Личен дневник Kleo

[Kleo]

[youtube]JwC9HP4kuN8[/youtube]

Докога, Десиславо?!



Хайде сега сама да се видя! ... Да открия поне 10 плюса на преминалата през мен поредна ДЕПРЕСИЯ, която ме погна на 1 май и ме пусна на 13 септември.

Ще успея, знам това. Но просто още не мога да ги напиша. Още мисля и ги чувствам. Когато ги усетя с всяка клетка на тялото си, когато ги изплача и съм готова да ги пусна от себе си и да ги споделя, отново ще пиша тук. ...

Готова съм май че:

1. Всички мои близки /роднини и колеги/ ми казаха, че в сравнение с предишните ми депресивни епизоди съм се държала много по-добре и контролиращо се като поведение! Тоест аз този път успях да бъда относително работоспособна и нормално изглеждаща, въпреки че отвътре се чувствах ужасяващо зле!

2. Този път някак вярвах силно, че и тази депресия ще отшуми и ще си иде. Че има някаква причина отново да ме посети. Че като си пия хапчетата и имам подкрепата на приятелите и родата си, ще се оправя. Че ще я преборя и този път. Някак имах по-силна вяра и надежда, че "и това ще мине!".

3. Мъжът ми. Опора, гръб и стабилност. Както винаги досега. Той ми е вълшебството, чудото, кармата. Каквото и да кажа повече - ще е малко. Затова млъквам...

4. Синът ми. Голям, възмъжал, зрял. А е още на 15. Някак този път за първи път разбра колко тежко е положението с майка му. И ми спести всички тийнейджърски изцепки, от 1 май до 13 септември. В момента, в който усети, че отново съм МАМА, че съм себе си и съм добре, отново си стана моят тийн. Толкова го обичам и му благодаря. С баща му разбрахме, че сме отгледали качествено рожбата си. Иначе държанието му щеше да бъде коренно различно.

5. Майка ми. Милата. Тя пак застана плътно до голямата си дъщеря. Доказвайки ми за пореден път, че колкото и неадекватна да съм, колкото и луда, ненормална, депресирана и т.н. епитети съм, тя винаги ще си остане моята МАЙЧИЦА. ... Тук включвам и сестра ми, и татко ми, и леля ми... всички много ме подкрепяха и разбираха... но мама е ЕДНА, нали?

6. Колегите. Сладури! За пореден път просто ИЗЧАКАХА да се завърна. Всекидневно се интересуваха от мен, от това дали хапчето вече действа, проверяваха ме да не извърша някоя глупост /самоубийство/. Шефът не ме уволни. Напротив! Пълна подкрепа.

7. Другата ми месторабота - изобщо НЕ разбраха, че не съм добре. Просто мислеха, че съм в мълчалив и затворен период. Единствено УЧЕНИЦИТЕ ми ме усетиха. Милите ми те! Така ги обичам тези деца. И те просто ме изтърпяха и изчакаха. А сега, новата учебна година, са щастливи, че учителката им отново е на себе си и е себе си.

8. Починах си. Наспах се. Отпуснах се. Пуснах контрола. Не се тръшках толкова, колкото преди. Не изпитвах такава ненавистна вина към себе си. Някак си позволих да бъда зле, докато съм зле. Без преиграване. Но и без да измъчвам допълнително самата себе си. Казвах си утешителни и поощрителни думи на самата мен си. И се опитвах да им вярвам.

9. Търсех причините и отключващите фактори за този точно депресивен епизод. И ги намерих. ДВЕ са: умора, изтощение от прекалено много работа, малко сън /това е от една страна/, а от друга страна - нередовен прием на психостабилизатора ми /вместо да го пиех всяка вечер по таблетка, го бях разредила на таблетка през вечер-две/.

10. Докато бях в депресия, си налагах да правя неща насила - като да отида на сватбата на най-добрата си приятелка, като да ходя всеки ден на работа, като да готвя и шетам из вкъщи, да се разхождам в парка с майка ми, сестра ми и племенничките, да отида на море със семейството си... - ако не ги бях направила с оправданието, че съм в клинична депресия, сега щеше да ми е много мъчно за пропуснатото.

[Kleo]

http://courses.galerini.com/yourplace.html

240 лева , стартираме на 1.11.2019 г., много се вълнувам!!!

[Kleo]

ТЕХНИКА ОТКРИЙ 10 ПЛЮСА /на някаква негативна ситуация, забележката моя/:

Хайде сега сама да се видя

Да открия поне 10 плюса на преминалата през мен поредна ДЕПРЕСИЯ, която ме погна на 1 май и ме пусна на 13 септември.

Ще успея, знам това. Но просто още не мога да ги напиша. Още мисля и ги чувствам. Когато ги усетя с всяка клетка на тялото си, когато ги изплача и съм готова да ги пусна от себе си и да ги споделя, отново ще пиша тук.

... ... ... НЯКОЛКО ДНИ ПО-КЪСНО:

Готова съм май че

1. Всички мои близки /роднини и колеги/ ми казаха, че в сравнение с предишните ми депресивни епизоди съм се държала много по-добре и контролиращо се като поведение! Тоест аз този път успях да бъда относително работоспособна и нормално изглеждаща, въпреки че отвътре се чувствах ужасяващо зле!

2. Този път някак вярвах силно, че и тази депресия ще отшуми и ще си иде. Че има някаква причина отново да ме посети. Че като си пия хапчетата и имам подкрепата на приятелите и родата си, ще се оправя. Че ще я преборя и този път. Някак имах по-силна вяра и надежда, че "и това ще мине!".

3. Мъжът ми. Опора, гръб и стабилност. Както винаги досега. Той ми е вълшебството, чудото, кармата. Каквото и да кажа повече - ще е малко. Затова млъквам...

4. Синът ми. Голям, възмъжал, зрял. А е още на 15. Някак този път за първи път разбра колко тежко е положението с майка му. И ми спести всички тийнейджърски изцепки, от 1 май до 13 септември. В момента, в който усети, че отново съм МАМА, че съм себе си и съм добре, отново си стана моят тийн. Толкова го обичам и му благодаря. С баща му разбрахме, че сме отгледали качествено рожбата си. Иначе държанието му щеше да бъде коренно различно.

5. Майка ми. Милата. Тя пак застана плътно до голямата си дъщеря. Доказвайки ми за пореден път, че колкото и неадекватна да съм, колкото и луда, ненормална, депресирана и т.н. епитети съм, тя винаги ще си остане моята МАЙЧИЦА. ... Тук включвам и сестра ми, и татко ми, и леля ми... всички много ме подкрепяха и разбираха... но мама е ЕДНА, нали?

6. Колегите. Сладури! За пореден път просто ИЗЧАКАХА да се завърна. Всекидневно се интересуваха от мен, от това дали хапчето вече действа, проверяваха ме да не извърша някоя глупост /самоубийство/. Шефът не ме уволни. Напротив! Пълна подкрепа.

7. Другата ми месторабота - изобщо НЕ разбраха, че не съм добре. Просто мислеха, че съм в мълчалив и затворен период. Единствено УЧЕНИЦИТЕ ми ме усетиха. Милите ми те! Така ги обичам тези деца. И те просто ме изтърпяха и изчакаха. А сега, новата учебна година, са щастливи, че учителката им отново е на себе си и е себе си.

8. Починах си. Наспах се. Отпуснах се. Пуснах контрола. Не се тръшках толкова, колкото преди. Не изпитвах такава ненавистна вина към себе си. Някак си позволих да бъда зле, докато съм зле. Без преиграване. Но и без да измъчвам допълнително самата себе си. Казвах си утешителни и поощрителни думи на самата мен си. И се опитвах да им вярвам.

9. Търсех причините и отключващите фактори за този точно депресивен епизод. И ги намерих. ДВЕ са: умора, изтощение от прекалено много работа, малко сън /това е от една страна/, а от друга страна - нередовен прием на психостабилизатора ми /вместо да го пиех всяка вечер по таблетка, го бях разредила на таблетка през вечер-две/.

10. Докато бях в депресия, си налагах да правя неща насила - като да отида на сватбата на най-добрата си приятелка, като да ходя всеки ден на работа, като да готвя и шетам из вкъщи, да се разхождам в парка с майка ми, сестра ми и племенничките, да отида на море със семейството си... - ако не ги бях направила с оправданието, че съм в клинична депресия, сега щеше да ми е много мъчно за пропуснатото.

[Kleo]

За какво ѝ е нужен любовник на една омъжена жена?

Интелигентната жена трябва да има много любовници! - Михаела Петрова

Четири признака, че жена ви си има любовник!

[Kleo]

Постнах още статии, снимки и размишления, но форумът не ги прие, така че останаха само горните три линка, за който му се чете, на мен ми е важно, затова си ги сейвнах тук, в моя личен дневник, където надявам се няма да пречат на никого!

[youtube]EuaCnPJ3Zb8[/youtube]

" ... Той: Ние, силните, младите, богатите, красивите… Искаме нещата да се променят към по-добро и да възвисим човешките същества над невежеството и страха, нали? ... Виж сега, всичко започва от първичните инстинкти на сексуалното привличане, които съществуват от зараждането на живота. Всеки мъж и всяка жена изпитват похот, съгласна ли си?... Похотта за секс поражда жаждата за живот…

Ако позволим похотта за секс да бъде ограничена, потисната и контролирана, ние задушаваме жаждата за живот, създаваме нещастие, завист, ревност, гняв, омраза и насилие сред околните и сред различните слоеве. ... Повечето жени се страхуват да не останат на улицата и се държат цял живот за един мъж. Някои могат да имат пет до десет любовника и това е всичко. Край на играта.

Тя: Това е така, защото мъжете имат повече мускули, повече пари и повече умения.

Той: Истината е, че към повечето жени се отнасят като към робини, не ги пускат от вкъщи, мъжете потискат сексуалните им желания, за да ги държат в подчинение.

Тя: Жените са щастливи, когато имат домакинство, за което да се грижат.

Той: Но ако това е всичко, за което мечтаят, те никога няма да успеят да разкрият истинската си същност.

Тя: Истинската им същност, значи?…

Той: Да, истинската им същност. Кой знае какви стойностни и смели идеи могат да се родят, ако жените се чувстват свободни да се наслаждават на живота."

Тези идеи принадлежат на Калигула – “лудият император“.

А това е цитат от романизиран разговор със сестра му, Друзила от книгата ”Лейди Калигула“. Нейният автор, Ласе Браун, е италиански историк, който се опитва да възстанови истинския му образ на базата на засекретени исторически архиви. И да извае един негов образ, който представя философските му възгледи, а не лудостта, с която е анатемосан за бъдните поколения като садистичен деспот.

Не че е някакъв мил и хрисим човек. Бил е доволно нарцистичен. И непоколебимо убеден, че Юпитер напътства действията му. В епохата на настъпващото християнство и контекста, в който е разбрано, неговата лична битка е била да покаже колко обичащи радостта от живота са ”старите богове”.

В чисто политически план, онова, което е било погребано в архивите, е вярата му в равенството между половете. Искал е да прокара закон в Сената, с който да даде право на жените да гласуват. Както знаете, направил е коня си сенатор, за да се подиграе с онези, които са въртели римската политика. Но ако това е било прието като проява на обичайния му ексцентризъм, то правото на жените да се бъркат в политиката извън дворцовите интриги, е било сред абсолютно недопустимите неща. И от гледна точка на времето, в което е живеел - езическо.

2000 хиляди години след неговата визия за женско равноправие и свобода, жените могат да гласуват, да бъдат на ръководни позиции, да управляват държави и общности, но имат ли емоционална свобода от мъжа?

Калигула е бил убеден, че привързаността към един единствен мъж е пречка да достигнат свободата си, онази, която би им позволила да се чувстват равноправни. И е ”наказвал” любовниците от двора му, които развиват у себе си чувство на ревност и притежание към любимия си, като ги е разделял и ги пращал в различни вертепи, за да преодолеят този свой ”бяс” в ръцете на други, многобройни мъже и жени. Вярвал е, че това е пътят да постигнат приемане. И не ги е връщал в двора, докато не получи от тях благодарствени писма за радостта и свободата, която изживяват.

Легендите за разврата в неговия двор са достигнали до нас, но не и причината. Според художествената интерпретация на Ласе Браун тя е тази: ”Чувството за ограничение и страхът се насаждат в умовете на жените от всички, които общуват с тях, още от люлката, от ранно детство, а после и от учителите и съветниците... И ако искаме да станат по-интелигентни и да открият истинската си същност, те трябва да имат много любовници. ... Помисли колко много научаваш, когато докосваш с кожата си кожата на нов мъж или жена, когато галите телата си. Колко добре се чувстваш, когато свършвате. И дори да не свършиш и да останеш неудовлетворена, всяко ново преживяване е положително, макар на пръв поглед да изглежда отрицателно. Защото ще те накара да потърсиш по-добро. Но тъй като понятието за по-добро е относително, ти ще продължиш да търсиш. И помни, Друди, в деня, в който спрем да търсим, сме мъртви.

Друзила: Хей, това беше хубаво изречение! Кажи ми го пак…

Калигула: В деня, в който спрем да търсим, сме мъртви."

Малко преди убийството му, пророчицата, с която се е съветвал, му казва, че дори в много далечното бъдеще вижда само единици, които споделят неговите идеи, но не вижда общество, което живее според равноправието, типично за боговете.

Разбира се, това е художествена интерпретация на автора. И книгата е твърде брутална. Съвсем не е за хора, които вярват в светостта на двойката. Нито за любители на порнографията, които не държат на диалога и нямат отношение към историята на философските нагласи, формирали една или друга цивилизация.

А причината да ви разкажа тази история е именно културната ѝ основа и най-вече фактът, че всичко, което от преживяване или размисъл е превърнато в текст, книга, филм, песен, картина, дори и всяка статия за любимия ви сайт Edna.bg, е художествена интерпретация на реалност или фикция на автора. Идея, която се посява в умовете ни и ако срещне благодатна почва и необходимата грижа, може да покълне и да се роди за живот по уникалния начин, по който всеки един може да я превърне в своя реалност.

Когато четем една история, това не означава непременно, че онова, за което се разказва, е ”точно така”. Означава, че правим избор дали да приемем идеите зад тази история като своя истина и така да привлечем в живота си конкретно изживяване. Или да го преценим като неприемливо за нас.

Толкова от мен за реалността и художествената реалност.

Впрочем, без да има пряка връзка с него, Калигула е имал своите ”единици, които споделят идеите му” и това са все жени, оставили траен отпечатък в епохата, когато изкуството е процъфтяло след векове потисничество на жената и изкривени ценности на неравенство, наричани ”морал“. Следващият път ще ви разкажа за някои от тях.

[youtube]0b3T6z40kGQ[/youtube]

[Kleo]

[youtube]fFeEEaJ1fe8[/youtube]

Веселин Маринов

Ако жена не те признае

ОРИГИНАЛЕН ТЕКСТ

музика: Тончо Русев
стихове: Евтим Евтимов

Слабо вино е за теб жената,
Слабо вино, много слабо,
Но отпиеш ли веднъж от него,
Само с две три капки те опива.

Плитък извор е за теб жената,
Плитък извор, много плитък,
Но потънеш ли в прегръдка женска,
Ти си най-щастливия удавник.

Това е казано веднъж
И моя истина сега е -
Мъжът не може да е мъж,
Ако жена не го признае...

Ден до пладне е за теб жената,
Ден до пладне, ден до пладне,
Но прегърнеш ли сърцето женско,
Ти завинаги си влюбен в нея.

Земен дявол е за теб жената,
Земен дявол, вечен дявол,
Но запали ли душата твоя,
Само ангели сънуваш вечер.

Още на: https://textove.com/veselin-marinov-ako ... znae-tekst" onclick="window.open(this.href);return false;
Благодариние на textove.com

[Kleo]

[Kleo]

https://www.facebook.com/groups/NewEraCourse/?fref=nf" onclick="window.open(this.href);return false;

Приятно ми е, казвам се Десислава Враджалиева. На 41 години съм, от София, зодия Риби. Споделяйки вродените си таланти да чувствам болките и радостите на другите хора, да бъда смела експериментаторка и да откликвам и усещам невидимия свят, както и придобитите си умения да преподавам интересно, да осъществявам гладък синтез между литературата и математиката и да съм свързана с всички изкуства, и водейки се от опита ми в областта на цели три професии /психолог, учител и астролог/, по силата на това, че съм и майка на 15-годишно момче, трайно свързана с един мъж от 22 години, но!!! ... /с него връзката ни е крайно объркана и сложна, започнала с 6 години съвместно съжителство преди брака, после 10 години в граждански брак и сега още 6 години сме заедно след развода ни/, имаща много близки, роднини и приятели, и въпреки всичко горе изброено за мен най-важни си остават като опитност любовта и интимните връзки... Ще споделя с всички в групата моите страсти към четенето, писането, подкрепата и помощта на другите хора, ученето, общуването, пътуването и секса. В това ще ми помогнат също така следните преживени трудности и травми: тежка следродилна депресия /2005/, диагноза БАР /биполярно афективно разстройство от 2005 год. насам/, множество депресивни и хипоманийни епизоди, развод, любовници, желания за самоубийство, загуба на розовите илюзии за живота и света, тежко кръводаряване с тежки упойки, любовни драми, разбито сърце, разочарованието, че нямам още едно дете, като целта тук е най-накрая да се науча да обичам истински самата себе си, за да уча и другите хора на същото - да обичат себе си! Големи обрати и успехи според мен: завършени с отличие френска езикова гимназия, специалност Психология, астрологически курс, промени в местоживеенето, полагане на грижи за чуждо дете като за свое, живот в лоши битови условия и мизерия, в същото време способност да изкарвам сама личните си доходи, имам трайна любима работа /от 8 години съм психолог и зрителен терапевт в рехабилитационен център за слабо виждащи и слепи хора/, имам болезнен опит във воденето на таен, двойствен живот, а също и в чувството, че съм прекалено различна от останалите и до голяма степен "грешна". Голямата ми гордост - синът ми! Както и това, че с мъжа ми сме си простили и още си прощаваме взаимно големи рани. С всичките си умения, опитности, страсти и вродени дарби желая да служа на своите клиенти /главно на тези, които ме търсят за хороскоп, но и на потребителите на Центъра, както и на учениците ми в НГПИ, където работя като учителка втора година/, като им помагам да разрешат свои специфични проблеми /като например депресии, алкохолизъм, зависимости, загуба на зрението, трудности в отглеждането на децата си, професионална ориентация, консултиране, терапия, обучение и преподаване/. Бях честна с всички вас, макар и прекалено подробна, за което се извинявам. Но трудно мога да зачеркна което и да е по-горе. П.П. Аз съм споделилия под №11 тук, което число съвпада с числото на съдбата ми - https://poznanie.net/gospodarski-chisla-i-sudbata-v" onclick="window.open(this.href);return false;…/.

file:///C:/Users/user/Downloads/%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%98%D0%9B%D0%90%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%20%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%20%D0%B2%20%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD%20%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%B0.pdf

[Kleo]

https://umjd.galerini.com/meandmoney4modules.html" onclick="window.open(this.href);return false;

[Kleo]

Плача често и това си е.
При мен се случват много неща.
Толкова, че дори в личния си дневник не мога да ги опиша.

Един ден ще напиша художествен роман.
Сигурно ще е след много, много години.
Тогава няма да има толкова наранени от изповедта ми.

Засега... ще се справям някакси.
Благодаря, че ме четете.
Благодаря, че сте тук!

[Kleo]

Повдигам си вибрациите днес:

1. Обичам факта, че съм ЖЕНА
2. Обичам Есента и Златото по улиците във вид на листопад.
3. Обичам сина си, много го обичам!
4. Обичам баща му, за това, че ми го направи. Преди 16 години време. Да е жив, здрав и благословен!
5. Обичам секса с баща му. Той има великолепно тяло. Обичам тялото му, обичам и душата му. Това, че е приятел.
6. Обичам баща му. За това, че когато съм най-зле, ме обгръща като предпазваща мантия. Че никога не ми е обръщал гръб. Че ми е спасявал живота. Няколко пъти. Буквално.
7. Обичам баща му. За това, че е великодушен. За прошката му. За милостта му. За сърцето му, което, макар и наранено от хора и събития, никога не се затвори точно за мен.
8. Обичам баща му. Обичам го с всичките му кусури, които причиняват на мен болка и страдание.
9. Обичам, когато баща му ми обръща внимание. Води ме някъде. Или се съгласява с мен да отидем там, където искам аз. Когато пътуваме. Когато сме на море заедно. Когато ... гледаме семейните албуми.
10. Обичам факта, че той ме нарича ЖЕНА ми, дори СЪПРУГАТА ми, когато ме представя пред нови хора. Обичам това, че за него аз съм жената с главно Ж, въпреки развода ни, въпреки конфликтите ни, въпреки болестта ми, въпреки всичко и напук на всички.

11. Обичам мама. Много я обичам! Тя е винаги до мен и застава плътно зад решенията ми, макар и да не ме разбира.
12. Обичам татко. Много го обичам! Той е напълно луд и нестандартен човек. Мисля, че зная откъде е моята лудост...
13. Обичам сестра ми. Много я обичам! Майка на трите ми племеннички, които обожавам! Невероятна мацка е.
14. Обичам леля ми. Много я обичам! Как пък веднъж не ме осъди, не ме обиди?! Как пък веднъж не ме упрекна?! Желязната лейди. С меко сърце.
15. Обичам братовчедка си /дъщерята на леля ми/. Много я обичам! Как може да е толкова мъдра, макар и толкова по-малка от мен?!
16. Обичам починалите си роднини. Баба ми. Свекър ми също. Липсват ми. Но съм щастлива, че ги познавах. Че са ми дали корени. И криле. Когато каквото е било нужно. Обичам кръвните връзки и ги уважавам.
17. Обичам да мечтая.
18. Обичам да си сбъдвам мечтите.
19. Обичам да имам пари. Мои спечелени пари. Както и общи, семейни пари.
20. Обичам да си харча парите. С кеф. За сметки, за храна, за подаръци, за дрехи, за всичко, което искам.

21. Обичам си приятелите. Обичам да излизам с тях на по кафе. На по бира. На по вино. И да говорим... с часове. Без насита.
22. Обичам синхроничностите по Пътя си.
23. Обичам мъжете.
24. Обичам нежността.
25. Обичам страстта. Обичам секса. Обичам да усещам мъжествеността. Мъжката енергия. Да ме захранват с нея.
26. Обичам женствеността си. И това, че с времето ставам мека, бавна, нежна, плавна, различна... на 41. Жена.
27. Обичам равновесието между Ин и Ян. Обичам крехката и деликатна пропаст между мъжа и жената. Понякога...
28. Обичам предизвикателствата и щуротиите.
29. Обичам да играя ва банк. Обожавам рисковете. Осъзнавам, че риск печели, риск губи. Но съм рисков играч.
30. Обичам Дриймленд и Меца Баба Форум, и това, че ви има всички тук!