Здравейте, момичета.
Нелкааа, леле повярвяй ми.... четох и настръхвах от разказа ти за организираното снимане.... Боже мили, прищя ми се и аз да съм част от такава общност. И честно казано, мисля, че ще ме вдъхновиш
. Да не говорим, че в момента, когато пиша това, си слушам Eine Kleine Nacht Muzik
.
Снимките, които си ни постнала по-горе, са много хубави. Личи си окото на фотографа, а липсата на много корекции (доколкото изобщо ги има) добавя към суровостта на местата, които сте снимали, естественост и притегателност. Тези снимки всъщност твои ли са? Ако не се лъжа ти беше пускала във фейса албумче......., аз обаче погледнах надве-натри, ама сега ще се върна да разгледам подробно.
Днес са парламентарните избори в България, но да пиша, че се вълнувам, че дори и интересувам, ще е много пресилено. Макар, че именно на такава апатия се разчита от определени среди...... Уви. Този път имам конкретен човек, за когото ще гласувам преференциално, т.е. приближавам се до идеята за мажоритарен вот.
Ваканцията започна, обаче ние вкъщи не сме съвсем на ваканционна вълна, т.к. на 11 и 12 април Бела ще участва в Държавното отборно първенство по худ. гимнастика, организирано от федерацията по ХГ, а това само по себе си означава, че ваканцията ѝ отива в целодневни тренировки с 2 почивни дни - днес и се очаква и сряда да им дадат да почиват, но не е сигурно. Тренировките са от 8:30 сутринта до 18:30 вечерта.... Няма сън, няма почивка. Коки пък е 12 клас и тяхната ваканцията е съвсем кратичка: 8-11 април.
Аз имам един здравословен проблем, който боря вече 2 седмици - мисля, че имам възпаление на яйчника или тръбите, защото имам болка в слабините вдясно. Почна с остра прорязваща болка точно преди цикъла. После характерът ѝ се промени на прорязваща, но тъпа...... Факт е, че си ме приболява така по цял ден. Понякога и нощем. Не мога да спя много добре не от болка, а от притеснение тази болка да не се засили и да стане постоянна......... и ей така се вкарах в един много лош цикъл на безсъние и липса на почивка. Но се надявам да го преодолея. И ще стане, де.
Иначе ..... искам да споделя публично, че съм станала доста дебела. Просто много. Вероятно и това се дължи на хормоналните промени, които според мен са провокирали възпалението на яйчника, за което писах по-горе. Факт е, че и с храненето съм станала буквално небрежна. Съвсем буквално. Като добавим и напрежението покрай това, че от нова година имам доста работа, която не мога добре да планирам и организирам, и се получи една пълна каша в живота ми. В края на 2018 година (ноември месец) реших, че трябва да направя нещо за себе си, защото отново бях доста напълняла - бях стигнала 72 килограма. И тогава съвсем естествено се настроих да ям по-малко и да намаля категорично най-вече вечерните порции като престана да си досипвам. За 8 месеца - от ноември 2018 година до юни 2019 бях свалила около 9 кг, т.е. долу-горе по кило на месец при това БЕЗ никакви ограничения, режими и диети. Това, че намалих вечерните порции дори не беше ограничение, а спешна необходимост, защото от преяждането се чувствах много зле.
Поддържах 63-65 кг в продължение на 1 година без усилия като дори почнах да си хапвам отново ежедневно някакви сладки неща - тортички най-вече. И то не щото ми се ядяха, а защото ми беше кеф да ходя на следобедно кафе на някоя от 3-те мои любими квартални сладкарнички, и да гледам ефекта на това как не качвам килограми - нямам представа какво се беше случило, но да - аз НЕ качвах килограми.
Обаче от късната пролет на миналата година, т.е. някъде от края на април 2020 този процес се обърна и килограмите почнаха да се връщат. Отпървом ме устройваха стойности дори 66-68 кг...... Но с днешна дата виждам дори и 73 кг на кантара. Дрехи и бельо са ми тесни и ми стягат. Мисля си и за морето и как ще се появя на плажа.... не за друго, а защото като съм голяма, аз самата не се чувствам добре.
И така от февруари насам всеки ден чакам да взема решение, с което да спра самоубийството си, защото считам моето поведение за такова - ям безразборно, въпреки, че виждам как ми пречи - боли ме стомах, имам страхотни отоци сутрин след събуждане и качвам килограми; не си доспивам, но и не лягам навреме; работя много повече, отколкото е нормално, но продължавам да го правя без опция сама да се контролирам, а имам възможност за такава....
И така - признах си част от нещата, които са ми много на дневен ред в живота.... После ще се върна да ги прочета отново....., защото мисля, че настъпи преломният момент.
А сега отивам да потичам - така съм си решила за днес, въпреки че вали.
Надявам се и останалите да минете и да драснете по 2 реда как сте, що сте?
Орхи, как изкарахте ковида? Добре ли сте вече?
Цони, при вас какво се случва?
Ели, ти съвсеееееем се изгуби.
Деска, ти стигна ли отново до консултация с твоя психолог?
Цвети има да ни казва нещо важно и съществено, което настъпи в нейния живот
.
Ванче, как я карате в Испания - какво се случва с ежедневието ви там.... признанавам си, че вече не следя никакви новини, свързани с ковид - ако някое заглавие от сайта на БНР привлече вниманието ми, то тогава научавам тук-таме новините. Но иначе - не.