Обикновено само Деската ми е другарче, за което ѝ благодаря!!!Я кажи първом - защо отново се метна на режима?! Питам съвсем конкретно, защото при мен има сериозно връщане на старите ми килограми и пак гоня 70-те, ама не години
слава Богу, а килограми. И още нещо много смущаващо има - нямам никакво желание, но повече от това мотивация, да правя диетите, които съм си купила от Руми!!! От начало на годината се боря да се заставя да мина на режим и за 40-я си РД да изглеждам фантастично, обаче - НЕ, НЕ и НЕ!!!! Дори и тази блазнеща идея не може да ме "вдигне", да ме мотивира!!! Чудя се дали вече просто наистина (този път съзнателно и подсъзнателно) не съм се убедила, че от режими и диети смисъл и полза няма?!?! Или е мързел. Или е слаба воля?! Или съм намерила много по-силен мотив за живота си от това да изглеждам така или иначе?! Не знам - аз не мога да си отговоря. Защото го има и другия момент - да тренирам или да тичам - без това НЕ мога и тук не ми трябва никаква мечта или краен срок, примерно да съм слаба, стройна, да го направя до РД-то си, до морето и т.н..... 
Второ да те поздравя, че вече си на ниво за "Напреднали" - браво!!!! За упоритостта и за това, че не се отказваш. Колкото повече напредваш и можеш, толкова "по-сладко" ще ти става да искаш още и още.
Супер!!! Не си го прави фикс идея - както дойде. Защото има "седмици" и "седмици"Ванчето написа:Опитвам се да тренирам 5 пъти седмично, но една седмица ми се получава, друга - не.
.Да, разбирам те!!! Руми е прекрасен инструктор. Признала съм я... Именно затова съм с нея от 2014-а година!!! Представяш ли си?!?! Цели 3 години!!!! Елито (вече не пише тук, за съжалениеВанчето написа:Тренирам си с Руми и на този етап нямам интерес към други треньори и тренировки
) преди често ме питаше в недоумение как е възможно да не ми е станало скучно с Руми?! ..... Ами, може. Сега обаче просто реших да сменя. И избрах тренировки, които са изцяло за натюрела на моя характер - с елементи от тае-бо или бокс... идеално ми пасват. След малко ще направя това: " onclick="window.open(this.href);return false;.
Но и тук не съм се отказала.Търся, чета, експериментирам...Минала съм и през какви ли не крайности като започнеш от неядене на месо и стигнеш до пълен глад.И след всичко това стигнах до извода,че за мен е важно отслабването да не натоварва и затормозява, а да ми носи удоволствие, да ме зарежда с енергия- и физическа, и духовна.Гледам да ям възможно най- естествена храна, да се движа повече и ще се получат нещата.Трябва да се науча да слушам тялото си и да му дам време за възстановяване и лекуване и отслабването ще ми е като бонус.За тези няколко години борма с килограмите забелязах, че в периоди, когато прекалено почвам да се вгорачвам в кантара и отслабването, то като че ли напук, спира.
Търсиш си ти нови предизвикателства 
