Кои неща ви зареждат положително, мецанки?

[Kleo]

Днес. Цял ден. В компанията на моя бивша ученичка. Сега ще бъде 11 клас. Наскоро навършила 17 години. Зодия Рак. Толкова много обич и прегръдки си дадохме, толкова ценни разговори проведохме. Бяхме на дълга разходка в Северния парк, обядвахме постна храна в любимо мое заведение, снимахме се, смяхме се.

[Kleo]

„Ако се оценявате ниско, светът няма да ви предложи и стотинка повече.“

- Соня Хени

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

Завръщането на Нели във форума и това, че вече се чувства много по-добре.

[Kleo]

[cchery]

Деска, от известно време се чудя защо хората доброволно се отказват от така вълнуващата емоция на очакването . Знам част от причините, но чувствам, че те не са всичките. Едната е, за да не се разочароват, когато очакванията им не се оправдаят. А другата - изцяло тон с тенденцията на "модерното" европейско общество - да нямаш очаквания, за да няма и към теб самия такива.....

[Kleo]

И другото, което ми хрумва, в този план - да пуснеш контрола, малко в тона на "Прави, каквото трябва, да става каквото ще!". Някои неща наистина си зависят от нас самите и от нашите действия /или бездействия/, но други неща са неподвластни на волята и контрола ни. Поради тази причина е безсмислено до голяма степен да имаш твърди очаквания за бъдещето, за хората и света като цяло, защото доста често тези очаквания не биват оправдавани. Поне аз така го разбирам това с липсата на очаквания. Да си малко по-равнодушен към крайния резултат, да си с една идея по-приемащ, по-адаптивен /обратното на ригиден/, по-гъвкав, по-възприемчив към реалността такава, каквато е, а не такава, каквато на теб самия ти се иска да бъде. Много философско стана...

[cchery]

Да си малко по-равнодушен към крайния резултат, да си с една идея по-приемащ, по-адаптивен /обратното на ригиден/, по-гъвкав, по-възприемчив към реалността такава, каквато е, а не такава, каквато на теб самия ти се иска да бъде. Много философско стана...

Ми не - не е философско. И това горното не казва да нямаш очаквания. За мен най-нормалното нещо е да ИМАШ очаквания. Защото това прави човека/хората около теб отговорни - отговорни към теб самия. А мисля, че всички ние трябва да сме отговорни към околните. И тогава чак се намесва тази част с това да си "по-гъвкав" в очакванията.

Не знам - аз съм твърдо и изцяло против тарикатите, на които им е най-лесно да казват, че никой няма право да има очаквания към тях. И в същото време те да са най-големите мрънльовци за нещата, които не са им наред. Щото това са си очаквания, нали така?!

[Kleo]

Оххх... езикът е извор на недоразумения.
А и опираме до друго често бъркано и тълкувано неправилно понятие - отговорността.
Аз смятам, че човек е добре да има очаквания само към самия себе си.
И че колкото и почти невъзможно трудно да е, да няма очаквания към околните.
Хайде, поне да няма неизговорени и недоговорени очаквания към останалите хора.
Ако с някого не сте се договорили за нещо конкретно и не сте очертали параметър, защо ще очакваш каквото и да било от него?
Освен това, не си мисли, че винаги съм била на тази позиция. По-скоро мъдростта и зрелостта, идващи с годинките, ми отвориха очите, че лично за мен наистина е напълно лишено от логика да очаквам от другите.
За мен всичко това с липсата на очаквания си е ежедневна практика. Уча се на това, смятам, че е полезно умение в дългосрочен план. Очаквам от себе си, а ако желая нещо от някого, гледам да му го кажа в прав текст.

[cchery]

Оххх... езикът е извор на недоразумения.

Деска, не мисля, че е така. Точно ти и точно аз и езика наш български, който да поражда недоразумения. Не, не мисля . Смятам, че добре се изразяваме и добре разбираме какво казва другата. Но позициите ни едва ли ще ни срещнат. Което не е проблем..... Или пък е?!

Освен това, не си мисли, че винаги съм била на тази позиция. По-скоро мъдростта и зрелостта, идващи с годинките, ми отвориха очите,

И с мен е така - годинките, зрелостта и житейският опит ме карат да ставам все по-уверена, че трябва да очаквам от хората определени неща. Както и те от мене. Останалото е анархия в чист вид.

Ако с някого не сте се договорили за нещо конкретно и не сте очертали параметър, защо ще очакваш каквото и да било от него?

Деси, когато живееш в общество с още 7 милиона души, или пък си по-малката общност на съмишленици по дадена тема, идеология и т.н. не мислиш ли, че всеки един член трябва да има очаквания от другия. Аз като шофьор на пътя имам очаквания към пешеходците - да знаят правилата и да ги спазват. Ти като пешеходец имаш очаквания от мен за същото. Когато ти влезеш в класната стая е неизбежно да имаш очаквания към твоите ученици - няма да дадам примери за какъв вид очаквания става въпрос - самата ти знаеш по-добре. Когато ти възпитаваш Алекс не можеш да нямаш очаквания твоето възпитание да даде еди си какъв резултат. Когато влезеш в магазин, не можеш да нямаш очаквания да бъдеш обслужена културно и възпитано, да ти се помогне, ако ще правиш избор. Когато си в градски транспорт имаш очаквания останалите пътници да спазват поне елементарните етични норми... Не ми казвай, че качвайки се на рейс, ти ще приемеш с гъвкавост и безразличие, ако някой келеш пуши вътре. Или пък плюе. Или пък крещи и вика и се хили като гамен......

Аз мисля, че да имаш очаквания от околните, е признак на съзряване. На осъзнаване кой си, какъв си и какво заслужаваш в обществото, в което живееш. На самочувствие. На себеусещане за значимост - не мания или слава - значимост в рамките на това, което правиш всеки ден в живота си. И когато ти си такъв - уверен и със самочувствие за собствената си значимост и принос към обществото, е нормално да имаш очаквания от околните да те третират като такъв. А не като... листо, развято от вятъра....