някого, нито давам пример, "кова", ядосвам се, "бичувам" някаква неправда, порицавам и т.н. .... Напоследък ми хрумва ето това сравнение (то е насочено към Фют по очевидни причини

) - бягането за мен е като красивата порция храна с неустоим аромат - за такава порция не ти е необходима нито специална мотивация, нито хъс, че даже и апетит

- просто ѝ се отдаваш!!!! Аз
просто излизам да бягам... Това е. Отдавна, мнооооого отдавна, може би още в далечната вече 2010-а година, в която за сефте слязох в нашия парк, останаха мераците ми да отслабвам с бягане. Това към днешна дата не се случва..., но аз все още бягам.......
Та влязох само да се отчета за м. януари - имам 15 бягания. Повечето от тях са на 6 км, а останалите - на 4. Когато бягам на 6 км, идеята е да се чувствам достатъчно силна докрая, т.е. да не "избутвам" криво-ляво 6-я километър и да припадам след края му, а да тичам с темпо, подходящо за мен и при все - да намалям времето, за което минавам тази дистанция. Т.е. тук тичам за издръжливост.
При 4-те километра давам всичко, на което съм сподобна в дадената сутрин - тук тичам за време. Понякога ми се получава страхотно и 4-я километър е с много добро време. Но има утрини, когато едвам "доживявам" да мина последните метри :lol: . Но, определено се усеща подобряване на цялостната ми форма сравнение с първите тичания през януари.
Февруари - отпочнах го вчера с 6 км... Утре ще тичам за време. Днес -
ПОЧИВКА!
