Чери,
Онази вечер на бдението за Златко... бях мислено с всички вас... но наистина не можех да дойда, бях обещала още преди месец време да придружа една моя напълно сляпа потребителка да отида заедно с нея като придружител на концерта на Графа в зала 1 на НДК... така че докато вие бяхте там, аз бях на концерт, слушах го, пеех с него, плаках и си мислех за всички съдби... за всички хора по света и за цялото човечество... и как всеки си е индивидуалност, но е и част от общност или общности... и как всички сме свързани и представляваме всъщност частици от едно голямо ЦЯЛО, всички ние действително сме ЕДНО
Не знам дали ще мога да ви кажа нещо весело и светло, Ани и Елисче
Но понеже ви уважавам и обичам много и двете, и оценявам споделеното от вас, ми се иска просто да ви прегърна
и да ви кажа, че съм с вас, че не сте сами, че дори в миговете и моментите, които се усещате обезверени, самотни, уплашени, гневни, тъжни или ви е сговнясано - АЗ СЪМ ТУК ЗА ВАС
Имам и някакво мое си обяснение защо може би усещате празнота и/или тъга по Коледа точно... да ви го кажа ли? Ще ви го кажа. Тук не се крием една от друга. По-скоро сме си изградили интимно уютно пространство, в което си позволяваме да бъдем наистина себе си. Нали така?
Смятам, че по-сензитивните, по-сензорните хора, личностите с по-отворени сетива и очи за околния свят, е възможно точно на големите празници да не се заразяват от общата еуфория и преповдигнатост, защото успяват да уловят емоциите и чувствата на онези хора, които не празнуват и на които не им е до празнуване... знаете, онези хора, които са в тъмна дупка, насред голяма житейска буря или криза, които се борят с непреодолими препятствия /болест, тежко безпаричие, огромни междуличностни проблеми, травма, домашно насилие... развод... загуба на близък.../ . И тези неща са част от живота, от ежедневието ни, и няма никой застрахован. Болката и страданието са навсякъде... и ако днес страда някой непознат за теб човек, някой анонимен, то утре може страдащият да си ти или някой познат. И тогава трагичното събитие отеква по друг начин. И тогава ставаш съпричастен. И ти самият болиш. Плачеш. С истински сълзи.
И какво от това, че е Коледа, Бъдни вечер или Новогодишната нощ, ако ти вътрешно усещаш, чувстваш и знаеш с всяка клетка на тялото си, че там някъде, може би дори през 2-3 врати от твоята външна врата, някой страда безутешно, някой няма вече кого да прегърне, някой няма парно и мръзне, защото е останал без пари, някой не среща подкрепата на семейството си и т.н. ? Какво от това, че кипят празнични приготовления, ако отвътре те е стегнало сърцето ? Аз мисля, че може би в противовес на общата еуфория, украси, празничност, намаления, подаръци, пиршества и шума на шампанско, и тъй като сме като скачени съдове всички, вие някак се оттласквате в другата крайност, за да възстановите равновесието и златната среда
Тоест реагирате и откликвате така, че да запазите хармонията в света... затова, докато другите се веселят или прекаляват със стимуланти, музика и алкохол, вие показвате и позволявате да се прояви другата страна на медала...
Принципно много рядко ми се случва на Коледа или на НГ да ми е мъчно, тъжно и депресивно, но МИ СЕ Е СЛУЧВАЛО и наистина знам и помня как се чувства човек, когато околните пируват и празнуват, а на теб ти се иска да потънеш вдън земя... гадно е. И още по-тъпото е, че си в контраст с общото настроение, което господства по това време в годината.
Знаете ли примерно аз как оползотворявам тези празнични дни и нощи така, че да си повдигна нивото на радост и благодарност? Нарочно си правя много на брой дребни неща, за които често в забързаното ежедневие нямам достатъчно време и спокойствие, като например:
- хващам някоя книжка или списание, вестник
- занимавам се с астрология
- чета статии в интернет
- пия чай с мед или кафе с мляко и канела
- готвя по-засукани ястия
- слушам музика, пея, танцувам
- рисувам или оцветявам
- пиша си в дневника или по форумите
- играем настолни игри /Диксит, скръбъл, асоциации/
- разхождам се в парка
- разхождам се в центъра на града и разглеждам украсите, елхите, лампичките, снимам ги
- обикалям магазинчетата за сувенири или арт-магазини
- задължително приготвям коледни сладки, курабийки, меденките на джемма
- обичам да надписвам картички, да паля свещи, да украсявам елхата
- виждам се с близките ми в Люлин и в Свобода
- ако съумеем, отиваме на СПА във Велинград или Хисаря, за да ползваме открит басейн с топла минерална вода, докато около нас има заснежени борове... размечтах се
- обичам да купувам и да подарявам подаръци или малки сладки подаръчета на приятели и близки /ако нямам достатъчно средства за по-големите/
- обичам да получавам подаръци
също така
- обичам да се наспивам до късно или да си полягвам следобед да подремна
- гушкаме се повече, увиваме се в топли одеалца, обуваме терлици и сме си повече вкъщи всички
- обичам да гледам коледни филми, романтични комедии по това време в годината...
Разбрахте ми мисълта. Съсредоточавам се нарочно върху дреболии, които обаче ми повишават настроението и ме отпускат. Много често си правя дълга и напоителна равносметка за отиващата си година. Чертая планове за предстоящата година. Целеполагам. Мечтая. Ей такива неща.