МЯСТО за сладки разговори през 2020

Свобода на словото
Заключено
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: МЯСТО за сладки разговори през 2020

Мнение от Kleo »

Съгласна съм с теб.
Но тъй като малко хора ще го разберат, затова поне из ГТ нося маска.
И в магазините де.
Защото знам, че за съжаление ИМА истински уплашени и паникьосани от медиите хора.
На другите места категорично съм със свободни уста и нос.
Дори в Центъра, в който работя, стоя БЕЗ маска.
Иначе бих пукнала де.
И не, не се боя, че ще прихвана каквото и да е от колега, шеф или потребител.
Просто за себе си избрах, че от март насам нося маска, когато съм в транспорта и когато се налага из магазините, но никъде другаде. Това, което почувствах като истинско лишение през последните месеци беше временната забрана за парковете и Витоша.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: МЯСТО за сладки разговори през 2020

Мнение от Нели »

Да, Деси, в магазините и аз слагам много тънък шал (реших, че за тази идиотщина аз няма да дам нито стотинка и затова не си купувам маска). В градския транспорт не съм се качвала, откакто решиха, че там трябва да сме с маски. Не ми се плащат излишни глоби, които нищо няма да постигнат, НО избягвам ходенето в каквито и да е места, където носенето на маски е задължително. Не купувам, не ходя, отказвам да съдействам на това издевателство върху хората, което единствено може да разболее насила някого, но не и да предпази. Да, някои бизнеси разчитат на това аз да вляза в магазина или офиса. Съжалявам! Ако трябва да го направя със запушена уста и ако мога да преживея без съответната стока или услуга, няма да отида. Да, не са виновни, но и аз не съм. Имам право да дишам нормално по начина, по който природата е решила да става това.

Колкото до страха от вируса, мисля следното:
1. Аз така или иначе все някога ще се срещна с него. По-добре това да стане сега, когато всички болести минават по-леко - имаме слънчево греене, храна, състояща се от пресни плодове и зеленчуци, имаме възможност да се движим достатъчно - сега е перфектното време за среща с този нещастен вирус, а не през есента и зимата.
2. Моя работа е да се срещна с този вирус, не на майка ми, която през есента ще стане на 80 години и има цял куп хронични здравословни проблеми. Не мога, не искам, а и нямам морално право да се пазя и крия от него. Напротив, трябва именно аз да го посрещна. Какво значи да се пазя, защото можео някой да не знае, че е заразен и да ме срещне? Значи да се крия и спотайвам, когато именно такива хора като мен трябва да поемат тежестта. Не, няма да го направя. Има хора (възрастните и уязвимите), които разчитат на такива като мен. Може да съм много неща, но не и страхливка и предателка.
3. Имаше вече НАУЧНИ публикации, доказващи, че безсимптомните заразоносители не заразяват (защото инфектирането става по капков път, т.е. нужно е заразеният да отделя секрети - да кашля, киха, да му тече носът). Т.е. аргументите, че с парцал на устата ще предпазим някого, ако сме безсимптомни носители, са несъстоятелни.

Не се сърдя на никого, който иска и чувства, че трябва да носи маска, жезъл, корона, карнавален костюм, ризница, шлем, мускал от лечебни треви и т.н. Това е право на всеки човек и аз не само го уважавам, а смятам, че недопустимо това право да се накърнява. Но аз имам същото право и в момента се извършва грозно посегателство върху него. Не от околните, не от хората с маски, а от властта.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: МЯСТО за сладки разговори през 2020

Мнение от Kleo »

Да, от ВЛАСТТА е.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: МЯСТО за сладки разговори през 2020

Мнение от cchery »

Нелка, още от началото на епидемията с теб споделяме почти идентични мнения за всичко, което се случва и главно за решенията на българските управляващи. Този път обаче аз не съм против маските. И то защото вътрешното ми чувство го показва. Не мога да го обясня рационално, но мога да дам пример. Вчера с Момчил посетихме Панаира на книгата, който този път е на открито в градинката на НДК, а не както е обикновено вътре по етажите на двореца. Още на втората шатра казах на Момчил, че си слагам маската.... почувствах се адски некомфортно, дори някак си уязвима сред толкова много хора, които бяха в непосредствена близост до мен, блъскаха се дори в мен, излъчваха телесни миризми, т.к. вчера си беше много горещ ден, дъхтяха с отворени усти именно заради жегата.... направо ми се щеше да избягам.

Аз съм на мнение, че личният пример, провокиран от самосъзнание и дисциплина трябва да излезе на "дневен ред". Има зараза. Има болест. Има епидемия.... в крайна сметка можем да стоим на метър и половина един от друг, нали? Мен това много, ама много ме дразни вече.

Знам колко е некомфортно да се носи маска - да не говоря за това, че и смисълът ѝ не е кой знае какъв. Но..... ако се съобразяваме с това да не се блъскаме един в друг, ще е много добре.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: МЯСТО за сладки разговори през 2020

Мнение от Нели »

Ани, уморена съм, тази сутрин станах в 4 ч., пътувах до Румъния, прибрах се към 22:30 ч. и вече съм много уморена. Само ще вметна нещо за размисъл:

В Румъния е същата история едно към едно. Маските са задължителни, хората не ги носят и не вярват на официално съобщаваните данни. Казват, че има слухове как данните се надуват умишлено. Казаха ни също, че в по-големите градове се носят маски. И точно това видяхме в Констанца, който е четвъртият по големина град в Румъния (а тя е над 20 милиона). В селата обаче маски няма.

Тези, нашите от НОЩ, всъщност очевидно нищо не решават и нищо не правят. В деня, когато тук обявиха, че била мината психологическата граница от 100 човека, в Румъния... бе мината психологическата граница от 150 човека. Похватите и всичко е едно към едно, БУКВАЛНО! Copy -> Paste. Директно.

Няма мерки против епидемия, момичета, име мерки против хора. На границата, вече от българска страна, ни накараха да подписваме декларации, че сме пътували на собствен риск и че не сме контактували с болни от каквото там. Аз им казах, че мога да подпиша само, че не съм контактувала с хора, за които МИ Е ИЗВЕСТНО, че са болни. После ни мериха температурата с дистанционен термометър и на всички беше 36,5 градуса, а моята... 36,9 според този термометър. Лекарката на граничния пункт ми показа термометъра с обвинителен тон. А всъщност на останалите им беше студено от климатика в микробуса (бяхме 15 човека с микробус), а аз седях на такова място, че ми беше топло.

На този фон изобщо не се учудих, че... новото нещо в Констанца, е... голямо виенско колело на пристанището, монтирано преди три дена. Изобщо, ама никак не прилича на новото нещо във Варна, където отскоро има виенско колело на пристанището. Всъщност има същото виенско колело. БУКВАЛНО. Същият модел. Същата големина.

Дали някой не пазарува наедро? Виенски колела, местни власти, държави? Затвориха ни и не си личеше много, но сме купени наедро.

Та си мисля, че много бързо ни дресираха. Майка му стара, успяха! За има-няма два-три месеца вече така ни дресираха, че без маски да се чувстваме... голи и уязвими. Все едно сме излезли бяз гащи или без дрехи. Следващата стъпка е да се чувстваме така голи без... белезници може би?
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: МЯСТО за сладки разговори през 2020

Мнение от Kleo »

Аз пък 1:1 смятам и чувствам нещата като Нели.
А колкото до нещата, които написа Черка, лично според мен, си се почувствала гадно главно от:
- неспазването на лична хигиена /защо се излиза с неизмити зъби, коси, кожа?!/
- неспазването на култура на поведение сред хора /защо е това ръчкане и бутане?!/
Мразя тълпите. Дори тези тълпи да купуват книги. И да разграбват книги на промоции...
Защото множеството от хора много пъти е именно такова... шумно множество, а в жега изобилства и от телесни миризми, които са неприятни, ако масово не ползват ежедневно вода и сапун.
Отклоних се.
Но не мога да остана безучастна по темата.
Успяха, Нели.
Мъчно ми е, болно ми е, ядосано ми е.
точка
.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: МЯСТО за сладки разговори през 2020

Мнение от ellis_stoyanova »

Аз пък не се чувствам пречупена,ама въобще.Нося маски от преди 15 години,вкъщи винаги имам кутия поне ,през зимния сезон.Винаги съм ги носила и ще ги нося,но не смятам,че по този начин ми запушват устата,смачкват или каквото и да било там.Напротив,смятам,че е редно,когато човек е болен,винаги да е с маска,за да не разпръсква наоколо си бацили.Както и в момента нося маска,за да не ме плюят директно по лицето,имам дори вече и шлем на работа,защото ми е крайно неприятно хора,които не вярват на нищо от това,да влизат без маски и в същото време да кашлят кихат в лицето ми.И това са съвсем пресни случаи,и не ме интересува,че било алергия или фарингит или каквото там искат да ме убедят.Защото от април и аз съм със сенна хрема,на моменти едвам дишах през маската,но не я махнах,първо защото не смятам,че някой ми е длъжен да го плюя като кихна 22 пъти и 2-ро,защото не вярвам,че чуждия човек ще ме предпази,дори и да е болен.От години,въобще не говоря за сегашния вирус,наблюдавам от хората неглежиране,когато си боленАз това никога не съм го разбирала и няма да го разбера.Въпрос на начин на мислене.
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: МЯСТО за сладки разговори през 2020

Мнение от ellis_stoyanova »

Сетих се и друго,Боби не е спирал да пътува през цялото това време,в Европа,или по скоро през страните,които преминава-Унгария,Словакия,Чехия,Германия,изключвам Румъния,тъй като съм леко предобудена,същити като нас са...та-навсякъде без изключение се спазват мерки,но не само защото някой им го налага,а защото така са преценили хората,като нация.Маските,дори когато бяха препоръчителни се носеха,особено на закритите пространства,навсякъде има дезинфектанти или ръкавици,хората спазват дистанция.Тук в БГ ако няма един пъдарин,който да те ръчка с гегата,всеки си прави квот си иска.И пак ще дам пример с работата,тъй като на кауфланд има охрана и не пускат без маска,дори и да искаш дахси платиш застраповката,след което идват при нас,пак без маски и започват да се възмущават как не ги пуснали.Аз разбира се им казвам,че при нас важат същите правила и те ми казват...,е,айде ,айде...Ама нали се сещате че при нас в офиса няма охрана.Ей тази безцеремонност ме дразни,и точно тогава се чувствам безсилна.
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Аватар
cvety_rz
Влюбена във вятъра
Мнения: 2131
Регистриран на: 28 Окт 2010, 07:49

Re: МЯСТО за сладки разговори през 2020

Мнение от cvety_rz »

Здравейте, мецанки? Как сте?
Искам да споделя мнение за covid19 малко по- лично. На 18.06. почина мой близък от тази болест. Починаха 4ма човека на възраст между 45-55 години, който са били заедно и всички с едни и същи симтоми. Съпругата на нашия познат също беше критична, но с Слава Богу успя да се пребори. Тя пък от своя страна зарази моята най- добра приятелка, която кара изключително тежко вируса в болница. Вече две седмици е в болница, но се надява скоро да я изпишат, защото от ден се подобрява. Та болест има и хора на 40+ също могат да я карат тежко. Лошото е, че покрай болните има и такива случаи, които са подправени, за да се усвоят пари. Мога да кажа колко лошо са се отнесли с моята приятелка полицаите. Колко заплахи и пр. все едно си престъпник. Ей за тия неща ме е яд, защото болест има, но има и хора и власти, които се възпозлват от ситуацията.Не съм глупава и това го виждам и съм съгласна с това, което пише Нели. Относно маските аз също ходя с маска в затворени помещения без проблем и то най- вече заради спокойствието и комфорта на другите. Някак не мога да понеса мисълта, че аз мога да съм причината да се разболее някой (както и Чери писа). По тази причина спрях и тренировките си в зала. Там не мога да се пазя, много хора ходят, уредите се дезинфекцират само два пъти дневно, климатика работи.....нямам спокойствието да го правя. За сметка на това пък сега е топло и спокойно мога да си тренирам навън. Ще трябва да се научим да живеем с тази болест и да се опитаме да поддържаме едно нормално ежедневие. Не трябва да живеем в страх, но не трябва и да подценяваме ситуацията. Не знам дали съм права, но с хора, които са по- притеснени гледам да се съобразя. Лично за себе си мога да кажа, че се грижа да съм здрава и в кондиция, за да мога да се преборя лесно с този вирус, защото рано или късно ще се сблъскам с него ако не съм го минала вече, защото март месец си бях бая болна.
Вчера посрещнахме изгрева във Варна (Галата). Срещнахме се със Нели и без никакви скрупули я прегърнах, защото знам, че и тя не се притеснява. Имахме прекрасно време заедно. Разговора вървеше сякав вчера сме го прекъснали и днес си го продължаваме, а реално не сме се виждали от години. Така е, когато усещаш някой със сърцето си :954 Другото интересно беше с Калинка. Тя е много притеснителна и се срамува да говори с непознати. Когато излезе от водата толкова спокойно седна на хавлията на Нели, че дори аз се изненадах. Тя НИКОГА не прави така с хора, които не познава, но сега усети това, което е между нас и прие Нели като близка. Много се зарадвах. Та така имахме си хубаво време във Варна. Бяхме уморени, защото станахме рано в 2.30, за да пътуваме, но си струваше. Нали знаете, че "всяко нещо струва друго нещо" :329
Вярата не прави нещата лесни, прави ги възможни!
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: МЯСТО за сладки разговори през 2020

Мнение от Нели »

Ех, момичета... Колко е хубаво, когато успеем да се видим наистина, а не само виртуално! Наскоро видях Зори, вчера видях и Цвети... Ами, просто е хубаво. И няма нищо, нищо общо с виртуалния контакт, колкото и да е близък и истински той за нас тук.
По същия начин усещам и разликата между истинското, реално образовние и електронното обучение. Впрочем забелязвате ли, че все по-често думата "образование" се заменя с "обучение"? И с основание, защото от години вървим от образование към обучение. А то не е едно и също. Някой ден може да стигнем до там да завършваме "основно обучение", "средно обучение", "висше обучение". Засега тук-там между обучението се прокрадва и по малко образование, но докога ли?
Аз изобщо, никак, въобще, хич не съм оптимистка за това накъде вървим като общество. Да, зная, и най-черната нощ свършва, но ние сме още на залеза. Все още имаме остатъчна светлина, зарево от слънцето. Нощта тепърва предстои. По същия начин, по който в образованието още има остатъчци от присъственото, от истинското обучение - учениците и учителите в тази учебна година все пак се познаваха, бяха се виждали, имаха някакви лични впечатление един от друг. Ами наесен? Аз лично не мисля, че някой ще ни остави наесен да ходим на работа и на училище.
Ние вече влазохме в гетото "за наше добро" (така са представяли принудителното преместване на евреите в гетата), историята може да ни научи какво следва:
- първа фаза на холокоста: теоретично обосноваване на факта, че евреите носят биологично някои вредни черти (ние сега си имаме биологична заплаха от своите потенциално заразни съграждани); задължително носене на звездата на Давид на ревера (ние днес носим маски); масово изселване (изолация и разкъсване на връзките между хората)
- втора фаза - концентрация на евреите в гета, като това се представя като: 1. средство за тяхната защита (след като властта сама целенасочено е настроила останалото население против тях ) и 2. временно решение (по-късно има намерени документи, че решението за "окончателното решаване на еврейския въпрос" е било взето още през 1941 г., но въпреки това властта упорито е настоявала, че това е само временно)
- трета фаза - окончателно решаване на еврейския въпрос.
Въпросът е: Какво правим?
Нямам отговор.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: МЯСТО за сладки разговори през 2020

Мнение от cchery »

Здравейте, момичета. Най-сетне лятото се настани трайно на територията на България... Да, последните 2 дена здрав дъжд се излива в София, но.... това си е летен дъжд. Аз нощес някъде към 0:30 часа излязох от нас и останах малко на нощния дъжд.... ами не беше студено. А напротив - много, много хубаво. На мен определено ми е лятно едно такова... слънчево ми е. И.... гледам от всеки един ден да си вземам моето, онова, което ме прави щастлива и усмихната. Опитвам се да не генерализирам негативните случки и проблемите.... та те неприятностите ни съпътстват от раждането ни.... Ако тръгнем в посока на това "Все на мен ли?" и т.н., то по-добре да не живеем.

Тази седмица ми беше доста интензивна - Белка вече почна ежедневни и целодневни тренировки - от 9 сутринта до 18 часа...., та точно в началото на лятната ваканция ми се наложи да почна да ставам рано и това при положение, че през целия период на дистанционното обучение не си бях навивала аларма нито веднъж :955 . Излишно е да казвам, че ми тежи, но.... дори и в това виждам положителното. А то е.... че успявам да тичам преди слънцето да е напекло сериозно, а след това ми остават много повече часове от деня, през които да си свършвам повече работа. Да не казвам за това колко щастлива е Бела, че тренира усилено. Казват хората, че "Апетитът идва с яденето." и са напълно прави - след като в началото на тази година треньорката на Бела ѝ изработи 2 съчетания (с лента и обръч), през юни почна да ѝ прави още 2 - бухалките са напълно готови, а при въжето остава да се допълнят с елементи още около 20 секунди..... До този момент Бела не се беше сблъсквала нито с въже, нито с бухалки и затова ѝ е много интересно и предизвикателно иииии вероятно затова така я влече да ходи в залата.

От вчера почна да тече срокът за подаване на заявления за кандидатстване в гимназии след 7 клас. Ние най-вероятно ще подадем нашето в понеделник. За днес следобед оставих обсъждането заедно с Бела как да подредим в списъка с желания различните училища и паралелки в София, за които тя има реален шанс. Едно е сигурно - тя ще влезе в паралелка с интензивно изучаване на немски език. Особено пък след като тази седмица си получи и свидетелството от школата по английски за завършилата и там учебна година, в което свидетелство пише, че тя като ниво на знания по английски тя вече е на В2, при това го завършва с оценка А (шестица по западната система).

Завърши с шестица и 7-и клас - в четвъртък им раздадоха свидетелствата в училище - всъщност в тях са вписани годишните оценки от 5, 6 и 7 клас - Бела завършва с пълно 6 и за трите години. Адски съм горда от нея.... Имам много какво да пиша по отношение моето поведение по време на най-изнурителните седмици преди НВО.... Много се ядосвах с липсата на отговорност от страна на Бела да седне и да прави тестове и да изчиства грешки. Но пък.... не виждах реално, че тя успява в много други отношения и.... това замъгли преценката ми за ситуацията. Но няма днес да пиша за това.

Иначе при мен новото е, че токов удар "уби" чисто новия ми лаптоп :cry: :cry: :cry: . Купих си го понеделник миналата седмица, а тази сряда, докато работех, чух едно силничко "Пук." и..... мониторът угасна.... Миналата седмица пък мен ме удари ток, докато с една ръка пъхах зарядното в лаптопа, а с другата слагах джаджата на безжичната мишка в USB входа - стана ясно, че май имаме проблем с гнездо в разклонителя, където бях включила компютъра...... Разбира се - веднага извадихме кабела от него, но.... в някой от следващите дни съм забравила, че гнездото е развалено, така и не махнахме разклонителя и.... ето. Принципно от сервиза на ACER много бързо ми върнаха лаптопа към живот като са ресетнали дънната му платка, но вкъщи установих, че не му работи единия от входовете - HDMI (това е вход за видеосигнал - за включване на лаптопа към монитор/ТВ и т.н.). Занесох машинката за втори път в сервиза и този път диагнозата е, че е за смяна на дънна платка..... Вероятно ще си я и платя, т.к. доколкото съм запозната токови удари не се покриват от гаранцията...... :328 :328 :328 Въпросът е, че няма сигурност кога ще дойде тази дънна платка - ако има такава в складовете в Европа, още идната сряда ще си прибера компютъра. Ако ли пък не ...... след 4 седмици.

И това е в общи линии. От вчера та до понеделник включително ще сме купонджии ежедневно. Снощи с нашия комшия закрихме учебната година и ежеседмичните купони по случай извънредното положение :221 . Днес с Момчил сме канени на рождения ден на треньорката на Бела по гимнастика. Утре свекърва ми е рожденичка, а в понеделник синът на нашите най-добри приятели - Светльо и Вили - Гого става на 13 години.... Ще си почиваме от вторник натам :221 :221 .

Да ви кажа тия дни нещо привличам хорските хули..... Със сигурност част от причината е, че и аз не съм "цвете за мирисане", но пък.... струва ми се, доста незаслужено отнесох на 2 пъти от двама различни човека императивен (заповеднически) тон - става въпрос в чатове. Ето пример за единия път - долните думи са точен цитат на една майка на съученичка на Бела и са по повод МОИТЕ снимки, които аз направих на връчването на свидетелтсвата им за завършен 7-и клас в четвъртък. Писа ми да ѝ пратя снимките без да ми обяснява за какво са ѝ..... макар самата тя да също да снима. Да речем, че преглътнах тази доста откровена заповед, защото в крайна сметка става въпрос за децата. Но пък ѝ уточних, че ги снимам в специален за фотоапарати НИКОН формат - не jpg, а NEF, и за да се отворят с компютър, човек трябва да притежава съответния софтуер - прим. Photoshop. Тя каза, че няма фотошоп и уточни "Хайде като ги направиш jpg... тогава ми ги прати..." без аз да съм казвала, че изобщо имам намерение да ги конвертирам преди да ги обработя. Съответно четвъртък и петък имах страшно много работа - в четвъртък съм стояла на компа до 22:30 часа да изработя една видео визитка, а в петък трябваше да направя нова страница и галерии за сайта на моите клиенти от НАВАРРА. Дамата обаче явно си мисли, че работя само за нея и ето какво ми писа вчера следобед:
"Като всяка уважаваща себе си жена... 2 пъти едно и също не казвам...

Качи снимките, моля те, на облак...в nef формат...и ми прати линк...

аз ще се оправям нататък"
Има моменти, в които хората не се усещат..... Разбира се... аз нямаше как да подмина всичко това, следствие на което получих на 2 пъти извинение от дамата, но.... у мен си остана доста, доста.... неприятно усещане.

И това е от мен. Пак дълго стана.

Цвети, Нелка, радвам се, че се видяхте и то точно на Джулая. Нямам съмнение, че не е случайно и че... между вас не са стояли нито времето, нито разстоянието, които по принцип ви разделят..... Усещам се, че все по-натрапчиво почвам да си мисля, че случката с мъртвия ми лаптоп е по повод това, че ме примързя да стана и да си направя станалия вече традицоен July Morning run..... Да - някъде от 2015 г. с Момчил винаги ставаме преди изгрева на 1-и юли и бягаме по 5 км.... Е за този и двама ни нещо ни мързеше..... И резултатът е...., е написах го по-горе :955 :955 .

Относно КОВИД - аз вече нямам нито отношение към него, нито.... каквото и да било друго. Наистина мога да кажа, че не се интересувам. Слагам маска там, където е задължителна и както написах - знам, че това прави някои хора една идея по-малко тревожни. Сред тях е и моята свекърва, която е много интелигентен човек, но е истински притеснена от епидемията. 5 минути носене на маска от моя страна струват 5% по-ниско ниво на тревожност у някой друг и нямам против да му/ѝ осигуря този комфорт. Макар..... следните думи на Нелката да чуствам като свои:
Нели написа: 02 Юли 2020, 23:21 Аз изобщо, никак, въобще, хич не съм оптимистка за това накъде вървим като общество.
Масово - около 95% от това общество не заслужават моето чувство за обществено съзнание, респективно - съобразяването ми с тях. Това са безцеремонни, надменни, незадълбочени, откровено прости и доста повърхностни "хора" - такива, които нямат съзнание за това да не си хвърлят хартията на улицита....., а аз очаквам от тях да се погрижат за това да запазят моето здраве като си сложат маската...... За разлика от мотивите на Нелката, която е единственият човек, който... изтъква факти като аргументи, тези типажи не носят маски, защото считат себе си за тарикати - най-голямата им гордост в живота..... Аз тях откровено ги ненавиждам.

Десита, кога заминавате на Шкорпиловци?!?! :954 Ти трябва да си вече във ваканция, нали?!

Цони, ако ти остане време, ще се радвам да минеш да пишеш как мина при Кеми НВО? Къде ще кандидатства и какво очаквате сега от класиранията?

Ели, ти с тиквениците в Горна не можеш да се пребориш.... Не виждам начин - това са отглеждани с десетилетия темерути..... Затова мога само да се надявам да имаш стабилен имунитет и да не се разболееш. И продължавам да мисля, че е... непотребно да се тревожиш предварително... Не всичко, което е изнесено за КОВИД дори граничи с истината.... Лошото е, че когато опре до това да тревожи хората, то е много успешно. :922
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Заключено